Икономическа Сингулярност
Отиди на страница:
Економикс стигна уродливи форми много преди движението Occupy Wall street и преди данните, че един процент от хората притежават колкото останалите 99 процента от хората на Земята. Аз печеля един долар, ти печелиш един милион. Според свободния пазар ти струваш милион пъти колкото мен. Друг трик - Trickle down economy - "идеята", че благосъстоянието trickles down капе от богатите към бедните. Аз съм богат, трябва ми яхта, самолет, вила, прислуга, бодигардове, адвокати, медии, които да злепоставят моите противници, значи аз храня журналисти, правници, охранители, камериерки, строителни работници, корабостроители и тъй нататък. Един от гръцките фермери, блокирали пътя Кулата-Промахон, каза на тираджиите: Не се сърдете. Ако аз закъсам, няма да давам работа на българите да ми работят. И той Trickle down economy. "Ската!", щях да кажа аз, ако бях научил гръцки. "Шит!", ако бях научил английски. Но аз и родния си български не научих както трябва, така че нищо не казвам. Освен че: Както ученическите съчинения бяха подменени с "есета", така и "Политическата икономия" на Маркс бе заменена с ерзаца Економикс.  |
Число иностранных граждан, постоянно проживающих в Чехии, с каждым годом растет, - говорится в сообщении. - В настоящее время большинство среди 458 тысяч иностранцев составляют граждане Украины - 104,5 тысячи человек, Вьетнама - 56,6 тысячи человек и России - 34,8 тысячи человек". Границу в 5 тысяч человек превышают еще граждане США - 6,2 тысячи, а также граждане Монголии, Казахстана и Молдавии. |
Марио Драги - изкусен диригент или побеснял мъж с картечница? Станахме по-скоро свидетели на заливане със избухлив напалм от хеликоптер Целите Всъщност Драги се опитва да вкара инфлацията през валутния курс, правейки еврото по-непривлекателно за инвестиране. Страхът му е, че дефлацията за февруари на годишна основа е 0,2 — далече от целта от 2 процента инфлация, при това разминаването с целта е вече за трета година. Вманиачаването на централните банкери по ценовата стабилност, разбирай ръст на цените с по 2–3 процента годишно, се корени в монетаристката идеята за номинално парично равновесие. В опита си да „поддържат” цените „стабилни”, паричните власти създават междувременнно балони, погрешни инвестиции и реално условия за криза. Цените бяха „стабилни” и през 20-те години на миналия век, довели до Голямата депресия, както и през първите 6–7 години на 21-ви век, паралелно с кредитно надутия от централните банки пазар на акциите и имотите - същинската причина за Голямата Рецесия през 2007–2009г. Ценовата инфлация е само симптом и не може да е цел - парите не са неутрални и докато „избуят” в крайните стоки и услуги те минават през куп активи, променяйки цените, стимулите, сигналите и решенията на играчите, засягайки ги по различен начин. Защо Драги се бори за инфлация? Първо, за да удари еврото и експортният сектор да изнася повече, което ще доведе до номинален ръст на БВП. Нищо, че притежаващите евро ще загубят покупателна сила. Второ, за да се обезцени дълга на задлъжнели до козирката страни като Италия, Гърция и Португалия, което демонстрира и истинската функция на централните банки навсякъде и винаги: да финансират правителствата, монетаризриайки дълга им и/или да го обезценят този дълг— инфлирайки жестоко паричното предлагане. Трето, инфлацията се цели, за да бъде постигнат растеж, което разбира се, е нонсенс — ако с инфлация се постигаше икономически растеж, Зимбабве щеше да е Германия. Напротив, ако изключим Голямата Депресия, където дефлацията е симптом на свиване на паричното предлагане заради фалитите от спекулата с евтини пари през предходното десетилетие, то здравият растеж винаги води до и е съпроводен от ценова дефлация — повече стоки, по-ниски цени. Няма защо това да удря и на йота маржовете на компаниите, доказателство, за което е технологичният сектор, при когото цените падат непрекъснато. Водена от всички тези грешни предпоставки, ЕЦБ се опитва да контрира естествените и очистителни дефлационни процеси с наливане на трилиони евро и въвеждане на отрицателни лихви - заради изкуствено ниските лихви преди кризата днес „лошите заеми” в европейската банкова система са за над 1 трилион евро плюс много опасна експозиция към друг изкривен от паричната политика в Европа и зад океана сектор - енергийният. Страшната дефлация Идеята, че дефлацията ще удари приходите, а оттам и разходите за заплати на фирмите и маржовете им с негативен ефект съвкупно върху системата е логически абсурд. Така както падат приходите, падат и разходите, а за онези, за които разходите падат по-бързо, ситуацията е рентабилна и икономическия напълно приемлива. При такава объркана инвестиционна среда, в каквато оперират днес икономическите агенти, само ниската цена на производствените фактори може да мотивира играчите да инвестират. Обратно, както Лудвиг фон Мизес ясно обяснява в паричните си трудове, инфлацията значи ръст не само на крайните цени, но и на разходите, като за онези, чиито разходи растат по-бързо от приходите, това би означавало стопени маржове и респективно неплатежоспособност във времето. Следователно няма никакво основание инфлацията да бъде „цел” на паричната политика. Реалностите Търговските банки в Стара Европа са загубили над 10 процента от пазарната си капитализация от началото на годината и то не толкова поради отрицателните лихви по депозитите при ЕЦБ, колкото от невъзможността да кредитират заради скелетите в балансите (респективно липса на качествени активи), спадащото търсене на кредити и регулацията на ЕЦБ, която с една ръка дава пари на банките да кредитират, с другата — прави стрес-тестове, които целят да минимизират риска. Една откровено шизофренна политика. Накратко: посланието на Драги към търговските банки е „Кредитирайте!” - независимо има ли кого, иска ли той, каква кредитоспособност има. А после от нищото се появяват финансови и „дългови кризи”. За които е виновен „пазарът”, разбира се. Големият победител Големият победител, разбира се, са правителствата. Частните спестявания не стига, че вече са тотално подменени от създадената от нищото парична база, но и се озовават в ръцете на популисти политици с ограничен във времето мандат и рационален стимул да дробят каквото имат тук и сега. Увеличаването на пропорцията от 33% на 50% за покупки на дълга на една държава си е нагло изхилване в лицето на Бундесбанк и председателя ѝ Йенс Вайдман, който процедурно не можеше да гласува така или иначе. Прикриваното монетазиризиране (финансиране) на Португалия и Италия вече ще е най-очеваден факт, а Конституционният съд в Германия спокойно може да се саморазпусне. Разходите за финансиране на правителствата от Юга на Европа вече се рекордно ниски, а те смело говорят за нуждата от „облекчаване” на фискалната дисциплина — и като че ли щяха да имат друг избор освен “дисциплина”, ако ЕЦБ не купуваше вече практически неизплатимите има задължения. Заключение Ясно е, че митът за независимостта на ЕЦБ остана окончателно в миналото. Днес тя е чисто политически орган и въпреки че признава, че инструментите ѝ свършват, продължава да финансира правителствата, които според кейнсианската рецепта ще „инвестират” вместо обсебените от бесове инвеститори в частния сектор. Да се чуди човек защо тези частни инвеститори не го правят сами - дали нямат основателна причина да се чувстват объркани и подведени в икономическата си калкулация? Както по отношение на контролирания административно лихвен процент, така и от нереалните нива на спестявания, че и от покупателаната сила на еврото, която Драги смята, че може да определя произволно. За предивимост по отношение на данъците например, естествено, няма как да говорим — заради направения от ЕЦБ практически безплатен дълг за правителствата потенциалът за вдигане на данъците във времето е огромен. Цялата тази амалгама от фактори икономистът Робърт Хигс наричaна “режимна несигурност”. Brexit, Испания и Португалия с левичарските им заигравки с фалита, Гърция и Италия с огромния им дълг, Франция с атрофиралия безвъзвратно пазар на труда, бежанската криза и нуждата от нов и нов и кредити, за да се крепи кулата от карти… Ето какво действително ръководи Драги в неговите решения за паричната политика и мантрата му „ ще направим каквото е нужно”. Повече четете тук! http://www.investor.bg/blogosfera/363/a/mario-dragi-izkusen-dirigent-ili-pobesnial-myj-s-kartechnica-212923/ |
| Цената на неравенството Неравенството е нещо неизбежно. Но през последните години свръхбогатите успяха да наложат своите интереси и тяхното състояние достигна мащаби, които е трудно да си представим. Неимоверният ръст на тяхното богатство обаче се получи за сметка на потискането на истинския днамичен капитализъм. Свъхбогатите направиха Америка страната с най-ярко изразеното неравенство от всички напреднали индустриални страни, изопачиха политическия дебат и създадоха едно разделено общество. В "Цената на неравенството" Джоузеф Стиглиц, един от най-знаменитите икономисти, разкрива влиянието на неравенството върху демокрацията и правната система на САЩ, като изследва как паричната и фискалната политика, както и глобализацята, водят до драстичен ръст на неравенството. Мнения за книгата: 1) Бих препоръчал тази книга на всеки един икономически или политически субект (независимо от личните му убеждения), тъй като тя прави един многопосочен анализ на "изкривяванията" до който води липсата на регулация във всяка сфера на обществения живот. Симеонов 2) Страхотна книга.Стиглиц е гениален.За съжаление у нас се робува на най-жестокия и див Дикенсов капитализъм. Икономистите обслужващи управляващите на прехода не ги интересуват идеите на носителите на Нобелови награди, а проповядват унищожителна икономическа политика. проф. Величка Рангелова 3) Книгата е за всички, които се интересуват защо при развития капитализъм 1% от населението се изправя срещу 99%. И защо кречеталата на свободната пазарна икономика успяха да стъпкат навсякъде демокрацията. Не се препоръчва за платени експерти от пазарни НПО-та. Не се препоръчва за десни политици. Иначе е лесно четима и трудно оборима. проф. Боян Дуранкев 4) Защо е отпечатана само в 500 бройки? Това последното е по скоро въпрос. Но при цена 33лв, сигурно има още непродадени бройки.  Е, който се справя добре с руски няма проблем! http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=5188706 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| Какво може да научи Западът от опита на Китай? Икономическото оформяне на политики на Запад се развива по радикален начин от глобалната финансова криза насам. Когато Lehman Brothers се срина през 2008 г., след известно колебание САЩ позволи на Федералния резерв да се намеси на пазарите. След това Европейската централна банка (ЕЦБ) направи същото в отговор на кризата с държавния дълг на Гърция и други страни от Европейския съюз (ЕС), пише Джоу Джан* за Financial Times. Оттогава количественото облекчаване има реално въздействие върху пазарите на Запад. Сега са на мода т.нар. helicopter drops (печатането на големи суми пари и пускането им в употреба за стимулиране на икономиката), а отрицателните лихвени проценти се възприемат добре, въпреки широко разпространените опасения около техните неизвестни ефекти. Модата на нетрадиционната парична политика беше подчертана с решението на ЕЦБ да намали лихвените проценти в еврозоната до нови рекордно ниски нива и да разшири програмата си за изкупуване на активи. Има обаче и други начини да се стимулира търсенето. Защо например западните правителства отказват да създават държавни компании, за да генерират нови работни места? Толкова по-лоши ли са наистина те от количественото облекчаване и от ниските или отрицателни лихвени проценти, пише Джоу. Има редица опасения по отношение на държавния сектор. Първо, по-малко ефективен е от частния бизнес. Когато обаче частните инвестиции намалеят доста под желаното ниво, държавата трябва да се намеси, за да запълни празнината. Във всеки случай е спорно дали държавните компании са по-малко ефективни от социалните разходи, преките субсидии, количественото облекчаване или отрицателните лихвени проценти, посочва той. Второ, ще изместят ли непременно инвестициите от държавния сектор тези на частния? Доказателствата са смесени. В някои случаи това може да се случи, ако държавата се конкурира с частните компании за финансиране, вдигайки разходите за заеми. Западът обаче не трябва да се тревожи за това, след като се спуска към среда на нулеви лихвени проценти, допълва той. Нещо повече, доказателствата от цял свят предполагат, че държавният сектор подкрепя дейността на частния. Той може да помогне да се инкубират нови частни индустрии, осигурявайки нисколихвени заеми и основна инфраструктура, както и физически съоръжения. Китай няма на какво да научи останалата част от света по отношение на икономическата политика. Въпреки това опитът му през последния век може да бъде полезен ориентир за взимащите решения. През 1911 г., в края на империята, Китай приема капитализма, но експериментът се проваля. Националистическото правителство е избутано в Тайван 38 години по-късно, а Китай поема по катастрофален комунистически път. След смъртта на Мао Дзъдун през 1976 г. идеологическото махало се залюлява обратно към капитализма и страната възприема смесена икономика. Днес две трети от икономиката на Китай е все още държавна. Макар че е спорно дали по-малък държавен сектор е по-желан, по-голяма е вероятността държавните предприятия да продължат да доминират в обозримо бъдеще. Ако днес в Китай се организира референдум по относителните предимства на двата сектора, подозирам, че по-голямата част от хората ще гласуват в полза на държавата, въпреки широко разпространеното обществено недоволство към държавните компании, казва Джоу Джан. Разбира се, всичко това има и социално измерение. Социалните разходи и печатането на пари не предлагат удовлетворението, което носи работата в държавния сектор за новонаетите служители. Непоколебимите защитници на свободния пазар са подозрителни към държавните компании, твърдейки, че те генерират корупция. Тревогата е основателна, но тя може да бъде смекчена чрез контролиране на размера на държавния сектор в условията на обществен контрол. Също остава вярно обаче, че държавните компании може да допълнят доминиращия частен сектор и е възможно да коригират неуспехите на пазара поне толкова ефективно, колкото политическите инструменти, които в момента толкова много се харесват от западните правителства, заключава Джоу. * Авторът е председател на China Smartpay Group и бивш гуверньор на централната банка на Китай | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| Что есть что в мировой политике Год издания: 2016 Автор: Братерский М. (ред.) Жанр или тематика: Политология. Справочник Язык: Русский Формат: FB2 Количество страниц: 610 стр. Описание: Словарь-справочник «Что есть что в мировой политике» подготовлен сотрудниками факультета мировой экономики и мировой политики НИУ ВШЭ. Он содержит основные понятия, относящиеся к мировой политике, глобализации, наиболее актуальным вопросам современных международных отношений; дает представление о международной безопасности и разоружении в условиях кризиса однополярной системы и перехода к многополярной, об истории международных отношений в условиях разрушения Вестфальской системы, о внешней политике России на современном этапе, ситуации на постсоветском пространстве, глобальных проблемах, основных религиях и идеологических течениях, торгово-экономическом и научно-техническом сотрудничестве, состоянии финансовой сферы, деятельности ООН и различных международных организаций. В нем также предоставлен справочный материал для анализа актуальных политических проблем и перспектив развития современных международных политических отношений.Вместе со словарем-справочником «Что есть что в мировой экономике» эта книга поможет читателю составить целостное представление о системе международных отношений. http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=5190512 |
| Новата стратегия на лявото - Ричард Улф https://www.youtube.com/watch?v=oMrYE8nx9BU&index=5&list=FLpElOoTRPrLyRRgBgbKyqvA Работнически кооперативи и нова работническа стратегия - Ричард Улф https://www.youtube.com/watch?v=_C12G4F4yww |
| Най-скъпата компания в света е концентрирана над това как парите в ерата на евтините пари привличат повече пари и произвеждат безидейност. А това, в крайна сметка, представлява ленивост в сегашната форма на капитализъм. Високите цени (заради така желаните високи маржове) и ниските разходи (заради максималния аутсорсинг на производството в страни с ниски заплати) водят до огромни печалби. Именно това уравнение успя да усъвършенства Apple. И още нещо, което американската компания владее перфектно - печалбите се прехвърлят на онова място, където те са облагани най-малко. Европейският съюз вече издига общ фронт срещу тази практика, но все още страните, чиито таланти компанията назначава и чиято инфраструктура използва с удоволствие, все още са пас. А излишъците и печалбата се трупат в сметките на Apple. Тъпото в цялата ситуация е, че нито могат да се инвестират в нови продукти, нито може да се върнат към акционерите. Защото в такъв случай те би трябвало да бъдат върнати в САЩ, където обаче подлежат на данъчно облагане. А то е скъпо. Така че Apple ги оставя там, където са. Паричните резерви, макар че Apple не може да ги докосне заради данъците, будят много желания у инвеститорите. За да може да го погасява, Apple взима дълг. С над 200 млрд. долара в брой и предвид света на ниските лихвени проценти това не е проблем. В своето безумие да намалят лихвените проценти централните банки започнаха да купуват и облигации, издадени от компании. Европейската централна банка купува такива само от базирани в еврозоната корпорации, но това, което още не е факт, може да стане на по-късен етап. Така че Apple не плаща почти нищо за парите, които заема. Ако централните банки продължават по този начин, то скоро спестителите ще трябва да плащат, за да може да предоставят на компаниите заеми. Но цикълът продължава. С цел да задоволи инвеститорите поне до известна степен, Apple придобива отново свои акции с евтините пари на кредит. Така създаденото търсене на акции поддържа курса, а позицията на най-ценната компания в света бива защитена. Едно е сигурно – за този странен паричен кръговрат вина няма Apple. Компанията просто печели от това, че централните банкери не виждат друг начин, по който да помогнат на света да излезе от кризата, освен да печатат още евтини пари. В Apple обаче изкристализират последиците от тази политика – перверзия на капитализма, каквато не искаме да виждаме. Защото след себе си оставя и много губещи. |
| Как се обучава всъщност един програмист, QA специалист или софтуерен архитект? Търсенето в Google помага, но истината е, че много неща не могат да се научат от интернет. „Колкото и алтернативно да звучи, ученето става в кафе паузите, разговорите с колегите, дискусиите и най-вече от опита”, смята Кулов. Поуката, извлечена като резултат от чуждите грешки, какво е работило и какво не, какво е можело да стане по-лесно и по-добре, може да се опише само с две думи – добри практики. Познаването на добрите практики и тяхното прилагане е това, което отличава начинаещия програмист от наистина успешния софтуерен професионалист. „За старшия софтуерен инженер е характерно, че той знае кога прилагането на точните за случая добри практики и модели ще доведе до желания резултат. Прилагането им не е самоцел, а се подбира внимателно в зависимост от конкретната ситуация. Защото грешки в архитектурата, избора на технологичен стек и техники за автоматизация или проблемите с качеството струват много скъпо и могат твърде бързо да спрат развитието на която и да е перспективна софтуерна компания”, казва председателят на АСИ. И докато все още се чудим откъде да намерим опитни хора, съотношението младши и старши софтуерни инженери продължава главоломно да се увеличава в полза на първите. До степен, в която старшите инженери са постоянно заети да оправят проблемите, създадени от младшите, и да имат все по-малко време да ги обучават. Софтуерният ни бранш се доближава до момента, в който старшите инженери ще станат абсолютно недостъпни, за да споделят своя опит. Тогава софтуер ще създават предимно млади и необучени хора, които ще експериментират за сметка на бизнеса. |
| Разберете отрицателните лихви за 5 минути Отрицателната депозитна лихва, която беше въведена в Япония, предизвика такава пазарна динамика и повдигна редица въпроси от страна на законодателите и обществеността, че Централната банка публикува въпроси и отговори по темата, пише Bloomberg. Документът, озаглавен „Разберете отрицателните лихви за 5 минути“, е публикуван в петък и изглежда е насочен към хора, които не са професионалисти в сферата на финансите. В него се обяснява дали политиката ще доведе до свиване в спестяванията, дали отрицателната депозитна лихва наистина е необходима и защо е лошо, че цените се понижават. http://www.boj.or.jp/announcements/education/exp/data/exp01.pdf |
| Икономиките на Ирландия и Финландия - на двата полюса в еврозоната Едната трябваше да бъде спасявана, а другата се превърна от „икономическо чудо“ в „новия болен човек на Европа“. Макар че са заедно в това, което някои определят като "окови на общата валута", представянето на Ирландия и Финландия от финансовата криза насам е на двата полюса, коментира Bloomberg. След като отчете зашеметяващ растеж от 7,8% за 2015 г., очаква се "келтският тигър" да се разшири с най-бързия темп в еврозоната тази година – 4,7%, сочи проучване сред икономисти на Bloomberg. Трябва да се отбележи обаче, че макар наличието на мултинационални компании донякъде да изкривява данните за БВП на Ирландия, страната отчита и сериозен ръст на заетостта от около 3% годишно. Финландия, от друга страна, продължава да разочарова. Изоставайки от средното ниво за еврозоната от 2012 г. насам, прогнозите за ръста на брутния вътрешен продукт на страната са за скромните 0,5% през тази година, най-бавния темп след Гърция. Междувременно се очаква безработицата през 2015 г. да е достигнала върхови стойности от 9,4%. http://www.investor.bg/evropa/334/a/ikonomikite-na-irlandiia-i-finlandiia-na-dvata-poliusa-v-evrozonata-214192/ |
Финландия, от друга страна, продължава да разочарова. Изоставайки от средното ниво за еврозоната от 2012 г. насам, прогнозите за ръста на брутния вътрешен продукт на страната са за скромните 0,5% кого това разочарова??!? Даже човек расте расте па спре, иначе ще заприлича на боабаб |
Финландия, от друга страна, продължава да разочарова. Изоставайки от средното ниво за еврозоната от 2012 г. насам, прогнозите за ръста на брутния вътрешен продукт на страната са за скромните 0,5% през тази година, най-бавния темп след Гърция. Това е така, защото още не раздават ББД. Като започнат да го раздават.., е-хей, другите ще им дишат праха.  |
| Китайският внос от други страни се срива рязко – с 14% през 2015 г., което накара някои икономисти да предположат, че Китай прилага стратегия за замяна на вноса, чрез която изтласква чуждестранните брандове от вътрешния си пазар. В сряда Пекин представи нови мерки за подпомагане на износа на машини, включително данъчни облекчения, и за насърчаване на банковото кредитиране за износителите. Машините и оборудването съставляват най-голяма част от износа на Китай. Подобни политики може да не се посрещнат добре в САЩ, където кандидатът за президент на републиканците Доналд Тръмп призова за въвеждането на 45% мито върху китайския внос – послание, което очевидно среща вниманието на избирателите. Рискът е, че китайските фирми, които успешно се придвижват по веригата на добавената стойност, ще видят как печалбите им от чужбина се стопяват от търговската война, ако идеите на Тръмп залегнат в неговата политика. |
| Не знам, не знам. Идеите на Тръмп не водят ли директно до лишаване на американските деца от телефони, таблети, компютри ........ |
България има единствения избор и цел да развива икономика с по-висока добавена стойност. А за да се случи това, трябва да скъсаме с мантрата за евтината работна ръка. Защото евтината работна ръка няма как да е качествена. Ако искаме растежът да се усети и да вдигнем потреблението, задължително е да се повиши средната работна заплата. |
Ако искаме растежът да се усети и да вдигнем потреблението, задължително е да се повиши средната работна заплата. а защо, след като почти всичко у нас е произведено в Китай, а зеленчуците - в Гърция, Турция и БЮРМ, трябва да вдигаме потреблението ? |
| Китайските митници отчитат внос за миналата година на стойност 1,68 трилиона долара. Банките, от друга страна, твърдят, че са платили 2,2 трилиона долара за същия този износ. Докато официалният баланс отчита излишък по текущата сметка от 331 милиарда долара през 2015 г., банките съобщават за 122 милиарда долара дефицит. |
| Аутсорсингът няма дългосрочно бъдеще у нас Човешкият ни ресурс е ограничен, цените в ЕС се уеднаквяват Аутсорсингът на софтуерни услуги е една от малкото добре развиващи се дейности в нашата страна, но дългосрочно няма голямо бъдеще, коментира Йордан Кисьов, един от първите ИТ предприемачи в България, основател на Риск електроник и председател на БАИТ в определен период от нейното развитие. „В момента конюнктурата за този бизнес е добра, той се развива екстензивно и има нужда от все повече подготвени кадри за целта. Дългосрочно обаче тази услуга няма голямо бъдеще в България, основно поради ограничения човешки ресурс, а и поради факта, че сме член на ЕС и цените на услугите са с тенденция към уеднаквяване”, аргументира прогнозата си Данчо Кисьов на своята фейсбук страница. Според него, по-голям шанс страната ни има в разработката и производството на нишови продукти, които по една или друга причина не са в полезрението на световните производители. Добри примери в това отношение в момента са производството на касови апарати, някои електронни модули за автомобилната индустрия, специализирани програмни продукти и др., уточнява Кисьов, който участва като „симпатизант” в Съвета за софтуерно образование към МОН. „Смятам, че държавнически е по-правилно да се положат усилия за обучение на по-широк спектър от ИКТ специалисти, не само програмисти. Обучението, което се прави в момента от някои фирми, е похвално като начинание. То решава донякъде проблема с изпълнителските кадри (програмисти-занаятчии), но не може да замени един добър ВУЗ, който изгражда фундамента на бъдещия специалист”, коментира още Кисьов. По неговите думи, въпреки целенасочените усилия на социалистическата държава в миналото, ние никога не сме имали ИКТ обучение на световно ниво. Винаги сме имали проблем с преподавателските кадри по модерните дисциплини, поради динамиката на развитие на ИКТ и слабоватата доморасла ИKТ индустрия, смята опитният специалист. „След промените нещата се влошиха, защото една част от преподавателите напуснаха страната, други бяха принудени да митарстват по всички новосъздадени ВУЗ, за да си изкарват прехраната. Така посредственото ниво на обучение стана още по-ниско, а и междувременно старите кадри са на пенсионна възраст, нови почти няма”, обобщава Кисьов. Той е на мнение, че финансирането по европроект на една ли друга ИКТ катедра/ВУЗ може да помогне за решаване на някои финансови и/или организационни проблеми, да „закърпи положението”, но по този начин няма как да се провежда целенасочена дългосрочна политика. Обучението на повече и по-качествени ИКТ специалисти може да се получи само в резултат на много сериозна реформа в образованието и науката, вкл. БАН, която в момента едва ли е реалистична, смята един от пионерите на частния ИТ бизнес у нас. „Това, което може да се направи, е да се оптимизира съществуващото състояние и от там да се получи подобрение на ИКТ обучението както в средния курс, така и във ВУЗ”, заключава Кисьов. |