ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ
Отиди на страница:
| Прочетох го. Това със 75-те процента, нали ? Голяма боза си сътворил, да прощаваш. Двама кандидати има при балотажа, което означава, че непредставени са всички онези избиратели, чиито кандидати не са достигнали до балотажа. Например: п1 - 10%, п2 - 12%, п3 - 15%, п4 - 18%, п5 - 20%, п6 - 25%. На балотаж отиват п5 и п6, а 55% от избирателите остават непредставени още преди балотажа. Ако съотношението се запази, непредставени ще бъдат 75%. |
Мажоритарните избори почват с първи тур. Това е състезание. При него постоянно отпадат загубилите. Финалът на това състезание е в парламента при всяко едно гласуване. глупости! абсолютни глупости! очевидно ще трябва да започвам от а-б. какво е демокрация? власт на народа. бива 2 вида - пряка и представителна. при пряката всеки дава собственото си мнение по дискутирания въпрос. пример - древен рим. основен проблем - много е трудно реализирането й на практика. при представителната демокрация всеки се опитва да назначи свой представител, който да участва във вземането на решения от негово име. основният проблем тук е да се направи 100% представителност, т.е. 100% от гласувалите да имат свой представител в парламента. твоето не е представителна, а някакъв вид състезателна демокрация, така че по-добре си редактирай темата в съответния смисъл /и аз мога да го направя вместо теб/. откак съществува представителната демокрация, нейната основа, т.е. гласоподавателите, се увеличава. последната /засега/ група, на която е дадено право на глас, са жените - около средата на миналия век. идеята е все по-голяма част от населението да бъде въвлечено във властта чрез свои представители. а ти желаеш с нещо, наречено от теб състезание, да въведеш ограничения. не, моля. лично на мен идеята за пряка демокрация, при която всеки участва в законотворчеството, ми допада все повече. следва представителна демокрация , в която цялата страна е един многомандатен район, следва сегашната система и най-най-накрая е чисто мажоритарната твоя измишльотина. щяло да има 240 личности. пфу. огледай се из англия например и виж колко партии има в парламента, колко е представителността и колко са непредставени. съжалявам, но нямам търпението на професионалните преподаватели като хамел или туткалчев /моля неспоменатите да не се обиждат, знам че тук пишат много преподаватели/, и затова прекратявам участието си. няма смисъл. липсва ти основата. |
Дъвкали сме го този въпрос и преди. За мен демокрацията няма друг вид, освен истинската такава, а именно – силата (кратос) на народа (демос) да гласува директно за управленски решения, а не за личности и организации, които му изземват тази сила. Всичко, което е „представителна“, „мажоритарна“, „плуралистична“ и така нататък, просто не е демокрация, а дериват на демокрацията – един вид суб-продукт, т.е изопачаване на първоначалната идея – също както ценните книжа, които не са точно пари, а дериват на парите, както и убийствата в името на Бог, които не са точно религия, а дериват на религията, т.е погрешно тълкуване. Изопачаване на първоначалната идея. Изкривяване на фундаменталните принципи (в случая: „не убивай“ и „народовластие“ . Преместите ли властта от народа към елита, бил той икономически, политически, военен, партиен, светски или религиозен, вие изопачавате целия смисъл на понятието „демо-крация“. Направо го ликвидирате. Заличавате съдържанието му. Това, че по навик наричаме „демокрация“ нещо, което не е демокрация, не го превръща автоматично в демокрация. „Една лъжа, като се повтори сто пъти, става истина“, казва народът. И е прав. Но кое става истина? Лъжата. Тя не придобива повече истинност, тя просто започва да се възприема като нещо, което не е. Кейс стъди: Корейската народно-демократична република.Референдумите са единственият съществуващ към момента инструмент на пряката, пардон, всички определения са излишни, на демокрацията у нас. Ето защо, може да пропускам парламентарни, местни, президентски и т.н. избори, но на референдуми съм си дал обет, че винаги, когато мога, ще гласувам. И винаги ще гласувам ЗА. Референдумите. По принцип. Независимо колко подвеждащ или глупаво зададен е въпросът. Въпросът за или против електронното гласуване, обаче, не е нито подвеждащ, нито глупаво зададен. Той е по-скоро принципен. Много са мненията ЗА и ПРОТИВ. Няма да изпадам в подробности, имате си Гугъл, четете. Няма да споделям и личното си мнение, защото не е това темата. Темата е, че ВСИЧКИ решения, които касаят дадена общност, трябва да се гласуват от членовете на тази общност, а не от техни представители, които, дори да искат, не могат да носят отговорност за последствията от своите решения, нито могат, по някакъв начин, да ги компенсират. Хитлер си тегли куршума, а Мусолини увисна с главата надолу на площада, но това не заличи по никакъв начин раните, които фашизмът и национал-социализмът нанесоха на Европа и на света през годините на Втората световна война. Та, да се върнем на темата. При демокрацията демосът е субект на властта, а при нейните деривати, които погрешно сме свикнали да наричаме „демокрация“, демосът е само обект. На властта. Друг декларира войната, но ти лично трябва да ходиш и да умираш. Друг вдига цената на тока, но ти лично трябва да го плащаш. И такa нататък. Виждате разликата. В това няма никакво „народовластие“. Субектите взимат решения, които касаят обектите, но не могат да носят отговорност за тях. Нормално, естествено и справедливо би било вземането на решения да се извършва от онези, които са пряко засегнати от тези решения, т.е обектът на властта да се превърне в неин субект. Швейцария запази пълен неутралитет по време на Втората световна война. Това е една от държавите с най-висок жизнен стандарт на света. И единствената в Европа, която се управлява от много близка до демокрацията система. Нейните критици изтъкват три основни „несъвършенства“: а) Проблемите, които касят обществото, са прекалено сложни, за да бъдат решавани от самото общество. Демек, на тълпата й липсва експертиза. Трябват представители. б) Проблемите, които касят обществото, са прекалено много, за да бъдат решавани от самото общество. Демек, тълпата не може само с това да се занимава. Трябват представители. и в) В обществото има заложен естествен стремеж към справедливост, а тя е невъзможна, защото ресурсите са ограничени. Демек, няма достатъчно за всички, по-добре е едните да гладуват, а другите да преяждат и да живеят на техен гръб. Това е „естественото“ състояние на нещата. Трябват представители. Сами предизвикайте собствената си интелигентност и преценете дали тези аргуементи имат някаква стойност. За вас. Моите лични контра-аргументи са следните (ако ви интересуват): а) На политиците също им липсва експертиза, затова използват консултанти. Нищо не пречи експерите да разясняват сложните проблеми на обществото, вместо на неговите представители, като принципът се запазва – консултантите могат само да предлагат и да обясняват решенията, но не и да ги налагат. Последната дума винаги имат тези, които лично ще „сърбат попарата“ на взетите (от тях самите) решения. б) Не мога да се сетя за по-смислено занимание от вземането на решения, които касаят собственото ти бъдеще. Правим го всеки ден, така или иначе. Останалите занимания са винаги на втори план, като важност. Единствената разлика е, че при демокрацията взимаме решения, които касаят не само личното ни, частно бъдеще, но и колективното ни, общо бъдеще. Съвременните технологии, които улесняват този процес до неузнаваемост, са съвсем отделна тема на разговор… в) Само и единствено чрез „дериватите“ на демокрацията една група може да си осигури доминиращо положение спрямо друга или за сметка на друга, или на всички останали. В обществото няма заложен „естествен стремеж към справедливост“, защото обществото не същестува реално, като обективна физическа даденост – то е „лице“ само де-юре, но де-факто е просто сбор от индивидите, които го съставляват. У всеки индивид има заложен естествен стремеж към собственото му благополучие, обаче. Сборът от индивиди може да живее здравословно в група единствено и само, когато индивидуалният стремеж към благополучие на по-голямата му част се обедини в една обща цел. Не в един общ политически представител, а в една обща цел. Това може да стане само, ако всички участват във взимането на решения. Посредниците са излишни. Между народа, като източник на властта, и самата власт, като такава, няма място за посредници. Вижте най-богатата страна на света. Вижте единствената европейска държава, която не взе участие във Втората СВЕТОВНА война. Нищо, че граничеше директно с Третия Райх. Тя и сега граничи директно с Европейския съюз. От всички страни. Не поставям знак за равенство между Третия Райх на Хитлер и Европейския съюз на Меркел. Единственото общо между двете ситуации е, че имаме едно и също общество, което избира своите политически решения директно, вместо да избира посредници, които да го водят за носа. От една катастрофа към друга… Интересно, защо бежанците са проблем на Германия, Швеция и България, а не на Швейцария, хм? Последната, някак, пак остана извън целия процес. Замисляли ли сте се някога върху този въпрос? Ще гласувам ЗА референдумите по принцип и си пожелавам все повече такива занапред. Тихомир Димитров И ме навяват едни такива спомени! След избори Адолф Хитлер е назначен за Райхсканцлер (Reichskanzler) на 30 януари 1933 г. от президента Хинденбург, а след неговата смърт на 2 август 1934 г. с референдум Хитлер приема президентските пълномощия и става "Фюрер" и "Райхсканцлер", с което става Върховен главокомандващ. Накратко за референдумите в Третия Райх: 1. След поемането на властта‚ макар и в коалиционно правителство отначало‚ Хитлер произвежда нови избори за Райхстага и поставя себе си начело на листите във всички избирателни околии‚ за да бъде изборът един плебисцит. Народът му дава 17.300.000 гласа или 44% от всички избиратели. 2. След плодовете на неговото 8 месечно управление‚ Хитлер произвежда нови избори‚ на които му дават доверие 92% от всички подадени гласове. 3. Много характерно е допитването на народа от 10 април 1938. Тогава Хитлер се обръща към избирателите със следните думи: "Германският народ трябва днес още веднъж да провери‚ дали одобрява всичко‚ което аз и моите сътрудници извършихме през нашето 5 годишно управление". Резултатът от допитването– 99% от гласовете били за Фюрера. 4. Плебисцит за излизане на Райха от Обществото на народите на 14 октомври 1933г. – предизвикано от гласуването в Женева на план за удължаване ограниченията на Райхсвера с още 4 години. Над 40 милиона гласуват „за” излизане, около 2 милиона – „против” 5. След окупацията на Австрия през март 1938г. и обявяването й от Сейс-Инкварт за част от Германската империя, се провежда референдум на 10 април на който 99,7% от австрийците одобряват присъединяването (аншлуса). От което следва неприятен извод! Ако достатъчно интелигентен властолюбец спечели при демократични избори, след това няма проблем чрез манипулиране на населението да остане на власт колкото си поиска! Особено ако зад гърба му са средствата за масова информация или тези които ги притежават. И какъв е смисълът от изборите, след като избирателят подлежи на манипулация и зомбиране? Накрая пак ще спечели този, който разполага с по модерни средства за манипулация и зомбиране! А всички знаем кой разполага с тези средства! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| Бях решил да не увеличавам безсмисления спам тук, но видях и коректни мнения, та поразмислих. Освен софистиката с представителността, при мажоритарния избор има и местни особености които няма как да се пренебрегнат. Купен и контролиран вот е нещо много интересно като ефект при двете технологии за избори на депутати. Да допуснем като скромна оценка 105 000 гласа купени и контролирани гласове. (105 е за кръгло смятане). Говори се и за повече, но все пак е само пример. При 3.6 милиона гласа и 240 депутата по пропорционална система, този купен вот носи 7 (седем) депутата. При подходящо разпределение на купуването на гласове (да кажем 1500 човека в едномандатен район с 15 000 гласа или 10% от вота) същото количество купени избиратели носят вече 70 (седемдесет) депутата на инвеститорите. И това е съвсем реалистична, дори подценена сметка. Може да се направи и изчисление с 200 000 купен вот и 1000 човека в район които "обръщат" гласуването и се стига и до конституционни мнозинства с няколко милиона инвестиция. А това, че при мажоритарно гласуване в 2 тура някъде средно около 75% са непредставени като първо желание и към 50% са непредставени като първо и второ желание е само за академичната страна на въпроса, ако може да се нарекат академични знания тези изисквани някъде в края на основното и началото на средното образование. |
Калки 13 Фев 2016 13:10 Прочетох го. Това със 75-те процента, нали ? Голяма боза си сътворил, да прощаваш. Двама кандидати има при балотажа, което означава, че непредставени са всички онези избиратели, чиито кандидати не са достигнали до балотажа. Например: п1 - 10%, п2 - 12%, п3 - 15%, п4 - 18%, п5 - 20%, п6 - 25%. На балотаж отиват п5 и п6, а 55% от избирателите остават непредставени още преди балотажа. Ако съотношението се запази, непредставени ще бъдат 75%. Айде да я избистрим тая математика и не я обиждай че била голяма боза. Тая математка, така както съм я подхванал ме е провокирал някой който ми вади класически софистики, дето били доказвали, че пропорционалната система давала по-голяма представителност. Това което той е извадил, не е преди балотажа а е след балотажа. Но няма проблем да ти обясня и за преди балотажа. Та значи. Фиксирай се в математиката с която почвам! Имаме двама кандидати на балотаж при мажоритарна система и много партии (т.е. групи от хора) на един тур, при пропорционална система. На какво се дължи факта, че сметката ми в тоя случай е вярна? Нали е вярна? Ти не правиш и опит да я опровергаеш. А аз зная, че няма никакъв начин. И ти го знаеш, нали така? Та значи имаме 100 % електорат при всички случаи. Колкото по малко са състезателите толкова по-голям процент от електората им съответства. Т.е. при двама кандидати е средно 50%. Но числото 50 ни се явява бариера. Това е естествена бариера която пуска единият от двамата да влезе. При повече от двама е средно под 50. Но колко под? Защото при пропорционална система тия дето са под 50% също влизат. До кога те ще могат да влизат? Тука обаче ние стигаме до изкуствената бариера от 4%. Като съберем 100 с 50 и го разделим на две получаваме числото 75% средна представителност на мажоритарните системи, а пък като съберем 100 с 4 и го разделим на две, получаваме 52% средна представителност за пропорционалните, което се дължи на изложените по-горни прости причини. Обаче изкуствената бариера няма как да не ни направи впечатление. С каква цел е сложена тя, когато имаме претекст, че пропорционалната система била давала по-добро представителство? Близко е до акъла - да ограничи представителството. Би трябвало сега да питам, защо, но айде да не навлизам в излишни подробности, че съм тръгнал на друго място. Та значи, аз я махам тая изкуствена бариера, която май е сложена, специално заради мене, защото знаят аз къде отивам. Така де - гордиевият възел се разсича. И питаме "ИМА ЛИ ЕСТЕСТВЕНА БАРИЕРА И В ТОЯ СЛУЧАЙ, КОЯТО ДА НЕ ПУСКА В ПАРЛАМЕНТА?" Има, защото на всеки депутат съответства опреден процент от електората. Делим значи 100% на 240 и се получава приблизително 0,42% от електората съответства на един депутат. Т.е. ако една партия получи по-малко гласове от 0,42% тя не влиза в парламента. Да си представим следователно ситуацията (която кой знае защо, даващите прости примери, не се сетиха да извадят) когато при липса на изкуствена бариера се явят 240 партии, всяка от които се случи някак си, да спечели по 0.42 %. И веднага след това да си представим ситуацията, при която се явят двойно повече - 480 партии, всяка от които е спечелила двойно по-малко от 0,42% - т.е. 0,21%. Това ни ни трябва, за да кажем, че пропроционалната избирателна система вече се трансформира в тоя момент към мажоритарн, при която във всеки едномандатен избирателен район се явиха по две партии, от които обаче няма да влязат и двете, а ще влезе само едната. При какъв брой на партиите, стана тоя фокус-мокус, при който хем пропорционалната система се трансформира в мажоритарна, хем се оказа че при мажоритарна избирателна система се явлили цели 480 партии, за да намалеят на 240 и пад да са средно около петдесет пъти повече от броя на партиите в днешния парламент, избиран по пропорционална система с цел да влизали повече партии? Ясно е вече. Айде сега да намалим мащаба на картата за да слезем на нивото на едномандатния избирателен район от 0,42 % и да го разгледаме! Той има брой на електората около или над 25 000 човека. Това също не е малко. От 25 000 човека винаги ще се намерят много хора, за кандидат депутати. Примерно 125. При такова число, всеки един от гласоподавателите да им слуша пледоариите на всички означава да извърши невъзможен колосален труд. До тука обаче стигнахме до извода, че пропорционалната система в рамките на тоя толкова многоброен район вече взе да се разпада. Тя разбира се все още е възможна, защото районът продължава да е прекалено голям. Ако обаче го намалим още, примрно на 100 човека, тогава аз твърдя, че никой не може да ми обясни, как в рамките на група от 100 човека ще бъде инсталирана пропорционална избирателна система. До тука обаче вече би трябвало да е станало ясно, че пропорционалната избирателна система беше сведена до мажоритарна, и в момента, когато я трансформирахме в мажоритарна, се оказа че при мажоритарната система има много повече партии. А как тогава става фокусът с измислянето на по-голямата представителност при пропорционалната, спрямо мажоритарната системи? Именно когато увеличиш големината на избирателните райони е възможен тоя фокус. В големите райони може да се измъкне малък процент който е част от властовото статукво. Като процент е малък, но като брой е доста голям. Монополът над пропагандата допълнително пречи на народа да се запознае с евенуалните истински преставители на народа. При това положение на втори тур при мажоритарна система стигат и по-малко проценти, а практиката ще откаже с течение на времето хората да мислят по друг начин освен, че ако не гласуват за някоя от големите партии, гласът им пропада. И статуквото си спуска след това собствена номенклатура, която е на брой пак 240. Но това може да стане през два входа (партии), но може и през малко повече от два. Какво фактически представлява изобретението наречено "пропорционална избирателна система"? Влстовото статукво е групирало на големи групи както електората, така и кандидатите за народни представители - и това е валидно и за мажоритарните системи. А какво им прилагам аз като контрахватка - разбих големите групи на достатъчно малки групи. След това доказах, че представителността на пропорционалната система е по-малка от тая на мажоритарната система. Защото като тръгнеш с достатъчно намален предварително брой на партий, кандидатстващи за парламента можеш да си позволиш да пуснеш и повече партии, и по-малко партии. Просто, в парламента при 240 народни представители има място за 240 партии. И с какво го сравняват - с мажоритарна система, която пуска в парламента само две, защото избирателните райони са прекалено големи. Я ги намелете на 100 човека, да видим, дали в парламента ще влязат само две партии. Ще изгорят сегашните казионни на банката партии, като блажен вестник. |
ако може да се нарекат академични знания тези изисквани някъде в края на основното и началото на средното образование. Виакай ги отнекъде академиците, че искам сериозни опоненти! |
Като съберем 100 с 50 и го разделим на две получаваме числото 75% средна представителност на мажоритарните системи, а пък като съберем 100 с 4 и го разделим на две, получаваме 52% средна представителност за пропорционалните, което се дължи на изложените по-горни прости причини. а като съберем ябълки с круши и сливи и после разделим, получаваме компот. каквото е твоето творчество досега.имаш 10 000 избирателя и трябва да излъчиш 100 техни представителя. кога /при каква система/ представените избиратели ще са възможно най-много? отговори си на този въпрос, па тогава плещи щуротии. |
| Навремето, още в основните училища, учителите по математика преподаваха една основна аксиома: Че по въпросите от математиката с мене не се спори! Много ми е интересно, вие къде сте били, та не сте я учили тая аксиома? Да не би да сте били за гъби? |
onzi 13 Фев 2016 15:08 Онзи, прочети доказателствата в първата част на линка, дето съм го дал. След което си помисли хубаво, имаш ли да кажеш нещо смислено. Ако решиш, че имаш (но едва след като си помислил), непременно го кажи. Иначе няма смисъл да ти отговарям. |
| След като не можем да се отървем от представителството, нещо с което и аз съм съгласен за настоящата ситуация в България, то не е ли най-добре да потърсим начин, чрез който представителите да бъдат заставени да си вършат работата? По-добре ли е всички да са представени, но представителите да нехаят за интересите на избирателите, или само част от електората да остане непредставен, но депутатите да се стараят малко повече? Мажоритарната система внася много по-сериозна интрига в изборите. Това и е предимството- борбата за гласовете на избирателите се ожесточава, не само между партиите, но дори на личностно ниво, за всеки един действащ или кандидат депутат... Не знам защо, но имам чувството, че когато се разказват истории за Хитлер е хубаво да се споменават всички подробности. Изборите в началото на 33-та които са го докарали на власт, са били проведени по пропорционалната система. Нито една от партиите влезли в Райхстага тогава, сама не е била в състояние да състави правителство. Мит е, че националистическият блок (той не е се състои само НСДАП. Имало е и други партии) или противопоставящите им се комунисти и социалдемократи /те пък са било скарани/ са можели самостоятелно да съберат мнозинство. Абсолютно всичко е зависело от туй дето днес му викаме християн-демократи. Всъщност те са дали властта на Хитлер /твърде вероятно под външен натиск, но неопровержими доказателства няма/. Относно референдума след това, би било редно според мен да се споменат и някои ведомства, от сорта на Гестапо например, а също и да се съобрази, кой точно е броял гласовете... Не мога разбира се да съм категоричен, но струва ми се, ако в Германия преди Хитлер се използваше мажоритарна система, то вероятността някога той да се окаже на власт, би спаднала доста. Категорично е обаче, че пропорционалната избирателна система с характерните за нея недъзи, натресе на Германия, Европа и Света едно несъмнено чудовище... Купуването на гласове представлява опасност разбира се...Точно по тази причина, винаги съм обвързвал въвеждането на мажоритарна система у нас, с ефективни мерки за повишаване на избирателната активност. Против съм задължителните права, затова мисля най-удачно би било, държавата да заплаща гласовете на всички избиратели упражнили своя вот. Така относителният дял на купените от частни "инвеститори" гласове, би станал в пъти по-незначителен, надявам дори до степен, която да го обезсмисли... |
Не знам защо, но имам чувството, че когато се разказват истории за Хитлер е хубаво да се споменават всички подробности. Изборите в началото на 33-та които са го докарали на власт, са били проведени по пропорционалната система. Красимир Иванджийски имаше една статия, в която казваше, че статистически, всички зловещи диктатори в историята, които са дошли с избори са дошли с пропорционална избирателна система. |
Дежурния 13 Фев 2016 14:49  Само ще добавя, че ако купуват всички, в някаква степен купеният вот се самонеутрализира (не важи за развращаващите му последствия върху съответните гласоподаватели). | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
| "13. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат." И така, какво доказах, под давление, на тия, които започнаха да твърдят, че при мажоритарната система още на първия тур били отпаднали по-голямата част от гласовете на електората? Преди всичко им обясних, че не може да се сравнява 240 мандатен район "България" с едномандатен избирателен район при мажоритарната система. Защото при пропорционалната избирателна система, процентите които прескачат естествената или изкуствена процентна бариера се смятат за цяла България. Но след като разложиш България на съответстващите кратни от електората, стигаме до извода, че ако ще се сравнява втория тур на мажоритарни избори с първия при пропорционални, то на пропорционалните избори трябва да излязат точно 480 партии. И да видим тогава, как ще влязат от тях 240. Такова число партии на пръви тур в България за парламентарни избори, не е имало даже и зората на демократичните промени, когато буквално ни надуха главите от телевизора всевъзможни главчовци. На втория мажоритарен тур зад всеки депутат при едни истински демократични избори, а не псевдо, стоят две партии. Умножено по 240 това прави за цяла България при сегашния брой на депутатите 480 кандидати за депутати (т.е. управленски визи, т.е. партии). След провеждането на втория тур мажоритарни избори, в парламента влизат 240 партии. За отделния мажоритарен район може и партиите да са само две, но за цяла България те са 480. На първи тур партиите са били доста повече. Какво е положението с пропорционалните избори. Един тур, при който отпадат по-малко партии. Колко излизат на старта - да речем десет. Може би двадесет. Само толкова ли партии могат да се появят при електорат от 6 милиона? Всеки гражданин на България може да основе партия, така както открива фирма. Е да ама не му дават. А колко партии влизат в парламента - средно пет. Това казват, било представителство. Как става тоя фокус, та хем в парламента влизат крайно малко партии, които не представляват народа, хем на народа му баят, че му пускат повече партии, които по-добре да го представляват? Входът за изборите не е свободен. На входът е застанало властовото статукво. И там пуска само от своите хора. Основата в парламент от 240 депутати побира 240 партии. Т.е. с други думи, може също и да се каже - 240 независими депутати. Независими от кого? От партийните централи, които държат ключа за касата с парите, без които при тая избирателна система нито при мажоритарни, нито при пропорционални избори никой кандидат за депутат няма да влезе в парламента. А как става така, че депутатите и кандидат депутатите са зависими от партийните централи? Най-важната гяволийка е избирателните райони да са прекалено големи. След това вече като ти я направят сметката на едро, може да изкарат че в едномандатен район "България" има много партий, въпреки че са малко. И да сравняват с мажоритарни избори, където остават някак си само двете най-големи партии. |
Дежурния 13 Фев 2016 14:49 Дежурния, прочел ли си избирателната ми система? Ако не си прочети я! След това ми кажи, по кой начин някой ще му се само мерне мисълта да прави опити да купува електората. Виж сега, да ти обясня какво ще стане ако се появи такъв паралия. Електоратът ще спре да ходи на работа и ще прави избори веднъж седмично. И ще го избира всеки път него, но при едно условие - тоя да плаща по толкова на седмица, колкто електоратът изкарва за седмица вършейки своята си работа. И електоратът няма да работи, а ще ходи веднъж седмично за по един час да избира човека с многото пари. Докато му свършат парите - а те ще свършат, бъди сигурен. След това ще му кажат, че за повече не си е платил, ще го уволнят, ще назначат друг - който няма да им плаща. Щото няма такъв, дето може да плати на електората. Тоя фокус става само при измекярските избирателни системи, а не при такива дето са истински. |
Навремето, още в основните училища, учителите по математика преподаваха една основна аксиома: Че по въпросите от математиката с мене не се спори! Много ми е интересно, вие къде сте били, та не сте я учили тая аксиома? Да не би да сте били за гъби? Вероятно по това време съм завършвал магистратурата си по математика в СУ. |
| - повторение - | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
не е ли най-добре да потърсим начин, чрез който представителите да бъдат заставени да си вършат работата? Да. Вместо да предъвкваме стари теми, бихме могли да се съсредоточим на идеите за контрол над народните избраници. И в темата на Туткалчевтози проблем бе неглижиран. |
| Извинете, отново повторение. Нещо интернетът ми се гъбарка... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
Калки 13 Фев 2016 17:36 Мнения: 19,392 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Вярно и много полезно... На първо място предлагам наистина независима от другите видове власт съдебна система. Тя трябва да бъде зависима единствено от суверена...  Иначе, може общодържавната система да се обогати с още някаква институция, представляваща своеобразен надзорник под формата на някакъв съвет. Разкарваме президентската институция като абсолютно безполезна, но затова пък прекалено често генерираща ситуации, водещи до окарикатуряването на България, което според мен дори е вредно... Представителните функции на президента се прехвърлят върху премиера, което би било много полезно, защото така бюджета ще се натоварва вероятно с почти два пъти по-малко на брой безсмислени разходки на баш държавните ни "глави" по Света... На мястото на президента застава въпросният надзорен съвет. Той може да се състои примерно, от избирани мажоритарно областни управители. Хем ще го играе президент, хем нещо като горна камара на парламента...Функцията на сегашните областни управители струва ми се е, да надзирават кметовете и общинските съвети. Туй ще си го запазят. Като част от съвета обаче, надзорните им задължения ще се разширят върху всички останали видове власт, а също и върху законотворчеството в парламента. Този съвет обаче ще бъде лишен от каквито и да преки властови функции. Работата им ще бъде от сорта: - Някой депутат, никакъв не се вясва в парламента. Съвета се събира по предложение на някой свой член /и сезирането му на съвета отвън, също не би било зле да се предвиди/ и гласува с обикновено мнозинство, дали в избирателния район излъчил съответната скатавка, да бъде свикан местен референдум за отзоваването му или не...Ако гласуват за референдум и после допитването постанови отзоваване на депутата, то на място му в НС отива да довърши мандата, следващия по брой получени гласове кандидат от последните парламентарни избори... - Същото ще може да прави този съвет и в случай, че примерно премиера отделя прекалено много време да рита футбол, или да цака белот...Айде от мен да мине, такова решение за свикване този път на общодържавен референдум, за отзоваване на целия кабинет, във въпросния съвет ще трябва да се взема с квалифицирано мнозинство. Ако кабинетът бъде отзован, пак същата схема- мандата се довършва от следващия по брой получени гласове проекто-кабинет, през време на последните избори за правителство... - И т.н. в същия дух и за другите видове власт... - Съветът ще може да преценява и решава с обикновено мнозинство, дали някой обсъждан в НС законопроект, също не заслужава и общонародно допитване, което обаче по никакъв начин не би трябвало да отменя или възпрепятства предложените от колегата Туткалчев в неговата тема, методи за референдуми и пр. петиции отстрана на гражданството... - Членовете на този съвет, докато тече мандата им, ще се ползват в някакъв минимален имунитет, приблизително колкото на депутатите днес... За 10-на минути, толкоз мога да измисля...  | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
не е ли най-добре да потърсим начин, чрез който представителите да бъдат заставени да си вършат работата? Калки Ако има "народни" избраници, контролът върху тях е важен, а още по-важен е контролът върху това, което са/не са направили. Имам предвид контрол от народа, който поне донякъде да балансира противоположните им интереси и контролът от тези, които реално са ги избрали (какъвто контрол винаги е имало и ще има, докато в държавното и общинско управление се прилагат избори). Средството за такъв контрол се нарича полупряка демокрация и Швейцария, чийто пример разглеждахме в темата на Туткалчев, е нагледна илюстрация. 13 Фев 2016 17:36 Да. Вместо да предъвкваме стари теми, бихме могли да се съсредоточим на идеите за контрол над народните избраници. И в темата на Туткалчевтози проблем бе неглижиран. Друго, принципно различно средство за контрол, е диктатурата. Ако има други принципни идеи ще ми е интересно да ги прочета. И още нещо, което досега стои настрана от дискусията и в тази, и в темата на Туткалчев - най-апетитна е не законодателната, а изпълнителната власт, която у нас на централно ниво дори не се избира от електората (никаква част от нея). Това е така по добре известна причина - реално изпълнителната власт бърка в кацата с меда - тя управлява вкл. насочва потоците от общите пари накъдето прецени. 2001 г. царят ни го показа нагледно: не се кандидатира за депутат, а стана премиер. Лидерите на другите спечелили избори политически сили също – след като влязат в парламента, те биват избирани на поста премиер, а не на поста председател на НС. Та по отношение на изпълнителната власт също е необходим контрол, дори по-сериозен. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |