ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ
Отиди на страница:
wreckage 14 Фев 2016 10:27 Гледй са ка треа а подходиш. Делиш двайсе кандидати на две групи. Във всяка група от по десет ги тестваш всеки срещу всеки. Колко време според тебе би отишло за провеждането на такива турнири? При ненормално големи базови избирателни секции, каквито са днес навсякъде - страшно много време. Направо е невъзможно да бъдат проведени по тоя начин. И нали за това казвам постоянно, какво е решението на тоя проблем (ама кой ме чува) - намаляване на базовите избирателни секции, които са и едномандатни избирателни райони на сто човека. При сто човека се явяват средно вероятно трима. След това, групата от сто човека след като е дебатирала по интернет в собсвения си сайт и след като са се очертали главните управленски визии, барабар с тия които са ги измислили се събира, гласува три пъти тайно, брои цялата група гласовете (щото иституционализираното малцинство, което брои гласовете има навика да фалшифицира резултата), и излъчва общински съветник за един час време. Или го сменява. Пак за един час време. После в Об. съвета съветниците, избрани по тоя начин избират депутат, който също могат да сменят във всеки един момент. Съветниците обаче са под контрол на електората и гласуват винаги явно. Те взимат запалати за своята дейност. Но те съчетават фактически две функци: - едната е движение надолу по йерархията защото са на върха на малките кръговрати - и именно за нея взимат заплата; - другата функция е продължаващо движение нагоре, когато избират депутатите. за нея те не взимат заплати. но тъй като са конкуренти за депутатското работно място и тъй като са минали през първа цедка и са вече някакъв елит те имат и компетенцията лесно да правят референдуми по всички въпроси на парламента и да се намесват постоянно електронно. няма проблем да става едно глаусуване електронно, но само когато вотът е явен. за електоратът не е явен и не може елеткронно. |
bgman13 14 Фев 2016 12:00 Колко време средно, според тебе, ще е необходимо на един избирател да изучи всички платформи, да ги сравни и да направи информиран избор? Дали ще може покрай това да свърши някаква друга работа? |
| Към bgman13 Стане ли им ясно, на избирателите че конституцията е противоконституционна, конституцията се разсича като гордиевия възел. Даже в нея да пише, че държавната власт не произтича от народа и че не той е върховен суверен, на площада се инсталира една гилотина, и повече никой не иска да бъде маркиз. Не мога да разбера какво означава „конституцията (да) е противоконституционна”. Не че Конституцията ни е ‘върхът’, но общо взето ‘минава’ за демократична. Неспазването и е въпрос на прилагане и там вече нещата не са никак добре, но чак пък гилотина – нали сме Християни. противоконституционствувателствувай си спокойно. Ако ти направят нещо, най-много да влезеш в историята. Най-дългата дума съм я използвал не защото ме е страх да извършвам действието, а именно защото е дълга (нещо като шегичка) и най-вече за да насоча вниманието на читателите към това, че може да се приложи и поговорката „с техните камъни по техните глави”. Защото именно разминаването между писаните закони (и Конституция) и прилагането им дава възможността „врагът да се бие” и по създадените от самия него правила - просто същите трябва да започнат да се спазват и ние можем постоянно да им го напомняме. Това според мен трябва да е и целта на всички справедливи протести, че и на нашите ‘писания’. Ще прочета до края коментара ти и ако си дал конкретен и достатъчно продробен пример за това, какъв трябва да бъде механизмът, ще ти го сравня с това което предлагам аз и ще видим, кой е по-добър. Предполагам знаеш къде да четеш. Подробен механизъм има в поста ми от 03 Яну 2016 10:46 в текста озаглавен ЯХВАНЕ и е именуван като ПРАВИЛА ЗА ПОВЕДЕНИЕTO НА ПАРТИИТЕ И ГРАЖДАНИТЕ ПРЕДИ И СЛЕД ИЗБОРИТЕ. Друг не толкова подробен механизъм има и в предния ми пост от същата дата и час и заглавие КУШИЯТА С НАГРАДА ВЛАСТ. Малко са дългички за четене, но и твоите не са много къси. Аз не бързам много, така че чети спокойно, а и аз може да направя същото. |
wreckage 14 Фев 2016 12:23 bgman13 14 Фев 2016 12:00 Колко време средно, според тебе, ще е необходимо на един избирател да изучи всички платформи, да ги сравни и да направи информиран избор? Дали ще може покрай това да свърши някаква друга работа? Имаш предвид при избирателната ми система, нали така? Времето за изучаване на платформите ще бъде нещо като четенето на пресата. Ще се четат същевременно и сайтовете на собствения об. съвет, както и парламентарните сайтове, новините, дебатите от парламента по телевизията. Основните дебати по обществените проблеми ще се знаят. Това е нещо което постоянно се променя - и днес се променя. Та значи, времето за запознаването с платформите е колкото времето за четене на пресата. Но е постоянно съчетано с възможност за избор, за гласуване. Когато хората имат мнение по някой въпрос могат да гласуват, когато пожелаят. Това означава, че времето за запознаване с една предизборна платформа не е само един месец, както е сега предизборната кампания. А за един месец, човек научава много по-малко отколкото за четири години. |
Не мога да разбера какво означава „конституцията (да) е противоконституционна”. Не че Конституцията ни е ‘върхът’, но общо взето ‘минава’ за демократична. Като й дойде времето да бъде променена тя бива променена, понеже е противоконституционна. Основната конституция е природния закон. Правният трябва да се стреми да е съответен на природния. Моята гледна точка, дето я излагам е че демокрацията налага волята си, поради нужда. А сегашната конституция на България е принципно същата като комунистическите. Има признато право на народа да бъде върховен суверен, но това е само на думи. Като механизъм има инсталирана псевдодемократична избирателна систма. Понеже е псевдодемократична, тя де факто отменя Чл. 1. от конституцията. По тоя начин конституцията е противоконституционна на самата себе си от самото начало. Но тя е противоконституционна и от гледна точка на природния закон. Природният закон е бил тоя, който е принудил държавата да признае правото на народа да бъде суверен. Ако това не е станало де факто, а не само на думи, природният закон продължава да налага волята си. |
:Малко по темата. Ако с мажоритарни избори в два тура си изберем монарх, то управлението пак ли ще бъде представителна демокрация?  |
Като й дойде времето да бъде променена тя бива променена, понеже е противоконституционна .Възможността за промяна на Конституцията е предвидена в нея, защото по презумпция е прието, че не е съвършенна крайна даденост т.е промяната и не е противоконституционна. Като механизъм има инсталирана псевдодемократична избирателна систма. Понеже е псевдодемократична, тя де факто отменя Чл. 1. от конституцията. По тоя начин конституцията е противоконституционна на самата себе си от самото начало В конституцията няма инсталирана псевдодемократична избирателна система. Има само някакви ‘указания’ и препратка към Избирателен кодекс, който лесно и доста често бива променян. По тоя начин конституцията е противоконституционна на самата себе си от самото начало Това се нарича вътрешно противоречие и съм напълно съгласен с теб, че има много такива противоречия. За това именно е предвиден и органа Конституционен съд, който с тълкуване може донякъде да ги премахва. Моята гледна точка, дето я излагам е че демокрацията налага волята си, поради нужда И нуждата се изразява в това, че народа иска да живее по-добре (поне както на запад). А моята гледна точка е, че това налагане на демокрацията може да стане и въпреки несъвършенствата на действащата „нормативна уредба” . Основната конституция е природния закон. Правният трябва да се стреми да е съответен на природния Дано да не става така. То сега наистина е почти така. На китът Шиши още малко му остава да погълне вселената. Като ония две черни дупки дето се поглъщат и ги дават по телевизиите. Има и тема където се дискутира това ‘релативистко достижение и потвърждение’ на Айнщайновата теория. Та според учените това е природният закон – ДА СЕ ИЗПОЯДЕМ. Къде остава тогава „стремежа към Бога”, който не е нищо друго освен стремеж за откъсването ни от природния закон, за преодоляването му. Какво тогава ще ни различава от другите неразумни твари и къде тогава отиват всички религиозни и философски учения и защо изобщо са създавани? Аз знам един отговор – приел съм го и съм спокоен. Не знам обаче доколко ще ти (Ви) хареса: ВСИЧКО Е СУЕТА НА СУЕТИТЕ – това е отговора. И приемайки го ми остава само още един въпрос без отговор. Как и защо след като ВСИЧКО Е СУЕТА НА СУЕТИТЕ съществува човешката цивилизация? Извинявам се за философското отклонение, но бях ‘предизвикан’ Уважаеми БГмен 13, моля те, не приемай този ми пост като заяждане. Приеми просто факта, че мислим различно и това е много добро нещо. А най доброто е, че макар и от различни гледни точки струва ми се вървим към една обща цел. |
:Малко по темата. Ако с мажоритарни избори в два тура си изберем монарх, то управлението пак ли ще бъде представителна демокрация? Ако монархът е с правомощия, подобни на сегашния ни президент - да. |
Дай боже Калки да успее, да ми опровергае математиката бгман13, вече обясних, че сметките ти (не математиката, ти и с понятията не си наред) са неадекватни. |
Калки 14 Фев 2016 18:19 :Малко по темата. Ако с мажоритарни избори в два тура си изберем монарх, то управлението пак ли ще бъде представителна демокрация? Ако монархът е с правомощия, подобни на сегашния ни президент - да. Гледай кви крайни числа ти съществуват в света на избирателните системи и как човек, който разбира от математика, колкото шестокласник, ти намира мястото на монархическата система, српямо степента на представителство наред с всички деморкатически системи. Всичко се свежда до съотношения на числа, които са брой хора. Съотношението на хората във властта спрямо хората от електрората може да варира от до. И в тия граници, които не могат да бъдат прехвърлени имаме скала. Ето ти я: - От единият край са всички хора от електората, които гласуват при всяко решение на парламента и всички са едновременно и депутати освен обичайната им професия. - От другия край е колкото се може по-малък брой на депутатите в Парламента, които пък се сменят колкото се може по-рядко. Това е монархия, защото най-малкото число е един човек. Тука имаме обаче степени, в зависимост от броя на населението. Така например навремето Франция е била 20 милиона, а сега е няколко пъти повече. Ако в момента назначим комисия от няколко човека да я управлява ще е равнозначно на управлението при Луи 16 например. Но можем да вземем средно положение, което да включи възможност за смяна на депутатите с по-голяма скорост. И въвеждаме понятието "максимален възможен дебит на избирателната система". В България ще имаме 100 % максимален възможен дебит при Парламент от около 6 000 депутата и система при която теоретично поне да е възможно да се сменя всеки депутат през седмица. Когато имаме положението целият електорат да гласува при всяко едно парламентарно решение, означава, че дебитът е пак толкова, но няма смени на депутатите. В тоя случай дебатът много се затруднява и привилегиите ще дойдат най-малко от законодателната инициатива. Което отново ще иска начин на организация. Аз съм предложил на фона на тия крайни съотношения, които дават представа, за какво става въпрос, парламент от около 600 човека, при който дебитът на избирателната система е олколо или малко над 10 %. |
Калки 14 Фев 2016 18:22 Дай боже Калки да успее, да ми опровергае математиката бгман13, вече обясних, че сметките ти (не математиката, ти и с понятията не си наред) са неадекватни. Каза че не е така. Аз ти обяснявам на тебе. А ти се задоволяваш само да кажеш, че не е така. В момента имаш проблем с понятието за думичката "обясних". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
Дежурния 14 Фев 2016 13:25 :Малко по темата. Ако с мажоритарни избори в два тура си изберем монарх, то управлението пак ли ще бъде представителна демокрация? Ако избраният монарх чрез мажоритарна система извърши такъв геноцид над чочечеството, какъвто извърши Хитлер, който пък е избран чрез пропорционална избирателна система, това няма как да бъде представителна демокрация. От двадесет и шест години, българската държава, избирана постоянно чрез пропорционална избирателна система тихичко извъши икономически геноцид над българите. Това също няма как да бъде представителна демокрация. Или който твърди че е той все едно че казва: Българите си направиха само харакири, понеже са си от такъв матриал - склонни генетически към самоубийства чешити, които това искаха и то затова стана. |
Ще прочета до края коментара ти и ако си дал конкретен и достатъчно продробен пример за това, какъв трябва да бъде механизмът, ще ти го сравня с това което предлагам аз и ще видим, кой е по-добър. Предполагам знаеш къде да четеш. Подробен механизъм има в поста ми от 03 Яну 2016 10:46 в текста озаглавен ЯХВАНЕ и е именуван като ПРАВИЛА ЗА ПОВЕДЕНИЕTO НА ПАРТИИТЕ И ГРАЖДАНИТЕ ПРЕДИ И СЛЕД ИЗБОРИТЕ. Друг не толкова подробен механизъм има и в предния ми пост от същата дата и час и заглавие КУШИЯТА С НАГРАДА ВЛАСТ. Малко са дългички за четене, но и твоите не са много къси. Аз не бързам много, така че чети спокойно, а и аз може да направя същото. HIVAN, не виждам смисъл да затрупваме читателите, които се интересуват от тая тема с излишно четене. Който иска да прочете цялата ти система, може да го напрви. Но конкретно поставения въпрос иска и конкретен отговор. Виж аз с колко реда, въпреки дългите си изказвания, съм обяснил, как ще става отзоваването по моята система. Дай и ти нещо по-късичко - примерно до три пъти по-дълго от моето: По моята система, базовата електорална избирателна секция е от 100 човека и е едновременно и мажоритарен избирателен район. За да уволни стария и назначи нов народен представител (съветник който ще избира депутат и ще работи същевременно в Об. съвета), въпросната избирателна секция трябва да събере кворум от 51 човека минимум. Тези се събират, след като са си говорили в интернет и по кафенетата, гласуват за новия съветник, броят гласовете, пишат протокол в три екземпляра, на който се подписват всичките и един екземпляр го дават на новия съветник. Това е неговата карта за общински съветник, с която той се легитимира в об. съвета при всяко заседание. От останалите два екземпляра единият се изпраща в Об. съвета, а другият се съхранява някъде. И няма шанс въпросният съветник да бъде уволнен от друг освен от мнозинството на собствената си избирателна секция. |
wreckage 12 Фев 2016 10:56 ОТ РАЗСЪЖДЕНИЯТА ДО ТУКА АЗ ПРАВЯ ИЗВОДЪТ, ЧЕ АКО НЯКОЙ ИЗКАЖЕ ТВЪРДЕНИЕТО, ЧЕ МАЖОРИТАРНАТА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ПРЕДСТАВИТЕЛНА, ОТ ТОВА СЛЕДВА ИЗВОДЪТ, ЧЕ ТЯ Е КОМПЕНСИРАНА ПО НЯКАКЪВ НАЧИН С ПОВЕЧЕ ПРИЛИКА С ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ. не следва. Няма връзка. Виж какво е написал дежурния по-долу и ми отговори, дали от това, което той казва, следва предположението, че той си е помислил, че мажоритарната система е нещо като монархия и няма нищо общо с демокрацията? Откъде иде това като че ли сходство между това което аз казвам и това което един дето ми опонира казва? Дежурния 14 Фев 2016 13:25 :Малко по темата. Ако с мажоритарни избори в два тура си изберем монарх, то управлението пак ли ще бъде представителна демокрация? |
HIVAN, не виждам смисъл да затрупваме читателите, които се интересуват от тая тема с излишно четене. Който иска да прочете цялата ти система, може да го напрви. Но конкретно поставения въпрос иска и конкретен отговор. Виж аз с колко реда, въпреки дългите си изказвания, съм обяснил, как ще става отзоваването по моята система. Дай и ти нещо по-късичко - примерно до три пъти по-дълго от моето: Най-кратко идеята съм я изложил ето я пак: Партиите си правят и рекламират ‘предизборните платформи’ , но оставят избора и подредбата на лицата кандидатстващи за народни представители от името на партията в ръцете на гласуващите за съответната партия. Механизмът за отзоваване трябва да е обвързан с механизма на избор (както е и при теб bgman13), за да може САМО избралите „своя си представител” да могат и да го отзовават. При сегашното положение „избора и подредбата на лицата кандидатстващи за народни представители е в ръцете на партийните ръководства” отзоваването е невъзможно първо защото не е ясно кой за чии кандидати е гласувал (дължи се на тайната на вота и на партийните листи) и второ (което е пак по вина на Конституцията) защото „Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ” и следователно може да ги отзове САМО целия народ, а това става само на нови избори (когато се ‘отзовават’ всички народни представители) Партиите също не могат да отзовават ‘своите си народни представители’ защото овластяващият не са те и така се появява понятието „независим народен представител” - такъв който не зависи нито от волята на назначилата го партия нито от волята на овластилите го избиратели, но продължава да носи ‘званието’ народен ПРЕДСТАВИТЕЛ (и е представител САМО на себе си). Общо взето така от моя гледна точка стои въпросът за отзоваването към момента. Може ли тоя „Гордиев възел” да бъде разсечен, и ако може как да стане това? bgman13 предлага един начин, други друг начин. И моят след малко ще се появи, но искам първо да му дам възможността да се появи по естествен (логичен) начин и в резултат на анализа на констатациите дадени по горе. Разсъждавайки по въпроса достигнах до заключението че: Ако партиите (някои от тях) „се навият” да „оставят избора и подредбата на лицата кандидатстващи за народни представители от името на партията в ръцете на гласуващите за тях” се появява и възможността за отзоваването на народните избраници и ‘по единично’ (а не накуп), при спазване и на конституция, и на избирателен кодекс, и на гласуване за партии по пропорционалната система. Това ‘навиване’ несъмнено няма да е лесно и ще среща съпротива от страна на ПОВЕЧЕТО (НО МОЖЕ БИ НЕ ВСИЧКИ) партийни ръководства, защото се посяга на тяхната „Светая Светих” (оформянето на листите). Предполагам обаче, че ще има и такива които ще осъзнаят, че ако искат да съществуват и имат реална подкрепа ще трябва ‘да се навият’защото ако не се отворят към Гражданите просто ще маргинализират. Някои ще имитират отваряне към Гражданите (какъвто пример с Варна е дал emo1971), но това ще се усети лесно от ‘гласоподавателите’ (народа), и имитаторите както и ‘ненавитите’ ще започнат да отпадат. Именно тук е мястото където трябва да кажа, че според мен никакви промени не могат да станат в една държава без участието на народа в тези промени, а народа както съм писал в темата на Туткалчев си има ВОДАЧИ след които върви и част от тези ВОДАЧИ сме и ние с Вас Уважаеми форумци. Затова Уважаеми bgman13 постовете където съм изложил механизмите за избор и отзоваване са толкова дълги, защото когато съм писал текстовете не съм имал представа къде и кой ще ги чете, но бяха с адресат народа (избирателите) и в един момент попадайки на форум СЕГА реших, че пишещите тук са достатъчно грамотни (и мотивирани да прочитат всички излагани идеи) и могат да отделят „зърното от плявата”, но щом не си го направил (не знам по какви причини) ще го направя аз. А ‘плявата’ е нужна за тия които не пишат по форумите - за ‘безгласният народ’, ‘мат’ряла’, ‘плебса’ и как ли още не наричан тук (вкл. и от мен), а той си е просто нашият Български народ и е такъв какъвто са го направили водачите му (духовните, политическите, икономическите, интелигенцията му вкл. и форумниците му), и който чака да бъде поведен към по-добро, и част от който не пише, но чете какво пише тук и без който нищо не може да се получи вкл. и като резултат от нашите умувания. Така че bgman13 засичането и измерването на дължината на „краткото изложение на моя механизъм” предлагам да започва от тук. Горното би трябвало да е нещо друго. Не знам точно как да го класифицирам, но вече го написах и не ми се изтрива. Я се опитай ти да опишеш веригата от разсъждения, която те е довела до твоите предложения да видиш колко дълго ще се получи. Първи вариант Провеждане на предварителни избори (мажоритарни в един тур) за определяне на лицата и подреждането им в кандидат-депутатските листи на партиите по избирателни райони. Листите за същинските избори се оформят съобразно резултата от предварителните избори. Кандидати на тези избори могат да бъдат всички членове и симпатизанти на съответната партия (предлагани от някого и самопредложили се), които поемат ангажимента, ако бъдат избрани за народни представители да се отчитат регулярно пред избирателите си и да подадат оставка пред Народното събрание (съгл. Чл. 72. ал. 1 на К-ята), ако повече от половината (или някакъв % < 50) от участвалите в предварителните избори заявят писмено пред съответната партийна регионална централа желание за това. Партиите осигуряват на всички регистрирани кандидати равни условия за предизборна агитация. До предварителните избори се допускат всички желаещи да гласуват на тях. Гласуващите могат и да подреждат в желания от тях ред толкова кандидати колкото са мандатите за района. (Това ще усложни преброяването и класирането на кандидатите затова го давам само като една възможност, която може да се осъществява или не по преценка на партиите.) Едновременно с провеждането на предварителните избори се съставя и списъка на гласувалите, които впоследствие получават и правото легитимно да искат и отзоваването на избраните. _____________________________________________________КРАЙ p.s. Показният механизъм се съдържа изцяло в два мои поста (на стр. 19 - ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ), но там има и някакви препоръки за необходимите действия от страна на избирателите за да се достигне до провеждане на предлаганите избори и за да има смисъл от прилагането на механизма. Копирам го и тук и за доказателство (сравнение), и за улеснение на любопитните, но нежелаещи да ровят из темите на форума. „НЕПРОМЕНЯЕМАТА СИСТЕМА”? .Много лесно! И дори независимо от изборното законодателство към момента. Просто трябва да се промени начина, по който се овластяват управляващите лица. НЕОБХОДИМА е само ДОБРАТА ВОЛЯ на РАЗУМНИТЕ И АКТИВНИ ГРАЖДАНИ, за да може НАРОДА да си заеме де факто ролята на СУВЕРЕН. ЗА ЦЕЛТА (която оправдава) СРЕДСТВАТА: 1. ГРАЖДАНИТЕ, които са партийни членове, да си „яхнат” /озъптят/ партиите - да предлагат най-свестните сред тях за ВОДАЧИ („жокеи” и да ги контролират ефективно, а ако това е невъзможно – просто да се преориентират - без да се страхуват от евентуалните обвинения и заклеймявания. Това поне СЕГА, за разлика от ПРЕДИ, е възможно – лагера в Белене е закрит отдавна. 2. ГРАЖДАНИТЕ, които не са партийни членове, да дават доверието си (да стават симпатизанти) и гласуват за тези партии, които са максимално отворени към гражданското общество, т.е. за тези, които докажат, че избора и подредбата на лицата в кандидат-депутатските листи става ОТКРИТО и с тяхното равноправно участие - включително и с правото да предлагат кандидатури. Или с други думи казано - да гласуват за тези партии, които са оказали дължимото им по К-ция /чл.11 ал. 3/ съдействие в най голяма степен, с което де факто са показали, че са ДЕМОКРАТИЧНИ и да не гласуват за тези които само им дават??? някакви „граждански квоти”, с което само доказват, че са „абсолютно ПАРТОКРАТИЧНИ”. 3. ЛИЦАТА по т. 1 и т. 2 да се АКТИВИЗИРАТ и да НАСТОЯВАТ пред партиите за провеждане на ЯВНИ (или тайни) предварителни кадидат - депутатски, вътрешно-партийни избори по места, на които да бъдат допускани ЗАЕДНО, включително и с правото за издигане на кандидатури. Според резултата от тези избори да се оформя листата на съответната партия за съответния избирателен район („предварителна преференция” . Това разбира се може да се случва само в партиите приели да имат такива предварителни избори, т.е. в максимално отворените към гражданското общество - сиреч „максимално ДЕМОКРАТИЧНИТЕ”. 4. Влезлите в кандидат-депутатските листи лица да бъдат задължени да декларират писмено, че ако бъдат избрани за Народни представители ще се срещат регулярно с гражданите от съответния /своя си/ избирателен район за да отчитат свършеното (начина по който са гласували), да споделят отношението си по различните въпроси, по които работят, и че ще напуснат парламента веднага, ако повече от половината (или някакъв % < 50) избиратели на предварителните вътрешно - партийни избори в района, заявят писмено желанието си за това. но е възможно – НАЛИ? ДОСТАТЪЧНО е само да разбереш, че и днес, повярвайте, имат смисъл думите изпети от Валди Тотев в песента „ВДИГНИ ОЧИ” Чуйте я ! _____________________________________________________КРАЙ |
Втори вариант Аналогичен на първия. Вместо Провеждане на предварителни избори за определяне на лицата и подреждането им в кандидат-депутатските листи на партиите по избирателни райони. се създава механизъм (масив данни) за подаване на предварителни заявки за гласуване за предпочетените от избирателите (регистрирани) кандидати. Вместо избора да става в един ден, се дава някакъв срок, в който желаещите да „вкарат”даден кандидат в кандидат- депутатската листа на партията за която ще гласуват на изборите, отиват до регионалната централа и гласуват електронно (машинно) за този когото са си избрали (или класира няколко). Всичко друго е както при първи вариант. Това е накратко вторият вариант на механизма, но за да се види какви трябва да са конкретните действия на партиите и гражданите за да е ефективен механизма копирам (пак от стр. 19). I. ПОВЕДЕНИЕ НА ПАРТИТЕ ПРЕДИ ИЗБОРИТЕ 1. Да допускат до кандидатстване за народни представители, избирани от името на партията (или коалицията), всички удовлетворяващи конституционните изисквания, приемащи предизборната и програма и заявили такова желание, независимо от принадлежноста или не към партията, но задължително приемащи писмено следните условия: 1.1. Ако бъдат избрани да работят единствено в интерес на всички граждани на България, а с гражданите от съответния /своя си/ избирателен район да се срещат ежеседмично, да отчитат свършеното - начина по който са гласували, да споделят отношението си по различните въпроси, по които работят и се задължават да придвижват по компетентност всички въпроси (от компетентността на държавните власти) повдигнати от заявилите се предварително техни избиратели по определен по долу ред т. 3.5. 1.2 Да напуснат парламента веднага, ако повече от половината (или някакъв % < 50) избиратели предварително заявили желанието си да гласуват за съотвтния кандидат от съответната партийна листа или мажоритарен кандидат в съответния избирателен район, са поискали писмено по определения по долу ред /т. 3.5/, неговата оставка. 2. Да направят обществено достъпен списъка на лицата отговарящи на изискванията на т.1 и осигурят на същите равноправно представяне пред евентуалните им избиратели. 3. Да извършат (ако считат за необходимо) промени в устава на партията изразяващи се в: 3.1. Да приемат механизъм за приемане на предварителни заявки за гласуване за кандидатите на партията – изключващ всякаква възможност за злоупотреби. 3.2. Приемане на ясен механизъм за отзоваване на народен представител в съответствие с т. 1.2 3.3. Включване в избирателните си листи само на лица писмено приели условията по т.1. 3.4. Подреждането в изборните листи да се извървшва според броя на предварително подадените заявки за гласуване за съответветния кандидат в съответната партийната регионална централа. 3.5. Създаване и поддържане във всяка регионална партийна централа публично достъпен масив с данни за предварително подадените заявки за гласуване за определен кандидат, по който автоматично се формира и листата за изборите и на масив данни (подмасив на предния) с исканията за оставка на народни представители от листата /или мажоритарно избран/ след изборите (броя на тия легитимни искания ще определя „рейтинга” на вече избрания). В масивите данни да се включват само лица невписани в аналогичен масив на друга партия и гласуващи в съответния избирателен район, и при спазване разпоредбите на закона за защита на личните данни. II. ПОВЕДЕНИЕ НА ПАРТИИТЕ СЛЕД ИЗБОРИТЕ : 1. Да изпълняват поетите задължения по раздел I 2. След конституирането на новото Народно събрание да разработят, предложат за приемане и гласуват „ЗА” механизъм аналогичен на тоя по т. I.3.2. в правилника за дейността на парламента /ако пожелаят може и в Конституцията/. III. ПОВЕДЕНИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ ПРЕДИ ИЗБОРИТЕ 1. Да положат усилия за да разберат коя от предлаганите предизборни платформи отговаря на техните виждания. 2. Да предлагат на партиите разумни и почтени хора за кандидати за народни представители. 3. Да направят предварителна заявка за гласуване за определен кандидат (кандидати) от листата на политическата сила с най-близки до собствените им виждания и гласуват съобразно заявката си. IV. ПОВЕДЕНИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ СЛЕД ИЗБОРИТЕ 1. Да участват активно в срещите с „техните” народни представители. 2. Да поискат отзоваването на предварително заявения и избран и от тях народен представител, ако не изпълнява поетите задължения по т. I.1.1. ___________________________________________ Послепис: | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: HIVAN |
| МЕХАНИЗЪМ ЗА ИЗБИРАНЕ И ОТЗОВАВАНЕ НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ Вариант специално за партии (няма по кратка версия) Написана 2014-15 г. Осъзнавайки, че основното искане на преобладаващата част от народа е за промяна на Системата на държавно управление заявяваме следното: Промяната на Системата на държавното управление може да се извърши без промяна на Конституцията и независимо от изборния кодекс, и дори не толкова чрез смяната на т.нар. политически елити, а по скоро с извършването на една радикална промяна в отношението на съществуващите и новопоявяващите се (елити) към избирателите т.е. с промяна в отношенията между партиите и Гражданите по време на и между изборите. Осъзнаваме, че „ротацията” на едни и същи или различни, но действащи еднакво (относно изборната процедура), лица във властта е възможна, защото не хората, които ТРЯБВА да са и състезателите и съдията (ТЕ СА СУВЕРЕНА) определят кои лица да са на „финала” за влизане в Парламента, а партийните ръководства – нищо че са много - те всички (включително и нашето до сега) го правят – „редят” кандидат-депутатските листи вкупом като едно. Призоваваме всички партийни ръководства да се замислят ДАЛИ като определят ЦЕНТРАЛИЗИРАНО лицата в кандидат-депутатските листи всъщност в „престъпно съдружие” не присвояват ли осъществяването на народния суверинитет, т.е. не нарушават ли чл.1 ал.3 от Конституцията ? Ние сме все още една млада партия – простено ни е да грешим. Не осъзнавахме в каква игра (с какви правила) бяхме въвлечени да участваме. Сега партийното ръководство се извинява, че неволно (без да се замисли) сме въвлекли партията да участва в наложената в България „игра на Демокрация” и дефакто сме присвоявали осъществяването на народния суверинитет, т.е. сме нарушавали чл.1 ал.3 от Конституцията, като сме си позволявали да предлагаме на изборите, подредени в някаква последователност, кандидатури на лица издигнати от партийните структури по места и утвърдени от централното ръководство, без да се съобразим с основателното искане на Гражданите да имат възможност да направят действителен избор, както между програмите на партиите, така и между лицата които се наемат да ги осъществяват. Заявявяме твърдото си решение радикално да променим начина на участието на партията в изборите и приканваме другите партии да направят същото. Нямаме претенции за авторско право – дори напротив считаме, че ако всички партии направят същото, то това ще означава, че СИСТЕМАТА на управление ще бъде сменена безвъзвратно и епохата на ”ПОСТКОМУНИЗМА” ще остане в историята и в България ще се утвърди една наистина ДЕМОКРАТИЧНА система на управление, която ще замени съществуващата до момента ПАРТОКРАТИЧНА такава. Обявяваме, че ще провеждаме предварителни вътрешно-партийни избори по изборни райони, за избор на лицата, които да бъдат включени в кандидат-депутатските ни листи. Резултата от тези избори ще оформя кандидатските ни листи т.е. ще се осъществи една „предварителна преференция”. В тези избори ще се допускат да участват равноправно и граждани непартийни членове – включително и с правото да издигат кандидатури. Каним да участват в предварителните кандидат- депутатски вътрешно-партийни избори всички Граждани които споделят програмата и основната ни цел - СМЯНА на СИСТЕМАТА на държавно управление. Считаме че контрола упражняван от партиите върху народните представители е недостатъчен - дори порочен донякъде - и ако за партиите (правилно) няма механизъм за отзоваване (тъй като народа е избиращия), то за избирателите е напълно допустимо да имат възможност легитимно да искат отзоваване на избраниците си, което ще е и сигнал, че парламентарната група има проблем – разминаване с волята на избирателите си. Осъзнаваме допуснатите грешки в предишното ни участие във властта (ако е имало такова) и затова даваме възможност на избирателите да коригират действита ни и по време на евентуално бъдещо управление като: Задължаваме влезлите в кандидат-депутатските листи лица да декларират писмено, че ако бъдат избрани за народни представители ще се срещат регулярно с гражданите от съответния /своя си/ избирателен район за да отчитат свършеното (начина по който са гласували), да споделят отношението си по различните въпроси, по които работят), и че ще напуснат парламента веднага /ще подадат оставка/, ако повече от половината (или някакъв % < 50) от гласувалите на предварителните избори в района, заявят писмено желанието си за това. Един „страничен ефект” от възможността за отзоваване ше се явява и това, че няма да може „депутат” избран с една партийна листа да става „независим” или да преминава в друга парламентарна група и да остава „безнаказано” в Парлaмента (може да бъде отзован от гласувалите за него). Приканваме всички демократични партии да постъпят по аналогичен начин, с което ще върнем!?! на СУВЕРЕНА ПРАВОТО да си предлага и избира (дори и да може да отзовава) неговите, а не нашите, народни представители. Ние (партиите) само съдействаме (което ни е задължение по К-ция - чл.11 ал.3) на хората да могат да направят това. Считаме че само по този начин; дори и без задължително гласуване и независимо от изборния кодекс; може да се повиши изборната активност – като се утвърди у избирателя убеждението, че наистина избира, и че може ефективно да контролира народните си представители, а чрез тях и цялата система на държавното управление. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: HIVAN |
| Брех, успях да изчета всичко отначалато докрая по темата, и за себе си ще опитам да събера тук най-добрите изказвания по нея, както и моите коментари: emo1971 2016-02-12 15:07:53 Всички тези неща са измислени отдавна и на много места си работят чудесно...Що и при нас да не проработят? 1. Успеха и провала на всяка система от правила зависи от изпълнителите в нея, както и на поставените и задачи (говоря за социални системи, не за чисто абстрактни и формални, при тях това е по-лесно). Всички ние не сме разочаровани толкова от системите, колкото от резултатите и си мислим че като подменим една с друга, нещата ще се оправят. Е да, ама не. Хайде хипотетично да помислим, с тая наша сегашна система, ако докараме примерно шведи да я изпълняват, дали резултатите няма да са доста по-различни? Или обратното - ако вкараме сомалийци примерно да я изпълняват (или да изпълняват съвършенната система), докъде ще стигнем? wreckage 12 Фев 2016 12:03 Искам да кажа това, което съм написал. Не е крив инструментът, с който демосът си упражнява крацията. 2. wreckage е прав според мен, че системата за избор няма чак толкова голямо значение. Това е донякъде следствие от т.1. Вярно е обаче, че системата е изработена от същите тия, дето считаме за калпави в т.1. т.е няма как да очакваме, че системата е добре направена. Въпроса не е дори в системата на представителност, а във вземането на решения и резултата от тях. Щото перфектно избраното мнозинството може да вземе решение което е абс. неморално и нехуманно, т.е. идеалноста на системата за избор и взимане на решение не гарантира полезност на самите решения. Аз взимам решение всеки ден да ям като прасе щото обичам да ям по много и така ми харесва, последствията ... ами майната им, ще ги мисля като му дойде времето; та нищо не застрахова и една колективна система от подобни преяждащи резултати. Важното в системите обаче са и механизмите за самокотрол и самокоригиране, а при нас повечето от тях или изобщо липсват, или не работят - някъде са замислени така, че да не работят, другаде тези които трябва да ги провеждат са зависими от котролираните - пример са изпълнителна и съдебна власт. Много от замислените контролиращи механизми се използват основно като инструмент за политически натиск и смазване на конкуренцият, т.е. пак въпроса е не дали механизма е лош сам по себе си, а това кой с каква цел ще го използва. Firmin 2016-02-13 21:39:49 Пренебрегвате местното самоуправление. И грешите. Здравата демокрация е тази със здравите корени. А те са в местното самоуправление. ... Ами имаме си кметове феодали. ... Общинските съвети от органи на самоуправление се превърнаха в ортаци около баницата. Основната им грижа е да осребряват влиянието си, търгувайки с него 3. Това на практика доказва горните ми твърдения. И системата и хората в нея са калпави. Но ако изходим от 1. и 2., като направим root-cause-analysis, хората са в основата на проблема. Вярно, няма откъде да вземем други, можем само на неволята да се надяваме. Все пак мисля, че Firmin най-добре уцелва рецептата: Здравата демокрация е тази със здравите корени. А те са в местното самоуправление.. Това ще изчисти нещата отдолу нагоре, малкото и местното е по-осезаемо за хората, кооперирането в малки групи за общи цели винаги е по-успешно и лесно. Разрушаването на най-малките общности е може би най-голямата трагедия, вземете ако щете семействата или един блок в града примерно, съответно от там трябва да започне процеса на промяна, не толкова в търсене на перфектна системата на централно ниво. Морала и ценностите са силни в малки групи, в по-големите започват да се размиват и стават много хлъзгави. Иначе за всички участващи в темата, не зависимо дали съм съгласен или не с всеки от тях -  , в спора се ражда истината. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bokoto1971 |
| Понеже кампанията за поредните избори - тържество на представителната "демокрация" - вече се вихри у нас с пълна сила, ми се прииска да пусна една част от книгата на Иво Сиромахов "Уважаеми зрители". Не се сетих за по-подходяща тема от тази (ако авторът ѝ е на различно мнение му се извинявам), така че ето я тук - всеки сам може да прецени дали текстът е само измислица. За нечелите книгата ще поясня, че действието се развива в западащия български град Картаново, Борис Братоев е шефа на местната кабелна телевизия Картаново ТВ, а Груйчо Груйчев е местен депутат в парламента от управляващата партия: Борис изпсува и хвърли вестника на пода. Трябва да забраня на секретарката да ми носи тия жълти парцали, помисли си. В тоя момент в кабинета му връхлетя Груйчев. Очите му бяха широко отворени, върху плешивото му теме бяха избили ситни капчици пот. – Браточка, разбра ли ко стаа? – извика депутатът и се стовари мощно върху кожения диван. – Не чета жълти вестници – излъга Борис. – Кви вестници, ве! Шефа идва в ниделя – измуча отчаяно Груйчев. – Ох, налей ми идно уиски, чи ши ми са пръсни сърцето. Братоев извади от барчето шише уиски и две чаши. Наля. Груйчев глътна на един дъх уискито и се оригна. – Ей ся на ми са обади сикритарката му. В ниделя щял да открива 200 метра нов асфалт мижду Невестинци и Глуево. – Ше пратя репортер да го отрази – успокои го Братоев и му наля още едно уиски. – Бе ти хубо ши пратиш, ма Шефа искал да остани вичирта да гледа Мис Картаново. – Ми да гледа, кво. – Бе той хубо ши гледа, ма доколкот го познавам, ши иска и да ибе. – Ми да ебе, кво. Те, миските, нали за това се явяват на тоя конкурс. – Браточка, ку ни му организирам яко посрещани, ши ма ибе мен. А ку ма наибе мен, после аз ши ви иба сичкити по списък – внезапно избухна Груйчев. – Груйчо, успокой се. – Начи най-мразя някой кат ми кажи да са успокоя. Напрао са вбисявам. Слушай сига, планът е следният. В ниделя в три часа шефа каца с правитилствения самольет на силскостопанското литищи. В четри часа е откриванито на асфалта. Отивами там, пращаш камери-мамери, кото тряа, искам туй вичирта да ѝ първа новина. – Първа новина ще е. Освен ако не стане нещо друго... – Няма да стани нищо друго! Туй ши ѝ първа новина, ку ще и война да избухни. Ясен ли съм? Посли го зимами оттам и го водим на стадиона. – Защо на стадиона? – Браточка, ни съ праи на луд. Знайш, чи Шефа секи ден играй мач. Уридил съм той и охраната му да играят срищу „Картаново Юнайтед“ и нашти да паднат с пет на идин. – Що пет на един? – Щот пет на нула ши изглежда много наведено. Трябва да има няква драма все пак. – Аха. Ще пратя на стадиона Митко Куртев да направи подробен репортаж за спортната емисия. – Ей, много бързо схващаш браточка. Затуй та обичам. Туй тряа да ѝ първа новина в спорта. После го водим в хотела да си тегли идин душ. Оттам го зимами и го водим на „Мис Картаново“. Там рипортери няма да пращаш. Щот медиити тряа да показват кък Шефа динонощно мисли за държавата и народа. И няма времи да ходи по миски. – Разбрах. – Циримонията свършва, Люба пичели „Мис Картаново“... – Коя Люба? – Любчито, ве, мойта приятелка. – Аха. – Качвами са на колити и отюами в „Ловното“. Там бай Стефан ша врътни на чивирмето идно шили, щот Шефа много идѐ. Идѐм, кот идѐм, идва фолклорният ансамбъл, хорЎ, гайди, да стани тъй по-патриотично. Остаям му на Шефа да ибе Любчето и са прибирами. – Ще му дадеш да ти ебе гаджето? – Кък няма да му дам, ве! Свитът е пълен с путки, ама дипутат са става идин път. Аз, ку си уридя втори мандат, ши наиба ощи сто путки кат Любчито. Пък и тя слид секса ши му кажи няколко добри думи за мен, инструктирал съм я. – Как ше ти ебе гаджето, бе, ти нормален ли си! – Кък няма да я ибе, ве! Власт е туй. Ку тряа аз лично ши му напрая миньет. Ама след туй ощи четри години ши дирибействам... Браточка, много разчитам на теб, да знайш. Ни искам да има грам издънка с отразяванито. Стигни си репортерите, обясни им как да са държат, кви въпроси да задават, да ни стани някой гаф. – Няма да стане гаф. – Кажи им да го питат примерно тъй: „Господин Симов, кък си обяснявати, чи имати най-високия рейтинг от всички български политици?“, или „Вашто правителство направи много за България, кък оцинява Ивропейския съюз усилията ви?“, посли да го питат и нещо уж критично от сорта „Кък гледати на постояннити бизпочвени критики на опозицията?“. Шефа много обича таквиз въпроси, щото те му дават възможност да говори ядосано, а пиарите му са му казали, чи хората най-много го харесват, когато е ядосан... Ох, налей ми ощи идно уиски, чи напрао ши пукна! |
| ВНИМАНИЕ ВНИМАНИЕ! Е СЕГА ВЕЧЕ ЩЕ ВИ КАЖА АЗ НА ВАС, ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС! Сега ще систематизирам и анализирам, как се променя минималната възможна представителност на една избирателна система, в зависимост не от това, дали избирателната система е мажоритарна или пропорционална, а в зависимост от нарастването на броя на кандидатите за народни представители. Защото това е факторът който поражда, както трансформацията от мажоритарна, към пропорционална система, така и намаляването на минималната възможна представителност. ПЪРВО ПОЯСНЕНИЕ, ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА ПОНЯТИЕТО „МАЖОРИТАРЕН” Значението на "мажоритарен" иде от мнозинство. Простата математика изисква повече от 50% от цялото, за да имаме понятие за мнозинство. На първи тур обаче, при мажоритарни избори и повече от двама кандидати и колкото са повече те, спечелилият е с по-малко от 50% - намалява минималната възможна представителност, а от там и средната, която е сбор от максимално възможната (която е винаги 100%) плюс минималната възможна, разделено на две. Де факто това е малцинство. А и впоследствие при правилно тестване на кандидатите всеки срещу всеки, може да се окаже, че подкрепата на мнозинството от електората ще получи някой от стоящите много по-назад в класацията на първия тур кандидат. За да имаме обаче такова състезание, е нужно да бъде разбит електората на достатъчно малки базови групи. Не бъде ли електоратът разбит на достатъчно малки базови групи, естественото следствие от състезанието според принципа "всичко на куп" е пропорционална избирателна система. Тая пропорционална избирателна система ни я сервират в два варианта - това на което днес му се вика "пропорционална избирателна система" и това на което днес му се вика "мажоритарна избирателна система". Откъде иде разликата между по същество мажоритарната и по същество пропорционалната избирателни системи? От процентите на простата математика. Когато делиш цялото между двама кандидата, получаваш мнозинство и малцинство (пълното равенство е практически невъзможно). Тоя същия принцип е на власт и в парламента и където и да е при всяко гласуване с обикновено мнозинство. Не че не е имало множество гледни точки (кандидати за представители във властта), но те са отпаднали в процеса на производството на консенсус и на финала остава само една за която се гласува "за" и "против". Т.е. това са само двете възможни алтернативи, за които се гласува мажоритарно. Пропорционалното гласуване в последна фаза е напълно невъзможно. Т.е. когато се гласува за само две възможни алтернативи имаш за резултат мнозинство което налага волята си над малцинство. Но когато алтернативите при едно гласуване са повече и колкото са повече, толкова вероятността някоя от алтернативите да спечели с повече от 50% се свежда към нула. Т.е. резултатът почти винаги ще е пропорционален резултат, където на отделните алтернативи съответства някакъв дял от общото цяло. Ето това е разликата между пропорционалния вот и мажоритарния (говоря за истински мажоритарен вот, а не за това на което днес му се вика „мажоритарен”, но е фактически пропорционален с изкуствено турена бариера поради субективни съображения). И друга няма. Фактически двуборството при гласуването е отстранено поради естествени причини и липса на адекватен отговор от обществото, който да го възстанови (правилна избирателна система). От там е отстранена и естествената бариера, която номинира кой има подкрепата на мнозинството, т.е. кой да бъде номиниран за мажоритарен собственик. Всъщност свален е прага, който е сигурен критерии за мажоритарност. Щом него го няма, вече е отворена кутията на Пандора за всякакви субективни спекулации. На тая база вече можеш да сложиш изкуствени бариери - при това на което му се вика "пропорционален вот" - 4%. А на това на което му се вика мажоритарен вот - плаващия процент на спечелилия най-много гласове, първите двама или не много повече. СЕГА СИСТЕМАТИЗИРАМЕ ИЗБИРАТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ СПОРЕД ГОЛЕМИНАТА НА ИЗБИРАТЕЛНИЯ РАЙОН НА ЕДИН ТУР, ЗАПОЧВАЙКИ С НАЙ-ПРОСТАТА (ИСТИНСКАТА МАЖОРИТАРНА) И ПРИДВИЖВАЙКИ СЕ КЪМ ПО-СЛОЖНИТЕ (ПРОПОРЦИОНАЛНА И ПСЕВДО-МАЖОРИТАРНА) Броят на кандидатите на входа преди всеки тур е това, което определя минималната възможна представителност на един вот. Максималната възможна представителност е винаги 100%, но колкото са повече кандидатите на входа на всеки тур, толкова повече вероятността за 100%ова победа на някой от кандидатите клони към 0. Във същото време, средно вероятната представителност не се променя, защото тя е равна на сбора от крайните стойности (максималната възможна и минималната възможна), разделен на две. Т.е. определяща все пак е минималната възможна представителност с която един вот може да бъде спечелен. А тая минимална възможна представителност, пак повтарям намалява с увеличението на броя на кандидатите на входа на един избори. Това е така, поради простото делене на 100те % електорат на две, три… n броя кандидати. 1. Тъй като броят на кандидатите е в зависимост от големината на избирателния район, аз ще приема хипотетично, че 2% от електората в един избирателен район се е кандидатирал за изборите (в един тур). Най-простата система следователно имаме, когато избирателният район е от 100 човека. Съответно кандидатите са 2ма. Когато разделим 100те % електорат на две получаваме числото 50%. Това е именно минималната възможна представителност в най-простия случай, когато кандидатите за изборите са само двама. 2. При 3ма кандидати за предстоящия тур, минималната възможна представителност с която спечелилият кандидат (или партия) е възможно да спечели е 100% електорат делено на 3 броя кандидати = 33,3%. Съответно при 4ма кандидати е 25%, при 5ма – 20% и т.н. Става въпрос, че тоя който спечели не може да спечели с по-малко. Може да спечели с повече, но не и с по-малко. 3. И тъй като ние казахме в началото че приемаме хипотетично ( и с цел да ни е прегледна и ясна сметката), че 2 % от електората ще ни бъдат кандидати за народни представители, сега най-естественото нещо е да дойде и ред, да сметнем минималната възможна представителност в едномандатен избирателен район за парламент от 240 човека, при това на което му се вика „мажоритарна избирателна система в един тур”. Т.е. при едномандатен избирателен район от 25 000 човека. И то е просто, разбира се, като зелен боб. 2% от 25 000 = 500 човека. Минималната възможна представителност с която може да спечели някой от тия 500 е 100% електорат делено на 500 броя кандидати = 0,2%. Нали виждате, как главоломно мнималната възможна представителност се устреми към нулата. Да видим обаче при това което се нарича пропорционална система, колко е. 4. При многомандатен избирателен район от 25 000 човека електорат (т.е. толкова голям, колкото би бил и при това на което му се вика мажоритарна избирателна система, каквато би била тя в България при Парламент от 240 човека), както казахме, 2% от 25 000 = 500 човека (партии). Ако примерно мандатите в многомандатния избирателен район са 5 човека (партии), делим 500те човека на 5 = 100, което означава, че 100те % електорат, трябва да бъде разделен на 100. При което ще се получи 1% минимално възможна представителност на пропорционалната избирателна система. Което е цели пет пъти по-висока минимална възможна представителност от колкото предишната, псевдомажоритарна, където получихме числото 0.2 – Уау, впечатлени ли сте? 5. Но понеже това увеличение на представителността спрямо псевдомажоритарната система им се види твърде голямо на поръчковите математици, които измислят избирателните системи, те са увеличили многомандатния избирателен район няколко пъти. Само по себе си това увеличение сваля минималната възможна представителност няколко пъти, като я докрарва дори и под 0.2%. Но това не им е било изглежда достатъчно и те са турнали и изкуствена бариера от 4%. Естествената е 100 електорат делелено на 240 депутата = 0,42% от електората. И така, след всичките тия сметки, подредени в съответствие с нарастването на големината на избирателните райони, можем да направим твърдото заключение, че въпреки малко по-голямата представителност на това на което днес му се вика „мажоритарна избирателна система”, тя не си заслужава да бъде изпробвана. Поради което сега, ще сметнем колко е минималната възможна представителност на избирателната система която съм предложил аз и която е истинска мажоритарна избирателна система, в два тура. ИЗБОРИ В ДВА ТУРА На първи тур, както казахме, минималната възможна представителност е равна на малко над 50 %. По-точно тя е 51 %, но не е удобно да се смята и ще я закръгля на 50 %. Това означава, че целият електорат който е 100% сме го умножили по 50%. За удобство ще го приведа като ½. Т.е. имали сме цяла единица електорат, умножаваме го по ½ = ½ минимално възможна представителност. На втори тур имаме изискването решенията на Общинския Съвет да се вземат с обикновено мнозинство, т.е. и избора на депутати. Което означава, че ½ минимално възможния представен в Об. Съвета електорат го делим отново на ½ и получаваме ¼ минимално възможна представителност на парламента. ¼ е равна на 25 %. Т.е. при избирателната система, така както съм я предложил, с железно и постоянно обикновено мнозинство на власт при всяко гласуване от 50%, все едно че съм направил геометрична прогресия с три члена – първият е 1 (едно цяло, електоратът), а всеки следващ член се получава, чрез умножение по ½ . При избирателните системи, които в момента са на власт, минималната възможна представителност в парламента е както вече казахме 0.2 %. Но тя е много по-малка, защото има и други врътки, които я свалят. Така например, някои от тия които стигнаха до тука, сигурно не могат да преглътнат мястото, когато аз казах, че кандидатите за един или няколко мандата в избирателен район от 25 000 са цели 500 човека (партии). Някои вероятно са изпсували точно в тоя момент и са спрели да четат. 500 човека кандидати за избора на едно или няколко депутатски места е страшно голямо количество за изслушване на предизборните им визи, както и спорове, за възможностите на всеки човек, а не само за 80те% дебили (които станаха популярни напоследък). Поради което те не могат да се вместят още на входа на изборите. Но това не означава че те не съществуват или че нямат право да съществуват. Това означава, че не са били допуснати до състезанието, именно поради ненормално големият избирателен район, който параметър автоматически поражда пропорционална избирателна система – а къде точно ще бъде поставена бариерата и дали тя ще бъде в проценти или в брой на мандатите вече е досадна подробност. Сега трябва да ви обърна внимание, че до тука сметнах само представителността която стои зад един избор на електората. Всеки път, когато електоратът сменя своя вече избран представител, двете минимални представителности трябва да бъдат събрани. Което означава, че определянето на четири годишен мандат спрямо възможността народните представители да бъдат сменяни по-често е намаление именно на представителността. И т.н. Тоест, нямам намерение да се занимавам с всичките останали врътки, които са инсталирани в сегашните псевдодемократични избирателни системи с цел електоратът да не избира нищо (да не бъде представен от т.нар. „народни представители”  . |