Отиди на страница:
| И какво? Чета тези коментари по този и по други подобни матряли. Всеки си дърпа парче от историята към себе си за да го облече като парадна униформа. Но всъщност всички написали, откъснали от това чудо история своето парче "истинска история" бяха наказани от останалата история Всички! |
| Вместо многото общи приказки, авторът да беше разгледал конкретните бойни действия по море/река-най-вече. Има поне две статии по темата в едно специализирано списание. |
„На попрището на честта и славата” Днес Петрински здраво се е положил на попрището на рубладжийството Моля, не стреляйте повече по него, толкова може. Безхитростен и несложен. |
| *** | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sybil |
При схватка с чудовището ветроход, всеки път фрегатката ще може да му застане без абсолютно никакъв проблем откъм кърмата, и да си го разстреля на спокойствие Емо може би си изненадан но ветроходните кораби сьщо могат да маневрират.  . Британо - френско - турската ескадра сьщо има много ветроходи. Просто обединения флот има повече от 90 линейни кораби в сьстава си което изключва напьлно мисьлта за пряко противопоставяне на 2 та флота в открито море. |
върлаков 10 Март 2016 08:20 Значението на Крим, Севастопол свършват със времето на адмирал Ушаков. След Кримската война Крим е една мишеловка, а Черно Море - капан. Два леки немски крайцера - Гебен и Бреслау - през ПСВ блокират многократно по мощния руски флот в пристанищата му. Следва поредното самопотопяване. По време на ВСВ - същата ситуация. Съветският флот не спомага особено за отбраната на Севастопол. Следва самопотопяване. Виж сега. Справедливостта изисква да се каже, че част от ЧФ бега в Новорусийск. Не че това има някакво значение за бойните действия, НО. Истинската история преди всичко! Петрински   |
Понеже строителството на кораби, особено на военните, изначално е твърде продължително, възстановяването на руския Черноморски флот след унищожаването му при Севастопол и след подписването на Парижкия мирен договор, се проточва доста, чак до 1896 г.; тогава той достига до равнище, което го прави пълноценен, както е и преди Кримската война. СЕГА. Имам няколко въпроса към Петрински, Котка,Генек и т.н. 1. Като е бил толкова пълноценен преди Кримската война, защо не е защитил Крим? 2.Ако приемем, че през 1896г. ЧФ е бил вече пълноценен (колкото преди ...... ) то до началото на ПСВ би трябвало да е понатрупал доста мускули. Както е известно на някои форумци, този вече мощен ЧФ бомбандира българското крайбрежие (основно Върна и Балчик). Да показваш мускули на по слаб от теб е лесно. Ефективния български флот по това време се е състоял от 6 торпедни лодки и няколко допълващи съда. НО, в края на краищата, нищо не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Прехваления ЧФ е прогонен от българското крайбрежие от ...... полева артилерия.Вярно, съюзниците са изпратили по-късно и две подводници за авторитет. Та с това "бойните подвизи" на Руския ЧФ през ПСВ са приключили. |
Два леки немски крайцера - Гебен и Бреслау - през ПСВ блокират многократно по мощния руски флот в пристанищата му. Пьрво Гебен не е лек крайцер. Още от пьрвия заложен дреднауд всички стари броненосци на всички флоти стават второстепенна сила. Присьствието му не блокора руския флот в пристанищетата му но сьс сигурност измения ситуациата - блокирана е освен Балтика и южния фланг което усложнява като цяло положението на Русия. |
то поне е сигурно, че националният ни празник в никакъв случай нямаше да е на 3 март, а доста по-късно. Аха. Някоя дата през 1915-16 та година , когато българският народ, с помоща на германските освободители изрита "миризливият казашки ботуш" (по Левски) от родината ни. |
| да, това искам да кажа - няма основа, върху която да се спори! поради липсата на всякаква представа у теб по темата. защото това, което искаш да ползваш като "аналогия", просто не е АНАЛОГИЯ! а е все едно да събереш 2 "ябълки" с 2 "круши" и да получиш резултат 4! какво 4? ще има смисъл, когато противопоставиш на онази "една руска дивизия" /50 000 души например, отделно придадените й/ това, което й противостои! кое прави аналогията, някакви нахвърляни числа, които съпоставяме по абсолютна стойност? от което следва какво, че 2022 г. Левски ще победи ЦСКА? "...се сетих, че има още по-добър пример..." - за това, че предният ти пример НЕ Е пример! освен пример на нечие ... сето се. защото: "британци и французи там хвърлят 15 дивизии (568 хиляди души), 18 линейни кораба и десетки крайцера и разрушителя. Турците ги правят на бъзе и коприва с 315 хиляди души." което ме връща към моя опит да търся основа за спор! за претегляне на СЪОТНОШЕНИЯТА! да ти прави впечатление, ще се изненадам ако е така, какво е значението на съотношението на 2:1? минимум в полза на атакуващия? ако иска да успее? | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: ruff |
Пьрво Гебен не е лек крайцер. Още от пьрвия заложен дреднауд всички стари броненосци на всички флоти стават второстепенна сила. Присьствието му не блокора руския флот в пристанищетата му но сьс сигурност измения ситуациата Не е и дреднаут. През войната е имал две задачи: да тероризира руски градове и да бяга от руснаците. Бил е идеално пригоден за целта поради високата си скорост: 24 възела при 14 възела на руските по-тежки кораби. Акцията, за която до ден днешен немските и някои български госпожички пеят песни за капитан Сушон, е на 29 октомври 1914 г. На този ден "Гебен", който вече е бил турски кораб, а Турция още не е воювала, подло атакува Севастопол и потопява два малки кораба. Именно заради тази изява Русия обявява война на Турция, а руснаците започват истински лов за "Гебен". Първата му среща с руски кораби е на 5 ноември 1914 г. близо до Крим и е напълно случайна. Стрелбата е продължила само 14 минути на дистанция около 7,5 км. Била е главно по "Гебен", "Бреслау" се е скрил зад него. Поради гъстата мъгла, първият предаден по радиото руски прицел е довел до голямо надхвърляне и само броненосецът "Евстафий" е успял да направи прицелен залп. Удря го с три 305 мм снаряда, които разрушават един от казематите и убиват 115 души. Немците се спасяват в мъглата на пълен ход, без да улучат нито веднъж. През 1915-1916 г. г. руснаците преследват "Гебен" всеки път, когато получат сведения за него, включително с най-малките си кораби като миноносци и подводници. Най-близо до потопяването му са на два пъти: когато го среща дреднаутът "Императрица Мария" и когато два есминеца го пращат в минно поле. И в двата случая "Гебен" се разминава с повреди и успява да се скрие в Босфора. И при тези срещи не съумява да удари нито веднъж руски кораб. |
Не е и дреднаут. A battlecruiser, or battle cruiser, was a capital ship built in the first half of the 20th century. They were similar in size, cost, and carried similar armarment to battleships, but they generally carried less armour to obtain faster speeds. Считается, что «Гёбен» («Явуз Султан Селим»  оставался на активной службе дольше, чем любой другой корабль дредноутного типа в мире.И на английски и на руски е дреднаут  |
| естествено, че чета! каквото пиша. хайде обясни ми, какво е общо между някаква случка в Севрерна Афрака през ВСВ и евентуалните намерения на Русия да превземе Константинопол през ПСВ с помоща на една дивизия? аз намерих аналогия между примерът ти за Галиполи и собствените ми писания! но твоите аналогии? явно само ти ги намираш. ето - 315 000 турци са се отбранявали срещу 568 000 англичани /не знам какво е значението в колко дивизии са организирани, щом си споделил числото само за едните/, което е съотношение по малко от 2:1. което съотношение, според военната наука дава предимство на тези 315 хиляди в отбрана. което се е и случило. обясни простичко как една дивизия от 60 000 души, например, няма да се справи с гарнизон от 20 000 души, ПО АНАЛОГИЯ с нещо, случило се 23 години по-късно в Северна Африка? като за примера ти в Северна Африка имаме някакви хвърчащи числа, а за тези за Константинопол - НИКАВИ числа! четеш ли какво пишеш? или е все тая дали ги четеш или не? | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: ruff |
| Некои съображения по статията: First and foremost: тов. Петрински, тов. Котка - Secundo: До появата на винтовите параходи, парните кораби с гребни колела са изключително уязвими и напълно сравними като бойни качества с усъвършенстваните в продължение на стотици години ветроходи. Особено ако става въпрос за линейните, които са имали дебели бордове (до 30 см.) от яко дърво и метална най-често (медна обшивка). И по стотина оръдия. Game-changer-а са дреднаутите. Ако търсим аналогия с други родове войски - витловата и реактивна авиация в края на ВСВ. Или терцата срещу линейна формация. Dritte: За мащабите на една война се съди по всичките усилия, които се полагат, на всички фронтове. През войната СССР воюва активно на два фронта - Западният и вътрешният, т.е. с вътрешните врагове, които както знаем в СССР не свършиха почти до самият му свършек. Следва като приключва на Запад, подпуква японците. Британците воюват освен в Африка, в Азия, в Европа и в морето и във въздуха. Един стратегически бомбардировач струва колкото танков взвод и екипажа му е горе-долу толкова. Един крайцер е десетина хиляди тона висококачествена стомана. Екипажът му е два батальона. За линейните кораби и самолетоносачите мисля няма какво да говорим. На колко фронта воюват германците предполагам сами ще прецените. Quatrièmement: При Галиполи англо-френците се провалят, тъй като банално не успяват да осигурят трикратно превъзходство в огън и жива сила. Да всичката огнева мощ на корабите е много впечатляваща, ама годината е 1915г. и от системите за целеуказване на корабите има още много какво да се желае. Пък и самата местност е противодесантна, така че англофренците просто не са си направили сметката правилно. |
"корабль дредноутного типа" И на английски и на руски е дреднаут Има си Список дредноутов и супердредноутов https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%83%D1%82%D0%BE%D0%B2_%D0%B8_%D1%81%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%83%D1%82%D0%BE%D0%B2 |
timbuktu 2016-03-10 10:55:18 Емо може би си изненадан но ветроходните кораби сьщо могат да маневрират. Могат разбира се, изобщо не съм изненадан, но са много силно зависими от вятъра /военните парни кораби от него време са били запазили и пълното си ветрилно стъкмяване/, т.е. не могат както го може кораб притежаващ и някакво допълнително и независимо от вятъра задвижване. При подобна ситуация, освен в случаите на остро изразена дебилност на капитана на парахода, практически платноходен кораб шансове няма. Трудно ми е да се сетя за пример за двубой между парен и ветроходен кораб от него време. Схватките на руската ветроходна фрегата Флора с 3 турски парни фрегати не ги броя, понеже турците и техния английски адмирал са се показали тогава, като пълни страхливци и абсолютни некадърници, затуй за илюстрация на твърдението ми ще си позволя да посоча друг... На 21 май 1789г. руският бриг Меркурий е забелязал и атакувал шведската 44- оръдейна фрегата Венус. На Меркурий има 22 каронади /бил е произведен в Англия, та затуй най-вероятно е имал и такава артилерия/. Каронадата е особен вид гладкоцевно оръдие... Много по-лека е от нормалните оръдия, каквито е имало на шведската фрегата, което я прави изключително подходяща за толкова мънички кораби като Меркурий. Това се дължи както на по-тънките стени, така и на малката дължина на цевта и. Тези двете последни конструктивни особености на каронадите обуславят обаче и много по-малката им далекобойност, в сравнение с нормалните оръдия, понеже поради по-тънките и стени на цевта се е налагало при тях да се използва и много по-слаб метателен барутен заряд, за да не се пръснат, но дори и той не успявал да да предаде на снаряда кой знае колко енергия, поради малката дължина на ствола /при по-дълъг ствол на оръдието барутните газове могат по-дълго време да ускоряват снаряда, поради което по-дългоцевните оръдия обикновено са и по-далекобойни/. При нормални обстоятелства Венус би потрошил рангоута и такелажа на Меркурий от дистанция при която руснаците изобщо не биха могли да употребят каронадите си и след това най-спокойно би го довършил... На Меркурий обаче освен платна е имало и весла... Приближили се достатъчно за ефективен огън с каронадите си до кърмата на шведската фрегата, дали два залпа и шведите свалили флага, че през май месец в Балтийско море водата все още е доста студена, за да се чувства комфортно човек плувайки в нея... Британо - френско - турската ескадра сьщо има много ветроходи. Просто обединения флот има повече от 90 линейни кораби в сьстава си което изключва напьлно мисьлта за пряко противопоставяне на 2 та флота в открито море. Пък в руската е имало седем парни фрегати и 21 по-малки колесни търговски параходчета получили и по някое оръдие по случай войната . Даже една от тези руски фрегати е участвала и в първия в историята двубой между парни кораби, при който поради по-умелото маневриране на руския капитан, тя в течение на около три часа на няколко пъти успява да застане в кърмата на една напълно равностойна и турска парна фрегата и да я принуди да се предаде... В битката при Синоп турците са имали 2 парни фрегати, но те нищо не успяват да сторят на руската ескадра, понеже руснаците са докарали 3... Въпросът малко опира до съотношението. Съюзниците са можели да си позволят да използват напълно пълноценно, морално остарелите си ветроходни кораби /даже всичките им адмирали, генерали и повечето висши офицери са се настанили изключително на чисти платноходи, че са презирали дълбоко непоносимата пушилката на параходите/, единствено поради огромното превъзходство в параходи. Французите докарват цели 4, винтови при това /по-бързи са от корабите с гребните колела и доста по трудно уязвими, както е забелязал и колегата товарищМаузер/, 90 оръдейни парни линейни кораба, англичаните допълнително още един от този клас и един по-малък 70 оръдеен, ама също винтов, парните им фрегати и по-малките въоръжени параходи изобщо има ли смисъл да ги изброявам? 7-те руски парни колесни фрегати, от които една с 11, две с по 10, едната с 6, а останалите с по 4 оръдия, които макар и да правили излази, за да се стрелят със съюзническата флота, а и да са вземали дейно участие при огневата поддръжка на сухопътните сили, какви шансове са имали да се доближат и да обработят на спокойствие някой съюзнически ветроход при това положение? Малко по-различно биха протекли военните действия в Черно море през Кримската война, ако съюзниците не бяха докарали военни параходи, а бяха разчитали единствено на превъзходството си в линейни кораби задвижвани само от вятър... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
Има си Список дредноутов и супердредноутов Гледам че си на принципа на шопа и жирафа, но за да не обьркваме евентуално някой незапознат - кликни вьрху линка който си поствал после се вьрни в основната статия която е Категория:Линкоры и кликни на линка който пише Линейные крейсера и там пот класа "Молтке" ще намериш и нашия "Гиобен" |