otvrat
29 Март 2016 17:58

пешеходците имат предимство НА зебра, но не могат да тръгват по нея внезапно и без да се огледат. Не е чак толкова сложно.

Е питам аз какво ни показва това конкретно решението на ВКС. Първо, че можеш да превишаваш ограничението на скороста, второ, че можеш да не спираш на пешеходните пътеки и трето, но не по важност, че може да убиеш някой пешеходец и да те осъдят на две години затвор като "полувиновен".

Написаното от вас ме води до извода да се съмнявам във вашата интелигентност и възможността ви да разсъждавате логически.

Дежурния
29 Мар 2016 19:08
Някакви аргументи вместо епитети?

каране с 90 километра в час из градска зона

Дежурния 29 Мар 2016 19:22
Хвърлете едно око (ако искате) и след това споделете (ако искате) дали има съответствие с вестникарското заглавие и изводите на едро дето се правят от него.

Дежурния
29 Мар 2016 19:22
Може да се спирате на каквото искате, но заключенията ще са на база вестникарско заглавие.

"Опасната зона на спиране на мотоциклета при движение с разрешената скорост на движение от 50км/ч е 34,29м , т.е. по-малка от отстоянието на мотоциклета от мястото на удара и при двата варианта. От което следва, че подс. С. при движение с разрешената скорост от 50 км/ч е бил в състояние да предотврати произшествието /и при двата варианта/.
При така приетото от съда естествено ще възникне въпроса за противоречие между показанията на свидетелите и обективните находки по делото, обективирани в протокола за оглед и скицата към него и предмет на интерпретация от страна на вещите лица. Такова противоречие наистина съществува – доколкото свидетелите Е. и Ц. при проведените им кратки разпити са заявили, че пострадалата Л. е направила една крачка на пътното платно , след което е последвал удара с мотоциклета. В основната си експертиза вещите лица приемат, че една крачка е в рамките на 0,60м. Което пък означава че до 1,70-1,90 пострадалата е направила три крачки. И в това е основното противоречие по делото. В тази насока настоящата инстанция споделя съображенията на първостепенния съд, тъй като са логични и житейски обосновани. Човешките възприятия са крайно субективни и обусловени от редица фактори, касаещи най-вече емоционалното състояние на възприемащия ги. В случая несъмнено се касае за млади хора, намиращи се в състояние на емоционална възбуда/или по-скоро еуфория/ – вследствие на преживените емоции в компанията, липсата на сън, употребата на алкохол от всички тях, сутрешно къпане в морето. Да се стигне до подобен извод не е необходимо да се притежават специални знания в областта на психологията и психиатрията – достатъчно е човек да се върне назад в годините, и да обсъди наличните доказателства. Данни за това се съдържат в показанията на свидетелите – Е. описва част от фактите, но няма спомен за други, същото е и при Г.. В крайна сметка никой от тях не си е поставял за цел да следи движенията на Л.К.. След произшествието пък възбудата им е ескалирала до уплаха и силен стрес –в тази насока са показанията на Е., и то дотам, че никой от тях не е посмял да отиде до падналата на земята Л., това е сторил само св.Г. Ц.. Междувпрочем неговите обяснения са най-подредени, но е бил значително по-назад от пострадалата и Е., и движещият се след тях Г., поради което и не е видял къде точно е станало произшествието и не може да възпроизведе случилото се детайлно. Поради това и настоящият състав, споделяйки съображенията и на първия съд по отношение на част от показанията на свиделите, не може да си позволи да изгради вътрешното си убеждение по отношение на даден факт единствено и само въз основа на субективните възприятия на тези свидетели. Това следва да стане въз основа на обективните дадености – намерили отражение в протокола за оглед/поради което и безспорни/ и обосновано интерпертирани впоследствие от вещите лица. А тези дадености сочат различна фактология от тази на свидетелите – пострадалата е изминала повече от една крачка, и мястото на удара е на 1,70-1,90м от левия край на платното. Разминаването между вижданията на въззивния съд и тези на първостепенния е единствено досежно мястото на удара, и те са породени от въпросната черна следа, която окръжният съд е приел за оставена от мотоциклета на подсъдимия, за която следа настоящият състав смята, че липсват категорични доказателства за да се стигне до подобен извод. Категорично установено за въззивната инстанция е, че следата от суркане е оставена от ауспуховата тръба на мотоциклета. Тук е мястото да се отбележи и времето, за което пострадалата е изминала разстоянието от 1,70-1,90м - при бавен ход /както твърди св.Е. и което е логично – младежите не са бързали за никъде/ това е станало за 1,67сек. – време изключително кратко, щото да даде възможност на когото и да било да преброи колко крачки са извършени от човек, без да си е поставил това като цел/за сравнение – времето между две мигвания на очите е 4-5 секунди/. Почти толкова е и времето за реакция на водача на мотоциклета при установената скорост на движение – 1,4 сек. Що се касае за твърденията на св.К.В. – водачът на таксиметровия автомобил „Сеат Кордоба” с ДК№ Н 3747 СР – според него мотоциклетистът след като го изпреварил се движел в лявата част на лявата лента. Това твърдение частично отговаря на приетото от съда – при положение че лявата лента е с ширина 3,68м, то разстояние 1,70-1,90м се явява по средата на лентата /и към нейната лява част/. А дали е било „плътно” както се изразява този свидетел – доказателствата , събрани при огледа на местопроизшествието , сочат друго, а именно движение около средата на лявата лента на платното.
Така изложените факти не водят до промяна на направената правна оценка от първостепенния съд – защото и при място на удара 1,70-1,90м от левия край на платното пострадалата не попада в опасната зона на спиране на мотоциклета при движение с разрешената скорост от 50км/ч. Т.е. ако подс.С. се е движил с разрешената за населено място скорост то той би могъл да предотврати произшествието – защото е бил обективно в състояние да спре мотоциклета преди настъпване на удара. Времето , за което пострадалата е изминала разстоянието от стъпването на пътното платно до мястото на удара , е било достатъчно за това. Движейки се обаче със скорост много над допустимата /разрешената/ С. сам се е поставил в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици. Затова и с действията си, нарушавайки правилата за движение по пътищата, подсъдимият е причинил смъртта на пострадалата Л.К.. Виновното му поведение пък от своя страна изключва наличието на случайно деяние. Правилно от страна на окръжния съд са преценени и установени и допуснатите от. С нарушения на правилата за движение. Налице е нарушение на чл.119 ал.1 и чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата. Първият от тези текстове отправя задължителни предписания по отношение поведението на водачите на МПС при приближаване на пешеходна пътека – задължава ги намалявайки скоростта или спирайки да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, а втория – налага ограничения в режима на скоростта в населено място като за мотоциклети това ограничение е 50км/ч/както и за повечето МПС/. С оглед приетите от настоящата инстанция фактически обстоятелства, то очевидно е, че когато пострадалата е стъпила на пешеходната пътека, подс.С. с управлявания от него мотоциклет се е намирал на 40,78м от мястото на удара , и при движение със скорост от 50 км/ч е бил в състояние да спре преди настъпване на произшествието. Т.е. ако бе изпълнил предписанията на въпросните правила то той би бил в състояние да спре и да пропусне стъпилата на пешеходната пътека пешеходка. Несъобразявайки се обаче с тях той сам се е поставил в невъзможност да предотврати натъпилия противоправен резултат. Последният е в пряка причинна връзка с допуснатите две нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимото лице. Поради това и с действията си , нарушавайки цитираните правила за движение по пътищата, и причинявайки смъртта на Л.К., подс.С. осъществил състава на престъплението , визирано в текста на чл.343 ал.1 б.”в” НК. Като е стигнал до същия извод първостепеният съд не само не е нарушил закона , а напротив – приложил го е правилно."