За българската електроника
Отиди на страница:
| Много ми се иска да прочета какво мислят форумците за написаното в тази статия: - "Измамната социалистическа електроника – дори СССР отказва да купува продукцията ни" Материалът звучи направо еретично за носталгиците по 'онова време', но в него има (според мен) някои премълчавани доста горчиви истини. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
| Целия текст не ми се коментира, но ако почнем със заглавието: Измамната социалистическа електроника. Дори СССР отказва да купува продукцията ни. Първо, тя не е била измамна по времето, когато се е създавала и развивала. С една електроника България е правела повече печалба, отколкото цялото селско стопанство на съседна Турция по същото време. Второ, правело се е това - в съответното време. Тогава е нямало още нито интернет, нито компютри както сега. Трето, СССР не само отказва да купува българска продукция, но и се саморазпуска. Както разпуска и СИВ. Поради различни фактори. Все едно, да някой да има обещана почивка в хотел. Някой обаче го запалва, и хотела изгаря. Комунистическа измислица е, че сме били в тройката производители на електроника в света. По количество, или по качество? И определено една малка България не би могла да се мери с Япония, ФРГ или САЩ. Ho България е държала пазара на целия СССР за електроника. На други пазари никой не я е искал - нито пускал.Икономическият крах на комунистическия блок беше най-дълбоко скриваната тайна на болшевишкия режим, окупирал отечеството ни. А икономическия крах на днешна България се скрива чрез американски кредити на МВФ? И днес България дали е окупирана от американците - защото тогава не си спомням да е имало съветски войски в НРБ.Цялото ни технологическо развитие се основаваше върху внос от западните страни. Електрониката поглъщаше за една петилетка около 800 милиона долара, а „връщаше” около 15 милиона. Тоя въпрос трябва да се провери. Има ли статистически данни някъде? Така дадените цифри ми изглеждат абсолютно объркани. За 5 години +15 Мио? Не може да бъде.После е написано и за амортизацията на вече съществуващите заводи. Сигурно ще се включи някой, който лично е работил в тая сфера. И тук една интересна книга: "Златните десетилетия на българската електроника" от Милена Димитрова https://books.google.de/books?id=jqJ6Ocql0XIC&pg=PA60&hl=de&source=gbs_selected_pages&cad=2#v=onepage&q&f=false Защо тъкмо нашата страна първа овладя високите технологии в социалистическия лагер? Колко дълго и как удържа това завидно предимство? Какво помагаше и какво пречеше на растежа? Как бяха преодолени трудностите от манифактурните работилници, през фабриките по цялата спирала до заводите гиганти и до търговските операции в периода на ембаргото? От каква конюнктура се възползваха центробежните сили? Кой беше стратегът на състоялата се революция в електронноизчислителната индустрия? Как забележителните приложения на българската изчислителна техника стигнаха до Kосмоса, и все още служат в орбиталните станции на “Интеркосмос”. |
Сигурно ще се включи някой, който лично е работил в тая сфера. Зачекнах темата тъкмо защото съм работил 'в сърцето' на ИЗОТ. |
Ho България е държала пазара на целия СССР за електроника.  интересно, защо след промените не го е задържала?  |
Материалът звучи направо еретично за носталгиците по 'онова време', но в него има (според мен) някои премълчавани доста горчиви истини. Понеже стана въпрос за личен опит: в началото на 80-те беше закупена апаратура от Швеция за оборудване на ... хайде ще премълча предназначението й, но бяха доста комплекти. Плюс монтирането, тест и пускане в действие, извършено от шведски специалисти. Един от заместник-министрите, пак ще премълча министерството и името му, реши, че може да се закупи и лиценз за производство на такава апаратура за да се произвежда и изнася в СССР. Първоначално се започна с обучение на български кадри и превод на документацията. Маса народ ходи в Швеция да се обучава (разбира се и доста началници от подчиненото на министерството обединение), след което една организация започна да "побългарява" изделието, защото целта беше не да се сглобява от вносни части, а вносните интергални схеми, транзистори, резистори, кондензатори, печатни платки, куплунги и т.н. да се заменят с български или такива, произведени в СИВ. Оказа се, че това няма как да стане, защото не всичките се произвеждаха в СИВ. След като първата организация не се справи с побългаряването, проектът се даде на втора организация... Намерен беше и завод, който да произвежда апаратурата, но както може и сами да се досетите, нищо не беше произведено. Оказа се, че в СССР въобще не искали да купуват такова изделие, понеже тяхното оборудване било съвсем различно и те не желаели да го сменяват. Докато течеше цялата сага дойдоха промените, специалистите напуснаха и проектът полека лека умря. Не че дотогава имаше някаква надежда да се направи нещо, защото нито имаше елементна база, нито апаратура и технология за производство. Колко струваше това на държавата, нямам предства. Говореше се за 6 милиона долара само за лиценза, за останалите разходи - отделно. Въпросният заместник-министър беше следствен, но както може да се досетите става дума не за злоупотреба, а некомпетентност и то разпределена на всички нива на управление. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Патагонец |
| И след промените началниците в обединението си направиха частни фирми и целият внос и износ минаваше през тях. Започна едно източване... но това вече е друга тема. |
"Измамната социалистическа електроника – дори СССР отказва да купува продукцията ни" Важното е, че демократичната ни електроника е супер. Скоро ще станат 30 години демокрация, некои още не могат да се успокоят. 30 годишната социалистическа държава построи богато стопанство с електроцентрали, химия, машиностроене, ЕЛЕКТРОНИКА, електротехническа промишленост, здравна мрежа, образователна мрежа, селско стопанство, транспорт (Флот, автопревозвач, авиопревозвач) - некои, поради духовна и умствена нищета, резунстват. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |
| Може да направим едно описание на това, какви предприятия са били създадени в НРБ в областта на електрониката. Колко служители, каква продукция и пазари, на каква продажна стойност. Ще се опитам да събера малко информация по тоя въпрос тия дни. И също, какво включва понятието "електроника" сега - както и какво е означавало то по времето до 1990 г. |
И също, какво включва понятието "електроника" сега - както и какво е означавало то по времето до 1990 г. Много неща - битова електроника, промишлена електроника, специална електроника. |
| Ся, аз се въртях около електрониката, но именно "около" - занимавах се със софтуер, на хардуера бях потребител. Така че почти нямам информация от "кухнята" и производството, освен чуто от колеги. Обаче имам много и преки впечатления именно като потребител на продукцията. Трябва да отбележим и че "електроника" не е само компютърната (наричана тогава "изчислителна" ) техника. Имаше и битова електроника, а както напомнят по-горе, и промишлена (разни автоматики, от които не разбирам). За простосмъртните, които не можеха да си купят нещо от "Кореком", телевизорите "Велико Търново" бяха предпочитани пред съветските. Спомням си, че в един момент с връзки и рушвет успяхме да си купим такъв - връзките бяха, за да стигнем до човека, който може да ни уреди с такъв, рушвет от 50 лв. беше за него. Самият телевизор струваше 950лв. - с рушвета 1000, аз като млад специалист взимах 170лв. заплата (или може би 175?). Както и да е, за изчислителната техника: - Първо, всичко беше с откраднати западни (основно американски) архитектура, технологии и софтуер (който се "адаптираше", т.е. побългаряваше). - Второ, качеството и надеждността бяха ужасни и с течение на времето се влошаваха. Докато по-старите ЕС 1020 и 1022 със 7,25 и 29 МБ дискове що-годе работеха с редовни ремонти, по-новите неща се чупеха буквално ежедневно или през ден-два. И то именно родното производство, в което бяхме специализирани - дисковете. 100 и 200 МБ, а се появиха и едни 300 с несменяеми пакети, те пък бяха най-зле. - Трето, за всички по-отговорни неща по възможност се ползваше вносна техника или българска, но с вносни компоненти. Голяма радост беше да се снабди изчислителният център на БАН с истински ИБМ, втора или трета ръка, десетина годишен, обаче хем по-модерен и бърз от родните, хем работи и не се чупи. Или Стоян Марков да нареди в центъра на КЦИИТ да сложат машини, сглобени от западни компоненти, а дисковете да са западни, за да може все пак да се работи. Чуваше се, че и износът за важни клиенти се произвежда със западни компоненти. Купуваш за долари, продаваш за преводни рубли. Можем само да гадаем какво би могло да се случи, ако заводите бяха продадени навреме на западни инвеститори, защото имаха хем добри специалисти, хем и добро (т.е. западно) оборудване. Обаче за да "не се разпродава националното богатство", бяха оставени да се източат и разграбят от директорите-камуняги, докато вече не ставаха за нищо - както се случи с цялата промишленост. Хардуеристите се спасяваха пединично. Софтуеристите, които могат и без заводи, оцеляха и днес ИТ индустрията ни - и като производство на софтуер, и на услуги, процъфтява. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Manrico |
Можем само да гадаем какво би могло да се случи, ако заводите бяха продадени навреме на западни инвеститори, защото имаха хем добри специалисти, хем и добро (т.е. западно) оборудване. Обаче за да "не се разпродава националното богатство", бяха оставени да се източат и разграбят от директорите-камуняги, докато вече не ставаха за нищо - както се случи с цялата промишленост. И аз винаги това съм се питал: какво щеше да стане, ако заводите бяха продадени на западни инвеститори още в началото на 90-те. Но тогава думата "приватизация" за БСП беше мръсна дума. После се разбра защо, трябваше всичко да се източи и разграби. |
| И също, една друга малка грешка забелязвам. Сравняват се ябълки - с градове или села. Един тон ябълки повече ли е от Горна Оряховица или Берлин? Защото не държавата (като цяло) е произвеждала електроника, а съответната организация (предприятие). Въз основа на тия хора, знания, възможности, и пари, които е имало тогава. Не Германия (Япония, НРБ) е произвеждала телевизори, а някое предприятие. И съответно, хората които са работили в тая сфера - през 60-те, 70-те или 80-те години - те какви продукти са създавали - в сравнение със същите, работещи в тая област - на други места по света? Да речем и в Тайван или в Южна Корея. Те по-способни ли са били, по-изобретателни или по-кадърни - от тяхната конкуренция в останалия свят. |
И аз винаги това съм се питал: какво щеше да стане, ако заводите бяха продадени на западни инвеститори още в началото на 90-те. А може и точно това да не е било желано, от така наречените "инвеститори". Те са си имали и хората - и техниката, и технологията за производство. И парите, и пазарите. Един опасен конкурент по-малко, никой няма да съжалява за него. Трябва да се разбере, кой какви решения е взимал тогава. На ниво министерство може би. Защото директорите на съответните предприятия нe са били собственици. Които да правят и решават, както намерят за добре. Нито са имали капитали за това. Банките дали са давали кредити тогава? |
но именно "около" - занимавах се със софтуер, на хардуера бях потребител. Електрониката не се отъждествява с комп. техника и технологии. А "социалистическа" обхваща доста голям интервал от време назад от 90-та. Напр, в Търново имаше завод за телевизори и радиоапарати - кво, не работеха ли телевизорите и радиата? Във Варна имаше Завод за радионавигационна апаратура - и тва ли беше мит? А за компютрите и СССР. Точно в 90-та говорих с един колега от Пенза, преди 2 години го избраха за ректор в един от тамошните у-ти. Та, аз тогава яростен седесар - "Наште Правеци за нищо не стават, те са крадени от Епъл (8 битовите) и разни такива". А той ми вика - Правеците - хубави машинки, верно флопитата са малко ненадеждни, но пък са евтини. Та така. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: hamel |
А може и точно това да не е било желано, от така наречените "инвеститори". Те са си имали и хората - и техниката, и технологията за производство. И парите, и пазарите. Един опасен конкурент по-малко, никой няма да съжалява за него. За какъв конкурент става дума, след като ако една компания купи български завод, то тя би могла да го преоборудва, внедри собствени технологии, произвежда, изнася и продава продукцията си под нейната марка? Тука става дума за сериозни инвеститори с име на световния пазар и намерение да разширяват производатвото си, а не за офшорки с подставено лице някой западняр, а по същество бивши номенклатури, източили и ограбили предприятието без никаква идея как ще реализират продукцията на световните пазари. В момента Чехия и Румъния произвеждат и продават автомобили след като автомобилната им заводи бяха продадени на стратегически инвеститори, а не на офшорки. В България ако някой реши да инвестира и произвежда скоро се отказва поради невероятната корупция и бюрокрация на всички нива. И там мога да дам примери, но са извън темата. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Патагонец |
Точно в 90-та говорих с един колега от Пенза, преди 2 години го избраха за ректор в един от тамошните у-ти. Та, аз тогава яростен седесар - "Наште Правеци за нищо не стават, те са крадени от Епъл (8 битовите) и разни такива". А той ми вика - Правеците - хубави машинки, верно флопитата са малко ненадеждни, но пък са евтини. Та така. През 1990 г. 8-битовите Правеци бяха вече история. |
| Доколкото съм запознат, българската индустрия при соца е имала повече и по-сериозни успехи в традиционните отрасли - машиностроене (металорежещи машини с цифрово управление, инструменти), химия, строителство, текстил и т.н. Което е естествено, предвид степета на развитие на страната. Но колкото и ненадеждна да е била българската електроника и изчислителна техника, все пак разпределението на труда в СИВ е облагодетелствувало повече България, отколкото по-развити страни като Чехословакия и ГДР. Да не говорим, че това е донесло поминък и опит на т.н. техническа интелигенция. С какво се занимава същото съсловие днес? В мнозинството си плете кошници и брои мухите. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Meto ot Interneto |
Да не говорим, че това е донесло поминък и опит на т.н. техническа интелигенция. От тази техническа интелигенция имаше и една част разносвачи на папки, които никога не бяха пипвали реална инженерна работа. |
| @ патагонец Понеже стана въпрос за личен опит: в началото на 80-те беше закупена апаратура от Швеция за оборудване на ... хайде ще премълча предназначението й, но бяха доста комплекти. Плюс монтирането, тест и пускане в действие, извършено от шведски специалисти ...патагонец, оборудването за гара Подуене ли имате предвид? "Инко" и "Изотимпекс"?... Сега малко по-сериозно - източникът на статията, предизвикала тази полемика не е сериозен, все едно да пуснете за обсъждане нещо от ivo.com. ... И накрая - за приватизацията - личен опит - 1991-1992 екип на един от създателите на онези пакети памети (приличаха на тенджери под налягане) Пол Г. изяви интерес да приватизира напълно или частично ДЗУ, в личен разговор сподели, че това е едно от трите вертикално интегрирани предприятия в света, годно да произвежда твърди дискове. Програмата им предвиждаше старите твърди дискове (онези токмаци) да бъдат заменени с 2.5" такива за един период от 5 години. Предложено беше смесено предприятие 51 % американско участие, 49 % държавно. Не се знае какво би се получили в крайна сметка, но предложението беше отхвърлено - от министър Иван Пушкаров и заместника Рачо Петров. Масово приватизираха обединението няколко години по-късно, не зная какво произвежда сега. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: проф. дървингов |