За българската електроника
Отиди на страница:
...патагонец, оборудванет за гара Подуене ли имате предвид? "Инко" и "Изотимпекс"? Ъ-ъ-ъ, ще се въздържа от отговор. Но явно е имало доста примери в това отношение. |
Доколкото съм запознат, българската индустрия при соца е имала повече и по-сериозни успехи в традиционните отрасли - машиностроене (металорежещи машини с цифрово управление, инструменти) FANUC  КОКОМ  Битова електроника Как белгийските телевизори "Колорстар" от Кореком станаха български "София 81,82...." http://nauka.offnews.bg/news/Tehnologii_7/Parvite-balgarski-televizori-zad-granitca_4716.html |
За простосмъртните, които не можеха да си купят нещо от "Кореком", телевизорите "Велико Търново" бяха предпочитани пред съветските. Така беше. Телевизорите "Електрон-Велико Търново" се сглобяваха по руска схема, с руски и български части, но с кинескоп "Тошиба", а не с руски, както "оригиналните". Кинескопът беше слабото място на руските ТВ. Руснаците така и не усвоиха технологията, луминофорът беше некачествен и се изтощаваше след две-три години, а телевизорът почваше да показва "театър на сенките". Затова и българските бяха по-търсени. Но бяха дефицитни, трябваха връзки или записване в списъци, вечерни проверки в полунощ и други соц-простотии. Българският соц си беше отвратителен, както всеки соц. Но все пак беше за предпочитане пред съветския. Затова и рускините масово се женеха за българи, само и само да се махнат от съветската кочина. Е, тук продължаваха да са любвеобилни по старому, един мъж обикновено не им стигаше. Та от тия бракове останаха доста жертви на българо-съветската дружба... | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: котарак |
| "Кинескопите за някои цветни телевизори – „ВТ`84”, „София`84” и малко „`82” – ги получавахме от Япония. Тогава, когато решиш да купуваш чуждестранни части, трябваше да представиш 3 оферти и да предпочетеш най-евтината. Оказа се, че тези на Philips са най-скъпи и тогава те ни направиха контакт с Тoshiba. Тогава тази фирма произвеждаше в 2 завода в Европа 7 милиона кинескопа на година. Нашите 20 000 за тях бяха играчка. Та тези Тошиби са кинескопите на повечето български цветни телевизори от 80-те. Японците ги изпращаха с влак и преминаваха през Транссибирската магистрала. Руснаците бяха много щателни и ги отваряха, проверяваха пакетите за забранено съдържание и ги преопаковаха, та получавахме Тошиби в руски кашони. Пак там http://nauka.offnews.bg/news/Tehnologii_7/Parvite-balgarski-televizori-zad-granitca_4716.html |
| Ако някои наистина се интересува от българската електроника (а не се развлича в съботния ден) нека намери и прочете книгата на о.з. генлей Иван Кошинов "Българската специална електроника 1951 - 1989)". Вътре може да прочетете за забравените обединения "Респром", "ЕМГЕ", "Изот", Терем, "Електрон" и други, за ядреното приборостроене, комуникационните средства и други любопитни неща. |
| Както каза Патагонецът , бая папкаджии са си дали мнението под тази статия , с изключение на Н16 и професора . Бих искал да прочета мнението на работил в производството . На бивши профсъюзни деятели и комсомолски секретари , станали след 1989г седесари мнението не ме интересува . Аз също съм работил в ИЗОТ . |
Както каза Патагонецът , бая папкаджии са си дали мнението под тази статия , с изключение на Н16 и професора . Познаваш ли ги лично, та си толкова убеден, че са били папкаджии? |
Ти май нещо се докачи на папкаджия ! То и тия , дето само са папкали са папкаджии !  Като работещ в производството съм виждал работници , отнасящи се с отговорност към работата си . Отнасящи се творчески към работата си . Талантливи , умни . Западно устройство попадна в наш колега , прегледа го и успя да го промени , спестявайки му скъпи елементи и вършещо същата работа дори по-добре . Какво направи простака-папкаджия ? Показа схемата на представителя на западната фирма за да се изфука макар , че нямаше никакъв дял в разработката , представителя прекопира схемата , за един ден я запатентоваха и ни предложиха промененото от нашия колега устройство , на същата цена . Ей такива некадърници съсипаха и електрониката и всичко , до което се докопаха ! Колко от приватизираните предприятия са прокопсали ? Защо фалира и русенското предприятие за печатни платки ? От предприятие с 4500 души , сега няма нито един . Само се разпаднало ? С американско оборудване ? |
Ти май нещо се докачи на папкаджия ! То и тия , дето само са папкали са папкаджии ! Да съм се докачил? Не. Изненадват ме свободно раздаваните квалификации за непознати в реалния живот хора. |
| Развитието на българската електронна промишленост беше силно затруднено от една страна в условията на CoCom ембаргото, а от друга от ниското ниво на специализираното висше техническо образование. През 70 години, когато полупроводниковата техника масово беше внедрена и вече в схемотехниката масово навлизаха IC, в техническите университети все още се преподаваха електронно вакуумни прибори и по-малко полупроводникова техника. Освен това елементната база в БГ беше отчайващо ниска. Внесените лицензии за производство на кондензатори и полупроводници бавно и трудно се усвояваха. Производството на печатни платки беше полупримитивно, да не говорим пък за SMD (повърхностен монтаж) технология. Ползваната технология калаена вълна даваше често дефекти в спойките и т. н. При това ниско технологично ниво българските инженери и чудеса от храброст да правеха не можеха да постигнат висока надеждност на изделията. Често се вземаха грешни управленски решения – типичен пример закупуването на технологията за производство на германиеви транзистори, когато вече е ясно, че истината е в силициевата технология. В телекомуникацията БГ още от 1929 година беше роб на Сименс. По тази причина се набута като купи крос пойнт аналоговата технология, а по-късно EWSD цифровата централа, като последната забави навлизането на ADSL връзката за интернет. Смях предизвикваше в Сименс твърдението на българския министър на съобщенията, че БГ ще закупи цифрова централа от тази фирма, която позволи трансфер на технология за производството й в БГ. Само дето не му беше ясно, че тези централи са базиране на къстамизирани LSIC (схеми с висока интеграция) – топ ембаргови! Забавно ми е като се сетя за т. н. „слабостоков завод“ Ворошилов. Тук беше поснат линк относно първия български цветен телевизор "Колорстар", който в същност беше не особено удачна белгийска разработка, но за БГ беше връо. Имам един забавен момент в усвояване производството му – в първите серии често след близо година рязко спадаше контрастта поради „остаряване“ на кинескопа, в чиято отоплителна верига „инж. Ганев“ беше заменил един индуктивен елемент с обикновено съпротивление. Същите телевизори се продаваха успешно в „Кореком“ като единствените с 66 см екран. Дълго време беше забранено на „Кореком“ да внася такъв размер, за да се продават българските, въпреки че японските много по-добри в този клас струваха 20-30% по-евтино. Не по-добре беше и положението в компютрите, въпреки че там се изсипаха огромни инвестиции. В края на 80-те беше ясно, че е по-изгодно Изотимпекс да купува готови такива от Малайзия и да ги реекспортира в СССР. Великите софтуеърни бг спецове бяха успели да направят кирилизация на DOS 3 – един малък файл, който се стартира при зареждане на програмата, че даже кирилизираха и игловите DOS принтери. Много може да се разказва и само може да се съжалява, че тъкмо когато бг електронните инженери бяха „прогледнали“ технологично и трябваше вече само да надграждат, ПРЕХОДЪТ ликвидира всички скъпо стрували натрупвания. Причината за това е преди всичко СССР, към който бяхме блоково обвързани, поради което въпреки желанието си Живков не можеше да приложи китайския модел… |
| А , и още нещо за "побългаряването" , което за папкаджиите означава разваляне , влошаване , некадърна работа - работил съм именно подръжка на машини и съм виждал как новозакупени машини на втория , третия месец дават дефекти , фабрични дефекти . Американски машини , на Тексас инструментс , Амистар корпорейшън , Ескалон и др. "Побългаряването" се състоеше в това , да направим машината отново да работи и то да работи качествено . Не зная как са били сключени договорите при закупуването на машините , на нямаше фирмено сервизно обслужване . И успявахме . Може някъде да е имало тарикати и от здрава машина да са правили порнография , но в отдела , в който работех целта беше мащината така да се отремонтира , че поне половин година да не се пипа за ремонт. Машини , работещи на непрекъснат 24 часов режим . *** Патагонец , от писанията ви виждам само общи приказки и нищо конкретно за хората , работили в тези предприятия - някакви проекти , някакви командировки обикновено за връзкари и некадърници в Швеция и я е имало един зает конкретно в производството , я - не . Поне от моите колеги , никой не е ходил в чужбина . *** Приватизацията я направи правителството на СДС - защо позволиха на комуняги да си приватизират предприятията и след това поради некадърност , да ги съсипят ? |
| Българската електроника разполагаше с достатъчно надежден технически персонал, но за съжаление с изключително некадърно ръководство! Вземали са се толкова грешни решения, че на изпълнителите им се е налагало да правят чудеса за да закърпят положението. Поначало България винаги страда от некадърни, но безкрайно амбициозни ръководители на всички нива. Незаобиколим Фактор! |
А , и още нещо за "побългаряването" , което за папкаджиите означава разваляне , влошаване , некадърна работа - работил съм именно подръжка на машини и съм виждал как новозакупени машини на втория , третия месец дават дефекти , фабрични дефекти . Американски машини , на Тексас инструментс , Амистар корпорейшън , Ескалон и др. "Побългаряването" се състоеше в това , да направим машината отново да работи и то да работи качествено Нарочно не давам конкретни имена и факти. Доколкото виждам, навсякъде от командировките в чужбина са се възползвали хора, които не са имали много общо с разработваните проекти, а са били на по-високо място в йерархията. Какво имам предвид под "побългаряване" на изделие вече съм го изяснил и не става дума за гаранционна поддръжка. . |
| Да кажа и аз един спомен от онова време. Някъде към края на 80-те, Хонекер щеше да идва на посещение в България и програмата включваше посещение на Правец. Обикновено в такива случаи се правеше т.нар "показуха". Изложба, демонстрираща най-новото производство. По света персонала на тези изложби са хора, обучени да работят с техниката и можещи да обяснят на потенциални клиенти, които не са разработчици как да я ползват. Демек - специалисти в областта на рекламата, различните приложения, гаранции, капацитет на производството, срокове на доставка и т.н. При нас персонала бяха топ специалисти, които лично са изработили въпросното изделие в единствен екземпляр, знаещи до най-малки подробности как работи и можещи да отстранят на мясно възникнали неизправности. По тази причина не можеше за се проведе смислен разговор с потенциални клиенти, които се интересуваха от съвсем други неща. Та вместо да отидем в завода и да внедрим изделието, ние участвахме в безмислени разговори с по наше мнение лаици в областта, които кой знае защо не се интересуваха от най-интересните пробеми. Ние мразехме тези показухи, понеже на тях трябваше да се покаже наличието на неща, които хора като Б.Димитров са обещали на Стоян Марков и Огнян Дойнов. Т.е несъществуващи в природата. Та сме седяли по цели нощи - да, 2 последователни дни и нощта между тях за да напъхаме в зададена кутия някакъв западен образец и да го представим за обещаното изделие. За да може началникът на въпросното комсомолче Димитров да го потупа по рамото. Димитров идва сутринта, дава безценните си указания и после идва на следващата сутрин да провери. Идеално избръснат, свеж и напарфюмиран. Различен. И да на свой ред бащински да потупа по рамото началника, който сигурно е на възрастта на баща му и едвам се сдържа. Туй сигурно е била една от причините да бъде "изстреляно в орбита" тохавашното комсомолче и днешен виден капиталист др. Б. Димитров. Та да се върна на Хонекер - размина ни се участието в тази изложба. На тогавашното ИМПТ се падна честта да измете площада на Правец. Същите специалисти, дето бяха главни герои от предишните показухи. Никакви нощни бдения, в девет идват автобусите, в пет си обратно на паркинга и за пръв път се прибираш навреме отпочинал, с бодър дух и след ден минал в шеги и закачки вместо напрежение и стрес. Др. Димитров не дойде лично да даде указания как да метем, но няма съмнение че някой като него е решил по този нетрадиционен начин да се натегне в опит да бъде изстрелян нагоре. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Ста |
| За мен винаги е била голяма загадка защо са избрали Oric Atmos, каква полза че е със 6502 след като е програмно несъвместим с компютрите от фамилията Правец 82 Правец 8D – 8-битов домашен компютър, използващ домашен телевизор вместо монитор. Програмно несъвместим с компютрите от фамилията Правец 82 (заради различната архитектура). Аналог на Oric Atmos. Глядя на успех Sinclair ZX Spectrum, в Tangerine решили выйти на рынок домашних компьютеров и сформировали Oric Products International Ltd с тем чтобы выпустить Oric-1 в 1983 году. А можеха да копират ZX Spectrum и да залеят руския пазар. Както направиха по късно частните компании в Русия, при несравнимо по малък опит и материална база в сравнение с България. Днес от Oric Atmos няма и следа. Докато ZX Spectrum продължава да е жив. В интернет има всичко за него. Достъпно е програмното му осигуряване от десетки хиляди програми. Носталгиците могат да си ги пускат дори на телефона или таблета. По този повод да ви препоръчам един забележителен филм! Micro Men (2009) Два энтузиаста своего дела, Клайв Синклер (Sinclair Research) и Крис Карри (Acorn Computers) на пути к успеху через разработку первых доступных домашних компьютеров. Идеи, просвятления, разногласия в концепциях, ненависть, кровь, подрыв рынка новыми технологиями — все смешалось в этом кинопроизведении. Сюжет картины полностью основан на реальных событиях с минимальной долей выдуманных сценаристами эпизодов, отлично ложащихся в трагикомедийную стилистику. http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=2554057 Все пак да не забравяме че на конкурентите на Clive Sinclair и основатели на Acorn Computers, дължим ARM процесорите на съвременните телефони и таблети, originally Acorn RISC Machine, later Advanced RISC Machine. Откакто се прехвърлих на ядрото Cortex M3 не ми се е опрял проблем, при който на микроконтролера да не му достига мощност и периферия. Да не споменаваме че е по евтин от обяд в пицария. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
Ние мразехме тези показухи, понеже на тях трябваше да се покаже наличието на неща, които хора като Б.Димитров са обещали на Стоян Марков и Огнян Дойнов. Бисер Димитров? http://www.dnevnik.bg/intervju/2002/08/01/128367_biser_dimitrov_nikolai_marinov_me_ubedi_da_investiram/ | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Патагонец |
| Биби? Беше млад специалист. Въздухар - още пазя двете статии за него на първа страница на РДело. Видях го миналата година, същия си е. .... Бъди, написаното от теб не е съвсем точно. Проблемите не бяха толкова със СССР колкото със системата на мностранния клиринг в СИВ и невъзможността в годишните протоколи да се включват нови изделия извън договорените. Залитането по GaAs беше за кратко, поради личните амбиции на директора на ИЦМ, в София от началото на 80-те се работеше със силиции, в ЗЕПЕ се доставиха ембаргови автогара за кристали по двата метода (Чохралски и Бриджмън), над 10 години се реализираше Обект 9, химическо полиране, фоторезистни покрития, подобни. За SMD се достави оборудване по същото време. И т.н. - ти знаеш. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
| Без да навлизам в подробности бих искал да отбележа по темата само няколко неща, които според мен са важни: => Електронно-изчислителната техника (ЕИТ) по своето същество, по своята "природа" се различава качествено от цялата друга машиностроителна и електронна техника. Нейното развитие - проектиране, разработка, производство и най-вече - приложение във всяка една конкретна страна изискват наличието на високо-квалифицирани в различни области на науката и на човешкото познание специалисти, вкл. в т.н. "духовни" области, национални особености, национални традиции, език, култура, художествена литература, изкуство, познанията за творческото минало на своя народ и мн.др. Опитвам се да си представя какви са били старите български майстори, какъв тънък усет са имали към българското - рилският Майстор Алекси, дряновския Колю Фичето, габровските, упражняващи над 300 вида занаяти и мн. др. Именни и безименни - вижте ги в Иван Хаджийски "Бит и душевност на нашия народ"... Обръщам вниманието ви върху тази особеност на ЕИТ, защото най-голяма ефективност на ЕИТ се постига не от износа й в други страни (каквато беше безумната мечта на късната живковска номенклатура - най-вече А.Л., О.Д. и др. ), а от нейното приложение в народното стопанство - каквото и да значи за вас това понятие. Ефективността на ЕИТ, нейната доходност не се измерва със сумите, получени в чужда валута, а с нейната полезност от приложението й в страната. Още повече. че България изнасяше, както на Изток така и на Запад предимно периферни устройства в "насипно състояние" - за СССР се изнасяха с много ниско качество, ( Брежньов се разпореждаше да се приема всичко от тов. Живков. ) В системи износът беше "кот наплакал" От горното произтича и изискването - ЕИТ - в много по-малка, ( даже почти нулева степен ) хардът, но в много по-голяма - софтът, не само ос, но и приложният софт, следва да бъдат разработвани и внедрявани с оглед на тази качествена особеност. По тази причина копирането на чужд софтуер и жалки. смешните опити той да бъде "адаптиран" е не само погрешно. Не бих искал да давам конкретни квалификации - на ум ми идва само почти невинното за случая Жорес-Алфьорово "Власть без мозгов" Може би на много от вас е известно, че България се беше самонатоварила в рамките на СИВ със специализация по разработката на АСУ. Това беше върховна глупост, - по изложените причини. Станахме за смях. Първият въпрос, който ни беше задаван от чужденците беше; "Покажете ни къде е внедрено и как работи АСУ-то, което ни предлагате" ( следваше финална сцена на "Ревизор" ) Мисля, че вече бях казал някъде, по някакъв повод, не помня вече, пък и не желая да си спомням - през 1975 г. един световно известен учен, класик по теория на програмирането в свой доклад на научна конференция на НАТО беше казал, че рещението на съветското правителство да се приеме за разработка, да копира архитектурата на ИБМ е най-големият удар ( мисля. че беше използвал думата "диверсия" ) срещу СССР по време на студената война. => Трябва да призная, че според мен доста от "упреците" на Антон Тодоров са основателни, както и на много от форумните носталгици и антиносталгици. но тяхната интерпретация е не винаги приемлива за мен.Когато се прави добронамерен анализ на едно толкова сложно време като соца, убеден съм, че за да има полза от анализа за бъдещето на България са необходими абсолютна идеологическа безпристрастност, широки познания, и то не само в конкретните области на АйТи-познанието, но и определени чувства, които бих назовал "на национално състрадание и съпричастие към съддата й бъдещето на българския народ", жесток и безкомпромисен самоанализ и самокритичност. Всеки друг подход, всичко друго е лишено от смисъл. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Гео |