"If there were no God, it would have been necessary to invent him"? - Вервайте ми! - Franc(s)ois-Marie Arouet (nom de plume - Voltaire)
Отиди на страница:
| Представи си, Кайли, книга с ръба нагоре над масата, и този ръб е успореден на масата. Тогава успоредни на ръба ще бъдат само тези линии върху масата, които се получават от пресичането на страниците на книгата с масата. Ясно ли ти е? Те са безброй, но не по начина, по който си ги преставяше в предишния си пример - с точка и права в пространството. Само една от тях е успоредна... успоредната... И всички успоредни на нея "петолиния" върху масата, Емо. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Incognito |
Incognito 21 Май 2016 21:27 Мнения: 996 От: France Скрий: Име,IP Всъщност да, масата е повърхнина, та ще са повече от една, но ще трудно за която и от тях да е, да се пресече с линийката... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: emo1971 |
Incognito 21 Май 2016 21:32 Мнения: 997 От: France Скрий: Име,IP Просто продължавах да мисля за точката на kaily, през която трябва да минават множеството успоредни прави и избързах...  |
| Зависи какво разбирате под успоредност, ако дефиницията е . Успоредни прави са тези прави, които не се пресичат, Значи аз съм права. Ако включите още описания в дефиницията, значи вие сте прави. |
| Разсъжденията върху геометрията на пространствата могат, а може и да не могат да ни доведат до усещането за Бог. По-скоро, понякога за дявол. Аз се замислям върху това, колко хубаво нашият Инкогнитов представи нещата в проповедта. Много хубаво, много близко до моето, а може би и до вашето усещане за присъствието на Бог във всичко и всички, във всеки от нас. Може би това отчасти е тласнало Волтер към мисълта в заглавието. Страхотно е да усещаш, че си частица, безкрайно малка частица, от нещо необозримо гигантско и велико, а не от дядо Коледа, както Инкогнитов ме обвини...  ...Не, не е обвини, а замеси в торба с чужди, не мои мисли.... Защото за много хора Бог е начало, упование, надежда, вяра и любо вв Вземете ли на хоратата тези неща, те остават голи, изхвърлени от рая.. И това може да е мислил Волтер а за мен Бог е свещта в мотора на съвесттта.,но може би пак си трябва, именно, като такъв. Затова, ако установим тук, че Го няма, трябва да го измислим!  : |
ависи какво разбирате под успоредност, ако дефиницията е . Успоредни прави са тези прави, които не се пресичат, Значи аз съм права. Ако включите още описания в дефиницията, значи вие сте прави. Глей сега, Кайли! Ще ти го обясня за последно, дори с мислен чертеж ще ти го илюстрирам, а ти само вниквай и се прониквай! Успоредни прави не са всички прави, които просто не се пресичат. Ръбът на твоята маса, о който си си опряла гърдите в момента, не се пресича с отсрещния крак на масата, но те не са успоредни. Ако си от София, знаеш бул. "Стамболийски" и ул. "Опълченска". Те са перпендикулярни. По булеварда се движи трамвай, по улицата - тролей. Жиците на тролея не се пресичат с релсите на трамвая (пази, Боже!), но те не са успоредни. Значи, за да бъдат успоредни две прави, те трябва да са в една равнина. Ако не са, те са кръстосани, както са крак връз нога. Говоря ти като строител, какъвто съм. Като математик да се обади онзи с диференциалните уравнения, а не да ми се присмива на дилетантщината. По-нататък, като погледнеш стената пред себе си, виждаш горен ръб, на тавана, и долен, на пода. Те са успоредни. Ако на долния ръб се е спряла хлебарка, погледни към нея и ще видиш правата линия, която минава през нея и е успоредна на горния ръб. Но хлебарката и горният ръб са в една равнина - стената! Леле-мале, представям си, ако трябва да ти обяснявам за сводести тавани, щото някои екстравагантни клиенти и такива ме карат да шпакловам. Ех, Кайли, като гледам как волно се рее духът ти в многомерните пространства, си представям как бих се чувствал с теб във въздуха. Като картина на Шагал бихме били!  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Incognito |
| Детенце 4 год. пита мама: -Мамо, нали Господ е навсякъде? -Да миличко, навсякъде. -А тук около нас, в стаята??/. -Майката се поколебава - Да разбира се. - А в моята чаша от чая. -Майката почти отчаяно -наясякъде, нали ти казах. Детето захлупва с длан чашата и казва - Хванах го. Няма да е никъде сега. |
kaily 21 Май 2016 23:13 Мнения: 33,513 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Зависи какво разбирате под успоредност, ако дефиницията е . Успоредни прави са тези прави, които не се пресичат, Значи аз съм права. Това може да бъде единствено част от дефиниция за успоредност между права и равнина, но едва ли между само две прави... П.П. Не мога да се въздържа обаче, да не повторя предишното си подозрение, че поради твърде радикалното въздействие на някои математически операции върху числата, истински прав ъгъл не може реално да съществува, та и за истинска евклидова успоредност, изобщо и дума не може да става... |
| Като сте тръгнали с прави, нека да е с прави. Аз само си мислех, че някак ще се върнем на темата, но ме изкушавате да ви задам една гатанка, която слънчо някога в един починал форум, беше формулирал като въпрос - теорема.: Съществува ли права в пространството, която в отделен момент т.е, вселената е застинала, не среща материална частица в безкрайността. Изводите на слънчо бяха, че ако да, вселената еди какво си, и че ако не, нещо друго си... Та, съществува ли според вас такава права и какви изводи бихте направили в двата случая? |
| Емо, нищо математическо не съществува реално! Платон го е формулирал 2500 години преди теб. Няма "точна стойност" на нещо реално, има само на идеалното, и то с безкрайна точност. Така Бог - да се върнем на темата, е устроил двата свята: реалния с неточни контури, и абсолютно точния, но нереален свят на идеите, нашето съзнание. Затова малко преувеличаваш, като толкова силно разграничаваш целите числа от ирационалните. И двете еднакво ги няма! ПП Съществува ли права в пространството, която в отделен момент т.е, вселената е застинала, не среща материална частица в безкрайността. изречението не се разбира, Проксима, нещо липсва в неговия синтаксис. Но още отсега мога да ти отговаря: въпросът е некоректен, защото не може геометрична права да срещне материална частица. Виж отговора ми до Емо по-горе. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Incognito |
idproxima 22 Май 2016 00:27 Мнения: 3,299 От: Czech Republic Скрий: Име,IP Стига да има материални частици навсякъде в тази Вселена, щом имаме чак безкрайност, значи няма начин всяка една от съществуващите прави да не срещне, айде да не кажа чак безкрайно много, но поне една със сигурност... Ама какви са следствията...  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
| Успоредност в математиката е понятие, с което, най-общо, се означава свойството на дадени геометрични обекти да са равноотдалечени във всяка своя точка и еднопосочни, паралелни. Понятието е силно претоварено, поради което и точната му дефиниция зависи от контекста, в който се употребява: успоредни прави, успоредни равнини, успоредно пренасяне, успоредно сечение. Успоредност на прави и равнини: Успоредни прави Две прави a и b се наричат успоредни, ако лежат в една и съща равнина, но нямат обща точка (точка на пресичане). Условието двете прави да лежат в една и съща равнина е необходимо, тъй като е възможно да нямат обща точка, но да лежат в различни равнини — тогава правите се наричат кръстосани (примерът на Кайли). Права, успоредна на равнина За дадена права се казва, че е успоредна на равнина, ако съществува поне една права в равнината, на която дадената да е успоредна. Съществено свойство е, че през права, успоредна на равнина, може да се прекара единствена равнина, успоредна на дадената. Успоредни равнини По аналогия с правите, две равнини се наричат успоредни, ако нямат обща точка (а оттам и обща права). Критериите за успоредност на равнини са два: 1. Двойка пресичащи се прави в едната равнина да са съответно успоредни на двойка пресичащи се прави в другата равнина. 2. Да съществува права, която е едновременно перпендикулярна и на двете равнини. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: котарак |
О, Котарако, ама ти направо от матурата по математика идваш, бе! Малко си позамазал с опашката някои твърдения за успоредността, но за мн. добър (5) ставаш. Само не разбрах ти кой от двамата беше? Да не сте успоредни, ей, на еднакви разстояния!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Incognito |
Така Бог - да се върнем на темата, е устроил двата свята: реалния с неточни контури, и абсолютно точния, но нереален свят на идеите, нашето съзнание. Бог може и да е създал реалния Свят с неточни контури, а също и нас в него, барабар даже със съзнанието ни... За нереалния свят на идеите обаче не съм съвсем убеден. Те по скоро са си дело изцяло на нашето съзнание. И една от главните им цели на тези идеални идеи, още от щастливите времена когато Платон и учениците му са шляпали боси под приятните сенки на дръвчетата в горичката на Академ*, е била- прозрение за божествените замисли и методи... * Горичката приютила някога такова величие, е била съзнателно унищожена от онази мръсна свиня Сула. А в днешно време, някои даже се гордеят с, и упорито ни натрапват, ник звучащ по същия начин...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: emo1971 |
| Котректно е напълно! Той за синтаксис ще ми говори. Нематериална мислена линия пресича материална частица! Ти за земна ос нали си учил! Или не знаеш какво става като материалното ти тяло в някой кораб пресече нематериалния екватор. Синтаксис, дрън, трън... Eмо, благодаря горещоо за инфото и отношението към ника! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
Съществува ли права в пространството, която в отделен момент т.е, вселената е застинала, не среща материална частица в безкрайността. Проксима, не желая и не мога да бъда груб към дами, освен ако зад дамски ник не се крие някой грубиян. Как да разбера структурата на изречение, в което не личи ни подлог, ни допълнение? Освен да го пренеса в рубриката за писмената, да си блъска Даскала главата - нали физик иде. "Съществува ли права в пространството", питаш, "която в отделен момент" какво? Това "т. е." как се връзва с "вселената е застинала"? А по-нататък? "Съществува ли права в пространството, която не среща материална частица в безкрайността" - that is the question? Сега включвам, че май говориш за парадокса на Олберс. Моментът обаче не беше подходящ за такъв въпрос, понеже се отплеснахме за геометрични обекти в абстрактни геометрии и изведнъж - "материална частица". Въпросът прозвуча като "може ли точка в Евклидовото пространство да мине през мъглявината Андромеда, без да се блъсне". Затова и реагирах спонтанно. А цитираното изречение, като се върне Слънчо от пътешествието, да го изтълкува. Пък и да отговори за фотометричния парадокс - той е от физиката, а не от геометрията. |
| За всички, които имат отношения с emo1971 - пазете дроба му, черния : Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: кифла |
| Във вселената съществуват краен брой материални частици, а правите са безкраен брой, Следователно, съществува права, която не "среща" материална частица. Горе долу, преведено на човешки език, твърдението е, че ако са дадени краен брой точки в пространството, съществува права, върху която не лежи нито една от дадените точки. (това казва математиката, благодарение на Дирихле). "Застиналостта" е важна, използвайки този метод не може да се каже със сигурност дали съществува иле не съществува права, която никога не е 'срещала' или няма да 'срещне' материална частица в бъдещето ако точките се движат. Това между другото не е съвсем очевиден проблем. Примерно да разгледаме само една точка, която се движи в равнината. Ако тя се движи във вид на спирала, започвайки от началото на координатната система в даден момент ще пресече всяка права. Обаче в тримерното пространство не е точно така. |
Във вселената съществуват краен брой материални частици, Вселената няма начало и няма край. Вселената е безкрайна. Съответно - и "материалните частици". |
Ста 22 Май 2016 03:36 Мнения: 264 От: United States Скрий: Име,IP И аз подобно на пил_и_пял, разчетох безкрайността на Вселената като безкраен брой материални частици в нея /абсолютно празната Вселена, Вселена ли е изобщо?/... Парадоксите на безкрайността наистина често пъти водят до взаимоизключващи се твърдения, но в случая, ако наистина частиците са безкрайно много, то имаме безкрайност на Вселената като размери, безкраен брой частички в нея и безкрайно дълга права, срещу безкраен брой прави. Получават се три безкрайности срещу една, та по-вероятно ми се струва да надделеят... |