КОГА???

или поне златно руно, само трябва да се намери.

Да, бе, евреин да остави ей така нещо златно .... Не вервам

Ех, богослови - не разбирате трагизма на тракизма.

архимандрит Кирил Рилски

Историята на българската самостоятелна църква в Иллирия, разказана от архимандрит Кирил Рилски, ни връща към духовната история на човечеството, връща ни и към ранното християнство и българското място в неговата история. Описвайки историята на разпространението на християнската идея в пряка връзка с българското минало, връщайки ни към времената на апостолите Петър и Павел, към първия Климент, към Андрей Първозвани и по-късните претенции на Рим и Цариград, архимандрит Кирил бавно и методично разкрива своята теза с много цитати от „Деяния на апостолите”, „Посланията” на Апостол Павел, „Апокалипсиса” на Йоан Богослов и т.н. Той има и много интересен поглед към символиката и метафориката на Библията и произтичащите от скритите там идеи и логика.
Единственото до сега издание на този текст е от 1930 година, а мотивацията за написването му, безспорно са проблемите на възстановената Българска църква, под името Екзархия, след 1870 година. Дълбокото познаване на проблематиката, вещото боравене с историческите данни и каноническите аспекти, правят разказа на архимандрит Кирил компетентен и убедителен. Големият акцент е апостолското начало на Българската църква в Иллирия или Втора Македония, и неслучайното й признаване за самостоятелна архиепископия с двете новели на Юстиниян Велики от 535 и 545 година, след Р.Хр. и произтичащите от там достойнство и права. Тази тема и тази теза не са били чужди на българските възрожденци, истинските поборници за възстановяването на Българската църква, като Екзархия през 1870 година, затова тази книга представлява едно логично продължение и на тяхната дейност, и на техните писания.
Не разполагаме с много документи от първите християнски времена, а и тези с които работим обичайно, са късни преписи, обвеяни със съмнения и въпросителни. Изключителнен интерес е предизвиквала винаги, темата за Първа Юстинияна, идваща до нас с историята на шести век. Къде точно е била Юстинияна Прима и до сега е нерешен въпрос, къде е Тавризия или Ведерияна, родните места на Юстиниян и Юстин също. Първите хипотези в новата история са на големия английски археолог Артър Джон Еванс и на австрийският изследовател на античността Вилхелм Томашек и става дума за Скупи, при днешно Скопие, или едно другото място малко по на север на река Ябланица, на седем километра от селото Лебане и на 30 километра от днешния град Лесковац. Това са археологическите разкопки, наречени Царичин град. Мястото е било разкопано от сръбския археолог Никола Петкович през 1912 година и неговите публикации, за откритата при разкопките голяма базилика, възбудили интересите. След това, при последвалите нови разкопки, там се откриват основите и на още шест църковни постройки. С това, църквите в един общо взето малък периметър стават седем, а това безспорно засилва убеждението в сакралната стойност на мястото. Засилва се интересът и на археолозите, защото в по-късните разкопките там участват и италиански и френски специалисти. Знаем от Прокопий, че Архиепископията Юстинияна Прима е разположена в несъществуващ град, т.е. някъде на ново място, извън градовете. И това дава още малко енергия на хипотезата Царичин град, защото там никога не е имало град. Може да има и други идеи, и има, защото някои смятат, че древна Пауталия, днешен Кюстендил, също може да претендира за Юстинията Прима с впечатлявящите антични археологически останки в неговия квартал Колуша. Оценявайки фактите, хипотезите и претенциите, при всички случаи Юстинияна Прима трябва да я търсим между Сердика, Наисус, Скупи, Лихнида и Пауталия. Значи между София, Ниш, Скопие, Охрид и Кюстендил.
По времето когато архимандрит Кирил работи над текста, темата за Юстинияна прима, надстроена, както е модерно да се казва, или видоизменена в темата за Охридската архиепископия е разработвана и от други автори. Писали са Йордан Иванов , В.Златарски, Д. Цухлев, и много други. Много интересна би била, например, една съпоставка между текстовете и позициите на Иван Снегаров и Кирил Рилски. Единият, Снегаров, влага цялата си академична квалификация, методика и амбиция, а другият, Кирил Рилски, между впрочем със същата академична подготовка, една визия различаваща се, но и допълваща парадигмата на светската и църковната наука. Погледът на архимандрит Кирил надскача буквалността на изворите, авторитета на източниците и авторите им. Той вярва в истинността на тезата си, в познанията си, но и в интуицията си, като истински кръвен наследник на античните жители на Балканите. И като достоен наследник и на първохристиянската история, етика и морал.
Иван Снегаров е роден в Охрид, за него темата е научно и емоционално предизвикателство. Той започва да работи по тази идея още докато учи в Киев, повлиян е от Х.Гелцер, А.Ф.Хилфердинг, М.Дринов и особено от Е.Голубински, които изрично разграничават античната от средновековната катедра. В моментите, обаче, когато идеята за давността и приемствеността, а оттам и мястото и достойнството на Охридската архиепископия пробиват в изворите и откритите документи, Снегаров ги отбелязва коректно и точно. Цитира например, „Виенския препис” на Скилица, направен въз основа на препис датиран от 1118 г. В приписката там се казва, че „…император Василий II е утвърдил наново и българското епископство за автокефално, както то било при стареца Романа Лакапина, след като се удостоверил от установленията на Императора Юстинияна, че то е Първа Юстинияна, отбелязана от него като негова родина, която имала тогава за епископ Кастелиона…”
По въпроса за събития, показващи различното отношение към Юстинияна Прима, различното й място и статукво в историята на християнските църкви, има още много и интересна фактология. На Цариградските църковни събори, например, в 1143 и 1156 години, Охридският архиепископ Йоан и после през 1170 година, архиепископ Константин не са били поставени да седят сред йерарсите, а сред князете и патриарха. Това показва техният ранг и тяхното достойнство. В документите от съборите те са представени, като съосъждащи, а не съзаседаващи. През 1156 година Йоан Комнин, като архиепископ, изнесъл идеята за тъждественост между Охридската архиепископия и Първа Юстинияна в ущърб на Кипърския архиепископ, който протестирал, но без успех. Така вървейки през фактите в изследване на темата, Иван Снегаров, е отбелязал стриктно и обстоятелствата в подкрепа на идеята за приемственост между Охридската архиепископия и Първа Юстинияна.
В историята на средновековната българската църква има някои събития станали акценти като историографски интерес.Тяхното обяснение, тяхните тълкувания не винаги са еднопосочни. Много коментирани са например отговорите на папа Николай на въпросите на цар Борис I. Ето как Кирил Рилски гледа на тази тема – „Местният църковен клир на древната апостолска иллирийска църква се е застъпил и не е позволявал за да бъдат изхвърлени из църковната практика на иллирийската църква местните свещени обичаи и обряди…” Това е коренно различна гледна точка от познатите ни интерпретации, към така нареченото „скитско заблуждение”, или „езически” и „старобългарски” нрави и обичаи.
При излизането на този труд на Кирил Рилски, друг един забележителен български автор вече е публикувал своята позиция и своята теза по отношение на българското ранно християнство. Това е докторът на Хумболдовия университет в Берлин Ганчо Ценов. От написаното в този труд от Кирил Рилски не личи да е ползвал трудовете на Ганчо Ценов, като инспирация и информация, но от друга негова книга разбираме, че някои от ранните публикации на Ценов, архимандрит Кирил е познавал. Интересното и важното е ,че има синхронно мислене по темата, че подготовката им в различни държави и факултети, работата с различни методики, може да доведе до едни и същи изводи. И само като допълнение, след споменаването на трудовете на д-р Ганчо Ценов един цитат от неговата студия „Народността на старите македонци” – „Със своята архиепископия Юстиниян отдели духовно илирийските мизи, или българи, от гърците. Затова тая архиепископия се нарече от гръцките църковни писатели българска архиепископия. За щастие на науката и правдата, тези обстоятелства са потвърдени и от Цариградския вселенски събор от 869/870 година. Ще споменем само, че още в 860 година, или десет години преди Събора, папа Николай писа писмо до българския цар Михаил да се повърне старият обичай на апостолския престол, в Стария и Новия Епир, т.е. в двата Епира в Илирикум, Македония, Тесалия, Брегова Дакия, Средиземна Дакия, Мизия /горна/, Дардания, Превала, гдето той е ръкополагал до времето на папа Хормизия, или до създаването на Архиепископията Първа Юстинияна. Рим /Ватикана/ е претендирал, прочее, за супрематията тъкмо над ония провинции, които българите освободиха по времето на Юстинияна от гръцка супрематия и за които бе създадена архиепископията Първа Юстинияна.” Цитати именно от този труд на д-р Ганчо Ценов, привежда Кирил Рилски в „Кратки спомени от миналия ми живот” Тук ще допълня изложението с още един цитат - от Патриарх Фотий, така както го е фиксирал архимандрит Кирил – „Знаменития цариградски патриарх Фотий в своя Номоканон под тълкуването на 131 Юстиниянова новела, в която се излагат привилегиите на Блаженейшите архиепископи и глави на поместните самостоятелни църкви прави от долу, за своите съвременници следующата забележка: Разбирай от настоящата Юстинияновска новела привилегиите на архиепископа на България, защото той е архиепископ на Първа Юстинияния, отечеството на императора Юстинияна. България заради това се нарича Юстинияния, защото император Юстниян е присъединил тази страна под властта на римляните.”

Ако ще превземаме Македония- да вадя бунчука.

За истината остават учените.