Хем е бил и в Илирик, се пак..

Хем е бил и в Илирик, се пак

Тъ, какъв е маршрута на Апостол Павел по нашенско:

Но както разказът за първото пътуване на апостол Павел в Европа в Деяния на апостолите, така и неговото послание до филипяните показват съвсем недвусмислено разликата в отношенията на апостола с римската власт и с местното македонско население: между апостол Павел и „филипяните“ се създават особено сърдечни и близки отношения, които той изрично отбелязва в посланието си до тях – такива отношения не са засвидетелствувани от негова страна спрямо жителите на някой друг от градовете, които посещава. А и жителите на Филипопол не са забравили посещението на апостол Павел в своя град и са пазили спомена за него в продължение на много столетия, като го отбелязват в свой ръкопис дори през ХІІ век – това е кратка приписка в полето на така наречения Христинополски апостол от първата половина на ХІІ век. В тази приписка, която е и най-старият стигнал до нас извор за българското име на града, предадено като , съответният текст се свързва именно с посещението на апостол Павел в него:
....
Непосредствено свързано с посещението на апостол Павел във Филипопол/Пловдив очевидно е и ръкополагането на първия епископ – Ерм. Но и неговото име е подложено – също както името на епархията му – на манипулации с цел да се заличи или поне да престане да се свързва с Филипопол.

1. След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде,
2. и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
3. Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци.
4. Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
5. И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!
6. И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас;
7. и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща.
8. И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат;
9. изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие.
10. В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете:
11. и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие.

Типичен продукт на социалистическите "историци на християнското изкуство"! Гедерейски!!!!

Очевидно архимандритът отхвърля цялата каноника, свързана с 2 и 4 Вселенски събори, както и тази на Сердикийския събор, както и тълкуванията на цитирания от теб Валсамон.

Не ме разбирай грешно, далеч съм от мисълта да споря с ахрхимандрита, още по-малко с еп. Никодим (Милаш), който е един от изтъкнатите модерни православни канонисти, но в случая се касае за доста волно твърдение.

Достигането до Филипи неслучайно е през остров Самотраки. Проповядването на Христовата вяра в Европа започва оттук – хилядолетното балканско тракийско култово място.
[...]
Самият ап. Павел се насочва първо към известния път Via Egnatia, като прави едно отклонение до Атина и Коринт. Общите наблюдения обаче показват, че група от негови ученици успява да свърже и т. нар. „Централен“ (диагонален) път, водещ от Рим към Византион, и преминаващ през Виндобона (дн. Виена), Сирмиум (дн. Сремска Митровица), Наисос (дн. Ниш), Сердика (дн. София), Филипопол (Пловдив), Адрианопол (Одрин), Византион, за което ще стане дума по-долу. Други апостоли са поставяни да наставляват новопокръстените вярващи: евангелист Лука във Филипи, Сила и Тимотей във Верия. По-късно в своето Послание до римляните ап. Павел изрично потвърждава изпълнението на тази своя задача с думите, че „предал учението на Христос чак до Илирик “ (Рим. 15:19). В своите бележки за Посланието на апостол Павел към римляните бл. Теофилакт Български пише: „апостол Павел казва: „тъй че разпространих благовестието от Йерусалим и околността дори до Илирик”. Искаш доказателства за това, което говоря ли, казва (ап. Павел)? Виж големия брой на моите ученици – от Йерусалим до Илирик, който съвпада с границите на днешна България. Не е казал: аз съм проповядвал, а изпълних благовестието, за да покаже, че словото му не е било безплодно, но действено. За да не помислиш, че е вървял по прав и широк път. "И околността", казва, т. е. аз съм обходил народите, проповядвайки и на север, и на юг...’’
[...]
След Филипи ап. Павел продължава и през градовете Амфиполис (близо до с. Неохори), Аполония (на път между Амфиполис и Солун), Солун, Верия основавайки навсякъде църковни общини. Неговите ученици разгръщат делото му в Македония, Илирия и Тракия въпреки противодействието от страна на заинтересованите езичници и юдеи (вж. Деян. 16:9-12 и общо Деян. 16 и 17 глави). Според древното църковно предание ап. Павел проповядва и в Тракия. По-конкретно се лансира и хипотезата, че Никополис, който е упоменат в (Тит 3:12), е идентичен с Nicopolis ad Nestum, разположен на брега на р. Места. Някои изследователи отбелязват града на географските карти, показващи пътя на ап. Павел. Археологическите разкопки и епархийските списъци разкриват, че още през IV-V в. той е известен епископски център. Така по Божие внушение етнокултурният регион Тракия-Македония неразлъчно присъства в историята на християнството от І в. В ап. Павловата оценка гози регион е образец на безукорна вяра и съучастие в благодатта Христова. Според св. ап. Павел, който се чувства призван да опази Христовото учение без примеси, църквите тук са модел за целия тогавашен християнизиращ се свят.

Достигането до Филипи неслучайно е през остров Самотраки. Проповядването на Христовата вяра в Европа започва оттук – хилядолетното балканско тракийско култово място.

Общите наблюдения обаче показват, че група от негови ученици успява да свърже и т. нар. „Централен“ (диагонален) път, водещ от Рим към Византион, и преминаващ през Виндобона (дн. Виена), Сирмиум (дн. Сремска Митровица), Наисос (дн. Ниш), Сердика (дн. София), Филипопол (Пловдив), Адрианопол (Одрин), Византион, за което ще стане дума по-долу.

По-късно в своето Послание до римляните ап. Павел изрично потвърждава изпълнението на тази своя задача с думите, че „предал учението на Христос чак до Илирик “ (Рим. 15:19).

Неговите ученици разгръщат делото му в Македония, Илирия и Тракия въпреки противодействието от страна на заинтересованите езичници и юдеи (вж. Деян. 16:9-12 и общо Деян. 16 и 17 глави).

Според древното църковно предание ап. Павел проповядва и в Тракия.

По-конкретно се лансира и хипотезата, че Никополис, който е упоменат в (Тит 3:12), е идентичен с Nicopolis ad Nestum, разположен на брега на р. Места. Някои изследователи отбелязват града на географските карти, показващи пътя на ап. Павел. Археологическите разкопки и епархийските списъци разкриват, че още през IV-V в. той е известен епископски център.

Така по Божие внушение етнокултурният регион Тракия-Македония неразлъчно присъства в историята на християнството от І в.

Павловата оценка гози регион е образец на безукорна вяра и съучастие в благодатта Христова. Според св. ап. Павел, който се чувства призван да опази Христовото учение без примеси, църквите тук са модел за целия тогавашен християнизиращ се свят.