домашни рецепти
Отиди на страница:
| След политическият мишмаш - една липсваща тема. Според познат е спорно кое е нанесло повече поражения- рецептурникът на "Балкантурист" или новите "фюжън" кулинарни предавания в комбинация с "Българска кухня" и "Хепи" . Рецептите на баби, лели, дядовци изчезват под натиска на пици , дюнери и всякакви сандвичи с етикет "бургер". А кулинарията е част от културата. За съжаление и тя жертва на цивилизацията . Започвам с рецепта от дядо ми и представата му какво е подходящо за подрастващи в редките случаи когато сме се оказвали без баба зачезнала я на екскурзия по чужбината , я на някакво профсъюзно ишмедеме на което караха по времето на соца онеправданите селянки по профсъюзна линия , особено зимата. Чорба от агнешки чревца. Силно подценявана и липсваща в съвременните менюта. Няма да обяснявам как се чисти набора, как се попарва. Минаваме към същината в който в нагрятата тенджера пускате парче краве масло и изчаквате да падне пяната. Слагате нарязаните попарени чревца,момици,шкембе и запържвате (без дроба).Прибавяте червеният пипер. Толкова лют колкото прецените че може да издържи четири годишен. Не се трвожете- издържат много, но една супена , непълна едро счукан (дето му викат "чили' ) е добре. Ако лично не обичате люто- слагайте сладък. Четиригодишните ядат всичко на вторият ден без баба си.Прибавете чаша -две от бульона в който е врял набора, долейте и вода ако лъжицата все още стои права. Сол - на вкус. Обикновено се ползва едра морска , като си мърморите че е добра идея жените да надписват кутиите и шкафовете (морската си я знаете- стои в мазата) За разлика от жените мъжете готвят еновременно няколко неща, затова е време да сложите на скарата в печката(ако нямате на дърва и фурната на електрическата е решение. Ютия се ползва само ако още сте студент, но съвременните изключват рано и не са подходящи) дебело парче "дядо" - колкото пръст. Открийте яйцата и оцета. Отделете жълтъка на две яйца и разбийте с лъжица винен оцет. застройте чорбата . Зелении и чер пипер - ако намерите, чесъна е силно препоръчителен. "Дядото" трябва да се е опекло от едната страна така че обърнете парчето и внимателно счупете едно яйце отгоре и върнете колкото да побелее белтъка. Чаша червено вино и малкият Чингиз е нахранен до обяд. Ако е останал хляб е добра гарнитура. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Кайзер Созе |
| агнешките чревца са твърде хард версия за наше село. от днешното меню - крем супа от тиква с настърган на едро зелен пипер и с малко мед. върви много добре с малко бресаола поръсена с рукола отстрани и с квито и да е анасоновни напитки на корем  |
| Кайзер Созе, поздравления за темата и за чревцата ! Лятото вече преваля и идва време за зимнина. Някой ще предложи ли рецепти за вкусни и изитани домашни туршии ? |
Чорба от агнешки чревца.  Дядо ти е имал добър вкус ,Кайзере. И моя дядо обичаше тази чорба, пък и всякакви други чорби, но никога не съм го виждал да готви каквото и да е. Може би си е варил кафе сам, но не съм сигурен. От старата школа беше. Баба беше по готвенето и беше майсторка, та и аз заобичах чорбите и всичките и манджи. |
| Гражданя сте вий байовци , гражданяяя...затуй чорбата ви граждански , масрафлия , с гъдели . Едно време чорба от чревца на село се ядеше по Гергьовден или ако некое хайванче се потроши нещо и го заколят да не става зян.По- семпла се правеше и по- редичка ,зер гърла много..., пък вий туряте и момиците , и дробче и шкембенце и ... вкусно е , ама не чорба от чревца.И сетне таз ваш`та чорба , ако е по плътна пие по много ракия,дорде не речеш.Та като съм се разлаял от тази вкусна миризма на агнешка чорба ,да споделя и мойта( на баба ми) рецептата. Взема се един комплект чревца, ама пълен, и от тънките , и от мазните да има,измиват се хууубай , ама не много старателно щото как ша разбереш от к`ви чревца чорба ядеш.След туй се взема една хубава връзка зелен лук,ама от онези едновремешните ,дето имат по 10-12 стръка , а не като сегашните с 4-5. Задушава се лукът докато омекне,мазнината няма значение , каквато обичате , но зехтин според мен не върви.Като омекне лука слагате попарените и нарязани чревца, и ориз...не много , на око,лееекинко го завъртате да стане прозрачен от мазнината и добавяте вода като проверявате след като се свари ориза да не е много гъста чорбата и разреждате според вкуса си. Най- накрая се добавя ситно нарязан пресен гюзум , ако нямате пресен може и сух. Можете да застроите с два жълтъка , а можете и да не застроите...както ви е вкусно. Сервира се гореща , поръсена с черен пипер ,прясно смлян и се мези с ракия.Ако толкоз нямате ракия може и водка ,но е вече по-нисък клас гурме композиция.Ракия и туй-то!!! Да ви е сладко.  П.П. Сол да не забравите ...още като се варят компонентите щото сетне като се добави не й същото!!! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: керпеден_1 |
| Тъкмо е жега и много върви косачкия оцът. На ситно краставица, доматче, печена чушка, люта чушка, чесън, копър. После малко сол, захар, оцет няколко лъжици и догоре с вода. Ако престои в хладилника половин час, още по-добре. Разхлажда като нищо друго. |
| ако ще пътувате или ви мързи да се храните често, решението е много лесно и изпростяло, щото в простотата е скрита красотата, като това не важи за человеците. продукти: препечен ляп или сухар, бългериън фета чийз (може произведено и в греческо наше сирене), завряла в кетъл за бързо завиране чешмяна вода - за икономия на време, две лъжици шарлан от сънфлауър. в паница се начупва на парчета ляба, натрошава се сиренето или се реже на неголеми бучки. така приготвеното комбо се залива гарячата вада и се захлупва за 2-3 минути, като олиото е на печката и се хвърля залък хляб унутре, за да се види дали започва да се изчервява и ако да тиганчето се сваля от пичката, отваря се копанката и шарланя се излива изведнъж, за да се чуе пръжжжжж. отново се покрива и оставя за около 10 минути да явашадиса. след подобна закуска ще се питате: абе, защо така не огладнявам?! |
керпеден_1 10 Авг 2016 15:47 И сичко това така, на ръка, а не през блендера?!? Абе останала е човещинка у тебе...  |
А малко червен пипер в олито за запръжка? eй, затъ. дедо ми го правеше, но тургаше да се запърже сланинката първом (само през зимъска) и червен пиперец - мехлем беше. ушите ми пращяха и бузите ми растяха ---- Ловкий, няма да тъ впрягам, но имам и таквоз нящо. стои със страшна сила в кухнята като паметник на простотията и мъдернизъма - твай. дори имамбаялдъто си го правя ръчно, като си пече оберджините (в усаняшко са егплейни), няколко чушки, тургам и червен лук (няма да ровиш за политика само!!!) и като го запръжна и него леко, скълцвам чесънец, малко винигър и хоп вътре в сместа, която съм подсолил в авансово. така хубаво си хапвам, но гледам да е вечерно време и сабахлен като зема душ или бат с една лилава сол във ваната, да не мириша на тукашните серсеми на чесън, въпреки че хич не ми дреме, но в офиса ще се разчуе и не е много приятно, та затуй. от дума на дума та стигнахме до зелените тиквички с чесън. довечера ще си пръжна малко за отскок, а и много хубаво вино от канада съм си донесъл. прекарах го през едни заспали митничари на айропорта - късмет, нямаше рутинна проверка и неровиха хич. |
след подобна закуска ще се питате: абе, защо така не огладнявам? колега, изпиването на четвърт литър олио сутрин ше те засити със същия ефект без да се мориш толко да приготвяш |
зелените тиквички с чесън където има две школи - на кълцащите чесън и на рендосващите чесън. аз се още предпочитам кълцането на ситно. |
където има две школи - на кълцащите чесън и на рендосващите чесън. аз се още предпочитам кълцането на ситно. Аз мачкам в ръчна преса. Хем фитнес, хем чесъна на ситно. Полсе смесвам с хубав италиански винен оцет и в хладилника. Кеф ти за шкембе, кеф ти за печени чушки. И така бих го ял с лъжица, ама жената ще реши че титално ми се е разхлопало чарчавето. |
Абе останала е човещинка у тебе... Ай сега!!!Правенето на такива чорби е свещенодействие. А за блендера... ми преди малко гушнах едно гаспачо с овче сиренце.За такива работи блендерът е чудесен...Сега ще сляза да пийна едно мохито преди лягане...не ми се пиеше ракия самичък , ракията иска компания , а мохитото допуска уединение и размисъл...   |
Аз мачкам в ръчна преса ако е да го смеля - директно в блендера + малко бадеми или бразилска ядка с него, след което оцет и както си е по реда  |
Karolev 10 Авг 2016 19:36 Яшасън бе , Каролев ! Чок яшасън . Кат си знайш дедови - бабини сладунки , оть са ззлагаш да презентираш пясък и американки . Чюнкю на твойте години ся чудиш в два чи са ли пикайш , или в четери . Както яз де ! |
| Всъщност в България всички сме селяни. Градът като "полис" у нас го няма. Няма и Метрополия, поне до 70-те. Бегъл преглед на И. Хаджийски с описанията на Сливен , с "фабрикантина" , "манифактурите" и с изненада се установява че липсват "капиталистически производствени отношения" поради липса на пролетариат, а буржоата си копат лозето. Дори БРСДП е основана не в някой фабричен склад, хотелска конгресна зала в Швейцария или котелно помещение , а от интелектуалци в лозето на единия. Е рецептурата на въпросният мой дядо е примерна. Всъщност е идеализираният му прочит на единствена запомнена рецепта от детството , преди баща му да умре,. След това чичовците му (свестни мъже) го дали в кооперацията да учи занаят и социалдемокрация, докато те се сменяли като кметове на градчето преди и след девети ,та и кулинарията му е идеализиран спомен за рано починалия му баща, който връщайки се от кабинета в общината се качил зимата в кашлите когато овчарите видели вълк и си докарал пневмония.Като не откривам "пролетариат" и евреите ни не са като другите- дори в единственият ни несъстоял се град Русе са потомци на Маймонид и Каро, може би най-светските,сключващи смесени бракове ,интегрирали се в страната и осъществили връзката между Ислям, Елинизъм и Талмудизъм. Та да се върнем към рецептите на дядо- кога е бил на квартира в армнеците (майка му се оженила, а в рода момчетата не са от "носи очила и пее в хора" което обяснява и ранното "дуално" обучение) . Хазяйката му беше още жива и старата дама се радваше когато ме водят (дори настояваше да ме учи на френски, щото децата и отвели внуците в Америка и нямаше кого да тормози) - спомням си менюто и последният път кога ме водиха преди да почине: 1. Салата с магданоз, люта чушка,домат и чесън, супа от пиле, нещо от патладжани с доматен сос, мантъ с шилешко и баклава Нищо общо със застроените ни с авголемоно или кисело мляко и яйце вариации. Наблюдавах дребното бабе докато ме бе чучнала на един стол в кухнята на задължителното бяло сладко с вода(бил съм малък за кафе, а мляко категорично отказах да пия)и с весели парденца ,а тя магьосничестваше около огромна бяла холандска с две фурни и пет котлона печка на дърва. Постави цяло пиле ( изчистено, но пусна и изчистените крака и глава ) в тенджера с вода, прибави глава лук с горната люспа, няколко цели моркова, пащърнак(вече го няма) и глава целина на кубчета(едно време бяха колкото ябълка- днес са доста по-големи) , едновременоо с това обсъждаше с мен какво бил правил дядо ми като малко по-голям от мен (всъщност съм бил на половината от годините му, но май бабето ми правеше вятър че не вижда колко съм малък) успя да нареже и патладжан на дълго като изяснявахме че имамбаялтъта е прекалено тежка и мазна за междуястие като успя да ме прати да откъсна и лимон от растението което гледаха на терасата в една бъчва смеейки се как като малък(което автоматично ме накара да се чувствам по-голям от шесте ми години ) съм обрал лимоните и колкото бобче заявявайки че за малък човек трябват малки лимони(май си измисляше). Като се върнах с лимона вече бе почнала да приготвя доматеният сос- само задуши половин главичка лук в дървено масло и настърга два домата (доста едри по моя преценка) , след като кипна прибави сол,лъжичка червен пипер , дръпна го от огъня и прибави малко от кората на лимона и накълцан от мен копър(бях приключил с бялото сладко и се оглеждах какво прави тлъстият и риж котарак , та реши че можело да ми е интересно да режа копър , а не да гоня котето с ножа- нямах и такъв спомен, но на старите дами им е простено да си измислят) . В това време влезе дядо ми- бяха отишли с мъжа и , едно оплешивяло дребно старче с учасно смешни кръгли очилца ,на бръснар , после минали през кланницата на РПК-то (спомням си я с белите плочки, кървав пън със забит огромен сатър, провесеното половин шиле, прасе на четвъртини и огромна електрическа машина в която касапинът пускаше с косматите си ръце купеното месо след като попита "кълцана или мляна" и донесоха шилешката кайма за мантъ .Леля Ануш малко се разсърди на въпроса на дядо "всичко наред ли е" , схока ги че се идват час по-рано и им връчи да кълцат на дребно краставици , домати, магданоз, чесън люти чушлета(ама наистина на дребни кубчета) докато тя разточваше корите за мантъ, слагаше патладжаните да се пържат(никакво брашно - просто капна малко олио в тигана и ги постави след като подсуши филиите) ,наряза корите на правоъгълници колкото две кибритени кутийки(отбелязах размера и тя успя да се сети за някаква абсолютно измислена история за мен,кибрит,метла и пожарна- гарантирам че никаква пожарна нямаше) бутна ми лъжичка да сипвам кайма в средата на всяка мантъ, прибави пресни картофи нарязани заедно с кората,извади пилето, сдъвка мъжа си, нахока дядо ми че се мота и мина на пета скорост след което нещата леко се размазаха с влизането на баба ми. Последва бързо обезкостяване на пилето като отделиха гърдите за фрикасе а ситно скълцаното месо върнаха в бульона, опънаха ухото ми щото съм тормозел котарака, прибавиха булгур и накълцан на кубчета домат в супата, обсъдиха половината град, двете едновременно ми дърпаха ушите докато двамата възрастни мъже се измъкваха на пръсти към хола с шише мастика и подправената с лимон ,олио и маслини салата подло оставяйки ме на двете възпитателки които точно в този момент спорха дали ще свърша на бесилото или в Белене само щото разсипах шафрана (прибавиха само щипка и оставиха кутията на масата - опитах се да помириша на какво мирише , нещо ми влезе в носа и се оказах в оранжев облак с две разярени жени) като междувременно заляха с изстиналия сос подреденият в плато патладжан метнаха мантите на фурна с малко бульон, свалиха ме от фикуса по който се катерех за да се измъкна през прозорчето на терасата(доказателство че плановете за стратегическо отстъпление трябва да са максимално прости и бързи, а не да включват сложни маневри) , накараха ме да изкарам готовата баклава с орехи от шкафа и да я подредя "красиво" след което пак ми дърпаха ушите (нямам ама никакъв спомен за какво) , решиха че ще уча френски и сложиха масата. Беше наистина красива гледка- пъстрата салата и малките чашки с бяла мастика, супника от който се вдигаше пара, подреденият на ветрило патладжан полят с кървавочервен сос, пирамидите с мантъ глазирани с кисело мляко с чесън и след това със сгорещено олио с червен пипер, искрящите , прозрачни, с прасковен цвят кори на баклавата с орехи и кайсиеви ядки. Говореха си за хора които не познавам, за неща които не разбрах, смяха се, баба Ануш по едно време се разхлипа, после ме гали по главата и почти насила ме накара да изям още парче баклава, всички заявиха че съм чудесно дете и че е много вкусен обяда- помня че през цялото време се гледахме с рижия котарак и му обещавах че един ден ще го докопам навън и ще види как ще го боядисам син. Та така с арменските менюта в България от късният соц. Само дето тая България не я виждам по плакатите ни в ляво , ни в дясно. Не стаава дума за личен сантимент, просто че всеки си има своите домашни рецепти. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Кайзер Созе |