домашни рецепти
Отиди на страница:
 Че ми припомни за бялото сладко на бургаските баби...се не мога да намеря добра рецепта да си го направя. А и няма да е същото май. |
| Аз пък искам да си направя халва,тахан халва. Едно време баба ми правеше някакви магии с брашно,тахан и петмез , ама не помня...голяма вкусотия беше , но не като сегашните халви. Пък то и петмез,тръстиков петмез откъде сега ...и да има кой знай в кой край на Българийката ни.Пестил се научих, по миналата година преди да се поболее Душата камбана правихме двамата.Стана ,ама сега ...не ми се прави , а халва като изровя рецептата с внучките ще я направя...нека се забавляват. |
| а дребните домашни сладки на русчуклийските домакини, не са оцелели рецепти, а и не бих могла да ги докарам като тях, уви. Баш майсториците сигурно са отворили магазин за сладки или школа за сладкари любители някъде в рая. За мен останаха снимките на дами с шапки и кожи около вратовете, с приклекнали пред тях тънкуляви момчета в гимназистки униформи, баба, пра леля, татко, чичо... Отзад реката и малкият пасажерски кораб... |
| = | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
| Уважаеми, в България няма "Град" нито в античният смисъл на "Полис" , нито в западноевропейският или от типа на градовете на Ханзата, нито от типа на градовете в Двуречието. Размерът няма значение. След 70-те урбанизацията все още е механично "събиране" . Може би след векове ще се появи съответната градска култура , която да измести настоящата селяндърщина на необуржоа, но не съм оптимист. Разбира се- не броя "приобщените" първо полколение от други "цивилизации". Претенциите на родени в дантели дендита не обсъждам-само рецепти. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Кайзер Созе |
| = | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
| http://alexandervezenkov.blog.bg/technology/2008/04/22/zashto-i-kak-be-izmislen-balkanskiiat-grad.185797 |
Егати... В кулинарна тема да се засягаш на "селянин"...  Кайзер, за арменските (и не само) сладки манджи и лакърдии   |
| = | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
| Мноо ясно, че няма как да се зЕсегна. Другото е комплексарщина. За да не цапам само темата, пускам една домашна рецепта - бърза, страшно лесна и още по-страшно вкусна: ========================= Печен карагьоз с лимон на скара (или фурна) Няколко средни карагьоза, лимон, магданоз, сол, черен пипер Почистените риби се ръсят отвътре и отвън с пипер и сол. Пълнят се с магданоз и резенчета лимон. Пекат се скара или силно загрята фурна. П.П. Забравих - напитките трябва да са студени!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Kole |
| Г-н Кайзер, удоволствие ми беше да прочета спомените ви от обеда при арменците, прекрасно, напомня ми ранния Константин.... |
Пекат се скара или силно загрята фурна. Туй "силно загрята фурна " ша ми скъса сърцето.... ма ,нидейти тъка!!! По инструкция карагьозът се яде печен на скара. НА СКАРА С ЛЕМОНЧЕ СЕТНЕ!!! Има и един вариант да го оставиш два часа в сол ,плакнеш ,филетираш,белиш кожата,вадиш едрите кости,режеш на кубчета,режеш една връзка пресен лук , два лимона на кубчета ,много копър и люта чушка колкото можеш да изтраеш. Това нещо се разбърква хууубай ,добавя се зехтин колкото поеме  . След това внимателно отваряш хладилника и вадиш шишето с изстудена заарска мастика или водка,наливаш внимателно и пиеш с благоговение , а замезваш с възторг! Наздраве прочее!!! |
Чорба от агнешки чревца. Чистени или не , личо аз ги обръщам при подготовката. Фоерверк от вкусотия  подходяща за всякаквa течност! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: доремидоредосолсол |
Кайзер Созе 10 Авг 2016 23:19 много хубаво точно днес прочетох някой, който пише, че носталгията е знак за пълноценен живот |
SgtTroy 10 Авг 2016 23:45 ...... Че ми припомни за бялото сладко на бургаските баби. в Бургас е по-популярно сладкото от смокини, също знак за порядъчност от зелени или зрели смокини, при спазване на строги рецепти включващи негасена вар и други изпитания и после на табличката в малките стъклени розови или сини чинийки с чаша вода, поднесено на полираната масата в салона, докато се разказва историята на приготвянето му, която започва от засаждането на смокинята  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |
точно днес прочетох някой, който пише, че носталгията е знак за пълноценен живот  Аз значи, отдавна си живеела пълноценно, но просто не съм знаела...дето вика Керпеденя - век живи, век учись! |
при спазване на строги рецепти включващи негасена вар и други изпитания Май трябва да е било вода, която е разтвор над гасената вар, иначе бабите стават на химички. ... но пък може...ето аз мога и оттам да почна, но от засаждането на смокиня, не. Спомняш ли си какво слагаше баба ти за аромат на смокиновото сладко? |