домашни рецепти
Отиди на страница:
idproxima 11 Авг 2016 19:29 ...... Спомняш ли си какво слагаше баба ти за аромат на смокиновото сладко? нищо не слагаше, не харесваше индришето а за варта, естествено е било нещо каквото казваш, но се споменаваше като изпитание за святост  |
докато се разказва историята на приготвянето му, която започва от засаждането на смокинята всички бургаски истории започват от малко преди сътворението  но кат каза за сладкото от зелени смокини, се сетих и за лютениците, компотите (чудна кайсия имахме в двора) и шипковия мармалад  - всичко се правеще на двораа за бяло сладко умирам, ма не мога да си направя. |
 ''Варна вода'' казваха мама и съседките. На смокиново сладко не се слага никакъв допълнителен аромат, то самО си ухае.На смокинов конфитюр, който се прави от вече напълно узрели и плодове мама слагаше карамфил. Няма ги вече майсториците с атлазените или капитонирани домашни пеньоари, със забрадени над металните ролки коси да баят над тави със сладка и лютеници, над казани с компотени буркани...Леля М пали цигарка, мама отива да сложи едно джезве ''турско''... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Здравка |
Последното домашно бяло сладко ядох някъде през осемдесетте години на миналия век - творение на пловдивска арменка - варненска снаха и леля на певицата Ася Казирян. Беше с орехови ядки, нищо общо с купешкото, на втората лъжица баялдисваш, но ние с Ася спирахме ли се  |
| Знам два вида сладко от смокини- с узрели, белени и понякога с бадеми или кайсиеви костилки - прилича малко на рачел като цвят и вкус, и класиката - дребни зелени със "сос" с консистенцията и цвета на акациев мед. За съжаление и двете приемахза някакъв вид мъчение. Дават ти мизерна смокинка и лъжичка, когато ти се ще да вземеш буркана и курбанджийската. Както и да е - предложиха за вечеря лефер на скара, за десерт избрахте сладко от смокини (може ли поне трички- иначе си е издевателство), остава да изберем салата. Предлагам нещо от Шабла. Вземате печен пипер (шабленска (всъщност е шуменска черна) капия)-печете и белите по един на човек. Смятате по две чорбаджийски чушки- дълги и люти арнаутски или сладката им версия , според вкуса-също печени, но не си струва труда да ги белите.Нарежете на филийки по половин каба лук на човек , по половин домат на тънки филийки(може да го обелите, но лятото не си струва труда) Подредете в чиния и се заемете с "дресинга" (въпреки че бившият боцман от риболова му викаше " чурбътъ" и твърдеше че го научил от български евреин в Хайфа) смятате една филия хляб без кората и накисната под струята на чешмата на двама души, две скилидки чесън н половин връзка магданоз, половин домат, една люта чушка(зелена и непечена) , кафена чашка олио, щипка сол, малко риган , сокаа от половин лимон. Мятате всичко в робота и смилате за времето на две яко дръпвания от "арда" без филтър и глътка ром "златна котва". (последният ритуал не знам дали е задължителен, ама от как изчезна рома и "Ардата' като че вкусът не е същия) , поливате с получената майонеза и оставяте в хладилника докато се заемате с "Рибена чорба по Шаблански" (или поне така я обяви готвача). О,имате риба за основно, а и е вечеря та супата(изисканото наименование) ви смущава? Правилата са да се нарушават, ако ви стиска. Първият път като я опитах бе приготвена в огромна черна тенджера в която можех да се скрия. Оказа се че ако намерите продуктит става и в доста по-културни условия. Няма да давам пропорции- полупрофесионалисти сте и няма да ви обиждам Само общи насоки. В основата е лука. Всъщност "уха" било "с лук" на някой от тюркските езици от където са го взели некрасовците- предци на готвача (не знам дали се кръстеше с два пръста щото беше староверец или щото му липсваше средният на дясната ръка и нямаше друг начин)Вземате кромид и го накълцвате на ситно (пробвал съм и мързеливия начин- да го настържа. Става)Прибавяте "корени за супа" – доста разтегливо понятие- каквото имате, също на ситно. Хубаво е да има моркови в тенджерата. Слагате микса с две чаши олио(за 6-8 души, лука става да е кило за същите хора, корените да са по-малко от лука) и леко задушавате. Прибавете сол (лъжичка- след това ще опитате и ще докарате на вкус като е почти готова).Отпийте от рома и запалете нова "Арда". Ако нямате ром и "Арда" си намерете друга занимавка по ваш вкус. Залейте с вода и засилете огъня на "max". Сложете пълна чиния на порция. От този момент не бива да се долива вода.След като е "рибена чорба" предполагам че имате и риба. В оригинала ползваха глави от шаран , перки и дребна , неизчистена , с люспите(разпознах червеноперка, няколко от тъй редките вече кротушки, една две каракуди и дори "циганка" (може и костур да е било) ) Всичко това постави в един гевгир го потопи във врящата чорба така че да остане ръба на гевгира два пръста над водата. В къщи съм ползвал и вързопче от тензух. Отпийте от рома и запалете "Арда" без филтър. Ако нямате - не е моя вината, намерете си занимавка за следващите десет минути. загасете фаса или както там отмервате времето . Извадете гевгира , полейте рибата със студена вода да се охлади и я хвърлете на чакащите пред хижата котки. На малкия черен разбойник дайте цяло рибе отделно.Сложете буркан белени домати (консерва) .Накълцайте стъбла зелена целина и сложете и нея. Пуснете една препечена на котлона много люта червена чушка, лъжица сладък червен пипер, 2-3 дафинови листа и супена лъжичка куркума (ако имате шафран-ползвайте него.Голяма щипка , ако прекалите за разкош - не става за ядене)шепа зелено грозде или половин лимон за киселина. Сега е момента за рибата в порциите. Не ми казвайте че сте се вързали да почнете рецептата преди да сре я дочели. Подходяща е шайби от шаран, бяла риба(сулка - не хек)едър костър, сом. В оригинала измъкна и малка чига, но не си струва . Пускате във гевгира заедно с по един рак на човек .Какво- нямате раци? Не са задължителни. Палите Арда и отпивате от рома.Накълцайте девисил. Извадете гевгира с рибата и раците. Пийте ром. Ако нямате ром- може да се хванете да обезкостите рибата и да извадите месото от раците. Ако имате- дайте раците на младежа до вас, върнете шайбите риба обратно с формулата "бе да си я чистят - дан съ малки" , пийте ром, дръпнете тенджерата от огъня, проверете на сол, посипете с накълцания девисил, сложете капака, пийте ром , ако е останало и сте готови за гостите. За посочената тенджера и гости, заедно с лефера и сладкото (в случая не беше от смокини , имаше огромна диня) стига и туба студен димят но вече не се намира- препоръчвам ризлинг. Ако нямате толкова риба в къщи- просто прибавете накрая някаква речна , става и пангасиус. Раците са за разкош. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Кайзер Созе |
| Не ги мога рибените чорби, но тва ше го пробвам тия дни. Не знам що се сетих за първия ми опит с португалската кухня преди години в Лисабон - влизаме в едно заведение и айде ше ядем неква традиционно ястие, нека сервитьорите да препоръчат...донесоха един супник свинско с миди и ужасно много шафран...  Оттогава не кусвам миди. |
ГУРМЕНАФТИ!  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: idproxima |
| = | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
ТОЙ ~~Kayser Soze~~, ТОЙ Клатинков   Dottore, четеш ли го, четеш ли?Hellen, ти го позна от раз  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miziika |
| Уважаеми другари, пиша в тази тема днес по една единствена и много важна причина- авторът на темата, г-н Кайзерът, преди време /май 2 седмици и нещо/, пусна линк към една книга в темата за КНИГИТЕ. Аз лично чета тоз форум точно за това - да науча нещо ново, и да прочета всичките линкове, дето тук потребителите пускат. Както и да изгледам филмите, дето тук потребителите препоръчват. Така изчетох Дългът към удоволствието, на Джон Ланчестър, The Debt of Pleasure /кавичката на лаптопа ми спря окончателно да работи, сорри, г-н Генек/ Исках веднага да споделя потресението си от тази книга, но се случи нещо невероятно- веднага след като я изчетох, тя беше замразена в читанка.инфо с черен надпис, който гласи, че издателство Обсидиан не разрешава публикуването и до 2019 г, така че линк към текста е безполезен, трябва да си я купите. Това е еманация на кулинарното изкуство на един сериен убиец, ама много сериен и много убиец, който дори може ясно и трезво да артикулира действията си. Напомни ми един велик съвременен композитор, който каза, че най-великата гледка в живота му са били кулите на НюЙорк при срутването. Някой да го оспори това??? Признайте си, колко пъти гледахте тази величествена картина, отново и отново...без да се замислите, че там, вътре, има хора? Това писа честно композиторът, а вечно будното човечество се възмути. Тук има нещо подобно, но с френската кухня...а и с продуктите въобще. Ноооо... както и да е. Убийството като кулинарен акт и душевният покой от това- има го човек и изведнъж го няма - съвършен шедьовър на изкусвото. И понеже нямам нищо на български за тази потресаваща книга, пускам цитат на английски от почти финала и, както и линк за най-смисления анали, дето прочетох за книгата- амиииииииииииииииииии.....който може на англ да го прихване а останалите- купете си книгата, заслужава си!!!! The murderer, though, is better adapted to the reality and to the aesthetics of the modern world because instead of leaving a presence behind him—the achieved work, whether in the form of a painting or a book or a daubed signature—he leaves behind him something just as final and just as achieved: an absence. Where somebody used to be, now nobody is. (225) гениално оправдани за убийци!!! убийството като piece of art : http://www.connotations.uni-tuebingen.de/goth01413.htm | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Hellen |
тя беше замразена в читанка.инфо Все още е достъпна за сваляне от Читанката - формати fb2, txt, epub, sfb. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Delius |
| Г-н д-р Делиус, това много ме радва, значи повече хора могат да прочетат книгата, но при мен в америка е и до момента недостъпна, ето надписа- Произведението е временно забранено за четене по молба на издателство „Обсидиан“. Ще бъде достъпнo отново през 2019-а година. |
| Г-жо Б, става дума за сваляне на книгата и офф-лайн прочит; редактирах и приложих линкове за изтеглянето ѝ. При мен е почти 11АМ EST и нямам никакъв проблем с даунлоуда от chitanka.info. Книгата НЕ Е ДОСТЪПНА за онлайн прочит в Читанката. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Delius |
| О, извинете ми, г-н д-р Делиус, аз понятие си нямам от локални машини, прост човек съм, но съм щастлива, че вашата ценна информация достига до потребителите, дето биха искали да прочетат книгата. Щото аз така или иначе успях да я прочета онлайн, доколкото ми стигат сивите клетки. |
| Минах да си видя лисиците. В крайна сметка имам гъби-обикновена широколистна манатарка, патица, млечен лук и къдрав магданоз. В къщи имах ориз-балдо, бяло вино, куркума и черен пипер. Следващата импровизация ще нарека ризото по селски. Прясната мНатарка е принципно различен ьродукт от сушената. При готвене придава желоподобна консистенция на сосовете, а ако не прекалявате с термичната овравотка остава хрупкава. Накълцах две гъби-при размер на кубчетата колкото лешник-чаша и половина , водна. Избрах с бял сюнгер. Манатарката може да стане и колкото тава, преценете сами. В сгорещени четири лужици патешка мас задуших манатарките за пет минути, прибавих ситно нарязан млечен лук-само главата. След три минути стана стъклен, прибавих чаша ориз балдо, разбърках енергично да поеме мазнината, прибавих винена чаша прилично бяло сухо вино, разбърках да поеме, прибавих непълна чаена лъжичка куркума, разбъркване, три чаши вряла вода и тщедра щипка морска сол. При мен значи-непълна лъжица. Изчаках да заври, разбърках, остабих пет минути, разбърках, след три изключих, разбъркХ,сложих капак и оставих на топлищт корлон. Заех се със салатата и аператива, след половин час махнах капака, разбърках, сложих масло колкото орех ,насипах шепа ситно скълцан магданоз и две завъртания на мелачлата чер пипер. Сложих капака и довуршиж салатата. След петнайсет минути сервирах с идеална консистенция на ризото, запазили хрупкавостта си манатарки и приличен бкус. Надчвам се на лисиаетата да им хареса консервата копърка, ако се разберат с котарака. Всъщност е перфектен вкус. Без сметана и сирена. Ще му отива мащерка вместо чер пипер. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Кайзер Созе |
| Кайзер Созе, към полезна тема пренасочихте вниманието ни. Водата е най-актуална в горещините. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Beetroot |
