Книгата
Отиди на страница:
| А ти не чакай да те грабне - влез в нея, огледай се, виж героите, атмосферата, времето, проблемите им... И заживей там - поне, докато я дочетеш... ----------------------------------- Сайтът на Генек |
| Ех Барми,поне да беше прочел и Kонникът без глава все пак! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: tupakmango |
— Никога, никога недей се жени, приятелю; моят съвет е — да не се жениш, Докато не си кажеш, че си направил всичко, каквото си могъл, и докато не престанеш да обичаш жената, която си избрал, докато не я опознаеш съвсем добре; иначе — ще се излъжеш жестоко и непоправимо. Ожени се, когато станеш старец, негоден за нищо… Иначе всичко хубаво и възвишено, което има в тебе, ще се погуби. Всичко ще се изразходва в дреболии. Да, да, да! . За какво четат такива книги хората, като не взимат ум от насъбрания в тях?! Писал графа(ами две кила мозък имал, разисквахме го и това. Като Тургенев , и той с две), писал и накрая всички прочели пак се изпоженили. За къв дявол ни е толкова мъдрост, като не можем да я използваме в най-важните моменти? Ей това е литературата... при това хубавата литература - учи те, възпитава те, издига те духовно, като с балон в небесата, а ти после го пукнеш тоя балон и шльоп на земята! - омъжена/женен и с изписан нейде документ за съпринадлежност. Няма свобода, няма щастие, щастие няма! Нищо в нашите дни не е вечно. И най- милото ще отмилее и най-близкото става далечно...  .. |
| Чел съм Оцеола от някакъв капитан Майн Рид и то до половината. Не ми стигнаха интелектуалните сили да я докарам до края, но зная със сигурност - и гарантирам - че Баце е прочел цели две книги и затова са го курдисали и го курдисват на тези постове, а мен са ме изритали в чузбина на пусия. Начи, ако он прочете още една книга, ще е готов за президант на РБ. Извод, ако бях прочел Оцеола до конец, СЕГА щях да съм я Внутрьонен министър, я ЦаЦар Глав.Просек., а защо не и Ген. Дир. на Министерството на Войната и социалните грижи. |
| Недей да скромничиШ! Те за теб специално министерство ще изпонагласят - Министерство за специалните грижи и общественолична сполука. Аз Оцеола- та го довърших в пети клас и тогава зачетох един български роман за пътешествие на благородни български граждани в далечни островни страни...мая се какво беше името му и дали не беше от един Аржентински или Бразилски и дали не беше нещо за Тимбукту или за Тамбикту?  ...Имаше едно голямо оранжево слънце на твърдата корица. И в тази книга имаше мъдрост също, ама на, пак се омъжих!   А, сетих се, не беяе от Аржентински, а от Марко Марчевски....а какво беше от Аржентинский не си спомням... Я ...май нещо за далечна Патагония...Ми да! - щом е Аржентински Патагония ще е, а Марчевски беше... от Тамбукту. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
Марче, забърсах някак попътно Пеньо Пенев, щото и той в този лонли бузинесс написал тези редове, като му домъчняло и на него от света...  Ама ти виж фона наш, колко е оптимистично настроен и колко позитивни послания има... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
Ожени се, когато станеш старец, негоден за нищо… Иначе всичко хубаво и възвишено, което има в тебе, ще се погуби. Всичко ще се изразходва в дреболии. Да, да, да! Разсъждавайки нормално, в тези три изречения е скрита цялата философия на живота. Ако бях малко по-умен и можех да пиша, щях да избачкам такова повествование, че да изпедерастя всички мъже, а жените да превърна в лесбийки, като си оставя десетина за други работи и разплод. След като вампирски жидомасони създадоха спина, за да понамалеем като количество и качество, е време да сработи намаляване производството на дечица, което ще реши глобалните проблеми с изхранването без да се стига до ТСВ. Изпедерастяването и лесбианството са му цаката и се вижда, както от Запад, така и от Васток, че се работи активно по въпроса. И понеже иде реч за книгите, "Мелвил" и "Добре охранявани мъже" от Робер Мерл са подсказващи, а също и Джак Лондон с неговата фантастична утопия "Алената Чума", която води хорото, но в малко по-различна полоса. |
.....и дали не беше нещо за Тимбукту или за Тамбикту? Марко Марчевски беше много интересен автор, но още по-интересното е, че страшно си прилича с "1984" Ще постна две снимки за отскок.   За мен "Жрицата на Змията" от Петър Бобев беше връх в детството, наред с Приключенията на Том Сойер и Хъкл Бъри Фин |
Ама ти виж фона наш, колко е оптимистично настроен и колко позитивни послания има той е многоръкият шива. дори не и двойният янус. дано намерите общ език в четенето. все пак внимавай, той е непредвидим и това е най-доброто, което може да се каже за него. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miziika |
| Мизийка, не ми се сърди, моля те. Чичо Фон-Фон не е лош человек, но е стар, няма зъби и го тресе критерия, та затова изпада в парекселансни драматургични състояния. Приеми моите извинения. Ти си свестен човек и съжалявам, че те обидих.... --- Между другото голям майтап се развихри. Преди час, час и половина срещнах двама румънци и от дума на дума се сработихме да ги почерпя по някоя бира в недалечния пъб. Единият имаше 23 карти за самоличност, а брат му ми разказа за пристигането в Испания, свършване на парите и хоспитализация в много хубава психиатрия, където лудите не били толкова луди, колкото се правили. Там изкарали почти 3 месеца през лятото - плаж, лудница, лудница - плаж. Май ще прописвам книга..... |
Остров Тамбукту. Беше ми любима като дете. На мен ми беше любима още преди да излезе. (Печатаха откъси в "Септемврийче" ) |
| Като стана дума за Утопия, се сетих за моята любима книга от юношеството - Наследникът от Калкута. А любимата ми книга от детството е Приключенията на Лиско. Подариха ми я за Коледа 1956. |
| Бих препоръчал на уважаемите форумци книгата: "No country for old men" от Cormac McCarthy. Филмът със същото име е също много добър и може би трябва да се чуе книгата след като се гледа филма. Поне аз така направих. Слушам книгите докато правя "mileage" ходейки около близкото езеро. Един откъс - разсъждения на шерифа Бел. I never had to kill nobody and I am very glad of that fact. Some of the old time sheriffs wouldn't even carry a firearm. A lot of folks find that hard to believe but it's a fact. Jim Scarborough never carried one. That's the younger Jim. Gaston Boykins wouldn't wear one. Up in Comanche County. I always liked to hear about the old timers. Never missed a chance to do so. The old time concern that the sheriffs had for their people is been watered down some. You cant help but feel it. Nigger Hoskins over in Bastrop County knowed everybody's phone number in the whole county by heart. It's a odd thing when you come to think about it. The opportunities for abuse are just about everywhere. There's no requirements in the Texas State Constitution for being a sheriff. Not a one. There is no such thing as a county law. You think about a job where you have pretty much the same authority as God and there is no requirements put upon you and you are charged with preserving nonexistent laws and you tell me if that's peculiar or not. Because I say that it is. Does it work? Yes. Ninety percent of the time. It takes very little to govern good people. Very little. And bad people cant be governed at all. Or if they could I never heard of it. Много мрачна книга! И все пак е бисер. | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: Butch |
| Прокси, ти никога ли не си казвала на приятелка "ох, що се омъжих за него..."? Това е моментно настроение у един интелигентен и амбициозен скептик, който стои високо над светския живот, тъй любим от жена му. Да те открехна, че след като се връща от Аустерлиц ранен, той я заварва да ражда. За съжаление умира, много е крехка, детето оживява. И той се чувства непростимо виновен пред изражението на мъртвата, която сякаш казва "Какво направихте с мен?" Малко по-късно се влюбва в много по-млада девойка и й предлага ръката си, сгодяват се. Един избух на емоции не е непременно мъдрост. Покойният Бийгъл би казал - не му е била крива жена му, а системата. Впрочем романът не е за всеки. Може би и аз нямаше да го чета на ранна възраст, ако не бях гледала операта - тя ме омая! https://www.youtube.com/watch?v=k30OO5_nEWY |
| Още един откъс от "No country for old men". Пак расъждения на шерифа Bell. Забележителен начин да говори за съпругата си. She's a better person than me, which I will admit to anybody that cares to listen. Not that that's saying a whole lot. She's a better person than anybody I know. Period. People think they know what they want but they generally don't. Sometimes if they're lucky they'll get it anyways. Me I was always lucky. My whole life. I wouldn't be here otherwise. Scrapes I been in. But the day I seen her come out of Kerr's Mercantile and cross the street and she passed me and I tipped my hat to her and got just almost a smile back, that was the luckiest. People complain about the bad things that happen to em that they don't deserve but they seldom mention the good. About what they done to deserve them things. I don't recall that I ever give the good Lord all that much cause to smile on me. But he did. |
| Като сте започнали с цитати, ето ви един от класиката (съвсем леко променен, за да е по-трудно отгатването). Познавачите на литературата да отгатват източника, за предпочитане без помощта на Гугъл: They seem to read a good deal in Finland. I suppose it’s the long winters with no daylight. In Bulgaria and Romania they don’t seem to read at all. |