Книгата
Отиди на страница:
| Фоне, "Малвил" - така се казват романът и замъкът... И, между другото, май в предговора се казваше, че названието е съчетание от "зло" на два езика... Мерл е още неоткрит изключително талантлив, да не кажа гениален, писател. Препоръчвам ти "Мадрапур"... ---------------------------- Сайтът на Генек |
генек 24 Авг 2016 09:10 Мнения: 31,917 От: Bulgaria Фоне, "Малвил" - така се казват романът и замъкът... И, между другото, май в предговора се казваше, че названието е съчетание от "зло" на два езика... Мерл е още неоткрит изключително талантлив, да не кажа гениален, писател. Препоръчвам ти "Мадрапур"... Явно съм "уеднаквил" по инерция заглавието на книгата - Мaлвил, с фамилията на автора на Моби Дик - Мелвил. Притежавам повечето от книгите от въпросния автор на български, но имам и преводи на английски. Уви, книгите останаха из апартаментите в Стара Загора и на разни тавански стаи,... Никога няма да забравя кой ми открадна "Мадрапур" от т.нар. секция, карашик с "Панчатантра". Намерих "Панчатантра", но "Мадрапур" така и не открих, дори из антикварните книжарници в София, Пловдив, Стара Загора и Варна. Явно не съм търсил настойчиво. СЕГА, пътувам много и няма какво да правя по време на преходите. Не можах да намеря "Мадрапур" на български из нета, но ще се задоволя с превод на английски или руски, защото френският ми, като остатък от Ромен Ролан в Ески Заара, не е на необходимото ниво. Генек, още веднъж, БЛАГОДАРНОСТИ и бъди Жив и здрав!  |
те действително купуват, но много малък процент от тях прочитат закупеното. В това е парадокса на познанието.  |
| Фоне, надникни из интернет антикварните книжарници. А на руски я има в Либрусек... За съжаление, в Читанка има шест книги на Робер Мерл - Натисни тук, но "Мадрапур" я няма... Хубав ден! -------------- |
| Генек, чел ли си "Заре навстречу" от Вадим Кожевников? Тази книга ми отвори очите защо е била нужна революцията на всяка цена. Детско-юношеска, но и родителите ми я четяха. А образът на народа във "Война и мир", освен Каратаев и Тушин, а абстрактният народ в размишленията, които читателят често прескача, затвърди това ми убеждение. |
Тази книга ми отвори очите защо е била нужна революцията на всяка цена. Никоя книга не може да даде обяснение на ВОСР. Достатъчно е да се видят огромните колони от зелен мрамор в Петроградските централни църкви. Много от вас са учили в Петроград. Аз само съм минал от там. Още като ги видях, разбрах причината. Невероятно богатство, а народа е живеел в землянки. Имало е два свята. Единият е бил излишен (obsolete). Влакът на Ленин, пълен да беше със злато, ако не имало такова разделение в Русия, той с Троцки нищо е нямало да направят. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Butch |
Още един Борко 24 Авг 2016 04:38Мнения: 1,071 От: BulgariaСкрий: Име,IP Като стана дума за Утопия, се сетих за моята любима книга от юношеството - Наследникът от Калкута. А любимата ми книга от детството е Приключенията на Лиско. Подариха ми я за Коледа 1956. Чимидижимчамиджоми  А "наследника" го прочетох отново сравнително скоро и ми хареса толкова колкото и в детството. Като изключим че мноооого дъла тая книга... |
Влака на Ленин, пълен да беше със злато, ако не имало такова разделениев Русия, нищо е нямало да направи. Всъщност Ленин и вагона са обменени за вагон с немци. Имало е споразумение за размяна на емигранти (всъщност - да допуснат прибирането в къщи през територията- по спомен споразумението е сключено с великият княз Лвов. Той всъщност прави "революцията" в Русия и сваля братовчед си.То по туй време всички са братовчеди- Кобург-Гота.Нашият само дето е вейчица от монархическото дърво управляващо цяла Европа. Пари немците дават на Парвус. Интересен тип= забогатява като финансов съветник на младотурците, успява да измъкне и 40 милиона от немците докато е в Истанбул и им обещава "революция" . Само уточнявам. |
Невероятно богатство, а народа е живеел в землянки. Ето това го има в "Заре навстречу". За всякакви съсловия, и особено жестоко, чак непоносимо за четене - за миньорите в Сибир. И за разкоша на собствениците на мините, сред които американски концесионери. И за въглища, и за злато, и за кожи. |
Пари немците дават на Парвус. Зловеща фигура. Александър Парвус (Израиль Гельфанд). https://www.youtube.com/watch?v=ySBLprbcvyo |
| За Тима Сапожков? Не е единствената от тоя тип - при мен имам, изтеглени от Либрусек, няколко. И, макар че не е така реалистична, най-харесвам "Кондуит и Швамбрания" - интелигентното приемане на промените. Както и "Старата крепост", "Архипелагът на изчезващите острови", "Отчий край", на Олеша "Записки писателя" и така нататък... Имаше книги, чиито заглавия не помня - за революцията в Архангелск, за Москва /в "Двамата капитани" има интересни истории и виждания/, отделно малко по-късни от рода на "Республика ШКИД"... --------------------------------------- Сайтът на Генек |
| Ако бяха успели Декабристите, дори само умереното им крило, век по-късно такова голямо социално разслоение и икономическо изоставане нямаше да има. И със сигурност Русия щеше да излезе от Първата световна война по друг начин. |
| Между другото, наскоро видях една книга на Пикул - "Звезди над блатото", издадена у нас през 1976 година, в "Панорама". Страхотно реалистична и дори натуралистична картина на малкия град в Русия тогава... ------------------------ Сайтът на Генек |
Amazon23 Авг 2016 00:40.....Аз пък искам да срещна човек, които наистина да е прочел "Война и Мир"странно, аз пък мисля ,че много хора са я чели, гледали са екранизациитевсеки случай много повече, отколкото са чели "Сто години самота" Чел съм "Война и мир", но отдавна. Още в гиназията. После съм го чел още веднъж след години. Много харесвам "Тихият Дон". Доста пъти съм го препрочитал. Руската класика ми е слабост. Да не изброявам. Почти цялата. Както и полската. Както и "югославската". Особено Иво Андрич. И чешката, и полската... Обичам си класика "Сто години самота" също. Няколко пъти. И "Любов по време на холера"... Маркес много ми пасва. Когато го почнах, нямах представа, че такъв стил не само ще ми хареса, но и ще го почувствам близък. Мислех, че ще чета бавно, ще се мъча да вникна в латиноам. душевност... Смаях се от това, с каква лекота поглъщах "Сто години самота" (първо нея прочетох от Маркес. Не, грешка. Мисля, че първо четох от някакво лит. списание "Любов по време на холера"  . Даже започнах суеверно да си мисля, че в предишен живот съм бил някой латинос | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Стайнбек |
"Кондуит и Швамбрания" - интелигентното приемане на промените. Както и "Старата крепост" Да! И на мен любими! Също "Кортикът" и "Бронзовата птица". И най-романтичните за епохата "Белеет парус одинокий" и "Хуторок в степи". Донякъде и продълженията им са интересни, но не и омайващи. Но би ли прочела внучка ми за Тима Сапожков, Миша, Славка и Генка или Гаврик Черноиваненко и братя Бачей? 99% не. Жалко, че ги нямам на български, все някак щях са ѝ ги подпъхна. Но тя си купува книги сама, и то много. Е, нека. Осъзната необходимост. Важното е да чете КНИГИ. Да драска по белите страници, както правех аз, не е препоръчително, но може да си подчертава любими пасажи, да поправя типографски или редакторски грешки - тъй се учи правилен български. |
Никоя книга не може да даде обяснение на ВОСР. Обяснение защо и как се е получило - вероятно не. Обяснение какво е било и станало аз за себе си съм намерил в "Доктор Живаго". |
да поправя типографски или редакторски грешки - тъй се учи правилен български. Да чете вестници, ако това помага. |
Аз пък искам да срещна човек, които наистина да е прочел "Война и Мир" Четях. Скърцах със зъби. Стисках юмруци. Белееха ми кокалчетата. Пак четях. И четях ... След няколко милиона страници стигнах до празна. И си казах "Ура, свърши!". Прелистих и видях "Епилог". Сам по себе си доволно тлъст. Захвърлих я and never looked back. Не си и помислих за Анна Каренина. Достоевски - друга бира. Четях го на един дъх ... Фауст бях задължен да прочета на немски. И да го разбера. Тогава осъзнах, че съм безсмъртен. |