Книгата
Отиди на страница:
| Азъ, куту един еднокнижник, пак ще се обадя, да наруша лежерния тон на "Вечна любов", преминаващ пианисимо във вековете на кринолините и строгия морализъм на съдията Ди . Понеже не знам колко книги съм прочел, нито съм ги броил, нито пък съм убеден в твърденията на Шарден, следя сий диспут за влиянието на четенето върху интелекта само с познавателна цел - спомняйки си думите на Рангел Игнатов - в "Късче небе за трима" - Книгата прави силните още по-силни, а слабите - още по-слаби... |
| Стана дума за приказки, виждам ... Като бях дете, ми попадна ей тази симпатична книжка:  Щуки, мечки, тайга, евенки, якути - пред мен се разкриваше цял един нов свят. Имаше нещо като хронологическа подредба - първите приказки говореха за Сътворението, първите хора, как се учили да ловуват и т. н. Всичко вървеше чудесно, но някъде към края на книгата на евенките изведнъж се яви Ленин, яхнал червен елен. После (тук споменът е малко мътен) май имаше направо червен елен с образа на Ленин. Накрая имаше приказка за работника Антон, който с чук (не помня дали се беше снабдил и със сърп) разруши кулата от черепи на злия феодал и донесе социализма на евенките. Бях в 4-и или 5-и клас, но някак ми се стори гнила цялата тази работа.  |
| Команчи, книжката е в стаята на дъщеря ми - същият дизайн! Вътре няма нищо за Ленин, нещо си се объркал Там са още - Африкански, Японски, Индийски, Френски приказки, на Пушкин красивото издания с приказките за цар Салтан, Златната рибка и други, издания когато съм била на 3 години | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Асол |
| Бармалей, ти ми напомни за дукесата на Девъншир, Дебора Кавендиш (1920 - 2014), която казва "Някога не беше прието да се говори в общество за пари, секс и здраве, а сега е обратното, само за това се говори." И да се говори за книги май почва да става неприлично и нетактично, защото се притесняват по-чувствителните нечетящи, ама тука така, анонимно, като алкохолици...к’во ни пука?  |
| Уф, чакай малко. Може да е било друго издание, помня, че бяха приказки на сибирските народи. Ще видя из нета ... Добре, значи не съм напълно луд, намерих приказката с Ленин на червения елен в руския й вариант: ЧЕЛОВЕК НА КРАСНОМ ОЛЕНЕ Натисни тук Отново тук е приказката за работника Антон с неговия чук. Не били евенки, ами буряти, ама голЕм праз. Казва се КЛЮЧ СЧАСТЬЯ Сега остава да се разбере в кой сборник съм ги чел като дете. Сто процента не е било на руски.  | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
"Дядовата Славчова унука" и "Ратай". "Леля Гена". Трудно ги прочетох, щото пише на страшен диалект. "Унуката" ми допадна най-много. Но Бармалей би ги харесвал, в една от тях се описва много и различна храна Корицата е абсолютно същата, може да си объркал книгата | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Асол |
| Асол прочети "Изгубеният свят" и "Бригадира Жерар"... Тома, нейде в трети курс един млад асистент се опита да ни внуши каква прогресивна и лявомислеща е била Багряна. И използва някакво стихотворение за идващата пролет и изгряващото от изток слънце... Млади нагли студенти веднага атакувахме - с Вапцаровото "Пролет". Конкретно, революционно... Блага Димитрова и парвенюто Йордан Василев се опитаха да я изкарат едва ли не нелегална дейна комунистка. Обаче, номерът не мина... Дори в края на живота й, нейният син не искаше да явижда. Зарязала го, отгледан от баща си - офицер, той не признаваше "свободата" й на... Ясно каква... Оставя го бебе на чужди грижи и се юрва с любовника си по Франция... Някак си... Не я чета... ----------------------------- Сайтът на Генек | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: генек |
Сега остава да се разбере в кой сборник съм ги чел като дете. С детските спомени е така команчи, малко са обвити в мъгла или поизкривени от детската фантазия. Но тук не прощават и налагат здраво с тупалката. И аз отнесох една punitio virga/verbalis позавчера | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Miziika |
Но тук не прощават и налагат здраво с тупалката. Е, просто така се получи, че имам книгата Надявам се, Предводителят да не се е обидил | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Асол |
Там са още - Африкански, Японски, Индийски, Френски приказки, на Пушкин красивото издания с приказките за цар Салтан, Златната рибка и други И аз ги пазя, както още и луксозното издание на Приказки от цял свят на Николай Райнов /купена от синята книжарница-автобус "Матей Преображенски", която пътуваше от град на град и от село на село/, приказките на Вилхелм Хауф, братя Грим, Шарл Перо, Ангел Каралийчев, "Ние, врабчетата" на Радичков, "Копче за сън" на Валери Петров... С тях сме израснали и аз, и съпругът ми, и децата ни, надявам се и внуците  И не, мишката няма да изяде книжката  |
още и луксозното издание на Приказки от цял свят на Николай Райнов / Само тази нямам. Но повече не купувам - няма място. Пък и нали стигнахме до единодушие, че повечето то новите неща нещо не стават за четене  |
Надявам се, Предводителят да не се е обидил Не, естествено, още повече, че явно не си ги измислям и са сибирски приказките. Мислех, че е само един сборникът с подобни, издаван на български, и копнах изобеажението от гугъл, но явно не е това издание. |
| С компа имам мишенце там си гризе книженце, А от всяко книженце гледа едно мишенце... . В харда мойто мишенце пак си гризе книженце Да уварда книженце махнах мойто мишенце. . В къщи има книженце и си нямам мишенце... |
Имам предвид първия български демократ - за съжаление пропилял 10 години от своя живот с политика, големия български писател, незаслужено забравения днес и в миналoто - Тодор Влайков - земляк на моите предци, с неговите две великолепни повести - "Дядовата Славчова унука" и "Ратай". Драги Гео, имах честта да познавам дъщерята и внука му. Тих и незабележим юрист. Идваше на гости със състудентите на баща ми, кротко играеше карти и почти не се обаждаше. Тук му е мястото да призная, че не съм чела повестите. Не знам защо ги нямаше вкъщи - от скромността на внука. Ще попълня тази празнота. |