Книгата
Отиди на страница:
Пък на мен най ми харесват Приказките на Киплинг. Нищо че не са "народни", а от глашатая на английския империализъм. Далеч не е само такъв. Достатъчно е да се прочете изцяло. И "Бремето на белия човек" е човечно и самокритично, а най-много - вечно популярната в Англия поема Гънга Дин. Трудна е за четене - хинди-войнишки жаргон, но "изводът" се разбира. RUDIARD KIPLING Gunga Din YOU may talk o' gin an' beer When you're quartered safe out 'ere, An' you're sent to penny-fights an' Aldershot it; But if it comes to slaughter You will do your work on water, 5 An' you'll lick the bloomin' boots of 'im that's got it. Now in Injia's sunny clime, Where I used to spend my time A-servin' of 'Er Majesty the Queen, Of all them black-faced crew 10 The finest man I knew Was our regimental bhisti, Gunga Din. It was "Din! Din! Din! You limping lump o' brick-dust, Gunga Din! Hi! slippy hitherao! 15 Water, get it! Panee lao! You squidgy-nosed old idol, Gunga Din!" The uniform 'e wore Was nothin' much before, An' rather less than 'arf o' that be'ind, 20 For a twisty piece o' rag An' a goatskin water-bag Was all the field-equipment 'e could find. When the sweatin' troop-train lay In a sidin' through the day, 25 Where the 'eat would make your bloomin' eyebrows crawl, We shouted "Harry By!" Till our throats were bricky-dry, Then we wopped 'im 'cause 'e couldn't serve us all. It was "Din! Din! Din! 30 You 'eathen, where the mischief 'ave you been? You put some juldee in it, Or I'll marrow you this minute, If you don't fill up my helmet, Gunga Din!" 'E would dot an' carry one 35 Till the longest day was done, An' 'e didn't seem to know the use o' fear. If we charged or broke or cut, You could bet your bloomin' nut, 'E'd be waitin' fifty paces right flank rear. 40 With 'is mussick on 'is back, 'E would skip with our attack, An' watch us till the bugles made "Retire." An' for all 'is dirty 'ide, 'E was white, clear white, inside 45 When 'e went to tend the wounded under fire! It was "Din! Din! Din!" With the bullets kickin' dust-spots on the green. When the cartridges ran out, You could 'ear the front-files shout: 50 "Hi! ammunition-mules an' Gunga Din!" I sha'n't forgit the night When I dropped be'ind the fight With a bullet where my belt-plate should 'a' been. I was chokin' mad with thirst, 55 An' the man that spied me first Was our good old grinnin', gruntin' Gunga Din. 'E lifted up my 'ead, An' 'e plugged me where I bled, An' 'e guv me 'arf-a-pint o' water—green; 60 It was crawlin' an' it stunk, But of all the drinks I've drunk, I'm gratefullest to one from Gunga Din. It was "Din! Din! Din! 'Ere's a beggar with a bullet through 'is spleen; 65 'E's chawin' up the ground an' 'e's kickin' all around: For Gawd's sake, git the water, Gunga Din!" 'E carried me away To where a dooli lay, An' a bullet come an' drilled the beggar clean. 70 'E put me safe inside, An' just before 'e died: "I 'ope you liked your drink," sez Gunga Din. So I'll meet 'im later on In the place where 'e is gone— 75 Where it's always double drill and no canteen; 'E'll be squattin' on the coals Givin' drink to pore damned souls, An' I'll get a swig in Hell from Gunga Din! Din! Din! Din! 80 You Lazarushian-leather Gunga Din! Tho' I've belted you an' flayed you, By the livin' Gawd that made you, You're a better man than I am, Gunga Din! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| И на руски: Редьярд Киплинг. Ганга Дин Алла Шарапова РЕДЬЯРД КИПЛИНГ ГАНГА ДИН Говори про джин, про эль Там, за тридевять земель, Где бои в неделю раз, как в Ундершоте. Ну, а раз попал сюда, Знай: всего ценней вода, Кто сумел ее добыть, тот и в почете. В Индии стоял наш полк – Королевской службы долг, И скажу как на духу вам: ни один Из подвластных нам людей Не был лучше и добрей, Чем приставленный к нам bristi Ганга Дин. Он был: «Дин! Дин! Дин! Мешок с кирпичной пылью Ганга Дин! Эй, живее, торопись! Лей сюда и не скупись! Ты, крючконосый идол Ганга Дин!» Рубахи я на нем Не видел днем с огнем: Передник спереди И задник сзади. С козлиным бурдюком Шагал он за полком – Иной ему не полагалось клади. … Поезд сутки на путях, Потом весь вагон пропах, И таращатся на лоб глаза от жара, Только ссохшиеся рты Как один вопят: «Эй ты!» И на спину Ганги сыплются удары. Он был: Дин! Дин! Дин! Язычник подлый, пропади и сгинь! Где ты есть? Я пить хочу. До смерти исколочу, Коль не наполнишь каску, Ганга Дин!» Так от каждого в полку Схватит он по тумаку, Но не чувствовал ни страха он, ни боли. Бей, гони его, суди – А уж через час, гляди, Вот он, в нескольких шагах и ждет нас в поле. Чуть скомандовали: «В бой!», Ганга тут как тут с водой… Помню, трубы отступленье протрубили, Он ползет – в крови, как мел, Как моя палатка бел! Крови не было уж в нем, а силы были. Он был: «Дин! Дин! Дин! Ха! Живой еще, в повозку его кинь! И пока его везли, Крики слышались вдали: «Мул патроны нам везет и Гангу Дин!» Сколько лет ни буду жить, Эту ночь мне не забыть. Был я ранен – боль такая, лучше сгинь! Неоткуда взять питья, Но живой остался я, Спас меня язычник подлый Ганга Дин. Помню, как перевязал, За голову тихо взял – Что ты влил в меня, разэтакий ты сын? Зелень, червяки кишат… Но сто раз спасибо, брат! Весь бурдюк опорожнил я, Ганга Дин! Он был: «Дин! Дин! Дин! Там вон с пулей в селезенке господин. Вишь, грызет песок зубами, Как дитя, сучит ногами? Принеси ему напиться, Ганга Дин!» К месту, где стоял наш dooli, Он принес меня, но пули Зазвенели в мертвом воздухе: «Дзынь! Дзынь!» Вздрогнул он… «Ну как, попили?» - Губы лишь проговорили. Положил меня – и умер Ганга Дин. Ждет нас впереди свиданье Там, где все равны в страданье И воды не получает ни один. Но по углям раскаленным Ты к моим губам сожженным Принесешь глоточек влаги, Ганга Дин! Да, Дин, Дин, Дин! Прокаженная ты шкура, Ганга Дин. Помнишь, как тебя терзал я, Но уже в ту пору знал я – Ты меня намного выше, Ганга Дин! |
Уточнихме, че баба Агата е царица на криминалния жанр ... Баба ти 'Агата е царица на детектива. Кримито е друго нещо. |
| Баба Агата е царица на народопсихологията на средната и високата средна класа. Всичките ѝ герои са ми като близки познати. |
| Да. Без второто. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Още един Борко |
Слънчо, и на мен ми е от любимите, но аз съм запомнила, че на теб ти харесва  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Асол |
| Знам, че ще ви оскърбя за втори път след Яворов, но и Смирненски не ми е любим. Може би защото много млад е починал и не е успял да обуздае страстите и изразните си средства. |
| С Вапцаров под вежди се гледаме строго, аз - влюбена в него, доколкото мога. Дори да умирам, Вапцаров със грубите думи челични аз пак ще обичам! Аз пак ще обичам! |
Като сме почнали да проявяваме разбиране, да споделя и аз болката си - Умберто Еко  Справих се с "Името на розата", но с "Махалото на Фуко" и "Островът от предишния ден" не успях, при все че големи мъки бяха, как не се зорих - от началото към края, от края към началото, от средата към края и началото, не става и не става  |
| Проявявам разбиране, Жанче. Аз приключих с розата и то с 300 зора. На Махалото не мръднах от 7 или 13 страница, някъде там беше вече не помня и до тук! Най-хубавото от всичко беше, че ги взех назаем |
Бай Умберто не е за индЖинери и юристи  "Розата" е разкошно криминале, чете се на един дъх, ако имаш малко обща култура и нямаш нужда от справки, аз като я четох, бях в зората на окултуряването си и имах наръч допълнителна литература от всяка страна. Една от книгите, впрочем, тласнала ме към днешното ми призвание. "Махалото" не е за всекиго. Не е и замислена да е такава. Абе изобщо, ако някой ви каже, "Умберто Еко ми сред любимите писатели", значи имате пред себе си или сноб, или човек, който не го е чел, или - най-често - и двете. |
| Всъщност, филмът с шотландският сепаратист и холивудският алкаш е по-сполучлив от книгата (мърморене в аулата и мен ме няма в пейзажа) |
Ееех Умберто ! Ами аз даже и го познавам, чел ми е лекции по семиотика.   Не е лесен автор, иска се иструментариум по история както каза команчи, но и по семиотика. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Miziika |
Кайзер Созе 28 Авг 2016 19:48 кайзер, филмът е хубав, макар че моите колеги ореваха ортълъка, че бил съсипал книгата. Но книгата Il Nome della Rosa e най-добрата от всичките. А те не са чак толкова много. При Еко има два периода - 1. професорски-авторски и 2. авторски - медийна звезда. През последните 15 години пътуваше по университетите като рокстар и правеше шоу. Уви, славата е лош спътник -- убива твореца. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Miziika |