Книгата
Отиди на страница:
| @Асол 28 Авг 2016 22:20 „Иначе не се сещам“ Просто си забравил - Майчина сълза и Житената питка, например Възможно е, най-вероятно не са ме грабнали чак толкова. |
Е, и аз си признах, че не съм дорасла да го разбера ами те аха-аха да му дадат нобеловата, ма я дадоха на Дарио Фо. Той затова Еко се вкисна и ракът го гепи. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miziika |
Чели сме и четем книги на езика, на който са ни били достъпни. Да, след българския сме научили руския. После английски. Колкото можем. Но не сме спрели да четем. Тук някои  се виждат толкова велики, че да определят книги като ... ненужни. Други дават оценки на руската преводна литература. Фактът е, че благодарение на нея можехме да четем в най-кратък срок книги, до които заради незнаене на езика или просто заради липса на български превод или дори на средства нямахме достъп. И СЕГА книгите, вече и в България, уви, не са по джоба ни. А на руски се купуваше за стотинки и левчета с коефициент ... 0.8. Огромна част от знанията, които съм придобил в живота си са дошли през книги на руски език, включително изключително специфични, по простата причина, че са с източник ... руснаци. Просто те бяха достъпните. Може да ми се е искало да знам и японски или пък китайски, но не знам и, вероятно, няма да науча в този си живот. Но "Тайра моногатари" съм я чел на руски. Не е имало някой да ми докаже колко лошо руснаците превеждат от японски. Или пък "Троецарствие" някой друг ще ми покаже как зле е преведена от китайски. Някой ще даде оценка на акад. Конрад или на Щуцкий. Та, много ви здраве и русофобска. |
| Firmin, не се гневи. Ползваме и руски, особено за филми. Аз преди години си купих трите тома на О'Хенри от руската книжарница. Е, не можах да го зачета. Предпочетох да науча английски и да ги чета в оригинал. Не всичко преведено на руски се получава. |
| There are worse crimes than burning books. One of them is not reading them. Joseph Brodsky. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |
| ами тогава 99% от четящото население са престъпници защото не са прочели цялата домашна библиотека. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miziika |
| Говорете си на руски, на мен не ми пречи, даже ми е драго. Аз доста напреднах напоследък от гледане на руски сериали. |
Не всичко преведено на руски се получава. За О Хенри, обаче, се бе получило перфектно. Руският език на съвременните руски сериали е много различен от езика на преводачите от 50- те и 60- те | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Minderbinder |
Firmin, не се гневи. Тези дни ми предстои да ... изхвърля огромно количество книги. Просто ми падат на главата вече. Буквално. И сигурно затова съм малко чувствителен. Минава ми през главата идея някои от заглавията да ги опиша и да изпратя описа на някои форумци, които ми се струва, че биха проявили интерес да спасят една или друга от мелачката. Ще им ги изпратя за моя сметка. Ако ще да си компрометирам ... анонимността.  |
| Ох, раздялата с книгите е трудна работа. Две библиотеки съм подарила. Една на бившия ми съпруг, другата на последния университет, в който работех. Може би по 3000 книги и на двете места. Но всяка книга си я помня. Така се случи, нямаше друг начин. |
абсолютно непознаване на майчината любов това, което се описва не е любов, само една драма, която изисква съчувствие, но не го заслужава майките, които оставят така децата си, не пораждат в мен подобни чувства Лили, майката лястовица в "Майчина сълза" нямаше само едно лястовиче и затова се налагаше да тръгне на юг с другите си дечица, а да остави болното си птиче тук само. Ако беше останала при него щеше да застраши живота на останалите птичета. Трудно е една майка да направи такъв избор, затова мама лястовица плачеше неутешимо, а вятърът занесе сълзата й на болното птиче. Изобщо не си права, Каралийчев познава отлично майчината любов и тъга. |
| Уф, мине се не мине месец-два, и току някой пак се закелеши колко били велики руските преводи. Миналия път беше един друг универсален разбирач - к-н Бъди. Та тогава си направих труда да посоча десетина конкретни примери за безобразни преводи на руски, при това не по моя русофобска преценка, а според мненията на руските читатели. Ето ги тук http://www.segabg.com/replies.php?id=263579&p=5 Спрях дотам, защото никой не можа нищо да възрази. Иначе мога да дам още хиляда примера. Никак не е случайно, че в Русия има учредена антипремия "Абзац" за лош превод. Връчва се всяка година, при това в няколко категории Антипре́мия «Абза́ц» — шуточная литературная премия, учрежденная газетой «Федерального агентства по печати и массовым коммуникациям» «Книжное обозрение» и ОАО «Генеральная дирекция международных книжных выставок и ярмарок»[1] за издания, которые, по мнению организаторов мероприятия, не соответствуют требованиям современного книгоиздания по части редактуры, перевода и корректуры Литературная премия «Абзац» вручается в четырёх основных номинациях и одной дополнительной: «Худшая корректура», «Худший перевод», «Худшая редактура» и «Полный абзац» (за полное попрание всех норм книгоиздания), а за «особо циничные преступления против российской словесности», в качестве бонусного приза[3], вручается «Почётная безграмота». «Лауреатов» определяет специальный экспертный совет на основании читательских мнений, присланных в редакцию газеты «Книжное обозрение». Пълният списък може да се види тук: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F_%C2%AB%D0%90%D0%B1%D0%B7%D0%B0%D1%86%C2%BB Само един пример 2006 «Полный Абзац» — издательство «Онлайн» за книгу Габриэля Гарсиа Маркеса «Вспоминая моих грустных шлюх». Книга выпущена контрафактно, полностью искажён текст перевода. Так, например, у Маркеса: «Я никогда не думал о возрасте, как о дырявой крыше, которая показывает, сколько утекло и сколько жизни осталось». Версия издательства: «Я никогда не думал о возрасте, как привыкают не думать о дырявой крыше. Сколько воды утекло… Сколько лет, сколько зим…». «Худшая корректура» — антиприз не присуждался второй год подряд. Имеется мнение, что это связано с ростом качества корректуры. «Худший перевод» — издательство «Эксмо» за книгу Гийома Аполлинера «Алкоголи» в переводе Игоря Бойкова. Цитата: «Жизнь переменчива, как в юности Эврип» (Эврип — это не античный герой, а пролив между Грецией и островом Эвбея). «Худшая редактура» — Книги Юлии Латыниной «Джаханнам» и «Ниязбек». Цитата: «Они выехали на взлётную полосу и увидели Як-42 с трапом, вывалившимся из кормы, как собачий язык из задницы». (Издательство «ЭКСМО».) Та, и на вас много ви здраве матушкарска. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Д-р Тормозчиян |
| Мнениято ви на познавач и изследовател на превода на руски е от значение за нас.Явно сте задълбочен познавач, уважаеми доторе.Тясната ви специализация предизвиква респект у профаните. Поклон пред човека посветил живота си на изследване на руският превод. Само предполагам , че ако излезете от фиксацията си на тесен специалист по проблемите на превода , ще бъде интересно да споделите с лаиците и какво мислите по маловажни странични теми. После може да продължите да обичате и мразите матушката си, Едипе. |
Д-р Тормозчиян, А тази чели ли сте я? http://i.gr-assets.com/images/S/photo.goodreads.com/books/1311403335i/2312814._UY200_.jpg - да се посмеете на превод. Има голяма разлика в критериите на руснаците и на англоговорящите за добро владеене на чужд език, ясно в чия полза. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Banshee |
| Някой тук са светнали в червено от съветска радиация. Книги на български нямало. Имаше всичко, но трябваше да буташ някой лев на книжарките или шише ракия - на циганите, които правеха деливъри в книжарниците и.... имаш 100% информация за всяка ценна книга. В руските книжарници нямаше книги за микроелектроника, но ги имаше в българските книжарници в превод от американски английски и японски на чист нашенски, където се говореше за някакви чипове, платки и обявяване обемният монтаж за ерес. И това събитие се случи в началото на 70-те. Тези книги - и СЕГА - липсват ТОТАЛНО от нета, но пишещият ги има съхранени в специални сандъци за съветски бойни припаси на една от таванските стаи - за съжаление в България. Русоманията е /беше/ алкохолно запленяваща, но когато се приема инжекционно, като хероин, създава привикване, води до негативни прояви и известен завършек след преминаване на ефекта под форма на събуждане от дългата халюцинация. Тогава започват проблемите.  |