Книгата
Отиди на страница:
Колкото до "И чатя тук с такива, каквито попаднете", ще се обидите ли (много), ако кажа, че това звучи ле-е-ко ... знам ли, пренебрежително? Защо пък, и вие попадате на мен, каквато съм. |
| Не ми е мястото тук, но и аз да кажа - много харесвам Исак Бабел - разказът Исусов грях, Одески разкази, Конармия, повечето в превод на Атанас Далчев. Бабел - убит при репресиите от Сталин, на който съм фен също. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: aria |
| Все пак трябва да отбележим, че спрямо интелигентите Сталин е бил като тигъра, когото англичаните наричат "джентълмен", защото първо предупреждава. |
Бабел - убит при репресиите от Сталин, на когото съм фен също. На Сталин ли си фен? Оправи си словореда. Има странни противоречия у Бабел: В начале 1931 года Бабель вновь отправился в те места, а в декабре 1933 голодного года писал в письме из станицы Пришибской к своей сестре в Брюссель: «Переход на колхозы происходил с трениями, была нужда, но теперь всё развивается с необыкновенным блеском. Через год-два мы будем иметь благосостояние, которое затмит всё, что эти станицы видели в прошлом, а жили они безбедно. Колхозное движение сделало в этом году решающие успехи, и теперь открываются действительно безбрежные перспективы, земля преображается. Сколько здесь пробуду — не знаю. Быть свидетелем новых отношений и хозяйственных форм — интересно и необходимо»[24][25]. Напротив, согласно воспоминаниям М. Я. Макотинского (на киевской квартире которого писатель жил во время этих поездок), в 1930 году Бабель вернулся из Киевской области возбуждённым: «Вы себе представить не можете! Это непередаваемо — то, что я наблюдал на селе! И не в одном селе! Это и описать невозможно! Я ни-че-го не по-ни-маю!» «Оказывается», — пишет М. Макотинский, «Бабель столкнулся с перегибами в коллективизации, которые позже получили наименование „головокружения от успехов“». Статията на Сталин "Головокружение от успехов" е осъждане на бруталната колективизация. Съдбата на Бабел е решил не той, а местните "перегибщици", садисти и антисемити, семена на педераста Ежов и Йехуда, унищожени от Берия. Кадры решают все... А хороших кадров было слишком мало. Что отчаивающе видно и сегодня у нас. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| Идеалът и това как се постига той, може би е противоречието. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: aria |
| Патетично. На руските воини О, руси, о, братя славянски, защо сте вий тука? Защо сте дошли на полята балкански немили, неканени гости? Желали би вас възхитени да срещнем со сълзи и с китки… Но идете вий настървени, на грозни зовете ни битки! Желали би вас да прегърнем и тоз път сърдечно, горещо. Но взорът ви свети зловещо… Как ръце сега да разгърнем? О, руси! Аз друг път ви славях за подвиг велик и чудесен, високо ви ликът поставях във мойта душа, в мойта песен! Вий някога знаме Христово развяхте за благо човешко – строшихте ни игото тежко, а днеска ни носите ново! И пак не ви мразим (не крия: обича ви още народа); но любим и свойта свобода, стократно по любим я ния. За тоз кумир ние се бием и с чужд, и със близък упорно и няма ний врат да превием пред никакво иго позорно! О, колко ви, братя, жалея! О, как би желал, братя клети, свобода и вам и за нея кат нас да живейте и мрете! 1916 |
| Но все пак Сталин е могъл да спаси когото и да е от поднесените му списъци - пощадил е Булгаков например. |
| И Манделщам - само изселване за прочутото стихотворение. Но втория път Маделщам е заловен за перверзен секс /тройка/ в профсъюзен санаториум, пратен от държавата да укрепва здравето си след изгнанието - и Висарионович побеснява. При това третата е била съпруга на окръжен секретар на КПСС, той и тя сигурно също са изхвърчали. Ненавиждал е перверзиите. Ежов е бил педераст и си е платил жестоко. Днес прахът на Сталин вдига облаци под двата тона бетон, излети над него от Хрушч. |
| Понякога ми писва от тролове и елементарщините им... При въбела Иван Вазов Слънце пали степите безводни. Зле се бият българи и руси - по дълг врагове, по дух сродни... ... ... Страх, смущенье и у двата врага. Грабват пушки! Но веднага - странно просветленье: чуй се викът: "Здравствуйте, братушки!" Па прегръщанье, па братименье! Проговори Господ у тез хора, проговориха сърцата сродни, от вражда натрапена свободни... 1917 година т.4, "Събрани съчинения", стр.446 /както отбелязва Вазов - по истински случай/ Може да се види и "Войната в Добруджа" /също по истински случай/ Дайте по-свестни тролове! И нови лиШчета... ------------------------ Сайтът на Генек | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: генек |
| Не ви ли стигат тез Ленини и Сталини в другите теми? Те не са писатели, ако и да има книги с имената им на кориците. ... Я кажете има ли някой да си спомня за малката повест "Довиждане момчета" от Борис Балтер? Тъкмо бях гимназист, когато я прочетох. Някъде 67-68г. Нищо и никакъв сюжет, а каква атмосфера. В Крим, в Крим се "развива" действието. |
Дорис 24 Авг 2016 18:30 Генек, чел ли си "Заре навстречу" от Вадим Кожевников? Тази книга ми отвори очите защо е била нужна революцията на всяка цена. Детско-юношеска, но и родителите ми я четяха. В този си вид е била нужна колкото е нужна гонореята. Все пак сериозни реформи започват още при Столипин и далеч преди болшевишките чесъни да вземат пълната власт и да съсипят една от най-обещаващите европейски държави. |
| Ще проговорят ли сърцата родни, от вражда натрапена свободни, когато някой пиндоски ястреб свали руски самолет в Черно море? Моето вече плаче отсега. Фашисти, насилници, изроди! Световен съд за вас и нашите майцепродавци! Смъртни присъди! И вечна слава на народния поет Иван Вазов! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Дорис |
Не ви ли стигат тез Ленини и Сталини в другите теми? Те не са писатели, ако и да има книги с имената им на кориците. Луне Плыви, как прежде, неустанно Над скрытой тучами землей, Своим серебряным сияньем Развей тумана мрак густой. К земле, раскинувшейся сонно, С улыбкой нежною склонись, Пой колыбельную Казбеку, Чьи льды к тебе стремятся ввысь. Но твердо знай, кто был однажды Повергнут в прах и угнетен, Еще сравняется с Мтацминдой, Своей надеждой окрылен. Сияй на темном небосводе, Лучами бледными играй И, как бывало, ровным светом Ты озари мне отчий край. Я грудь свою тебе раскрою, Навстречу руку протяну И снова с трепетом душевным Увижу светлую луну. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Гео |
Я кажете има ли някой да си спомня за малката повест "Довиждане момчета" от Борис Балтер? Аз! Помня дори, че завършваше с възгласа "Где ты, Инка, с кем ты?" |
Стайнбек 24 Авг 2016 21:09 Amazon23 Авг 2016 00:40.....Аз пък искам да срещна човек, които наистина да е прочел "Война и Мир"странно, аз пък мисля ,че много хора са я чели, гледали са екранизациитевсеки случай много повече, отколкото са чели "Сто години самота" "Сто години самота" също. Няколко пъти. И "Любов по време на холера"... Маркес много ми пасва. Когато го почнах, нямах представа, че такъв стил не само ще ми хареса, но и ще го почувствам близък. значи ти е ред за Кортасар, ако не си го чел, най-космополитният писател, когото съм чела ,аржентинец роден в Брюксел и умрял в Париж започваш с разказите, после "Лотарията", после "Игра на дама", която си е едно изпитание ама ти сигурно си ги чел де  |
роден в Брюксел и умрял в Париж В паметта ми се задейства едно стихотворение - не помня автора, пиша го по памет: "Тя беше родена във Варна Той беше роден в Кюстендил, Тя беше девойка коварна, Той дядо - наивен и мил. Венчаха се в Стара Загора, Роди им се в Русе дете, Но в Ловеч ги срещна раздора И там се разведоха те, Дълбоко и страшно обиден Че маят му малко цъфтя,' Замина той нейде към Видин. А нейде към Хасково тя. |
| "Лигите на дявола". Така и не можах да гледам филма на Антониони. Преди 40 и кусур години имаше страхотни статии за филма в "ЛИК". |