IYI - вечната българска руна и mercury
Отиди на страница:
Мене тая руна - IYI - се вижда два шиша и един чатал. Безсмислица неква. Какво ще свършиш с един чатал? Вечната българска руна е един шиш и два чатала - YIY. Те тогава върши работа. |
Мене тая руна - IYI - се вижда два шиша и един чатал. Безсмислица неква. Какво ще свършиш с един чатал? Вечната българска руна е един шиш и два чатала - YIY. Те тогава върши работа. Щом е безмислица, що си губиш времето тук?  |
Металургията като такава е създадена от културата Винча. И кибернетиката, и кибернетиката  Освен тва, не се казва "металургията като такава", а "това, което имаме като металургия"  |
И кибернетиката, и кибернетиката Имаш предвид Джон Атанасов, може би. Също и руната Y на сека една клавиатура...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
...Y на сека една клавиатура... Y на всяка една клавиатура е глиф, руна е нещо друго, но едва ли има значение...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Vatamov |
| >>><<< Vance, поздрави и салюти за находчивостта с два четала и ЕДИН шИшшш - само така може един беден българин завит с черга да опече нещо докато се грее на въглените. Това требе да е най рунтавата българска руна, сполай ти! Зеленоокия няма хвантазия тази юлска вечер.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
| >>><<< Предвъдител-ю на каманчианците,. тайзи информация си я изнизах преди време от вхуйкипедията, но само ме засърбя от нея. Явно нито ти, нито тейзи знаят за какво ства въпрос. Не споря за цифрички и числа. Това което видях преди 43 и нещо години не вярвам да са го изместили и днес, макар че това, което тогавашните археолози бяха дали да се изпише на табелка беше - дължина на стената 17 км, височина 10 м. После видях размери по- за вярване, но за квадрите сте в грешка - ако отидеш там случайно, обърни внимание на каменния ред в основата (единствено запазен и експниран тогава), Вземи си рулетка и направи измервания, после ще ти пратя още 12 археолози и 24 студента да вдигнете един камък с въжета. Kакто писах - камъните в основата са с изключителни размери, а тъй като само те се виждаха, предположих и другите да са били с подобен размер. По-нагоре стената е могло да бъде с пълнеж и от квадри , каквито ви е позволено да вдигате с колеги (профсъюзни работи). | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
| >>><<< Предводител-ю, Няма идея дали тази стена е строена по или след, или в течение на... българското присъствие! Ако основата, достойна з а Баб Ел Манедбска, е строена от наемници от мала Азия, приемам...или построена от избягалите троянци но имам усещане, че не си бил в Плиска, не на" Плиска"  .В Плиска каменните градежи са монументални, а в Преслав всичко издребнява и е в съгласие с квадровдигането. ... Местните племена наоколо ми са Чероки и Кроатан. За удивление мое, имат си дни в годината, когато се събират потомците им (изпоженени за славянки) в един парк и друсат древни танци, облечени в оригиналните си носии. Не се допуска публика, защото не трябва да им се смущават боговете, но от разстояниое 50-60 метра при 35-40 м/час, по успоредна улица, минаваща по мост/надлез, се вижда по малко какво става в парка. Сигурно си имат и предводител, но не го видях тогава... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
Не се допуска публика, защото не трябва да им се смущават боговете, Я какви нервни богове има по вашия край! Нашите тукашни нищо ги не хвърля в смущение, даже че има малко абаносови нови индианчета сред дечицата, че и рижави се срещат, гледам. Веднъж годишно си имаме поуоу, голяма местна сбирка с големи танци-шманци, традиционни манджи и всички останали салтанати. Пера, знамена, ножове, уловители на сънища, царевични питки (за царевичните напитки не се говори открито, за тях си има кафяви кесийки), палатки, вигвами, мокасини с ресни, стрели, наконечници, дялкани чуканчета, абе голямо джамбуре си е! |
| Това, което обожавам в този форум, е неистовото желание на всекиго да се изока на висок глас по тема, по която ни най-малко не е компетентен, и когато кротко му обясниш, че не е прав и най-малкото се е объркал, да започне да се изказва като последна инстанция от висотата на неръкотворния си пиедестал. Тук кой ли не дискутира с размах и плам върху произхода на българите, при положение, че запознатите с изворовата база се броят на половината пръсти на едната ръка, та какво остава за едната Плиска. Като оставим настрана безумните щурчови предложения да сравняваме плисковския градеж с murus dacicus на Сармизегетуза, се натъкваме и на "единствено верни данни", базирани на неясни спомени от "преди 43 и нещо години". Та нека да видим за какво иде реч. sluncho6 27 Окт 2016 04:06 Предвъдител-ю на каманчианците,. тайзи информация си я изнизах преди време от вхуйкипедията, но само ме засърбя от нея. Явно нито ти, нито тейзи знаят за какво ства въпрос. Не споря за цифрички и числа. Това което видях преди 43 и нещо години не вярвам да са го изместили и днес, макар че това, което тогавашните археолози бяха дали да се изпише на табелка беше - дължина на стената 17 км, височина 10 м. Ще си позволя да се усъмня в това, доколкото размерите на каменната крепост на Плиска са известни с точност още от 1899, когато там започват първите разкопки на Карел Шкорпил и Фьодор Успенский. Ето какво пише Шкорпил за тях: Крепостта има форма на трапец; успоредни са западната и източната страна. Западната страна е с дължина 788 м, източната 612 м. Южната и северната са почти еднакви, по 740 м. (К. Шкорпил, Абоба-Плиска, Известия на руския археологически институт в Константинопол, том 10, 1905 г., стр. 43) 788+612+740+740=2880 м. За удобство посочих 2900 м. Никой никога не е твърдял - и няма как да твърди - че каменната крепост на Плиска е била дълга 17 км. Ако някой все пак не вярва на Шкорпил и всички останали проучватели на Плиска, може сам да провери размерите благодарение на measurment tool на (например) Wikimapia или Google Maps, тъй като плисковската крепост е отлично видна на сателитните снимки. Kакто писах - камъните в основата са с изключителни размери, а тъй като само те се виждаха, предположих и другите да са били с подобен размер. Тъкмо камъните "в основата" не са с изключителни размери. Точно обратното е. Това, което ти си видял, най-вероятно е първият ред квадри от надземната част на стените, но не и камъните на основата. Плисковските стени са градени по следния способ: Изкопава се в льоса дълбока траншея с отвесни стени и равно дъно, широка около 2,5 метра. На дъното на траншеята се набиват колове с дължина няколко десетки сантиметра до 1,5 м, от които над дъното остават да стърчат 10-20 см. Тези стърчащи части се заливат с хоросан, над който траншеята започва да се запълва с пълнеж от необработени (ломени) или слабо обработени камъни и хоросан. След запълването на основите във височина надземната част на градежа е изпълнена от квадри, като широката обичайно 2,60 м стена е градена в т. нар. техника лойфер-биндер (надлъжна квадра - напречна квадра - надлъжна квадра и т. н.), като са оформени външно и вътрешно лице на стената от квадри, а пространството между тях се запълва с микс от ломени камъни и хоросан (т. нар. емплектон (гръцки) или имплектум (латински)). Ето аксонометрична реконструкция на градежа на плисковските крепостни стени:  Що се отнася до размерите на квадрите от градежа на крепостната стена, по-горе дадох максималните им възможни размери (документирани при единични случаи):1,5 х 0,80 х 0,50 м, които на теб явно се виждат малки. Всъщност те обичайно са още по-малки. Но нека не бъда голословен, а дам думата на проучвателите на стените, например: "Височината на редовете е различна. Размерите на варовиковите блокове са: дължина от 0,80 до 1,20 м, широчина от 0,40 до 0,60 м, височина от 0,50 до 0,70 м" (В. Антонова, Ст. Витлянов, Плиска: Западна крепостна стена - сектор север (археологически разкопки 1973-1975 г.) - Сборник Плиска-Преслав, том 4, София 1985 г. стр. 45-46) "Поставените в градежа на стената камъни са с различни размери. Височината им е 0,40-0,60 м, дължината при надлъжните - 0,70-1,20 м, а при напречните 0,25-0,45 м" (Л. Дончева, Разкопки на западната крепостна стена в Плиска (Проучвания на южния сектор през 1973-1977 г.), - Сборник Плиска-Преслав, том 4, София 1985 г., стр. 94) Естествено, "аргументацията" на несведущите в сий форум често изглежда по следния "оригинален" начин: имам усещане, че не си бил в Плиска, не на" Плиска" Това, че половината ми професионален живот е свързан по един или друг начин с Плиска, ти няма как да знаеш и не е от значение в случая. Но е показателно желанието да се придаде тежест на собствената (липсваща) аргументация с "къф си ти бе" (щурчо безуспешно свири на същата струна). Именно затова ще бъдете конфронтирани с факти, дорде и на слепите стане ясно колко сте несъстоятелни и смешни в опитите си да коментирате като последна инстанция неща, от които си нямате хич хабер. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| Яй! Както си духолетиш, и изведнъж се шибваш челно в стената от факти. Грозно и болезнено... --- Металургията, като такава, възниква на много места, независимо. В частност, културата "Винча" изобщо не достига до технологията, която коментираме с Проксима. От друга страна, методи за получаване на стомана, подобни на описаните, също са развити на няколко места в древноста. И това, че викнгите са ходили да си пазаруват в Персия, не е достатъчно основание да се твърди, че именно персите са първите почнали да правят стомана. |
| Предложението на нашия любим форумен еднокнижник щурчо да сравняваме Плиска със Сармизегетуза е трогателно, но безпредметно, още повече, че той не знае (щото у Спароток не го пише), че подобни сравнения отдавна са правени в търсене на произхода на онова, що се нарича "българска монументална архитектура". Значи, Сармизегетуза (и други подобни дакийски укрепления) са изпълнени в техниката на т. нар. murus dacicus - варварски опит за подражание на широко познатата антична, късноантична и средновековна гръко-римска техника на градеж, позната като opus implectum. Плиска е градена тъкмо в opus implectum, като разликите със Сармизегетуза са: използването на лойфер-биндер техника на градене на външните стени (напречна квадра - надлъжна квадра - надлъжна квадра), използването на спойка от хоросан (в Сармизегетуза квадрите са само редени, но не и споени, а пълнежът е от камъни и пръст, а не камъни и хоросан), наличието на чудесни фундаменти с употребата на дървени колове (каквито няма в Сармизегетуза) и т. н. Плисковският градеж е по-скоро сходен с Пергамския олтар, отколкото със Сармизегетуза Прочее, отдавна е известно е, че архитектурата (нито формата, нито строителните техники) не датира, защото има много широко време на употреба и приложение. Дискусията кога точно е построена Плиска е много стара и ожесточена. Защитниците на "чисто българската Плиска" поставят дървено-землените съоръжения там във времето на Аспарух-Тервел, а каменните - във времето на Крум и най-вече Омуртаг. Гласовете на онези, че не трябва да се изключва възможността за по-ранно (късноантично) или по-късно (византийско след 971 г.) строителство внимателно се заглушават. В интерес на истината първите "описатели" на Плиска - Феликс Каниц и Константин Иречек - я мислят за римски град, докато Шкорпил свързва безименните руини до тогавашното татарско село Абоба със средновековната Плиска. Проблемът на Плиска е, че има страшно много късноантични архитектурни детайли и тухли, които на този етап нямат рационално обяснение (идеята за "влаченето" отдалеч, например от Марцианопол, специално на тухли - към момента вече стотици хиляди! - умря и в душите на най-върлите й привърженици). Аз лично съм на мнение, че би следвало да има "предбългарски" период в Плиска - има редица косвени индикации за това - но досега за 120 години разкопки няма нито една доказана късноантична структура на целия обект, още по-малко вътре в крепостните стени. Античните материали винаги се откриват в състава на средновековни структури. Така че, колкото и да ми се иска на мен лично, на този етап няма никакви данни Плиска да е обитавана преди средновековието. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
Murus dacicus is a type of wall used by the Dacians, hence the name, made of limestone blocks arranged in rows on two paraments, connected with transverse wooden beams fixed at both ends in special places called “babe", having between an emplecton made by stones and clay. The blocks are shaped on five of their six sides; the one from the interior of the wall, facing the emplecton, is processed only summary. Sometimes, at the corners of the walls, deep longitudinal incisions are made so the limestone blocks could be placed perfectly vertical. The walls were probably built entirely in this technique, with block on 8-10 overlapped rows, but the isolated towers had only the first level built this way, with 3-4 overlapped rows. The construction technique is most likely of Hellenistic inspiration; the differences are easily noticeable, such as the missing blocks mounted perpendicular to the direction of the parament that penetrates deeply the emplecton. About three meters wide with a height exceeding five meters, murus dacicus was used for elevating fortifications and towers but also for sustaining anthropogenic terraces. Натисни тук Та, елинистическо вдъхновение сред даките с някои липсващи елементи, налични в Плиска. Затова и казах, че по-скоро да се вгледаме в Пергамския олтар като прототип на строителната техника, нежели в Сармизегетуза . А най-паче можем да погледнем стотици късноантични и ранносредновековни (източно)римски крепости в цялото Източно Средиземноморие. |
| @щурчо 26 Окт 2016 22:10 Металургията като такава е създадена от културата Винча. Щурчо, не по-високо от цигулката. Металургията като такава е създадена през XIX век. Преди това е било чисто занаятчийство. |
| @idproxima 26 Окт 2016 20:59 Днес в Русия и средна азия има майстори, които владеят изкуството да коват висококачествени стомани, пред които лятите легирани стомани са лъскава имитация само. Не само там има такива майстори Малко сте се поувлекли в популяризирането на металургията, но пък няма лошо -- няма само аз и бачо Кольо да ги знаем тези неща  |
| @Hateras 27 Окт 2016 10:37 И това, че викнгите са ходили да си пазаруват в Персия, не е достатъчно основание да се твърди, че именно персите са първите почнали да правят стомана. Хронологически май първенството се държи от Индия. Не съм съвсем сигурен, но май там бяха намирани най-старите стоманени находки. Горното по-скоро е допълнение, а не корекция на казаното от вас. Признавам, че не съм все още прочел цялата тема |
Щурчо, не по-високо от цигулката. Металургията като такава е създадена през XIX век. Преди това е било чисто занаятчийство. Хмм, да не би да е паднала от небето през 19в. тази металургия. Че то само са нуждите на бронираната конница на Свети Тривелий е требело да има стотици майстори. http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=268&Itemid=100 Анатолия или Балканите? Сравнителният анализ на балканската медна металургия и на тази от Анатолия през периода VІІІ-V хил. пр. Хр. доказа, че това са две явления, характеризиращи се със собствена суровинна база, специфични технологии, различна социална среда на практикуване и собствен исторически път. Противно на широко разпространеното мнение новите изследвания показват, че генезисът на балканската медна металургия не може да се проследи до Анатолия. През V хил. пр. Хр. по времето когато балканските майстори с виртуозна лекота прилагат сложни техники на леене в затворени калъпи и произвеждат масово разнообразни масивни оръдия, включително такива с отвор за дръжката, подобни находки въобще липсват сред анатолийските археологически комплекси. Очевидно и необходимото "know-how" не е налице извън Балканите. Обобщената картина сочи, че в края на V хил. пр. Хр. в Източна Европа и преди всичко на територията на древна Тракия се наблюдава "метален бум", характеризиращ се с решителен технологичен приоритет и непознато отдругаде количество метал. Този блестящ меднометалургичен етап прекъсва развитието си с угасването на енеолитните култури в началото на ІV хил. пр. Хр., когато се появяват и първите предмети от медно-арсенови сплави. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
Очевидно и необходимото "know-how" не е налице извън Балканите. От Искаро по-глибоко нема и жирафите изобщо не съществуват! |
| @щурчо 27 Окт 2016 16:14 „Щурчо, не по-високо от цигулката. Металургията като такава е създадена през XIX век. Преди това е било чисто занаятчийство.“ Хмм, да не би да е паднала от небето през 19в. тази металургия. Че то само са нуждите на бронираната конница на Свети Тривелий е требело да има стотици майстори. Четете и осмисляйте. Погледнете пак какво точно съм написал и се опитайте да го разберете. PS. И правете разлика между металургията като наука и металургията като икономическа дейност. Както казват в Одеса -- това са две големи разлики  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ddantgwyn |