На лов за безработни
Отиди на страница:
Engels 12 Юни 2018 02:18 Къде се подават молбите?  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: gluhar4e |
е не беше ли естественият и единствен начин повишаване производителността на труда Производителността на труда определя нивото на заплатите в цялата държава, т.е. наличието на сектори с висока производителност, респективно принадена стойност, води до платежоспособно търсене и повишаване на доходите и в сектора на услугите. Т.е. фризьорката и водопроводчикът ще си повишат цените на услугите след като клиентите им имат повече пари. |
Производителността на труда в цитирания град и нецитираните работни места (млечна промишленост и пивоварни) се е повишила здраво последните години. Млечните произведения са си вдигнали цените с около 30%, а работниците които са в това производство са намалели. Логично тези които са останали произвеждат повече като пари и получават по-високи заплати. Триоките с радост купуват по-скъпите млечни продукти и спомагат за повишаване на заплатите по този начин.  |
| повишаване на цените = повишаване производителността на труда И сега дежурните и андрешковците да обяснат що от демокрацията насам цените на сичко се повишиха многократно = производителността се повиши многократно, ама заплатите йок. Колко скочи токът, бензинът, парното, лекарствата и другите европейски благинки и колко скочиха заплатите от 1989 насам? То било много лесно това, дигаш цените и оп, дигаш производителността...навремето производителността се мереше в брой произведени единици, ама това беше тъпо соц. време. |
| Повишаване на цените не е еквивалент на повишаване на производителността на труда. Повишаване на сумата от произведеното измерена в пари е повишение на производителността на труда за която говорим. Може днес да произведеш и повече бройки от вчера, ако цената им падне достатъчно, ще имаш намаление на производителността. Не е толкова просто вдигаш цените и вдигаш производителността, някой трябва и да е готов да плати тези цени. В бройки можеш да смяташ, когато не става въпрос за заплати изплащани в пари. Когато става въпрос за пари и произведеното се мери в пари. Едно време това, че се сравняват само неща с еднаква мярка (пари с пари, ябълки с ябълки, круши с круши) се учеше някъде в основното образование. Сега има и хора които твърдят, че са изучавали икономика и пак не го знаят. Апропо, сега с минималната заплата например, може да се купи и повече ток и повече бензин отколкото през 1989 г. Сега могат да се купят и неща, които тогава ги нямаше често по нормалните магазини, например хладилници, печки... |
Къде се подават молбите? https://www.jobs.bg/job/4340877 |
Производителността на труда определя нивото на заплатите в цялата държава, т.е. наличието на сектори с висока производителност, респективно принадена стойност, води до платежоспособно търсене и повишаване на доходите и в сектора на услугите. Това беше едно време, когато трудът имаше съществен дял в производството на стоки и услуги. Сега делът на капитала в производството на стоки и услуги достига и прехвърля 80%. Следователно решаващ фактор вече е производителността на капитала, а не на живия труд.   |
Работодателите се страхуват, че някой ще напусне и трудно ще намерят заместник  Обзорен доклад на Manpower България за заетостта през третото тримесечие на 2018 г. показва, че по-голям брой работодатели ще търсят служители, отколкото ще уволняват Голяма част от работодателите – 82%, предпочитат да задържат състоянието, в което се намират и не планират нито нови назначения, нито уволнения“, коментира Надя Василева, управляващ директор в Manpower България, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria. Според нея работодателите се страхуват, че някой ще напусне и че трудно ще му намерят заместник. Василева отчете, че при ръста на икономиката в България все повече работодатели искат да назначат повече служители. Управляващият директор в Manpower България съобщи, че има голямо количество отворени работни места за инженери, търговски представители и оператори производство. Търсени са и служителите, владеещи два и повече чужди езика заради добрите темпове на развитие на аутсорсинг сектора. По думите ѝ не са малко работодателите, които търсят служители и извън страната, за производствения сектор, както и хотелиерството, особено в пиков сезон. Проучването на Manpower България за заетостта се прави на всяко тримесечие от 2013 г. насам. То е направено между 620 български работодатели в различни сектори в най-големите градове в страната. Целта е да провери намеренията на работодателите за наемане на нови служители и предстоящи евентуални уволнения, поясни Василева. |
НЕ ДА СЕ СТРАХУВАТ! ДА ТРЕПЕРЯТ! ЩО НЕ ЗНАЯТ КАКВО ПОКОЛЕНИЕ ИДВА. МАЛОБРОЙНО, КАПРИЗНО ДО НАГЛОСТ, НЕОБРАЗОВАНО И МЪРЗЕЛИВО! ТОВА КАТО ЦЯЛО, БЕЗ МАЛКОТО ИЗКЛЮЧЕНИЯ. И НАЙ-ВЕЧЕ: С ОГРОМНИ ПРЕТЕНЦИИ И СВРЪХ ЧУВСТВИТЕЛНО ОТНОСНО СЕБЕ СИ.  |
| В ТИЗ първо да вдигнат заплатите и тогава да търсят безработни. С трици маймунки ще ловят. Със заплати от 650-700 лева ще чакат някой от Монтана да дойде да живее под наем в Пловдив! Аре у лево! |
| Ще се превърнат ли бежанците в новата работна ръка на България? Работодателите от много от сектори у нас имат интерес към бежанци, с които да могат да работят и се наблюдават все по-добри трудови инициативи. Интересът идва не само от традиционните сектори, но от много сфери на производството, има и инициатива от работодателски организации, които имат и международни практики и са създадени с цел подпомагане на бежанци да се развиват. Това коментира адвокат Диана Радославова от „Център за правна помощ – глас в България“, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria. Тя разказа, че според работодателите е трудно да намерят някой местен, средна работна ръка, който да се задържи повече от шест месеца на работа. За сравнение, чужденците и мигрантите „имат особено желание да се развиват, да навлизат в това, което им е предложено като възможност, и да се възползват от нея много сериозно“. „Моето лично впечатление е, че това са хора, които са страшно напредничави, гъвкави, страшно способни за промяна и адаптация. Работодателите, с които работим, казват, че те имат изключителна сериозност в трудовите си задължения“, посочи Радославова. Тя напомни, че има становище на българските работодатели, което е от преди няколко месеца, за това, че на българския пазар се губят повече хора, отколкото се добавят. Причината е емиграцията на българи, които напускат страната или се пенсионират. По думите ѝ у нас има много текучество на персонал, несериозност и непрофесионалност, които по някакъв начин се компенсират от мотивацията на тази новосъздадена работна ръка. „Вярвам, че е възможна интеграция, ако приемащото общество има волята. В България вече четвърта поредна година няма интеграционна политика, тя не съществува“, категорична е Диана Радославова. Тя добави още, че криза няма, а има изкуствено предизвикано затишие, което е вследствие на тенденции, които са и на европейско ниво, но се проявяват и на национално ниво. |
| Кога източните страни ще настигнат западните по заплащане? В България имаме икономическата възможност заплащането да стигне до 60% от средноевропейското, заяви Пламен Димитров Лидерът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че в края на председателството е важен ключовият въпрос, който терзае цяла Европа - разделението в заплащането между Изтока и Запада, а в някаква степен и между Севера и Юга. Димитров каза това на пресконференция преди началото на инициативата "Алианс за сближаване за заплатите в Европа", организирана от Европейската конфедерация на профсъюзите с подкрепата на българските синдикати. Той посочи, че в България средната работна заплата е 542 евро, а в Дания - 5191 евро или близо 10 пъти по-висока в номинално изражение. По думите на президента на КНСБ, ако се изчистят данъчните различия и се отчитат ценовите, разликата от 10 пъти спада на около три, но продължава да е висока. Той припомни становището на синдиката, че у нас получаваме по-малко от това, което произвеждаме, но и отчете, че през последните години компенсацията на труда расте. Според него в България в момента имаме икономическата възможност заплащането да стигне до 60% от средноевропейското през паритетна покупателна способност до четири години. Това според него е психологическата граница, в която гражданин на Европа се чувства част от общността. Лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов беше по-малко оптимистичен и посочи, че според изследвания със сегашното темпо на развитие източните страни ще настигнат западните след около 200 години. Синдикалистите от европейската конфедерация на профсъюзите и от българските синдикати бяха категорични, че в рамките на европейската общност всички хора заслужават да живеят по достоен начин и дисбалансите в заплащането могат да доведат до огромни щети в Евросъюза, затова са необходими мерки за преодоляването им. Според заместник социалния министър Зорница Русинова в България минималната и средната заплата са най-ниските в Европа, но трябва да се отчете значителният им ръст през последните години - над 43 на сто на минималната и средно 12 на сто на средната работна заплата. По думите й темата за по-високите доходи е важна, за да не напускат страната младите и умните хора. На форума беше отчетено, че заплатите в България в ИТ сектора по нищо не изостават от средноевропейските, а дори сме и страната с равно заплащане между мъже и жени в този сектор. Разликите са големи в сферите на услугите и търговията. Пламен Димитров цитира данни, според които в Германия индустрията генерира 74 хиляди евро на работник годишно, а разходите за персонал за един човек са 55 хиляди евро, докато в България при 11 400 евро производителност на работник разходите за един човек са 5 700 евро на година. Това е секторът със сериозни разминавания в заплащането, допълни той. |