Виждам разгневена тълпа с вили. И идва за нас... плутократите
Отиди на страница:
Има поне два варианта - продаваме под себестойността и инкасираме загуби от 5-10-15% или не продаваме въобще и инкасираме загуби от 100%.  |
Пазарът (особено с парите в днешният им вид) е ново изобретение (както и днешните пари). Не го приемайте за край на историята.По-скоро идва края на историята със системата от Ямайка. |
Да де, ама аз не уточних, че не питам за микроикономика, а за макроикономика. Питаш за монопол и гарантирана от държавата с договор печалба. |
| Уточнявай, че само ми губиш времето. Отговор: вземаме заем и се отдаваме на сиртаки, сувлаки и узаки. |
| Ми калки то е същото, стига да гледаш по-далеч от носа си. Бонго, не питам за монопол, душата. Питам те за такъв вариант - държавата не се меси изобщо, не зима заеми, това и за калки задачка. Робовладелците произвеждат 100 единици продукт и плащат на работниците си 15 единици за това производство. После го изнасят на пазара, ама там дарадонки, има само 15 единици пари за купуване на този продукт. Какво се случва на този пазар по-нататък? |
| Пример: Капиталист в САЩ произвежда нещо, като плаща за труд 150 единици, пазарът в САЩ му го купува на 200 единици, а в Китай на 100 единици. Капиталистът мести завода в Китай и започва да плаща по 100 единици. Веднага е удвоил печалбата. С течение на времето - поради липса на приходи - пазарът в САЩ вече може да плаща само по 150 единици. Но пък пазарът в Китай вече е по-богат и също плаща 150 единици. Печалбата спадна до предишните нива, американците обедняха, китайците забогатяха, а капиталистът натрупа печалба. (колко е растежът на БМВ в Китай?)) Следва етап две - с натрупаната печалба и технология, капиталистът мести завода във Виетнам, където плаща само 50 единици. Печалбата на единица продукция пак е двойна и вече е и от Китай, и от САЩ. Те ще обедняват, а виетнамците -забогатяват. Етап три - мести завода в Етиопия, където плаща 25 единици. И т.н. И това ще продължава, докато има някой по-беден. Това е глобализацията в действие - свободно движение на капитали и стоки. Най-големият губещ - неквалифицирания труд в развитите държави, който гласува за Тръмп и подобни, защото си мисли че 1. ще забрани на капитала да излиза и 2. на стоките от Китай/Мексико да влизат. Плюс стена, за да не влиза предлагане на труд - пак оттам. Да видим дали ще проработи..... |
Бонго, не питам за монопол, душата. Питам те за такъв вариант - държавата не се меси изобщо, не зима заеми, това и за калки задачка. Е със Софийска вода си дала точно пример с монопол и държавна намеса, предвид, че цената на водата подлежи на държавна регулация, а печалбата на монопола е определен от държавата с договора за концесия. В случая няма никакво значение дали консионерът е частна или държавна фирма. Аналогията с Топлофикация се налага от само себе си. |
Робовладелците произвеждат 100 единици продукт и плащат на работниците си 15 единици за това производство. После го изнасят на пазара, ама там дарадонки, има само 15 единици пари за купуване на този продукт. Какво се случва на този пазар по-нататък? ...работниците взимат кредити, за да могат да си позволят да пазаруват  |
С течение на времето - поради липса на приходи - пазарът в САЩ вече може да плаща само по 150 единици. Въпросът ми е след като всички капиталисти са си преместили производството в Китай или Етиопия, откъде тоя пазар в САШ има тия 150 единици да ги плаща? ...работниците взимат кредити, за да могат да си позволят да пазаруват Ето това е правилният отговор! Освен ако някой не го опровергае логически. Значи работникът е изработил 100 единици, които са си негови, капиталистът си е присвоил 85 единици и е платил на работника само 15. Обаче се получава така, че нема пък кой да му купи стоката, щото с 15 единици не става, затова на сцената излизат банките и дават кредити на работника. Добре ама минават 1-2 десетилетия и какво се случва? Работниците са се назузали с кредити, дадени им от банките от техните собственоръчно изкарани пари, които обаче няма как да върнат, щото не получават достатъчно. Кво правят производителите? Дето трябва да си продадат стоките, за да имат печалба? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: kаily |
Робовладелците произвеждат 100 единици продукт и плащат на работниците си 15 единици за това производство. После го изнасят на пазара, ама там дарадонки, има само 15 единици пари за купуване на този продукт. Какво се случва на този пазар по-нататък? Ми - вирее и се размножава. Така поне се получава на практика, щото никой никога не плаща на работника пълната крайна цена на произведения продукт. На теб оставям да обясниш защо примерът ти е толкова тъп. |
Е, като изнесеш производството в Африка, населението на Европа как ще изкарва добри пари, че да може да купува произведеного в Африка? Ами минимнален базов доход. Още 70-те години ингилизите бяха на 3 дневна работна седмица а на безработните се е осигурявал минимален базов доход. |
Робовладелците произвеждат 100 единици продукт и плащат на работниците си 15 единици за това производство. После го изнасят на пазара, ама там дарадонки, има само 15 единици пари за купуване на този продукт. Какво се случва на този пазар по-нататък? Ми - вирее и се размножава. Така поне се получава на практика, щото никой никога не плаща на работника пълната крайна цена на произведения продукт. На теб оставям да обясниш защо примерът ти е толкова тъп. Тъп е тоя, де не може да разбере какво предстои, очите да му извади, разбра ли сега? Имаш ли умен пример, който като се разложи на съставни единици, да не води до същия тъп пример? Щото аз немам. Ма ти си отворен, може и да имаш. |
Робовладелците произвеждат 100 единици продукт и плащат на работниците си 15 единици за това производство. По соца бяха не 15, а 25-30 единици. П.С. Средно , де. Защото инженерите получаваха 1 процент , а работниците 50 процента. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: rorik |
Engels 17 Фев 2017 23:04 ...за съжаление делът на живия труд на работниците в продуктите и услугите непрекъснато намаля. Според мен това не е за съжаление - проблемът е другаде. Engels 17 Фев 2017 23:04 И ето как достигнахме до времето когато, производителността все повече нараства, но вече не толкова за сметка на труда, колкото за сметка на капитала. Сега синдикатите се тръшкат че производителността нараства, а заплатите не. Ами логично е при положение че нарастването на производителността не идва от труда на работника, а от вложения в производството капитал, под формата на автоматизация и роботизация. Не е точно така. От времето на робите-гребци в гребните кораби производителността на труда не расте чрез увеличаване на влаганите от един работник усилия, а благодарение на два фактора - 1) усъвършенстване на производствения процес, включително внедряване на нови технологии и т.н. и 2) повишаване сложността на труда т.е. квалификацията на работната сила. По принцип вторият фактор е свързан с първия и води до намаляване на количеството жив труд за сметка на качеството му. Това е една от причините увеличаващата се производителност на труда да води до намаляване продължителността на работния ден и увеличаване на броя почивни дни, от една страна и от друга до нарастване на реалните заплати - тенденция, която ми се струва, че спира с възхода на неолиберализма. Що се отнася до напълно автоматизираните и роботизирани производства, при тях трябва да се говори за възвръщаемост на инвестицията, но не и за производителност на труда - просто защото липсва жив труд, а оттук и разходи за работни заплати т.е. в тези случаи няма как синдикатите да "се тръшкат че производителността нараства, а заплатите не". |
а оттук и разходи за работни заплати т.е. в тези случаи няма как синдикатите да "се тръшкат че производителността нараства, а заплатите не". Защо пък да нямат право да се тръшкат. Все някой трябва да ремонтира роботите. И на този някой заплатата му трябва да е поне 100 пъти , ако роботът замества поне 199 работника. Още от древността дори риболовците са разполагали с 30 процента от улова , останалите 70 процента са били за нова лодка и мрежи. |
| Я, Да намеся корпорациите. Как искате , да сте работници в корпорация с 5000 лв заплата или на местни феодали с 500 лв заплата? |
rorik 19 Фев 2017 15:55 Все някой трябва да ремонтира роботите. И на този някой заплатата му трябва да е поне 100 пъти , ако роботът замества поне 199 работника. Ако ремонтирането на роботите не е работа на производителя им си прав, а посочените от теб съотношения явно са примерни, така че няма да се вглеждаме в тях. |
| В началото на миналия в селското ни стопанство са заети над седемдесет процента у нас. Днес, реално, са под два. В основният обем -зърното, са някаква част след десетичната. И дори още не сме роботизирали аграрната индустрия. Едновременно с това в крайна сметка сме на загуба като общество. А ако погледнем процента на гладуващите в света-в крайна сметка печалбата е за неколцина. И давам пример със сравнително консервативен сектор от икономиката. Врче софтуерът пише софтуер, а роботи ремонтират роботи. |