Виждам разгневена тълпа с вили. И идва за нас... плутократите
Отиди на страница:
| @Асол 19 Фев 2017 00:46 „perpeetum mobile?!“ Важното е, че откривателят му се пръкна у нашия форум. И то след повече от 100 години световни мъки Е, той си е умничък по дефиниция  Странно ми е друго -- как никой не спомена наложеното консуматорство като крайъгълен камък на това, което обсъждаме. И дали е полезно или не? Пак по дефиниция. |
ddantgwyn 19 Фев 2017 10:08 Мнения: 5,955 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Не искам да се абсолютизира консуматорството, но все пак без него не може. Най-вече без консуматорство не може печалбата. Когато произвеждаш толкова, колкото ти е необходимо за теб и за натурална размяна за това, което не произвеждаш, тогава нямаш нужда от печалба. Но пък и тогава развитието на технологиите се забавя - чак спира. |
| @Бай Дан 19 Фев 2017 10:33 Не искам да се абсолютизира консуматорството, но все пак без него не може. Значи търсите баланс? Трудно ще ви е. А развитие на технологиите може да има и без непременно търсене на печалба (imho). |
kаily 18 Фев 2017 23:51 винаги ще има няколко милиарда, които са готови да свършат твоята работа по-добре и по-евтино ма аз не те питам сега кой ще върши работата, питам те кой ще купува, разбераш ли въпроса ми? Схващаш ли го? Ако работещите не работят вече в богатите пазари, то те вече няма да са богати, а на социални помощи и следователно пазарите няма да са богати. Значи според теориите за търсенето и предлагането, когато предлагането на труд се повишава, цената му пада. Но след това, ниската покупателна способност на работилите за ниски заплати ще определи и ниска цена на стоките за потребление. Ако въпреки ниската цена на стоките, целият тоя цикъл е рентабилен за цялата организация и за главния организатор в производствената йерархия, т.е. ако балансът, приходно разходната сметка е положителна, той е възможен според закона на Лавоазие-Ломоносов; но ако цялото това взаимодействие води до цена на стоките на пазара под себестойността за производството, самото производство вече е нерентабилно. Тая теория за определянето на цената на отделната стока от пазара е валидна когато трябва да бъде изяснено съотношението между нуждата от различните видове труд и регулирането на цената им, т.е. количественото съотношение при размяната им. Но как си представят днешните шамани на свободния пазар, че се разменя в целия тоя пазар и трудът на работещите в надстройката, които фактически не произвеждат реален продукт а се занимават с някаква дейност, която наистина гълта труд. Каква е природата на тая дейност и как тя е обяснена от тия умници, при това в условията на свиваща се икономика а не на постоянно и неограничено растяща, каквато имат навик да ни повтарят, че е. Тръгнем ли нагоре по йерархията в разделението на труда неизменно стигаме до законодателната власт от която всички видове труд надолу по йерархията зависят. И при това те зависят, както в момента, когато се произвеждат, така и в момента, когато се разменят. Т.е производствените мощности зависят, а пазарът също зависи. Но работните места на законодателната власт не са на свободния пазар и съответно представляват монопол. От който зависи и пазарът, който пък е наречен за свободен. Остави че е наречен за свободен, но ни го представят и за неограничено растящ. Коя е себестойността на стоките? Като излезе някой мислител и почва да ни разказва, за стойността на самото производство. Само че капиталистът, който е собственик на производство издържа с произведените стоки и много дивизии с паразитни дейности, които са най-вече в надстройката. Кой умник по либерализъм и капитализъм по телевизията ни смята и разходите на лобиста Джак Абрамоф? Цели армии с лобисти има дори и в България. А някой обяснява ли ни, по какъв механизъм, българският народ издържа и народите на Западна Европа и САЩ, както и техните банкерски и държавни върхушки? Самият капиталист, ако е достатъчно високопоставен, т.е. ако е башкапиталист е част от въпросната надстройка. Тая надстройка представлява де факто колаборация между про форма частната надстройка на корпорациите, които са обикновено и банки и про форма публичната държава. Де факто частната собственост произтича от работното място и е относителна - зависи от това дали останалите в гигантската вече обществена задруга я признават. Което пък е пряко свързано с начина на организация. И съответно разходите за производството включват и издръжката на разрастващата се надстройка. В един момент е нерентабилно да бъде произвеждано определено количество стоки по тая причина. Може да изглежда глупава, но е факт, че лошият стопанин, т.е. тъпият, особено когато се състои от множество тъпанари не може да управлява кадърно. Де факто нито частната собственост трябва да се абсолютизира, нито обществената. Тези две собствености не могат да се въведат с декрет, а с конкретен механизъм. На днешно време собствеността на частните корпорации и властта на частната надстройка е в много голяма степен нереална. Така както и по времето на комунизма, обществената собственост беше до голяма степен нереална. И парадоксът който наблюдаваме е че работниците в реалната сфера, които създават биват елиминирани. Защото производителната сила е нараснала. Ми като е нараснала дайте на бедните и гладните или продайте им ако щете на ниска цена, според покупателните им способности. Защо не става? Как го обясняват това нещо корифеите? Никак? Производителната сила нараства от инженерите и пр. учени, които също са в надстройката. Но те идват отдолу и заплашват да изместят вече заелите позиция в надстройката. Старата номенклатура отива нагоре като изобретява нарастващо паразитно властово съоръжение - най-вече банка, но има и други гяволийки. Целта му е единствено и само да защити позицията на елита на власт от тоя, който иде отдолу. Но тия отдолу проникват и в него, защото и то става прекалено сложно, въпреки че цялото знание за науката и техниката в базата е много много по-голямо от знанието за банкеро-лобистко-юридическото съоръжение. Това е аналогично на крепостната стена, която пази тия дето са вътре в крепостта от останалите. Но в крепостта също се развива противоборство и тия които ползват помощ отвън имат преимущество. И съответно в крепостта така или иначе има приток на хора отвън. Но проблемът е че старият елит деградира, но пак си остава във върха на йерархията. Някой трябва да изхвърли боклука. Но тия които влизат в крепостта, не го правят, въпреки че застрашават стария елит. И това става поради две основни причини: - базовите природни ресурси не са свършили и позволяват растеж; - липсва правилната система на организация Но така или иначе, настъпва моментът в който се оказва, че има много хора които потребяват, въпреки че правоимащите на потребление намаляват. Защото базовите природни ресурси са ограничени и не могат да стигнат да бъдат трансформирани чрез производителната сила в стоки за потребление, които не се знае дали са изобщо нужни за живота на човека. Защото търговията чрез посредничеството на хора и пари, под разни форми в крайна сметка си е просто размяна на различни видове човешки труд, т.е. обмен на вещество, сътрудничество между членовете на групата, но и борба. Единство и борба на противоположности, но в етапа от човешкото развитие, когато има условия за растеж на човешката популация, защото единството е повече а борбата, конкуренцията между хората е по-малка. И за това обществото търпи и болния елит на власт, въпреки че нагоре има и някакво движение на постоянно пораждащият се отдолу реален елит. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
винаги ще има няколко милиарда, които са готови да свършат твоята работа по-добре и по-евтино Колкото повече някой е поставен в условия които застрашават съществуването му, толкова е повече готов на всичко. Но дори и при такава ситуация, той не може да направи невъзможното. Верно, винаги може и още малко. Примерно световните рекорди постоянно се увеличават. Теоретично всеки може да подобри още малко собствения си рекорд. Но няма такъв дето да може да пробяга сто километра за един час. Даже за три няма. Когато заплатата за труда постоянно намалява, това означава че тя клони към нула. Когато клони към нула, това е все едно че е нула. Когато е нула, това означава че я няма. Когато я няма, това означава, че работниците работят даром. По тоя начин те не могат да се издържат и не могат да съществуват. Просто е невъзможно. В един момент от тренда на намаляване на заплатата го разбират. И тогава спират да работят. Така че винаги може още малко и в тоя случай. Но когато си на границата на готовността на обществото да работи за тебе за малко, намаляването на заплатата му с още малко, е под съмнение. Тези които отлюспват работещите от участие в социално-икономическия живот, тези които ги оставят без средства за пълноценно съществуване, това нещо го знаят. И именно по тоя начин те сваряват жабата, която не усеща, че я сваряват. |
Бай Дан 18 Фев 2017 18:03 Чета ви и все търся и не намирам разумен отговор на един въпрос: Печалбата идва след продажбата на произведената стока, нали? Ако няма кой да купи стоката, откъде ще дойде печалбата, А? Ако ти представляваш организирана група от хора, които са шефове на цялото човешко производство, значи стоката която произвеждаш не е една стока а са всички видове стоки. Ако ти не си ги продал тия стоки, те са твои и ти можеш да ги консумираш. Което означава, че това си е твоята чиста печалба. Ти имаш и от пиле мляко, което си отнел от другите, защото преди това си отнемал систематично от стойността на труда му и си го инвестирал в производствени мощности и останалите дялове на цялостното съоръжение, което се състои и както от база, така и от надстройка и което обществото е изградило, за да работи за тебе. И сега ти хем ривеш, че не можеш да продадеш и че нямаш печалба и че умираш, хем преяждаш с всичките възможни глезотийки които е сътворила човешката цивилизация. Това си е чиста печалба. |
ма аз не те питам сега кой ще върши работата, питам те кой ще купува, разбераш ли въпроса ми? Много зависи от диманиката на населението. Аха, а не зависи ли от парите, с които разполага населението? Кой пазар е по-богат - 10 милиона с по 200 лв месечно или 2 милиона с по 5000 лв месечно? Като гледам, не се разбира основата. Пазар значи пари в населението. Как се появяват пари в населението? Като работи населението и получава добри пари за труда си. Е, като изнесеш производството в Африка, населението на Европа как ще изкарва добри пари, че да може да купува произведеного в Африка? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: kаily |
kаily 19 Фев 2017 11:42 ма аз не те питам сега кой ще върши работата, питам те кой ще купува, разбераш ли въпроса ми? Много зависи от диманиката на населението. Аха, а не зависи ли от парите, с които разполага населението? Кой пазар е по-богат - 10 милиона с по 200 лв месечно или 2 милиона с по 5000 лв месечно? Като гледам, не се разбира основата. Пазар значи пари в населението. Пазар значи стоките които са на пазара. Тези стоки могат да се делят между населението с по-малко пари, или с повече пари. Т.е. тези големи колебания се случват, когато парите не са стабилна мерна единица - като сега. За да имаш пари които не са стабилна мерна единица и поради манипулирането на стойността им да бъдат прехвърляни стоките от един пазар на друг, трябва да имаш банка. Т.е. лихва и емисия. Плюс други гяволийки - централно-определян валутен курс, който бил еманация на свободния пазар, завръзване на търговията на някоя много важна стока с точно определена валута и нарочването на важната стока за черно злато и пр.. |
Пазар значи стоките които са на пазара. Не, не значи това, явно оттук идва объркването. Стоките на пазара могат да си стоят там до второто пришествие и да няма кой да ги купи. Пазар = платежоспособно търсене. Стоките дали висят по складовете или в магазина е се тая. the people who might want to buy something, or a part of the world where something is sold |
Но основното е: От къде масата потенциални потребители ще вземат средства за да пазаруват. Ся, мисленето за "средства" и пари малко обърква мислите, особено на някои форумци, които все реват за платежоспособното търсене. Основното е - какво потенциалните потребители ще предложат в замяна на това, което ще потребяват? Птк че тази замяна е опосредствана и реализирана чрез парични механизми, е второстепенно. Ако не можеш да предложиш на хората нещо, от което те имат нужда и за което биха разменили продукта на своя труд, или няма да потребяваш, или ще живееш на чужд гръб под една или друга форма. Трети вариант няма. Да отбележим само за мрънкячите, че живеенето на чужд гръб не винаги е лошо, неприемливо или неморално - например пенсионер, който сега живее на чужд гръб, но преди това е издържал други хора на свой гръб, като си е плащал пенсионните вноски. Или инвалиди (но истински) - за тях обществото отдавна е приело, че е редно и морално да ги издържа на гърба си. И т.н. |
Основното е - какво потенциалните потребители ще предложат в замяна на това, което ще потребяват? Ся, основното е, че манкро няма хал хабер от икономика, ама естествено отбира от всичко, затова с чиста съвест може да бъде пренебрегнат по икономически теми. Манрко, не само че не си си дал труда, демек мързяло те е, да почетеш малко икономическа теория, ами и се опитваш да компенсираш невежеството си с изсмукани от пръстите си и назубрени от соросоиди философии. Основното е, че нема ли пари на пазара, не можеш да си продадеш стоката, толкоз. И всеки предприемач го знае това перфектно, но ти никога не си бил предприемач и никога не си чел поне базисна икономика, затова си пееш арии. Всичкото, което ти баеш или пееш, е вторично по отношение на болднатото. Ама няма да го разбереш, щото не ти стига вникването толкова надълбоко. |
Основното е, че нема ли пари на пазара, не можеш да си продадеш стоката, толкоз. Поне десет години съм ти обяснявал, че дали има или няма достатъчно пари на пазара се вижда и разбира по инфлацията. Затова централните банки в цивилизования свят регулират емисиите си с цел малка, но инфлация - 1-2% годишно. Ако се постигне такава инфлация, значи парите на пазара са си точно. |
Поне десет години съм ти обяснявал, че дали има или няма достатъчно пари на пазара се вижда и разбира по инфлацията. дрън дрън ярина, да беше почел се пак мааалце икономика, а? Що верно си ги пишеш на ангро, толко ли се имаш за научен, че нищо не приемаш, сал предаваш... Не виждам смисъл да наливам в глава, която веч е пълна с всичко. За останалите имаше много хубави лекции, преведени на български. Въпрос само към мислещите: Икономиката се върти, благодарение на хората, те произвеждат и те консумират произведеното. Ако работникът произведе 100 единици и му се платят 15 единици, кой ще купи останалите 85 единици? И с какви пари? |
| @Manrico 19 Фев 2017 12:59 Основното е - какво потенциалните потребители ще предложат в замяна на това, което ще потребяват? А стига йезуитщини -- в термините на това, което се обсъжда, потенциалните потребители на стоки могат да предложат единствено пари. Друго собственика на стоките няма да приеме. И акцента всъщност е върху това как потенциалните потребители ще „получат“ необходимите им пари. А мантрата за „какво потенциалните потребители ще предложат в замяна на това, което ще потребяват“ може да я изхвърлите в кофата за боклук. Интересно, дали ще има неистов фалцет, ако Mtel (примерно) решат, че африканските програмисти им предлагат повече, отколкото българските за парите, които дават или кротко ще се последва съвета за преквалификация |
kаily 19 Фев 2017 12:51 Пазар значи стоките които са на пазара. Не, не значи това, явно оттук идва объркването. Стоките на пазара могат да си стоят там до второто пришествие и да няма кой да ги купи. Пазар = платежоспособно търсене. Е как? А кво стана с търсенето и предлагането, което определяло цената? Ако имаш стоки на пазара (които са много) и извън пазара, (които също са много и които искат да излязат на пазара), на тези стоки им пада цената, понеже предлагането на стоки е по-голямо от търсенето и от платежоспособността на населението. А пък парите са само едни медиатори, потреблението на които е свързано единствено с това да минават от ръка на ръка и да трансферират стоките. Цената на всичките пари на пазара е равна на цената на всички стоки на пазара. Ако парите са малко, цената им се повишава, точно според законите на търсенето и предлагането. Съответно и трансферирането на стоките е напълно възможно да стане посредством по-малко пари. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
| Пазарът (особено с парите в днешният им вид) е ново изобретение (както и днешните пари). Не го приемайте за край на историята.По-скоро идва края на историята със системата от Ямайка. |
Е как? А кво стана с търсенето и предлагането, което определяло цената? Ти не чете ли, че софийска вода иска да увеличи цената, щото намаляло търсенето? Като няма достатъчно пари на пазара, цената на стоката не може да падне под нейната себестойност и тогава кво правим? |
Като няма достатъчно пари на пазара, цената на стоката не може да падне под нейната себестойност и тогава кво правим? Има поне два варианта - продаваме под себестойността и инкасираме загуби от 5-10-15% или не продаваме въобще и инкасираме загуби от 100%. |