Лъжат ли ни за вредата от парниковия ефект, предизвикан от повишаването на въглеродния двуокис?
Отиди на страница:
| От доста време в мене се прокрадва съмнението, че отделянето на въглероден двуокис от горивата и натрупването му в атмосферата, няма как да е опасно за живата природа само по себе си. Всъщност, ако има нещо наистина опасно, това е превръщането на площите с живи растителни и животински екосистеми в бетон - сгради, пътища, площади. За какво става въпрос? Добре известно е, че въглеродният двуокис е храна за растенията. При по-голямата му концентрация във въздуха, растенията растат по-бързо. Понеже има много растителни видове, някои от тях получават преимущество, при растящите концентрации на въглероден двуокис, относителното им количество нараства. По тоя начин като цяло живата екосистема усвоява по-бързо въглеродния двуокис и го превръща в жива материя. А всички растения постепенно се адаптират на промените. Дори и при едни и същи растения, които не са променени от еволюцията чрез смяна на поне няколко поколения, повишаването на въглеродния двуокис води до повишаване на скоростта на растежа. Основните елементи, които преобладават в живите организми на планетата Земя са въглерод, кислород и водород. Последните два са по-често свързани в молекулата на водата. Както знаем, водата е доста изобилно вещество, което покрива над две трети от територията на планетата Земя, като на места океанът има дълбочина над десет километра. Но достатъчен ли е третият елемент на живота - въглерода. Той наистина е навсякъде около нас, но ние живеем на местата където той е в изобилие. Т.е. живеем постоянно всред растения и животни. А така също и почва, която също е депо за значителни количества въглерод. Въглеродът е и във въздуха, който е навсякъде, но е доста малък процент. Въпреки че растенията използват при фотосинтезата си тъкмо тоя малък процент, който е във въздуха. Но висшите растения, все пак имат потребности и от хумус. Ако са примерно на субстрат от минерални торове, в тия торове често има и въглерод. Но дали въглеродът е достатъчно, за да поддържа съществуването на живот, навсякъде, където са налице останалите условия - светлина, топлина, и останалите химически вещества? Както добре знаем, пустините са неоспорим факт. В сухоземните райони на Земята, обикновено ги обясняват с липсата на вода. Но водата все пак е в сериозни количества. Освен това, дъждовете имат свойството да валят тъкмо там, където има растителност. Дали липсата на растения води до липса на валежи или е обратно. Мисля да отговоря на тоя въпрос предварително и след това да докажа, че съм прав: "Именно липсата на растения води до липсата и на вода, а не обратно." Вероятно малко хора знаят, че в океаните съществуват места, които са също пустини. Т.е. в световния океан има места, в които няма почти никакъв живот. При това тия места са често тъкмо в тропическите райони, където температурата и светлината са в изобилие. Това се получава, защото липсват някои химически вещества, които са безусловно необходими за живота. Но не става въпрос, за въглерода. Да поставя обаче въпроса "Променяла ли се е концентрацията на въглерода, който е достъпен за растенията и в каква посока - намалявала ли е или пък се е увеличавала?" И отново веднага отговарям, за да е по-ясно - намалявала е. При това в продължение на над три милиарда години. Това се получава, поради процесите на въглефикация и битумизация на умрелите растителни и животински организми. Всички знаем, че когато един жив организъм умре, той се разлага доста бързо. Тоя процес е процес на разпадане на органичното вещество до прости минерални вещества, които след това са отново годни да бъдат усвоени от растенията. В тоя процес, под влияние на микроорганизмите се образуват една малка част органични вещества, от друг вид, които са трудноразложими по биологичен път, но които растенията усвояват - това е хумусът. Но гниещата органична материя, често се натрупва в места без кислород, под вода, където в условията на промивен режим, който излужва алкалните и алкалоземни метали, трансформира растителната материя първо в торф, а след това във въглища с все по-голям процент чист въглерод, който е неусвояем от растенията - това са антрацитните въглища. По подобен начин под земята се образуват и нефтът и газът, които също представляват процеси на извеждане на въглерода от кръговрата на живота. Има и едно друго съществено състояние на изведен от кръговрата на живота въглерод - това са карбонатите (варовикът е калциев карбонат, доломитът калциев и магнезиев). Но те са с алкална реакция. Ако въглеродът който се е депозирал под земята, под формата на въглища, газ и нефт бъде освободен (а друг начин освен изгаряне не съществува), той би повишил концентрацията на въглероден двуокис във въздуха а от там и във водата, защото въглеродният двуокис е силно разтворим. С водата, въглеродният двуокис реагира, като образува въглена киселина, която пък разтваря карбонатите, които пък се усвояват от растенията. Така съотношението на въглерода с калции, магнезии, калии др. по-малко важни алкални и алкалоземни метали за живота е строго балансирано и е пряко свързано и с Пе-ха. В продължение на над три милиарда години, въглеродът се е извеждал от кръговрата на живота. Това е факт. Количествата на тоя въглерод, които са като депо под земята са значителни, дори и днес, след сериозната намеса на човека, който ги изгаря. Т.е. човекът ги връща отново, на разположение на живота. Може да се направи обосновано предположение, че след такова продължително извеждане на такива сериозни количества въглерод от кръговрата на живота, количеството му е станало критично ниско, поради което въпреки наличието на останалите условия, необходими за съществуването на живота, въглеродният двуокис е бил недостатъчен за да запълни животът достатъчно добре територията на планетата Земя. И са се образували пустините, които почнали да нарастват. И сега човешката цивилизация е направила и нещо добро за природата, като е взела да изгаря натрупаните депа от въглероден двуокис и по тоя начин да ги връща в кръговрата на живота. Което не може да продължи до безкрай, разбира се. Има ли сведения, че в по-древни, предисторически времена е имало повече въглероден двуокис в атмосферата и свързаните с него по-високи температури и влажност на въздуха? Да, при това само преди едни двеста милиона години. Което е по-малко от една петнайста от цялото време на еволюцията на живота - поне според официалната наука. Ето тука един цитат от Уйкипедия: "Исторически гигантските секвои могат да бъдат проследени до Триаския период преди 200 милиона години - когато динозаврите се появили за първи път. Гигантските секвои са доминиращ вид в Северна Америка и Европа през Юрския период (преди 180 - 135 милиона години) и през периода Креда (преди 35 - 70 милиона години). Динозаврите са изчезнали в края на периода Креда, но гигантските секвои са оцелели. Планетата е била значително по-топла и по-влажна, по време на динозаврите, а атмосферата - в пъти по-богата на въглероден диоксид. В края на периода Креда земята започва да се охлажда и засушава. " https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B2%D0%BE%D1%8F#.D0.98.D1.81.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B8.D1.8F |
| >>><<< Не, не ви лъжат за вредата от парниковия ефект! Кръговратът на СО2 обаче е по-сложен от описания. Огромни количества от него просто изчезват като океанска лимонада - разтварят се в солената морска вода, като покачват повърхностната киселинност съвсем немного, но комбинирано с ефекта на повишените температури, убиват и разтварят коралите, коитоп от своя страна са люлка на безброй дрвбни животинки, част от живата верига на по-едри същества, завършваща с човека. Парниковият ефект е не само рожба на човека, а и на неговата ненаситност да пие мляко и яде пържоли, сирена и изобщо да живее нашироко. Животните - крави и свини, камили и бизони, а също и много други, отъглеждани в огромни количества във ферми за месо, генерират главно ,, метан но и други газове, чиито физикохимични показатели допринасят за много по-стабилен и изявен парников ефект. Въобще, засега човечеството настойчиво реже клона на който седи. Но от друга страна пък, човечеството е измислило далеч по-ефективни методи на самоунищожение. Както казват оптимистите - стой та гледай!  |
sluncho6 08 Апр 2017 10:18 Не, не ви лъжат за вредата от парниковия ефект! Кръговратът на СО2 обаче е по-сложен от описания. Огромни количества от него просто изчезват като океанска лимонада - разтварят се в солената морска вода, като покачват повърхностната киселинност съвсем немного, но комбинирано с ефекта на повишените температури, убиват и разтварят коралите Значи тия химии точно от САЩ не могат да бъдат обяснени що годе сносно. Иди при некой американски акварист, дето се занимава с отглеждане на водни растения, да видиш за кви дози на торене става на въпрос - при това не само на въглеродния двуокис във водата, но и на останалите вещества. На тва му се вика американски максимализъм. Резултатът от тая философия е много дебели американци. Конкретно за коралите и разтварянето на въглеродния двуокис. Ако искаш да го описваш по-сложно и какво се случва - добре. Въглеродният двуокис има свойството, както казах да се разтваря много във водата. Най-много се разтваря в дестилираната вода, която го разтваря десет пъти повече от недестилираната. Колкото е по-твърда водата, толкова по-малко го разтваря. Морската го разтваря още по-малко. Освен това, морската вода е с алкално пе-ха - някъде около осем. При много малко повишаване на концентрацията на въглероден двуокис, пе-ха със сигурност остава алкално. Ако е съчетано с повишаване на температурата, това намалява и разтворения въглероден двуокис (но и кислорода). А от друга страна, повишеното подаване на въглероден двуокис, който е много разтворим, повишавайки фотосинтезата, повишава и кислорода, който обаче се отделя, поради това че е по-малко разтворим, особено в по-топлата вода. Ако повишението на киселинността (по-вероятно е да става въпрос за намаление на алкалността), както и на температурата е само в повърхностните слоеве, това не пречи на коралите, защото те почват да растат от долните слоеве. Където температурата е по-ниска. Същевременно коралите фотосинтезират. А така също и водораслите които живеят в морето. При повишаване на концентрацията на въглеродния двуокис, те реагират като го усвояват с по-голяма скорост и това допълнително прави повишението по-малко. А калцият който е под формата на варовик и който също е в голямо количество, като мъртъв варовик, вкл. и от умрелите корали, също се разтваря, като хем намалява пе-ха, хем поема част от въглеродния двуокис, хем е буфер за покачващата се киселинност, хем е един от макроелементите, които участват в кръговрата на живота, масата на който се увеличава, поради увеличението на въглеродния двуокис. В крайна сметка имаш една динамична система, която поема въглеродния двуокис, който се натрупва в живите организми, които стават повече, от което пък следва, че мощностите, които усвояват увеличеното подаване на въглероден двуокис се увеличават и равновесието се запазва. |
sluncho6 08 Апр 2017 10:18 Животните - крави и свини, камили и бизони, а също и много други, отъглеждани в огромни количества във ферми за месо, генерират главно ,, метан но и други газове, чиито физикохимични показатели допринасят за много по-стабилен и изявен парников ефект. Ако го няма човекът, масата на тревопасните, и изобщо растителноядни животни, както и бозайниците щеше да е още по-голяма, защото тя зависи от базовите растителни екосистеми, а те са по-големи, ако няма човек, а не ако има. Към това допълнително трябва да отчетеш, че масата на рибите, влечугите, земноводните и особено на насекомите е много по-голяма от тая на бозайниците и птиците. За капак, да ти обърна внимание, че въпросният процес на въглефикация, за който споменах и който е свързан с гниенето при анаеробни условия, отделя много метан. Както и сероводород - много повече отколкото отделят живите животни. В крайна сметка имаш динамична система, при която на входа имаш вещества които са градивни за живота, те се трансформират в живот т.е. в маса на живите организми, а на изхода имаш умряла и гниеща жива маса. Всичкото това е една динамична система, която може да бъде в равновесие и при по-голяма маса на живите организми. Днес тая маса е на най-ниското си ниво в историята на живота, поради това, че човекът застроява площите на които до вчера е имало живи екосистеми; а така също и поради това, че въглеродният двуокис е изведен от кръговрата на живота, поради процесите на въглефикация и битумизация, които са действали милиарди години. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
| Е тука един специалист по морска акваристика, ако на някой му се занимава да бистри химията в по-големи подробности. http://aquariumbg.com/forum/solenovodna-himiya/ph-v-morskiya-akvarium/ |
| >>><<< Наскоро привеждах някъде из темите на форума едни изчисления базирани на количествата консумирани годишно течни горива,(само течни) и обема на генерираните газове на база една нормална стехиометрия и газовите закони. Количествата - обеми - са страховити! Става дума за милиарди, кубични километри СО2. Става дума и затова, че ние освобождаваме за кратко, в геологически аспект за нула време, въгледвуокис, акумулиран като въглерод в продължение на геологични епохи....Ми, скъпи ми бг, това е взривно освобождаване на газове. За какво равновесие ми притчаш!?? Равновесие, естествено ще настане, но при значително изменение на условията и последиците. |
| >>>><<<< За равновесието..Ето, в братски Китай, в резултата на смоговете значително са се увеличили много заболявания и смъртността съответно от един нищо и никакъв смог. Баааси равновесието!....Настава де | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
sluncho6 08 Апр 2017 21:02 Наскоро привеждах някъде из темите на форума едни изчисления базирани на количествата консумирани годишно течни горива,(само течни) и обема на генерираните газове на база една нормална стехиометрия и газовите закони. Количествата - обеми - са страховити! Става дума за милиарди, кубични километри СО2. Ми тва са интересни данни. Вчера чух една подобна (данна) по България он еър - че на Лазаров ден имен ден празнува и Лъчезар. Само че именният ден на Лъчезар е без всякакво съмнение на Терентий и Неонила. Което се проверява много лесно. Човек като ти прочете сега данните, тия числа може и да му се сторят големи, но първо не се знае дали са верни. Първоизточникът на фейк новините не е интернет, където всеки могъл бил да пуска новини, а е именно авторитарната власт, която не се интересува от това каква е истината, а как да лъже. Та значи сега. Дали тая годишна маса въглероден двуокис само от течните горива е голяма или не е (ако приемем, че данните не са завишени), можем да преценим, ако същевремнно тия дето ни подават данните, ни кажат колко е общата маса на въглерода в живите организми на планетата земя, а така също и неживите субстанции - карбонати и др. Въглерод, а не въглероден двуокис. Защото в молекулата на въглеродния двуокис има две молекули кислород, който при фотосинтезата се отделя. Освен това питаме, колко е масата му, а не обема му. Ама такива данни няма. А и да има и на тях не може да се вярва. Въглеродът във въглеродния двуокис в атмосферата е относително малко: При 10 000 метра средно от височината на атмосферата, където е концентрирана основната маса на въздуха (а въглеродният двуокис е тежък и пада още по-надолу), общия обем на въздуха е някъде към 15 милиарда кубически километра. Обичайният дял на въглеродния двуокис, близо до повърхността на земята е около 0.03%. От 15 милиарда кубически километра, това е 0.05милиарда кубически километра (тоя обем чистият въглерод е към три пъти по-малко). Но твойте данни ни говорят за милиарди годишно само от изгаряните горива. Т.е. те навеждат на мисълта за минимум стократно увеличение само от изгорелите течни горива. Айде малко по-сериозно с данните - аз направих сметката на базата на сигурни факти и проста логика, именно защото на данните на авторитарната власт, няма как да имаме вяра. Та значи, като ни даваш такива данни, виж та ни дай и данните с каква скорост годишно, въглеродния двуокис се потребява от растенията на планетата земя. Плюс количествата на отделения от всички живи организми, както и при гниенето на мъртвата органична маса от измрелите въглероден двуокис. След това, трябва да кажеш, при повишение на въглеродния двуокис, каква е реакцията на растежа на растителната маса - щото има такава реакция. А ако няма, поради намаляването на площите от растения - изсичането на горите и застрояването, това е съвсем друг въпрос. Пир нарастващо отделяне на въглероден двуокис и намаляване на растителните площи имаме друг баланс на фирмата, който съвсем определено води до фалит. Ама причината не е в това, че депото от въглероден двуокис, което е изведено от кръговрата на живота (под формата на въглища и нефт), е освободено отново, чрез изгаряне. |
След това, трябва да кажеш, при повишение на въглеродния двуокис, каква е реакцията на растежа на растителната маса - щото има такава реакция. растителната маса, нужна зa поддържане на равновесието, намалява. Според тебе колко е капацитетът за генериране на кислород на едно безкрайно поле соя, сравнен с този на джунглата, която е заемала същото място, преди да дойдат юнаците с резачките? |
Става дума и затова, че ние освобождаваме за кратко, в геологически аспект за нула време, въгледвуокис, акумулиран като въглерод в продължение на геологични епохи.... А - принципно това е вече нещо друго. Ти обаче, първо трябва да се съгласиш с мене, че по принцип връщането на въглерода в кръговрата на живота е добро. И чак след това да ни дадеш данни, за скоростта с която това връщане може да бъде осъществено. Но тая скорост зависи и от мощността на системата да усвоява въглероден двуокис. Но ти не ни даваш данни за тая мощност, а само ни даваш данни колко е освободения въглероден двуокис от изгорелите течни горива. Това е все едно да ни извадиш данните, колко е годишното наливане в резервоара на един мерцедесет, без да ни кажеш, колко тоя автомобил гори на сто километра и колко изминава на година изобщо. Щото мерджаната може да изминава на ден по триста километра, а може да си стои и в гаража. Ако си стои в гаража и ти му наливаш бензин, като за сто километра на ден, в гаража ще стане бензиново наводнение. Но това не значи, че мерцедесът не може да гори три пъти повече бензин от тоя с който си залял гаража. |
wreckage 09 Апр 2017 12:13 След това, трябва да кажеш, при повишение на въглеродния двуокис, каква е реакцията на растежа на растителната маса - щото има такава реакция. растителната маса, нужна зa поддържане на равновесието, намалява. Според тебе колко е капацитетът за генериране на кислород на едно безкрайно поле соя, сравнен с този на джунглата, която е заемала същото място, преди да дойдат юнаците с резачките? Растителната маса намалява, и площите заети със селскостопански култури са по-малкия проблем, щото имаш и паралелно увеличение на бетоновите площи. А иначе с природните екосистеми нищо не може да се сравни, защото те са много по-сложни мощни машини, реагиращи поради видовото си разнообразие на всякакви промени в климата по най-адекватен начин. Все пак в някои случаи има май и селскостопански култури, с голяма производителност на кислород (по-точно с голяма производителност на абсорбиране на въглерод). Освен това, не зная дали соята вирее на мястото точно на джунглата. По-скоро в умерения пояс на мястото на степната растителност. |
| пишеш неща, на които и ф Шел и Монсанто ще им се смеят. Нема как да бастисваш една извънредно сложна система, част от която са растенията, без това да окаже негативен ефект върху системата. Крайно щураво е да твърдиш, че понеже за оцелелите има повече храна(разбирай въглероден двуокис), те сега ще почнат да се тъпчат като едно болно мече и ще се скъсат да правят кислород. -------------- Все пак в някои случаи има май и селскостопански култури, с голяма производителност на кислород (по-точно с голяма производителност на абсорбиране на въглерод). Къф кислород, кви стъпки по тавана? Това не са Зенонови апории, ако аз гътна една гора и засядя на опразнения терен райграс, ще има некъф кислород. Но мноо по-малко от произвеждания от гората. Ако окося тревата, бетонирам терена и бучна стотина кашпи с петунии, пак ще има кислород. Още по малко. И т.н. Соята, която е заместила дъждовните гори, служи за две неща - мазнина за пържене и....храна за добитъка. Добитъкът се тъпче с тая храна, пърди и т.н и прави парникови газове. Количеството парникови газове, произведено от една модерна масивна ферма е по-голямо от количеството парникови газове, изпускани от милионен град. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: wreckage |
sluncho6 08 Апр 2017 21:05 За равновесието..Ето, в братски Китай, в резултата на смоговете значително са се увеличили много заболявания и смъртността съответно от един нищо и никакъв смог. Баааси равновесието! И с тоя пример, дето даваш, доказваш, че аз съм прав. Щото смогът е в градовете, където концентрацията на бетон като дял от общата площ е най-голямо, в комбинация с нарастващо отделяне на въглероден двуокис (плюс други много по-отровни неща). Ама що критикуваш Китай, а не САЩ и ЕС? На глава от населението именно там е най-голямото потребление. А и изобщо - до скоро САЩ, които са пет процента от населението на света консумираха четвърт от петрола. Там бензинът им е на цена, каквато е цената на водата в България. Уго Чавес нали им беше рекъл, че не латиноамериканците не виждат смисъл да работят, за да могат американците да си седят в колите по време на задръстванията. Именно САЩ и ЕС са потребителското общество, което е пример за целия свят. Да спрат първо ония там да потребяват като ненормални. |
| земи се уточни, каква е темата. Ако е дали ни лъжат, не ни лъжат. Ако е срещу консумеризма, смени заглавието. |
wreckage 09 Апр 2017 12:21 пишеш неща, на които и ф Шел и Монсанто ще им се смеят. Нема как да бастисваш една извънредно сложна система, част от която са растенията, без това да окаже негативен ефект върху системата. Крайно щураво е да твърдиш, че понеже за оцелелите има повече храна(разбирай въглероден двуокис), те сега ще почнат да се тъпчат като едно болно мече и ще се скъсат да правят кислород. Шел и Монсанто са точно тия, дето лъжат. Хем изкарват пари, хем задоволяват американците да не слизат от колите си, хем ни карат ние да плащаме сметката, хем не казват кой е истинския проблем. Крайно щураво е да не знаеш, как влияе увеличението на въглеродния двуокис въръху растежа на растенията - стават мутанти, по-големи, растат по-бързо, по-красиви са. Това сигурно не влияе в еднаква степен на всички растения и затова някои растения ще получат преимущество пред други, а екосистемата като цяло ще нарастне. Т.е. след като се увеличи масата на растенията, ще се увеличи и масата на животните, както и видовото разнообразие - това в по-далечен план. |
wreckage 09 Апр 2017 12:21 Соята, която е заместила дъждовните гори, служи за две неща - мазнина за пържене и....храна за добитъка. Добитъкът се тъпче с тая храна, пърди и т.н и прави парникови газове. Количеството парникови газове, произведено от една модерна масивна ферма е по-голямо от количеството парникови газове, изпускани от милионен град. 1. Соята не е заместила дъждовните гори, защото не може да расте върху глина. Сега не ме карай да преписвам пак от Карел Ратай, който разказва в подробности, какво точно расте и какво се случва, когато на мястото на амазонската джунгла бъде насадено нещо - даже и най-издръжливото при тия условия. Соя там изобщо не вирее и то именно защото горите са дъждовни. Соята е заместила степите или горите в умерения пояс. 2. Ако твърдиш, че една гора има по-голяма производителност от една изкуствена екосистема, значи че твърдиш, че масата на всички живи организми на единица площ е по-голмяма. Ако твърдиш, че масата на всички живи организми на единица площ е по-голяма, значи че твърдиш, че постоянно умиращата жива материя е по-голяма (защото масата на мъртвото е точно равна на масата на роденото, поради това че всичко умира). Ако твърдиш, че масата на умрялата жива материя е по-голяма, значи твърдиш, че гниещата жива материя е по-голяма. А тъкмо гниенето произвежда парникови газове - при аеробни условия преобладава производството на въглероден двуокис; а при анаеробни, каквито задължително се образуват при натрупване на гниеща материя и особено под вода, се образува метан и сероводород. В живата природа, където има тревопасни животни, те също пърдят и са даже повече от тия във фермите. Но основната маса животни не са изобщо бозайниците а са насекомите. Плюс риби, земноводни, птици - те също отделят парникови газове при жизнените си процеси. Много повече от добитъка! |
wreckage 09 Апр 2017 12:36 земи се уточни, каква е темата. Ако е дали ни лъжат, не ни лъжат. Ако е срещу консумеризма, смени заглавието. Не мога да измисля достатъчно кратко заглавие, в което да обясня, че не става въпрос за намаляването на площите на живите екосистеми, в комбинация с нарастващи въглеродни емисии. А става въпрос само за връщането на депото от въглерод в кръговрата на живота. Лъжат ни със сигурност и не казват къде е истинския проблем - нараства човешката популация и иска да живее като американците. Лъжат ни и че увеличаването на въглеродния двуокис в атмосферата е голям проблем. Дадох ти данни от Уйкипедия, където същата тая наука, признава, че преди повече от тридесет милиона години концентрацията на въглероден двуокис е била в пъти по-голяма от сегашната. По-високи са били температурата и влажността на въздуха. Но беше повдигнат въпроса за коралите, които съществуват от половин милион години. Аз отговорих с цитат от специалист по морска акваристика, че трикратно повишение на концентрацията на въглеродния двуокис във въздуха не води до проблеми с коралите. При това става въпрос за аквариум, където буферите неутрализиращи киселинността са много по-малки отколкото в природата. В природата със сигурност е възможно и по-голямо повишение на въглеродния двуокис, без вреда за коралите. Но никой още не говори за възможно повишение на концентрацията на въглеродния двуокис във въздуха три пъти. Нали така. |
Дадох ти данни от Уйкипедия, където същата тая наука, признава, че преди повече от тридесет милиона години концентрацията на въглероден двуокис е била в пъти по-голяма от сегашната. преди трийсе милиона години на територията на планетата е имало живущи 0(нула) човеци. От което е видно, че високата концетрация на въглероден двуокис е вредна. |
wreckage 09 Апр 2017 13:08 Дадох ти данни от Уйкипедия, където същата тая наука, признава, че преди повече от тридесет милиона години концентрацията на въглероден двуокис е била в пъти по-голяма от сегашната. преди трийсе милиона години на територията на планетата е имало живущи 0(нула) човеци. От което е видно, че високата концетрация на въглероден двуокис е вредна. Е в грешка си пак. Видно е едно друго нещо, ама още не съм ти го казал, защото чак сега ме попита. Преди сто и петдесет милиона години за първи път се появява едно мноо важно ноу-хау на природата, което пришпорва еволюцията с голяма скорост. Това е тандемът "пчелоопрашващи насекоми - цветни растения". Преди сто и петдесет милиона години, не е имало цветни растения. А така също и плацентни бозайници. Когато въпросното ноу-хау се появило, цветните растения почнали с голяма скорост да се кръстосват с по-далече разположени индивиди от същия вид и с по-многобройни форми от същия вид. Което поражда повече различия вътре във вида и съответно - по-голяма скорост на поява на нови видове. А от там и по-голяма адаптивност и по-бърза реакция при промяна на условията. Поради тая причина, днес три четвърти от висшите растения са цветни. След като се появили цветните растения, се появили и получили разцвет плацентните бозайници, защото цветните растения са хранителната база върху която се развили и съществуват и до ден днешен. А след като се развила групата на бозайниците се появил и човекът. Издръжливостта на големи концентрации въглероден двуокис не е проблем, дори и за човека. А до каква степен на издръжливост към големите концентрации въглероден двуокис могат да адаптират бозайниците (при това в комбинация с крайно ниски концентрации на кислорода, което е по-големия проблем), ни демонстрират китоподобните, когато издишат въздуха в дробовете си, след продължително задържане. |