...из пресата - пак fake news? Гладоморът в САЩ: 7 милиона американци намират смъртта си през 1932-33 г.
Отиди на страница:
Sofiaman 10 Юни 2017 17:00 Не, обвиненията в умисъл за глада в Украйна и Ирландия са силно политизирани и който с лека ръка ги нарича "геноцид" е необективен, меко казано. |
Но в Съветския съюз има и политически резултати, които са в пълно съгласие с идеологията на онова време. Класовата борба и пр. Ей такива обобщения много обичам. |
Но в Съветския съюз има и политически резултати, О, и в Америка, не се съмнявай! И даже Кейнс накрая казва, нещо от типа - Сички програми са хубави (За Голямата депресия), но една малка война все пак е необходима! Виждаме го и сега, впрочем П.П. Сепак Кейнс, накрая добавя "за съжаление" - колко мило! | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: hamel |
| Не коментирам Стайнбек, а трудовите концлагери измислени със закъснение. Късно са се сетили да отговарят на пропагандата. Поволжието му е сметено зърното от Хрусчов. След това собстве.ата си некадърност вменява като решение на сталин. Книгата сложих като извест.а илюстрация на известен факт. Има и други от времето на Голямата депресия. Доста по-емоционални, многопластови и верни от прочутата статия на Шварц и Фридман отрекли Кейнс и превърнали се с Хайек в икони на неокони , маскирани като либерали. |
| http://ist-obr.ru/books/item/f00/s00/z0000004/st048.shtml Всички се монцентрират върху срива на акциите, някои споменават спукалият се преди това имотен балон. Заедно със Стай нбек ето и другият аспект на Голямата криза. Авторът пропуска че в Украйна смитат в поволжието обезцененото жито на казачеството за да компенсират спада в цената с количесрво. Безумно волунтаристично решение...и на Хрушчов. Лозунга за борба с кулаците не успява да скрие че потърпевшите са с по три десетини земя. Имайте предвид че Сталин все още не е Първият. |
В корче и ужасе умирающих голодной смертью детей, людоедстве безумного одичания взрослых шел поток технического импорта. И мы имеем полное моральное право осуждать Сталина за этот "голодомор" собственного народа... Так был же голодомор в Советском союзе? К тому же и людоедство было? Но оправданные потоком технического импорта. Вот это да! Так о чем же шла речь? |
И в САЩ и в СССР по това време, се извършва окрупняване на селското стопанство и освобождаване на голям брой хора от него... в полза на градовете и индустрията. На троцкизъм мирише и в двата случая... от най-лошия вид и модел...  |
Так был же голодомор в Советском союзе? К тому же и людоедство было? Но оправданные потоком технического импорта. Вот это да! Так о чем же шла речь? Было. И людоедство было. И в Ленинграде - было. Во время блокады - было!!! Но в Ленинград по време на блокадата се е произвеждало една четвърт от оръжието, необходимо за фраонта. И у конвейра са стояли десет-годишни гладни момиченца и са сглобавяли картечници. Наскоро се появиха - след 60 годишни Хрущевско- Брежневски- Горбачевски лъжи- серия документални филми. Има филм и за Жданов и за блокадния Ленинград. ПП Поставям те на игнор. Съжалявам. |
| Ех,колко хубаво е да се четат стари книжни издания от миналия век.Инсталирането на фашизма в Европа,сякаш е предсказано в Желязната пета. Част от предговор: " .....Капитализмът е бил смятан от социолозите на онези времена за кулминационна точка на буржоазната държава, за узрял плод на буржоазната революция и ние в наше време можем само да се присъединим към това определение. Веднага след капитализма е трябвало да дойде социализмът — това са твърдели дори такива изтъкнати представители на враждебния лагер като Хърбърт Спенсър. Очаквало се с, че върху развалините на користолюбивия капитализъм ще порасне цвете, откърмено от столетията — братството на хората. Вместо това за наше учудване и ужас, а още повече за учудването и ужаса на съвременниците на тези събития, узрелият за разкапване капитализъм дал живот на още една чудовищна издънка — олигархията. Социалистите от началото на двадесети век твърде късно открили настъпването на олигархията. А когато се сепнали, олигархията вече била налице — като факт, записан с кръв, като жестока, кошмарна действителност. Но по онова време според казаното в Евърхардовия манускрипт никой не е вярвал в дълговечността на Желязната пета. Революционерите смятали, че да я свалят е въпрос на няколко години. Те са разбирали, че Селското въстание е пламнало стихийно, а Първото въстание е избухнало твърде рано. Но никой от тях не разбирал, че и Второто въстание, добре подготвено и напълно назряло, било обречено на същата несполука и на още по-голям разгром. Изглежда, Ейвис Евърхард е писала записките си по време, предхождащо Второто въстание, затова в тях не се споменава нито дума за злополучния му край. Няма съмнение също и в това, че ги е писала с надеждата да ги обнародва веднага след свалянето на Желязната пета и по този начин да отдаде дължимата почит на паметта на загиналия си мъж. Но тогава настъпила катастрофата и когато се е готвила да бяга..." , XXIII. ХОРАТА ОТ БЕЗДНАТА "... Щяха да ме смачкат, ако не беше Гартуейт. Дори и така, струваше ми се невероятно, че можах да издържа натрупаната отгоре ми тежест и да остана жива. И въпреки всичко, като изключа болката, единственото чувство, от което бях обладана, бе любопитството. Как щеше да свърши това? Каква ли щеше да бъде смъртта? Така аз получих червеното си кръщение в това чикагско клане. Дотогава смъртта беше за мене теория; но винаги след това я възприемах като прост факт без особено значение, защото да се умре е толкова лесно. Ала наемниците не бяха доволни от това, което сториха. Те нахлуха във входа и се заловиха да убиват ранените и да търсят оцелелите, които, като нас, се преструваха на умрели. Спомням си един мъж, когото измъкнаха от купчината и който се моли унизително, докато револверен изстрел не го накара да млъкне. После една жена, която се хвърли насреща им от купчината — тя ръмжеше и стреляше. Изпразни в тях шест патрона, преди да я улучат, но какви загуби нанесе, не можахме да разберем. Ние можахме да проследим тези трагедии само със слуха си. Все току настъпваше някакво подобно раздвижване и всяко от тях стигаше до револверен изстрел, който слагаше край на всичко. В промеждутъците чувахме войниците да си приказват и да псуват, както ровеха между труповете, подканвани от офицерите да побързат. Най-после се заловиха с нашия куп и ние усещахме тежестта да намалява, както отдръпваха настрана мъртвите и ранените. Гартуейт започна да вика високо паролата. Първо не го чуваха. Тогава той завика по-силно. — Я слушайте! — чухме да казва един войник. А след това резкия глас на офицера: — Внимавайте там! По-полека! Ах, тази първа глътка въздух, когато ни измъкнаха! Гартуейт говори пръв, но аз бях подложена на кратък разпит, за да докажа, че съм на служба при Желязната пета. — Агент-провокатори, ясно — заключи офицерът. Беше голобрад младеж, кадет, син на някое голямо семейство олигарси. — И нашето ако е занаят! — замърмори Гартуейт. — Ще се помъча да се уволня и да вляза в армията. Вашата работа е лека, момчета. — Заслужаваш такова нещо — отговори младият офицер. — Аз имам връзки и ще се опитам да ти помогна. Мога да им кажа как ви намерих. Той си записа името и номера на Гартуейт, след това се обърна към мел: — А вие? — О, аз ще се омъжа — отвърнах безгрижно; — тогава ще се отърва от всичко това. И така ние си приказвахме, докато продължаваше убиването на ранените. Всичко е като сън сега, като си помисля за него, но тогава беше най-естественото нещо на света. Гартуейт и младият офицер завързаха оживен разговор за разликата между така наречената съвременна война и водените сега в целия град улични боеве и боеве между небостъргачи. Аз ги слушах съсредоточено, като същевременно си оправях косата и забождах с карфици разпокъсаните си дрехи. А през цялото време убиването на ранените продължаваше. Понякога револверните гърмежи заглушаваха гласовете на Гартуейт и офицера и те трябваше да повтарят това, което казваха. Три дена бях свидетел на Чикагската комуна и човек може да си представи какви огромни размери имаха тя и кланетата й, когато кажа, че тези три дена не съм видяла всъщност нищо освен избиването на хората от бездната и въздушните боеве между небостъргачите. В действителност аз не видях нищо от геройските дела, извършени от нашите другари. Чувах взривовете на техните мини и бомби и виждах пушеците на причинените от тях пожари, и толкова. Едно голямо тяхно дело обаче видях и това беше ..." https://chitanka.info/text/7956/24 |
Ну все, ты меня достал! А ти мен питаш ли ме, какво съм ял аз по време на войната - след като беше разрушена роднната ми къща ? Не пирташ, нали ? Добричките комунисти ти осигуриха образование, жилище, софийско гражданство, шматкане по Европата без особедни задължения към своя народ ? Така ли беше ? Я разкажи нещо за себе си ? А сега ми говориш за Лаокон и пишките на прорафаелите - и за двоичнопетична системи ? Та какво съм ял - по време ма евакуацията - майка ми събираше след жетварите несъбрани класове, счукваше класовете и вареше водениста кашица. Това съм запомнил. Всё Гео 10 Юни 2017 18:44 Просто невероятно. Мужчин.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: БАЛЪКА |
Добричките комунисти ти осигуриха образование, жилище, софийско гражданство, шматкане по Европата без особедни задължения към своя народ ? Камунягите първо отнеха на хората най-важното - свободата - включително свободата да се заселваш където искаш, да пътуваш зад граница, да си самостоятелен икономически субект, отнеха им и имотите, пък после искат да сме им били благодарни, ако евентуално са ни позволили да се заселим в София, да си купим панелка, да излезем веднъж в чужбина. Ай ***! |
Manrico 10 Юни 2017 19:33 Мнения: 30,119 От: Bulgaria Скрий: Име,IP В статията се описва случай при който и финансистите са правели подобни неща, и то не къде да е, а в САЩ... Същите тези финансисти, които са причинили онази криза... са финансирали доста обилно, също Ленин, Троцки...&Ko. Целта им изглежда още тогава е била... глобализация и световно правителство... тяхно... На Вас харесва ли Ви подобна перспектива?  |
да си самостоятелен икономически субект И плашки три осми цола, няма и няма! И да те открехна - и сега, и утре - никога няма да си самостоятелен икономически субект. Ето не я сказал, а Карл Маркс. Даже, ако си едноличен шлосер-меломан  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |
