Тема за деликатеси
Отиди на страница:
Патица (от Лидъл) на фурна, По дедуктивния метод на Шерлок Холмс, ти не си от Перник. Там не можели да казват "Лидл", а викали Жълтио магазин. И едва ли ядат патки. |
платноходка тва много артистично приготвено, почти ексклузивно Нещо много на сухо го дава тая платноходка. Поне една бутилка с подходяща течност да беше турил за фон. |
По дедуктивния метод на Шерлок Холмс, ти не си от Перник. Там не можели да казват "Лидл", а викали Жълтио магазин. И едва ли ядат патки. Да бе! Ако бях написала 'патка на фурна' щеше да има 'ауч ','жестоко', 'милост за хайванчето'. Аз пернишкия говор го уважавам, но в диалози не влизам откакто местните шовинисти ни срязаха гумите на колата просто щото сме с друга регистрация. Ако ни бяха чули северняшкия акцент сигурно щяха и да ни набият. |
По дедуктивния метод на Шерлок Холмс, ти не си от Перник. Там не можели да казват "Лидл", а викали Жълтио магазин. И едва ли ядат патки. E, метафорично казано, някои перничанки със сигурност ядат патки. Сanard saute au Fitou - патица по френски.  |
з пернишкия говор го уважавам, но в диалози не влизам откакто местните шовинисти ни срязаха гумите на колата просто щото сме с друга регистрация. Мхм ... Нямаше друга причина? И след това дойдоха и ви казаха: Е па, срезАхме ви гумите, от' просто сте с друга регистрация ... Нищо лично ... |
Мхм ... Нямаше друга причина? И след това дойдоха и ви казаха: Е па, срезАхме ви гумите, от' просто сте с друга регистрация ... Нищо лично ... Със сигурност нито в Перник, нито някъде другаде режат гуми само заради "друга" регистрация. Най-чест повод за рязане на гуми е кретенско паркиране от страна на потърпевшия /потърпевшата. Под "кретенско" имам предвид по начин, който запушва за часове най-малко една кола или пък така, че минаването на останалите коли е затруднено почти до невъзможност. Крушката в повечето случаи си има и опашка, стърчаща от острия ѝ край. |
Аз пернишкия говор го уважавам, Аз и пернишките манджи уважавам. Страхотни мезета, салатки и работи. Е, не са по рибата и на новите работи се мръщят, но така е в западна България - хората са по - дървени, по-независими, по - традиционни и по-трудно попиват чуждото. Като в Англия, например. Освен киселото зеле и свинското, в пернишката кухня царува чушката. Всека чушка е люта, независимо от размера. Яли ли сте пернишки миш-маш? |
Мхм ... Нямаше друга причина? И след това дойдоха и ви казаха: Ми да уточня начи как стана инцидентът.Е па, срезАхме ви гумите, от' просто сте с друга регистрация ... Нищо лично ... Историята е малко дълга за разказване и се случи още по времето на соца. Попаднахме в Перник съвсем случайно, бяхме тръгнали за Мелник, но на излизане от София табели йок и объркахме пътя. Вече в Перник, влизаме в една сладкарница да се успокоим с нещо сладко като боза и кифли, колата паркирана отвън. Беше рентакар с номера ХХ. След десетина минути излизаме, едната предна гума срязана с нож. Напълно непредизвикана реакция. Кой го е направил, защо, на кого си е отмъщавал, пълна загадка. За щастие, човекът с когото пътувах, разбираше от коли и смени гумата с резервната. Измъкнахме се бързо от града и повече не съм стъпвала там. А, краят, всъщност, не беше толкова ужасен. Видяхме в един местен "Плод и Зеленчук" че продават нарове, което за ония години беше голяма екзотика, и то за някакви дребни стотинки, закупихме си една торба и се тъпкахме с плодовете целия ден. |
Яли ли сте пернишки миш-маш? Точно пернишки миш-маш - не, но ярджиловска пръженица (по най-простата, сиромашка рецепта) не само сме яли, ами и сме я описали в сий почтен форум (Даскал Цеко, 12 Окт 2013 17:35). Накратко, една баба в Ярджиловци, на десетина км от Перник, ни спретна следната страхотна манджа: Наряза на кубчета домашна сланина и я тури у тигана да се пържи. После, когато сланинката зацвърча и придоби златист цвят, добави ситно нарязан праз, нарязани кисели зелени доматчета, и продължи да пържи, докато на доматчетата им се поизпари водата. Накрая чукна отгоре 3-4 яйца, обърка ги да се позапържат и те, и наръси обилно цялата манджа с едро смлян и убийствено лют червен пипер със семките, ама истински барут! Седнахме всинца на софрата, дядото разчупи погачата, сипА у чашките рикия, и се почнА едно "тОпанье" - пийнем от ракията, вземем по залък хляб, топнем от върлата манджа в тигана, и така, докато преполовим дамаджанчето и омааме сичката манджа. Ама толкова вкусно, ви казвам - толкова вкусно беше, че накрая лъснахме тигана с хапките хляб до такава степен, щото нямаше нужда бабата да го мие. ПП: А бе дип че съм зает човек, ама ако седна някой Божи ден да опиша какво, къде, как и с кого съм ял и пил по широкия и по-тесния свят, ше стане бестселър, да си ... (нали се сещате какво майката). |
да си ... (нали се сещате какво майката). Преди двайсетина години мой познат отива да вечеря в българския ресторант на Японския хотел и става свидетел на следната сценка в градината на ресторанта, където имало барбекю, скара на дървени въглища по нашему, пред която напет келнер въртял кюфтаци, пържоли, шишове и други традиционни балкантуристки деликатеси, а отстрани до скарата стояла кахлена съдинка, пълна с пукани на котлон мариновани люти чушлета с магданоз, чесън и сичко как си требе. По едно време в ресторанта влиза страхотно изтупана двойка, дамата с чорапи с ръб и little black dress, пичът със смокинг и лачени чепици, абе все едно са тръгнали за Ковънт Гардън, а не да нагъват кюфтаци с лютеница. На път за масата господинът пита келнера - извинете, чушлетата люти ли са? Онзи отговаря - ооо, лютиви са, та си ***ло майката!, на което джентълменът кимва доволно и отминава. |
Тоше, като сме се открехнали на лакърдии тип "майката", та да рЕдя и аз една. Начи, имаше преди години тук при нас един пост-док, португалец - образ невъзможен и неописуем, на всичко отгоре и леко куку (неотдавна стана професор в Universidade de Lisboa ). Та тоя пич беше задвижил неква страхотна мацка-финландка - висока, тънка, стройна, млечнобяла, златноруса, синеока, свежа, чаровна - а бе с една дума супергадже. Събираме се веднъж на купон да празнуваме рождения ден на един колега и португалецът се изтърсва с убийствената мацка. Аз по традиция, като Странджата, се бях хванал и бях извъртял на младежите и девойките една върховна мусака, както аз си я правя (давал съм си рецептата в "Кюфтетата и дантелите" - да си оближат пръстите. Та, начи, сипвам аз порциите мусака по чиниите, младежта започва да нагъва, сядам и аз да похапна, а финландката се случила точно до мен. Питам я (на английски, естествено) харесва ли и́ яденето, и мацето току ми изцепи на чист български: "майката, кай, си е е**ло!". Аз политам да падна възнак, закрепвам се в последния момент, и леко тикосан питам: "уелл, ти откъде го знаеш това?" След което мацето ми се усмихва чаровно и почва да ме попържа на чист български, ама като най-якия нашенски каруцар! След кратък разпит се оказа, че финландката, преди да се хване с португалеца, имала известно време гадже-българин, та от него "понаучила" малко български, както тя самата имА скромността да се изрази. И досега се опитвам да си представя какъв ли ще да е бил тоя нашенски юнак, дето е научил това северно ангелче така да попържа като дявол, и не мога. |
| Пропуснах да уточня, че още като дойде на купона с гаджето си, португалецът ни запозна и каза, че съм от България. |
| Яки истории Преди години някой тук беше споделил една, дето ми е останала в главата - преразказвам по памет: Лъскава крайпътна механа, някъде в свеверозапада. Млада двойка сяда на масата. Пристига келнера - лимбата зализана, бяла ризка, черно елече, кърпа преметната през маншета - абе класа. Пита мъжа: - Какво щи обичате за пиене? Мъжа си казва какво ще пие и келнера оттърчава обратно към кухнята. Обаче на половината път се сеща, че мъжа е с дама и бързо се връща обратно: - А за п*тката? |
| Виждам, че снощният дебат за фини мезета и пр. е поел международен курс. Затова предлагам един калкулатор за поркане, който изчислява алкохолната националност: Натисни тук |
Затова предлагам един калкулатор за поркане, който изчислява алкохолната националност Е аз по тоя калкулатор излезнАх "дважды Герой Российской Федерации". |