Отиди на страница:
айде бе. я цитирай по два-три случая на излезли от борд и от еврозоната, та да направим сравнение. Че кой и кога е излизал от еврозоната че да направим сравнение.   Обаче Аржентина излезе от валутен борд и яко го издуха. Затова в Прибалтика предпочетоха еврозоната. |
щото, както е добре известно, истината се познава в сравнението Ами сравнявай пенсиите в Гърция и Аржентина и избирай. По времето на Аристотел Онасис, Аржентина е била доста по привлекателна от Гърция.  |
Че кой и кога е излизал от еврозоната че да направим сравнение. като не е, къде се цепиш?!Ами сравнявай пенсиите в Гърция и Аржентина и избирай. мен ми е по-лесно да сравнявам телешко от аржентина и такова от гърция, като ще си плещим дебилизми |
мен ми е по-лесно да сравнявам телешко от аржентина и такова от гърция, като ще си плещим дебилизми Знаеш ли какво означава 170% покритие на валутния борд? Можеш да построиш три атомни централи като Белене с тези пари. Ако не влезем в еврозоната е въпрос само на време да прецакат валутния борд за да вземат тези пари. Или ти се надяваш Баце да те спаси. Колкото спаси КТБ. |
я обясни как го разбираш това 170%. Той вече може и да е над 170% отдавна не съм го проверявал. Покритие на валутния борд Към края на май 2015 г. покритието на валутния борд е 176,1%, разкриват актуалните данни на БНБ. Това означава, че международните валутни резерви покриват точно 176,1% от паричната база. Информация за международните валутни резерви дава сумата на активите на управление „Емисионно“ на БНБ, което отговаря за поддържането на валутния борд. Статиите, които попадат в активната страна на баланса, са парични средства и предоставени депозити в чужда валута, монетарното злато и други инструменти в монетарно злато, както и инвестициите на БНБ в ценни книжа. Разбира се, в икономиката няма безплатен обяд и съответно няма и перфектни инструменти. Валутният борд си има и недостатъци. Автоматичният внос на парична политика от Eвропейската централна банка не е непременно пригоден за условията в България - проблем, който държавите в еврозоната, движещи се на различни скорости, усещат болезнено. Самият борд е скъпо удоволствие - инвестирането на валутните резерви в чужбина, и то консервативно в ликвидни средства, лишава местната икономика от ресурс и така се пропуска доход. В България в момента това са над 46 млрд. лв., които текущо се инвестират при нулеви и дори отрицателни лихви, а и в по-добрите времена не носят оптимална доходност, тъй като трябва да са незабавно ликвидни. В това число влиза и Сребърният фонд за подкрепа на пенсионната система, който по този начин не се умножава, въпреки че е дългосрочен ресурс и дори по закон в момента държавата няма право да го харчи. |
На хартия много от тези недостатъци могат да се лекуват с връщане към плаващ валутен курс. Това обаче означава едно - връчване на повече власт в ръцете на БНБ. Макар и с различен управител това е същата институция, която се провали с КТБ и която въпреки реформите все още носи критики от международните институции. Нещо повече, надзорното фиаско явно се дължеше не на незнание, а на корпоративен и политически натиск. При това положение в ръцете на една такава институция да се сложи подобно мощно оръжие носи рискове. Вероятно осъзнавайки това, самата БНБ не е проявила никакво желание да го поеме. Тук се крие и отговорът защо бордът се оказа котва, която никой не иска да вдига. Както казва пред в. "Банкеръ" икономистът Румен Аврамов по повод въвеждането му, "дълбокият и многостранен проблем е в неспособността да изградим смислено и рационално общество - политиците са само фасада и симптом на тези трудности. Нещата бяха доведени до отсъствие на алтернативи. Наличните котви за стабилизация бяха изчерпани и дискредитирани". 20 години по-късно въпросът продължава да стои - изградихме ли такова общество и вярваме ли си достатъчно, за да се пуснем от котвата? Събитията от изминалите няколко години изиграха решителна роля, за да ни убедят - по-скоро не. Затова дори и най-върлите критици на борда би трябвало да приемат, че най-бързият и сигурен път към демонтирането му е еврозоната. Друг е въпросът, че той е и най-трудният, както тепърва ще откриваме. |
| енгелсе, тва са глупости, кажи-речи като простотиите как до не знам си коя си дата работим за държавата, а после - за себе си. има си управление емисионно в бнб, то си публикува баланс, мисля всеки месец, и там има активи и пасиви. разни тарикати си правят врътки с числата и ей ти некви си процентове. ето ти популярно обяснение как се смята: (снимка: натиснете тук) , ето и актуалният баланс: (снимка: натиснете тук) . в момента е 156.38% |
Ама говори се, че точно като влезем в еврозоната, ще ни вземат валутния резерв? И валутния и златния. Всички резерви ще вземат, говори се. Усилено. |
енгелсе, тва са глупости, кажи-речи като простотиите как до не знам си коя си дата работим за държавата И това ли са глупости? И сега сме член на еврозоната, но без ползите На практика в момента сме страна квази-членка на еврозоната, защото монетарната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) се пренася и у нас в голяма степен заради валутния борд, но без да имаме де факто думата в решенията, които се взимат. Нито пък да имаме възможност да се възползваме от инструментите, които инфраструктурата на еврозоната осигурява за стабилността на банковия сектор. Така че няма причина да смятаме, че подобна дуалност ни е в полза, защото пълното членство е единствената форма, която ти дава не само пълните отговорности и среда, но ти дава и ползите. Банките са убедени, че това е по-правилният сценарий и искаме да се случи. Той ще ни осигури стабилност, предсказуемост. Но членството ще ни осигури и защитните механизми, които еврозоната предлага. Ще ни бъде и гаранция за стандарта на банковия надзор, който ще бъде прилаган от ЕЦБ в партньорство с националните власти. Ние сме положително настроени и подкрепяме усилията за членството в еврозоната. След приемането на еврото, потребителите на банкови услуги на практика ще бъдат улеснени дотолкова, доколкото ще оперираме само с една валута, а не както досега с левове и евро. Не е тайна, че половината спестявания на българите са в евро. Половината ипотечни кредити и голяма част от бизнес заемите също. След приемането на единната валута първо ще отпадне тази двойнствена практика на спестявания и кредитиране. Второто нещо, което не носи полза на никого е, че ще имаме много по-бърза конвергенция с лихвените проценти в еврозоната. Т.е., ако сега има някакъв лихвен диференциал, той полека лека ще се стопи и лихвите при нас ще станат сходни с тези в еврозоната. Най-важното обаче е стабилността и устойчивостта на банковия сектор. Колкото и на потребителите това да изглежда далеч, косвено и не толкова важно, не трябва да се забравя КТБ. Стабилността е най-голямото предимство, което еврозоната ще ни даде. Знаете ли коя друга европейска държава е във валутен борд? Има още една такава като България. |
| И защо алтернативата на валутен борд е само еврозона? Аха, не ни се разрешава собствена парична политика!? Само не давайте за пример хипер инфлацията от 1998 г. |
| енгелсе, тва пък кво общо има с процентите ти? държиш се като петгодишно лапе, страдащо от хиперактивност. първата ти теза беше, че щом бордът бил преосигурен, можело да се построят три беленета. показах ти как се смятат процентите и че са дивотия. сега ме стреляш с коментар на петър андронов какво щяло да бъде най-добре за банките. ти кво, като пчеличка от цвят на цвят и тема на тема ли ще подскачаш? и вземи се научи да даваш източници на чаршафите си. |
И защо алтернативата на валутен борд е само еврозона? Аха, не ни се разрешава собствена парична политика!? По скоро защото никой не иска да води собствена парична политика в България. Виж какво съм цитирал в по горния пост: Engels 17 Яну 2018 18:06 |
държиш се като петгодишно лапе, страдащо от хиперактивност. първата ти теза беше, че щом бордът бил преосигурен, можело да се построят три беленета. показах ти как се смятат процентите и че са дивотия. И колко пари според теб държим като резерв в чужди банки? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
първата ти теза беше, че щом бордът бил преосигурен, можело да се построят три беленета. показах ти как се смятат процентите и че са дивотия. Интересно как ти си я забелязал тази дивотия а бивш финансов министър не е успял, и той като мен се заблуждава че парите са 40-45 млрд. лв. Или 40-45 млрд. лв не ти стигат.  Ще се влеят ли резервните милиарди, с които БНБ гарантира борда в икономиката като влезем? Дали пък тези 40-45 млрд. лв. не разпалват апетити и каква е гаранцията, че ще отидат в реалната икономика, а не в абонирани за публични средства структури? Това е много добър въпрос и аз искам вече да разговаряме по този тип въпроси. По това какви да са следващите стъпки, които могат да подпомогнат икономиката. Трябва ни друга икономическа политика. А тя се прави много по-лесно, ако имаш пари за социални и инфраструктурни разходи. На една държава в чакалнята не и трябва този резервен фонд. Но, което е много важно, той не трябва да се излива в рамките на една година, защото тогава ще предизвика инфлация наистина. А иначе този ресурс може да реформира или развие основни сфери на икономиката, и то бързо. |
И колко пари според теб държим като резерв в чужди банки? що според мен? дадох ти линк, ти отвори ли го? според бнб, управление емисионно, към 29.12.17 - единадесетцифрено число, започващо с 2. по-точно го пише в линка. прояви активност, образовай се. |
Интересно как ти си я забелязал тази дивотия а бивш финансов министър не е успял, и той като мен се заблуждава че парите са 40-45 млрд. лв. що за глупост? а бе ти правиш ли разлика между простотията, която изплющя за процентите, и общия размер на активите или пасивите на емисионното управление?! а бе ти на колко си години? тва, дето го пишеш в момента, е все едно да сравняваш идиотизма "ден на свобода от държавата" /или както там му беше смотаното заглавие/ и размерът на бюджета на баце за миналата година. |
а бе ти правиш ли разлика между простотията, която изплющя за процентите, и общия размер на активите или пасивите на емисионното управление?! Не ми се измъквай с празни приказки. Кажи кое не ти е ясно в следното? Какво всъщност е валутният борд, освен фиксиран курс на лева към еврото? В момента на всеки лев в обращение в БНБ има покритие в евро. Всичките пари в обращение в момента са около 90 млрд. лв. Срещу тези пари в БНБ стоят във всеки момент 40-45 милиарда евро – тоест по 1 евро за всеки 1,96 лв. Тези пари в европейска валута стоят и чакат – в условията на валутен борд те трява да са ликвидни във всеки един момент. Тоест – видът им най-общо е в банкноти и сумата покрива напълно сумата от левове в обращение. Има ли ги тези пари които ще се освободят при премахване на валутния борд? Има ги. Другото са подробности. Към края на май 2015 г. покритието на валутния борд е 176,1%, разкриват актуалните данни на БНБ. Това означава, че международните валутни резерви покриват точно 176,1% от паричната база. Информация за международните валутни резерви дава сумата на активите на управление „Емисионно“ на БНБ, което отговаря за поддържането на валутния борд. Статиите, които попадат в активната страна на баланса, са парични средства и предоставени депозити в чужда валута, монетарното злато и други инструменти в монетарно злато, както и инвестициите на БНБ в ценни книжа. Пишеш следното: ето ти популярно обяснение как се смята: (снимка: натиснете тук) , ето и актуалният баланс: (снимка: натиснете тук) . в момента е 156.38% Значи ще се освободят 40-45 милиарда лева. |