ДЕМОКРАЦИЯ Какво помете комунизма? Кой исторически път пропуснахме? Rerum Novarum
Отиди на страница:
| Днес почина близък приятел. В негова памет ще разкажа нещо за хармонията. Преди години му нося искане за поръчителство на заем - хиляда лева. Подписа; минаха два месеца и ме пита докъде е строежът? Гледам, мигам, не разбирам: какво и защо трябва да строя? Оказа се, на бланката пишело, че поръчителството било до 25 хиляди. Моля Господа да го приеме, но да не го задържа дълго Там! Светът е празен без хора като него |
JKMM 05 Мар 2018 00:24 Еволюцията е: правова държава социална държава пряка демокрация Не ми се търси, та ще попитам - това откъде следва? Защото примерно в древна Атина преди пряката демокрация не е имало социална държава. Не се е казвала така и, разбира се, е имала по-различен смисъл. Но реформите на Солон и Клистен са именно в такава посока. |
Не се е казвала така и, разбира се, е имала по-различен смисъл. Но реформите на Солон и Клистен са именно в такава посока.    |
Туткалчев 07 Мар 2018 20:06 А освен Blah, нещо по същество? Ще го приемем с благодарност, каквото и да е. "м" от името на всички в дискусията |
ivm1976 11 Март 2018 08:52 "Очаква се днес китайският парламент (Националният народен конгрес) да одобри историческа промяна в конституцията на страната. Тя ще премахне ограниченията върху президентския мандат, проправяйки пътя на президента Син Дзинпин към вечна управленческа власт, предаде Бгнес. Депутатите най-вероятно ще въведат като нов принцип в преамбюла на Конституцията и "Мнението на Си Дзинпин за социализма с китайски характеристики на една нова ера". Ако тази промяна бъде въведена, правителството ще се сдобие с правото да третира всяка критика срещу Си като противоконституционна. Създаването на нова национална регулаторна комисия също ще бъде заложено в китайската конституция. Комисията ще работи с големи правомощия и заедно с правосъдната система срещу корупцията, злоупотребите в офиса на Си или твърде слабото изпълнение на политическите цели от страна на служителите или държавните чиновници." Запомнете този исторически момент. Китай тръгва надолу. Великият Дън Сяо Пин създаде работеща система която измъкна Китай от глада и беднотията и го направи велика икономика. Тия сега развалят всичко. Системата на Дън свърши историческо дело. Вместо малоумното "да счупим цялата оранжерия" на Горбачов, Дън Сяопин каза "да бързаме бавно" и отвори прозорци в оранжерията. Създаде анклавна икономика. Капиталистическите анклави, управлявани от ККП и въздействащи върху цял Китай, действително преобразиха икономиката му, но и породиха нови противоречия. На първо място, в анклавите живеят около 200 милиона души, а работят 300 милиона - 1/5 от китайците. Това противоречи в много по-голяма степен на държавния строй в Китай и вътрешнополитическите му цели, отколкото сегашната промяна в конституцията. Моделът на Дън е моделът на Хонг Конг - с определени плюсове, но и със значителни пороци. Освен "хоризонтално" неравенство създаде и нетърпимо "вертикално" - невиждана и при императорите поляризация. Още по-нетърпима е корупцията, като при всяко здраво общество. Трети проблем е постоянното боричкане за властта. 10-годишното ограничение на Дън премахна геронтокрацията, но отвори пътя за създаване на клики в ККП, тоест за скрита многопартийна система. Та затова |
| >>><<< Дано да греша, но ми се струва, че сме пред война. Дано грешиш, приятелю, инак много симптоми се подават изпод политическите одеала и много голи краци лъсват. Сирийската война, която аз нарекох преди две години "световна", не успя да се разрастне до истинска такава, въпреки че формално в нея участваха повече държави от тези във В.С.В. Обаче! Въгленчето си тлее и някои непрекъснато го духат... |
| >>><<< Уважаеми Туткалче-е-ев ?Три дни стигат за рецензия Верно, Тути се тутка нещо...не му се разтяга мислата натам...  |
Какво правим? Надяваме се да оцелеем. След това: https://theanarchistlibrary.org/library/peter-gelderloos-anarchy-works |
| >>><<< D4D5...подвеждаш с тоя си линк... Ми то значи няма кой да застрави кираджиите да си плащат наема или хотела дори, на съни биич... А требе и секи да е с пищов, докато накрая останат няколко мъжкара да се гърмят за некоя гола пома*. _______ *типаж от фантастиката - "СмелияТ ЧУНГ" НЯКОЙ ОТ ВАС МОЖЕ ЛИ ДА НАПРАВИ АРБАЛЕТ С ДЖОБНО НОЖчЕ или дялан кремик? Много ще е необходимо!? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sluncho6 |
НЯКОЙ ОТ ВАС МОЖЕ ЛИ ДА НАПРАВИ АРБАЛЕТ С ДЖОБНО НОЖчЕ или дялан кремик? Много ще е необходимо!? Ъм... първоначално ще заложа на лък, докато се усъвършенствам.  Тоя виждал ли си го https://www.youtube.com/watch?v=BEG-ly9tQGk Владее го, хич да не е | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: D4D5 |
Sine_metu 05 Мар 2018 12:43 Не съм съгласен. Според мен допускаш често срещана, включително във форума, грешка – бъркаш спецификата със същността. Или с други думи от взиране в дърветата не виждаш гората.Китайската система за управление е уникална в точния смисъл на думата. … Тъй че не можем да говорим за пряко прилагане на китайски опит. Китайската специфика е била налице и преди Китай да се превърне в икономически дракон т.е. причините за това са други. И съвсем не са уникални, макар че комбинацията им е интересна - пазарни отношения, частна собственост, насърчаване на чуждестранните инвестиции, но не всякакви и на всяка цена, а само в модерна икономика, финансова дисциплина, вкл. недопускане на опасно задлъжняване на държавата, планиране (за чието значение си писал), отказ от приватизация т.е. запазване на държавната собственост (но при наличие на държава, а не при липсата ѝ, както е у нас), еднопартийна политическа система. Ето и материала, който обещах и в който са обяснени тези и други неща: Как стигнахме дотук? 1990-2000. Пълна версия – след 27:25 https://www.youtube.com/watch?v=Ot2oguVQLUY Друго доказателство, че китайският опит е приложим и на други места, е съвременен Виетнам. Макар и близки, все пак през повечето време тези народи имат различна историческа съдба, а през 1979 г. дори за кратко воюваха помежду си. Sine_metu 05 Мар 2018 12:43 След опита за преврат през 1991 г. пък беше забранена КПСС, но в крайна сметка всичко това доведе до разпада първо на СИВ и Варшавския договор, а после и на СССР.Съветският социализъм не реши да се самоубие, а да прехвърли властта от Партията на Държавата, по-точно на републиките. Спомни си, че през 1988 в СССР имаше и конституционна реформа в тази посока, Горбачов стана президент и пр. |
Sine_metu 07 Мар 2018 19:25 Не съм чел нищо подобно.Не се е казвала така и, разбира се, е имала по-различен смисъл. Но реформите на Солон и Клистен са именно в такава посока. Реформите на Клистен водят до установяване на пряка демокрация в древна Атина. Преди това тези на Солон също са променили съществувалото дотогава положение в полза на мнозинството. Ще дам друг пример – според теб Sine_metu 27 Фев 2018 06:40 Социална държава (държава на всеобщото благоденствие) беше изградена в много от развитите страни най-вече в резултат на Голямата депресия и Втората световна война и при наличие на конкуренция от социалистическата система. В последните десетилетия обаче социалната държава бива демонтирана, но вместо нея не идва пряката демокрация, а точно обратното – възстановява се социалното разслоение от времето на марксовия капитализъм (защото така диктуват интересите на малцинството, което вече не се чувства застрашено). С други думи вместо еволюцията да продължи напред по твоята формула имаме регрес - разбира се, от гледна точка на мнозинството.Еволюцията е: правова държава социална държава пряка демокрация |
JKMM 14 Мар 2018 01:37 "Китайската система за управление е уникална в точния смисъл на думата. … Тъй че не можем да говорим за пряко прилагане на китайски опит." Не съм съгласен. Според мен допускаш често срещана, включително във форума, грешка – бъркаш спецификата със същността. Или с други думи от взиране в дърветата не виждаш гората. Китайската специфика е била налице и преди Китай да се превърне в икономически дракон т.е. причините за това са други. И съвсем не са уникални, макар че комбинацията им е интересна - пазарни отношения, частна собственост, насърчаване на чуждестранните инвестиции, но не всякакви и на всяка цена, а само в модерна икономика, финансова дисциплина, вкл. недопускане на опасно задлъжняване на държавата, планиране (за чието значение си писал), отказ от приватизация т.е. запазване на държавната собственост (но при наличие на държава, а не при липсата ѝ, както е у нас), еднопартийна политическа система. Друго доказателство, че китайският опит е приложим и на други места, е съвременен Виетнам. Макар и близки, все пак през повечето време тези народи имат различна историческа съдба, а през 1979 г. дори за кратко воюваха помежду си. Не твърдя, че зная всичко, нито че съм експерт по Китай. Но от приятели-експерти - единият е синолог, другият завърши право в КНР, третият е виетнамист, четвъртият специалист по Лаос - мога да кажа, че Китай и Виетнам са изключително близки в културен и религиозно-етичен план; близостта им е с една идея по-малка от идентичността на арабите и несравнимо по-голяма от тази на своенравните славяни като нас. А системите им за управление - подчертавам, че и тук имам предвид хилядолетните традиции, "същността" както се изразяваш, а не мимолетните отклонения и несъществените разлики - са дотолкова идентични, че векове наред Виетнам е наричан "Краят (в смисъл крайна точка) на пътя на мандарините". Естествено, нямам предвид плодовете Кои са наистина съществените отлики на Китай? Прощавай, но сред тях не е дори една от изброените от теб. Има ги къде ли не. На първо място бих посочил проследимият до легизма (отново ще кажа, че двете основи на китайската система - легизмът и конфуцианството, са на по 25 века; при това непрекъсвани 25 века) примАт на наказателната функция на правораздаването над защитната. Лично съм разказвал на китайци добре познатата ти мантра "По-добре десет виновни на свобода, отколкото един невинен в затвора". После им давах студена вода да се освестят, скъсваха се от смях. Казвам го най-буквално. Смятаха, че си измислям, обявяваха ме за хумориста на века На второ - споменатият и по-горе конфуциански възглед за примАта на морала над закона. На трето - взаимното поръчителство. Едгар Сноу в "Червена звезда над Китай" има страхотни сцени на масови екзекуции; поразителното е, че като заловят едного от петорките, на които са били разделени, останалите четирима доброволно излизат от множеството и коленичат да им секат главите. Има и още, действително съществени, китайски отлики. В миналото някои са били възприемани в някаква степен и от други страни. По-специално, от Япония, що се отнася до гореизброените. Взаимно поръчителство е имало в Русия до началото на XX век и т.н. В момента са уникални за Китай. Важното е, че поради тези особености китайската система не просто и не само работи по начин, който трудно можем да си представим, камо ли да копираме. Различен е самият смисъл на понятията, които използваме и ни изглеждат някаква "същност". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Sine_metu |
Sine_metu 14 Мар 2018 13:59 Напълно съм съгласен – не съм твърдял и не твърдя, че написаното от мен са отлики, да не говорим съществени, на Китай – точно обратното.Кои са наистина съществените отлики на Китай? Прощавай, но сред тях не е дори една от изброените от теб. След установяването на т. нар. комунизъм там едно след друго следват Големият скок, Културната революция и сегашната политика – със съвсем различни резултати. И всичко това на фона на неизменните съществени отлики на Китай, които ти описваш и които без съмнение влияят, но не са решаващи за получаваните резултати. Ето защо смятам, че политиката на Дън Сяопин е била приложима и другаде - наистина заради местните специфики е нямало да даде същите резултати, но е щяла да даде подобни. За увековечаването властта на Си Дзинпин - аз не смятам, че това е проблем, разбира се, ако той има необходимите качества, както изглежда. В това отношение Сингапур е добър пример, още повече, че разликата между мнозинството сингапурци и китайците (ако въобще я има) е по-малка, отколкото между виетнамците и китайците. Но и аз "не твърдя, че зная всичко, нито че съм експерт по Китай". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
JKMM 15 Мар 2018 01:27 Ето защо смятам, че политиката на Дън Сяопин е била приложима и другаде Не бе приложима. Задачата пред ККП бе неизмеримо по-лесна, отколкото пред КПСС. И дотолкова различна, че КПСС исторически не можеше да я реши, както бе ясно още през 1980-те. Най-общо, реформите на социализма трябваше да решат три въпроса: социално-икономическия - монополът на държавната собственост политическия - еднопартийният монопол върху властта националния. Китай практически няма такъв проблем; взеха си Хонг Конг и Макао, ще си приберат и Тайван, по-важното е, че нямат остра необходимост да го решават. При СССР този въпрос бе главният, и продължава да бъде пред Русия, тъй като е не само национален, но и геополитически. Той е отделна, грамадна тема, на която сега не искам да се спирам. Как решиха в КНР и СССР другите два въпроса? По-горе отбелязах най-дълбоките и дълговечни отлики, каквито са според мен. Има обаче друга, по-краткосрочна (ако можем да наречем 70 години кратък срок), но с по-голямо практическо значение за последните 50 или 60 години. Това е "Новата демокрация" на Мао - почти единственото от маоизма, запазено след 1981 и развивано до днес. О новой демократии (январь 1940 г.) http://library.maoism.ru/On_New_Democracy.htm Същината й в социално-икономически план е допускането на частната собственост - нещо, срещу което Съветският съюз десетилетия яростно се бореше, а самия Мао клеймеше като дребнобуржоазен "ревизионист". Така или иначе, и босовете на КПСС кандисаха да ликвидират държавния монопол, но това бе лесната част от задачката. В скоби ще повторя, че на днешните наши политици като на сущи съветски апаратчици им излиза пяна на устите, щом заговорят за "безалтернативния" капитализъм като монопол на частната собственост. Политическият бе по-трудният въпрос. Какво правим с еднопартийната, диктатура? С няколко думи, китайците продължиха започнатото още от Мао - запазиха еднопартийността, промениха и променят другия класически постулат на социализма - диктатурата. "нашите" - наопаки: изхвърлиха еднопартийността, укрепиха и укрепват диктатурата. Специално ще подчертая, а и за да приключим със синологията, че Мао не е нито първият, нито най-дълбокият "ревизионист". Бащата-основател е Едуард Бернщайн. Не знам друг, който да е отнесъл толкова "идеологически бой". Верно казват, че най-много брулят най-плодните дървета. За добро е, поне що се отнася до мене. Едно от нещата, които до днес помня от "разгрома" му в занятията по истмат, е "Демокрацията по принцип унищожава класовото господство, независимо че не е в състояние да унищожи класите. Демокрацията е висшата школа на компромиса." |
Sine_metu 15 Мар 2018 12:17 Съгласен съм, но това е по-скоро специфика на СССР и Русия, а не на Китай.националния. Китай практически няма такъв проблем. … При СССР този въпрос бе главният, и продължава да бъде пред Русия, тъй като е не само национален, но и геополитически. Според мен този въпрос беше толкова остър в СССР на първо място заради социално-икономически и чак след това по геополитически и исторически причини. Но както казваш това е голяма тема и няма смисъл да я започваме. Най-общо, реформите на социализма трябваше да решат три въпроса: Лесна или не, според мен това беше най-важната част. Не си спомням кога „босовете на КПСС кандисаха да ликвидират държавния монопол“, но явно е било прекалено късно. Ето две свидетелства по въпроса:социално-икономическия - монополът на държавната собственост политическия - еднопартийният монопол върху властта националния. ... Как решиха в КНР и СССР другите два въпроса? ...допускането на частната собственост - нещо, срещу което Съветският съюз десетилетия яростно се бореше, а самия Мао клеймеше като дребнобуржоазен "ревизионист". Така или иначе, и босовете на КПСС кандисаха да ликвидират държавния монопол, но това бе лесната част от задачката. "Офанзива": Димитър Иванов за последните дни от управлението на Тодор Живков – след 16:28 https://www.youtube.com/watch?v=JZnIQfV6jRg&list=LLpElOoTRPrLyRRgBgbKyqvA&t=0s&index=42 ; "Офанзива": Разговор с Костадин Чакъров - след 16:50 https://www.youtube.com/watch?v=roNA1yEy0QQ Sine_metu 06 Мар 2018 17:25 Според мен не беше партията – той спокойно говореше и за „недоношчето“, и за това, че развиващите се страни трябвало да гледат на казаното от нас „все едно, че църния дявол им го е казал“ (цитирам по памет), и за снишаването... Според мен руснаците не му позволяваха заради поддържаната от тях остаряла идеологическа догма – това подсказват и пуснатите по-горе интервюта с Димитър Иванов и Костадин Чакъров, пък и цитираното твое мнение от 15 Мар 2018 12:17. ...Тато и приказката му за "недоношчето". Замислял ли си се защо Живков не го поправи? 35 години на власт, в ръцете му бе всичко... Но нещо не му позволяваше да го направи. Партията... Политическият бе по-трудният въпрос. Какво правим с еднопартийната, диктатура? След почти 30 години ясно личи кой е бил прав – разбира се, от гледна точка на мнозинството. При това направеното от китайците не е част от китайската специфика т.е. било е приложимо и на други места.С няколко думи, китайците продължиха започнатото още от Мао - запазиха еднопартийността, промениха и променят другия класически постулат на социализма - диктатурата. "нашите" - наопаки: изхвърлиха еднопартийността, укрепиха и укрепват диктатурата. Но като гледам, с теб май ще си останем на различни мнения по този въпрос.  В днешно време обаче той изглежда по-важен от гледна точка на миналото, отколкото на бъдещето. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
| >>><<< След почти 30 години ясно личи кой е бил прав – разбира се, от гледна точка на мнозинството. А как ще изглеждат нешата от гледна точка на цялото общество и най-вече обществено развитие? |
sluncho6 16 Мар 2018 02:29 >>><<< "След почти 30 години ясно личи кой е бил прав – разбира се, от гледна точка на мнозинството." А как ще изглеждат нещата от гледна точка на цялото общество и най-вече обществено развитие? Защо "ще"? Те и сега изглеждат достатъчно ясно. Има две антагонистични обществени устройства - капитализъм и социализъм и едно неантагонистично - социалната държава. Невежество е да се счита, че едното антагонистично - капитализмът бил "надживял" или "победил" другото - социализма. Капитализмът отдавна е надживян в социалните държави, останалите просто го боледуваме повторно. Социализмът поначало бе временна формация. Не защото го казват марксистите и щял бил да се превърнел в комунизъм. Ха-ха. Главната цел на социализма бе ударна, с много жертви, лишения, национализации, показателно съдопроизводство, уравниловка и всички останали хубостии, модернизация. "Догнать и перегнать", "Големият скок", "За 15-20 години трябва да направим това, което други са постигнали за столетия" и т.н. Социализмът бе създаден за тази цел и програмиран да изчезне след достигането й. Накратко: и обществата имат обективна нужда от неантагонистични устройства, и общественото развитие е в тази посока | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Sine_metu |