ДЕМОКРАЦИЯ Какво помете комунизма? Кой исторически път пропуснахме? Rerum Novarum
Отиди на страница:
| 1 | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Sine_metu |
Третата национална катастрофа е факт. 30% спад на БВП '39-'45 не са измислица. Що - при другите източно-европейски, че дори само балкански страни как е? Спадът на БВп е критерият за национална катастрофа? |
Памфуций 19 Апр 2018 21:06 Мнения: 3,757 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Третата национална катастрофа е факт. 30% спад на БВП '39-'45 не са измислица. Що - при другите източно-европейски, че дори само балкански страни как е? Спадът на БВп е критерият за национална катастрофа? Истината е, че българският човек бе сит, облечен, обут и сигурен за децата си, преди човекомразките експерименти | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Sine_metu |
Памфуций 19 Апр 2018 21:06 Третата национална катастрофа е факт. 30% спад на БВП '39-'45 не са измислица. Що - при другите източно-европейски, че дори само балкански страни как е? Спадът на БВп е критерият за национална катастрофа? По въпроса има отличен автор - Васил Проданов |
Що - при другите източно-европейски, че дори само балкански страни как е? Не си измивай ръцете! Никого не го интересува какво и как е при другите. Въпросът е, защо у нас е така. Материалната мизерия не тежи толкова, убийствена е, духовната мизерия. За нея кой допринесе? |
Памфуций 19 Апр 2018 22:15 Васил Проданов ??? Молим??? И коя негова публикация ? Само за начало - "Вечните неравенства на Балканите" П.С. Уважаеми! |
| Главното. Никой, който има пет с'тинки под шапката, никога няма да каже "демокрация" на проклетата, шибана клептокрация. |
Молим??? И коя негова публикация ? Само за начало - "Вечните неравенства на Балканите" П.С. Уважаеми! Там просто е цитирал Росица Рангелова. БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПА: ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ ПРЕЗ ХХ ВЕК , където  Погледни една Гърция, Турция - каква катастрофа? Авторката - макар и по повод 1989 посочва причината: България се характеризира с най-голяма обвързаност с бившите социалистически страни, като доминиращият търговски партньор е СССР главно като енергиен доставчик и пазар за продукцията й. Както отбелязва Lampe J. (1986), България за втори път през ХХ век се ангажира с един единствен търговски партньор (след Германия през първата половина на века). Следва да се добави - и за втори път прекъсва драстично връзките си с доминиращия партньор - този път след 1989 г., в етапа на преход към пазарно стопанство. |
| За всичко са виновни САЩ. И за това в Русия е толкова хубаво, светло, бодро, махоркино и пияно, а демокрацията - в разцвет. С идването си в Поморие, Варна и наоколо, руският человек допринесе за демократичните тенденции на наша земя. Руската демокрация - най-голямата демокрация на света. |
Памфуций 20 Апр 2018 00:30 И какво трябва да разберем от таблицата? Че до 1950 Гърция и България са еднакво бедни? Че към 1950 Гърция вдига БВП с 20% спрямо 1913, а България с 10%? Ми хубаво. Никой не спори. Или че в периода 1950 -1989 имаме един основен износен пазар? Кой го оспорва? Пък и как да спори, като табличката услужливо спира до 1950? И още по-услужливо пропуска изпреварването ни на гърците към края на 1970-те. Имам роднини в Гърция, познавам страната. Гърците и до днес не могат да преглътнат, че на тази отсечка - 1950-1980 ги минахме като флагче за слалом. Не могат, защото им е важно да са сигурни, че имат една колония до северните си граници; с БЮРМ - две, ако трябва да сме точни. Бавно ще попитам нещо и те моля да внимаваш: За основния си износен пазар СССР изнасяхме храни, напитки, кари, цветни метали, химия, електротехника, електроника и продукция на леката промишленост. Не спорим, че в електрониката и леката промишленост не сме конкурентоспособни, задрасквам ги, ето Въпросът ми е какво или кой ни попречи след 1989 да изнасяме храни, напитки, кари, цветни метали, химия и битова електротехника за други пазари? Вместо това внасяме храни, напитки, кари, химия и битова електротехника, а цветните си метали и златото харизахме на ябанджии. Няма го СССР, няма го. Точка. Но изброените и сега се търсят в цял свят, както се търсеха и през 1990-те. Защо нас ни няма, това питам | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Sine_metu |
| П.С. И инженеринг изнасяхме. Не само за СССР, арабските страни още пазят добри спомени. Но за него не питам. Днешният българин не знае значението на думата, затова. Как да я знае, като даже за ръсенето на асфалт по къра плаща на гърци и италианци |
И какво трябва да разберем от таблицата? Таблицата съм я дал, за да покажа, че приказките за "трета национална катастрофа" през 1945 г. са несъстоятелни. Наистина през 1945 имаме силно съкращаване на БВП, поради краха на основния търговски партньор, а който сме обвързали икономиката ни, но това съкращение е малко в сравнение с другите страни, които са силно пострадали от войната, както и с Турция, при която се забелязва същото такова обвързване. В епохата на социализма тази грешка се повтаря, дори в по-голяма степен - търговията със СИВ се покачва на 80%, а износът почти до 85% . Съответно с рухването на СССР и СИВ, цялата икономика на България се оттича в канала. Както казах това е един процес, започнал с перестройката в СССР през 1986 и продължил около 10 години, усложнен от разпада на старата икономическа система.Предполагам подобна криза ще се очертае и сега, ако - недай Боже - се стигне до разпад на Европейския съюз, макар за 2016 г, износът към ЕС спрямо този към трети страни е в съотношение 2:1. По отношение нарастването на БНП в сравнение с други страни, същата авторка дава следните данни:  и още:   | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Памфуций |
И инженеринг изнасяхме. Не само за СССР, арабските страни още пазят добри спомени. Но за него не питам. Ето и за него:  За последните 10 години България, единствена в СИВ, увеличава драстично вноса си от развиващите се страни (двойно). Това на фона на съкращаващия се износ (с около 18%). Най-драстичен е спадът на износа за развитите западни страни, за сметка на тоя към СИВ (основно СССР). | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Памфуций |
Памфуций 20 Апр 2018 12:16 Браво за копирането на таблиците. Казвам го сериозно. Аз опитвах, ама... Спадът от 1 603 през 1939 на 1 073 през 1945 може да се нарече катастрофа, може и да не се нарича. Не искам да споря. Въпросите остават. Не само че остават, но могат да се поставят и други благодарение на любезно предоставените данни. Защо спадът у нас след разпада на СССР бе двойно по-голям, отколкото в Чехия да кажем? При положение, че ВТ оборот със СССР се различава с колко? 2-5-8% По-лесно ли се продават на други пазари шкоди и турбини, отколкото храни и напитки? Не питам дали след 1991 спряха да ядат и пият руснаците. Нема да ги храним и поим, я, като ще ги мразим. Нали това е "логиката"? За инженеринга опитай друг отговор. Ще помогна. Кой точно завлече Ф. Димитров на Голанските възвишения (не знам защо ги наричат възвишения, като са планина; много прилича на Витоша, само дето е по-гола)? Имахме концесия в Либия. Инвестирахме 200 милиона долара и намерихме 24 находища. Нашият дял бе 32 милиона тона, които при 18 долара за барел струват 4 милиарда и 200 милиона долара. Да, трябваше да инвестираме още 600 милиона, за да докараме нефта до морето и още 600 милиона по-нататък, но си струваше както и да го гледаш. И не щеш ли, Фильо цъфна на Голан. Единствен той, ненагледният. И хоп - задействаха се антиизраелските клаузи в договорите ни с всички араби |
Защо спадът у нас след разпада на СССР бе двойно по-голям, отколкото в Чехия да кажем? При положение, че ВТ оборот със СССР се различава с колко? 2-5-8% По-лесно ли се продават на други пазари шкоди и турбини, отколкото храни и напитки? Не питам дали след 1991 спряха да ядат и пият руснаците. Нема да ги храним и поим, я, като ще ги мразим. Нали това е "логиката"? Не е това логиката и никога не съм твърдял, че сме хранили и поили руснаците, а напротив - винаги съм поддържал тезата, че в периода на възход 1960-1985 този икономически възход е за сметка на СССР: логиката е, че когато изграждаш една икономика с такава степен на едностранна зависимост, тя неминуемо търпи описаните последици, щом факторът на обвързаност претърпи крах. За чехите https://cerge-ei.cz/pdf/wp/Wp110.pdf, писана в далечната 1997 г. Не бива да забравяме, че чехите също преживяха криза на банковия сектор, както и ние 1995-1997. За Либия не съм запознат, но дълбоко се съмнявам, че единствено визитата на Ф. Димитров е причината за срива в търговско-икономическите отношения. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Памфуций |
| За химията. Кому точно пречеше "Видахим"? Виж какъв лесен въпрос задавам. Изобщо не питам защо във Видин от 53 предприятия останаха 3, нито търсят ли се помпи и ризи по света. Ясно е, че ризки се не носят, нито са потрябвали някому помпи. Споменавам ги само защото с част от помпите вървяха и маркучи, в т.ч. уникална българска разработка за капково напояване, а маркучите ги правеше "Видахим". Но разбрахме се - не се обличаме, не ядем, следователно не напояваме. А напоителните системи каква сага са, свет да ти се извие. "Видахим" беше комбинат. Единият завод бе за гуми, а България стана единствената, която ликвидира гумите си. Сърбите имаха два - "Тигър" и "Сава" (словенците), имат си ги и днес. Разходи се до Пирот да видиш сега какво нещо е залупената гумарница. За СССР изнасяхме много малко гуми, а полиамидни влакна (другия завод) хич. Отиваха за Румъния. Обуваха румънките в чорапогащи. Изобщо износът на химически продукти за СССР и СИВ бе малък. Химкомбинатът в Стара Загора изнасяше амониева селитра за Мароко, Тунис, Гърция и Ливан, амониев сулфат за Турция, Италия и Гърция, капролактам за Италия, Швейцария и Гърция; торовите заводи и комплексът в Девня продаваха в цял свят. Другите бивши гиганти "Ямболен", "Свилоза" и по-малкият в Димитровград правеха влакна, които също заминаваха за къде ли не. Дрешките имам предвид. Например 85% от трикотажните облекла на софийския "Пролетарий" заминаваха за Швеция, Финландия, ФРГ, Канада, Ангола и Алжир. |
| Памфуций 20 Апр 2018 15:24 "За Либия не съм запознат, но дълбоко се съмнявам, че единствено визитата на Ф. Димитров е причината за срива в търговско-икономическите отношения." Естествено, че не е. Наградата ни е за цялостното творчество на споменатия, както и на останалите като почнеш от Андрей Карлович, още съветски. "логиката е, че когато изграждаш една икономика с такава степен на едностранна зависимост, тя неминуемо търпи описаните последици, щом факторът на обвързаност претърпи крах." Там е работата, че няма такава "логика". 1995 е годината с най-голямо промишлено производство през целия "преход". През 1995 отдавна го нямаше "факторът на обвързаност". После, защо разглеждаш сий "фактор" само като плюс? Свидетелствам от първо лице, че през 1991 аграрниците си фърляха капите от кеф, че вече го няма. С него се отекоха и ниските цени, по които изнасяхме за СИВ. Проблемът ни не е дали го има, или го няма "факторът", а че вече нямаме какво да изнесем. Световните цени на храните си растат през всичките десетилетия; не ми се рови, но по памет нарастването към 2000 бе със 121%; а ние имаме само зърно и само защото е субсидирано. Селското стопанство на България (!) през 21-я век е тип късен палеолит. Това е проблемът, а не "фактори"-те |
Памфуций 20 Апр 2018 15:24 Птичият поглед не стига за анализ. Той очертава явлението, но истинският анализ е отдолу нагоре. Такъв анализ на българската индустрия бе извършен през 1990. 2 500-те най-големи български предприятия, едно по едно. Темата: накъде и как след СИВ? Изводите: За 500 завода трябваше да забравим. Някои заради „фактора на обвързаност”, като Девети май (Бета)-Червен бряг и други от ВПК. Лично мен ако питаш, леката бронетехника и многофункционалните високопроходими автомобили и тогава, и сега са търсени навсякъде по света, но кой съм аз, че да споря с големите? Немалка част от осъдените обаче нямаха нищо общо със сий „фактор”. Например ОЦК-Кърджали или Плама-Плевен. Оловото и цинкът, маслата и нефтопродуктите се продават навсякъде. Причините да ги ликвидираме бяха терминалната амортизираност (главно на ОЦК), скъпата транспортна схема (Плама) и най-паче наличието на по-ефективни алтернативи: нефтохимите в Бургас и Русе (тамошното нефтохимче им. Леона Таджера бе малко, но точно за масла) вместо Плевен и Комбинатът за цветни метали в Асеновград вместо Кърджали. Третата част си бяха грешка поначало. Със СИВ или без него, целият Комбинат за тежко машиностроене в Русе и половината в Червена могила си бяха мъртвородени, а други – мъртвозаченати. Може ли да ти хрумне в края на 1980-те да правиш нов завод за пишещи машини? Дай да спретнем и един в Асеновград, понеже пловдивският е „затрупан” от поръчки. 1 000 завода бяха заплашени, но можеха – и повечето трябваше! – да бъдат спасени. Трудно, ама кой казва, че реинженерингът на предприятие е лесна работа? Емблемата на тая група е Кремиковци. Ако някого истински удари разпадът на СИВ, безусловно това са Химко и Кремиковци. Свършваха или бяха на път да свършат преференциите при доставките на железна руда, природен газ (при газа имахме до 1999 известни количества по Ямбургската спогодба) и кокс. Въпреки това, оценката, потвърдена и от американци, бе, че могат да оцелеят. Много любопитна за нашата малка дискусия е групичката предприятия, чието ликвидиране неоснователно и със задна дата приписаха на СИВ. Ти как мислиш: щяха ли да работят телефонният завод в Белоградчик и заводът за автоматични телефонни централи в Благоевград, ако СИВ бе останал? Според мен руснаците щеха да купуват стара съобщителна техника толкова, колкото и пишещи машини. Това във връзка с някои твърдения, че СИВ с „лесния” си пазар ни бил виновен за мързела. 1 000 завода не бяха застрашени от разпадането на СИВ. Най-голямата заплаха за икономиката като цяло бе преминаването към международни цени на течните горива (за газа споменах, а ядреното гориво поначало е евтино). В анализа нямаше повече по въпроса, но моята оценка е, че за жалост точно тази заплаха не се прояви както трябва. Може би ако нефтените цени не бяха останали спокойни, а бе ни треснал по главите горният праг, щяхме да видим и долния, та да си довършим Белене. Може би. И още нещо. Хърсев неотдавна претопли манджата, че много бързо е трябвало да приватизираме. Доводът му за мен е много странен, много меко казано: в началото на 1990-те на пазара наведнъж излезли много източни активи, тоест свръхпредлагане, сиреч ниски цени на активите, та затова да сме били побързали да се вредим за продаването на безценица. Американците съветваха, не знам защо, обратното. И да си пазим печелившите казваха |
| Вземам повод от днешното съобщение на министър Порожанов, че за едни и същи стоки плащаме 40% повече от западноевропейците при 25% по-ниско качество. Това е признание, че основната идея на ЕС за свободен пазар е компрометирана. Какво ни пречеше да си имаме национално производство и да внасяме същите стоки с 15% мита при по-високо качество? Припомням и доклада на ЕК от 2016 година, че от присъединяването на 10-те източноевропейски страни са спечелили 12-те най-развити западноевропейски. И така - време за равносметка? |