...из мрежата - Антибългарите и нашата перспектива като народ
Отиди на страница:
Една вечер, пак след такъв спор в този форум отворих "История славяноболгарская"* и започнах да броя колко пъти се срещат думите славянин, славяни, славянско, славянски, славянска. За нула време стигнах до 15-20 и се отказах. То няма как да е иначе, най-малкото заради "История на славянското царство" на Орбини, служила за първоизточник на Паисий. *комуто не се харесва, да чете го счита "История славноболгарская" Но пък тези наши сънародници, решили по свои си подбуди да не са славяни, са в правото си да се самосъзнават като ескимоси, патагонци, кумани или сенегалци. За последен път. Славяни, подобно на германци, подобно на романски народи е езикова група. Нито по през Първата, нито през Втората български държави българите не се идентифицират като "славяни". Нещо повече понятие "славяни" не съществува , епизодично се среща понятието "словени". Както вече посочих , разбирането, че българите са славяни, и то в етнически смисъл, се налага у нас едва в периода между средата на 18 и средата на 19 век. Това разбиране за славяните като етническа група води началото си от далматинеца Винко Прибойевичот остров Хвар, който отпечатва във Венеция през 1532 г. своята книга "Слово за произхода на увенчаните със слава славяни", с което поставя се ражда т.нар. Илиризъм, който вижда в славяноговорящите далмати, хървати, сърби, българи и поляци потомци на античните племена илири, трибали, гети, македонци, сармати и прочее. Така се ражда интересът към славявянските народи. Мавро Орбини, сам далматинец от Дубровник , е представител на тази традиция и я излага в труда си „Il Regno degli Slavi“ (Царството на славяните), един от основните източници на историята на Паисий. Христофор Жефарович, предшественик на Паисий също е последовател на Илиризма, и неговата "Стематография" е дефакто превод на тази на Павел Ритер Витезович, 1701г. от латински. Илиризмът е предшестващият стадий на панславизма в неговия централноевропейски (чешки и полски) и руски варианти. Както посочих, Орбини е преведен на руски и оказва значително влияние на руската школа, особено в периода на спора между "норманисти" и "слависти" в Русия. Безспорно, Паисий , който черпи от Мавро Орбини, и неговата "История-славянобългарска" оказват огромно влияние върху себеосъзнаването на българското население в Османската империя, особено осъзнаването на на българите като славяни. Този "стълп" в идентичността на българите, както пише в текста, дължим най-много на него и разбира се, последвалите разработки от руски учени и българи, учили в Русия. Но по същество, "славянската идея" е рожба на западното, католическо (защото през 15-16 век, линията "изток"-"запад" в Европа е конфесионална) общество. * Всъщност, благодарение на учени като Илия Конев (Българското възраждане и Просвещението , в два тома т. 1, С., 1983 и т.2 С. 1991 г. и Европеизацията на българската култура. С., 1987.) и и Николай Генчев (Българско възраждане. С., 1978 и особено Българската култура 15-19 век. С., 1988) ние имаме една доста добра картина на европейското във възрожденската ни култура, когато се оформя и дефинира българската нация. --- *  | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: Памфуций |
| >>><<< Доколко и как религията живее в главата на българина християнин и напуска ли го, за да се прояви политически, е доста интересен въпрос. За съжаление не е достатъчно изследван. Все пак разходка в миналото би хвърлила светлина върху процесите днес. В епохата на османското владичество християнската вяра опазва и крепи българина. Но Новото време носи нюанси. Възраждането тръгва от книга на монаха Паисий, в която той не е загрижен особено за вярата, а за етническото обезличаване. Екзархията като цел е не теологично, а народообразуващо дело. Ботев директно презира "православните скотове", а най-светлият дякон в историята ни прави доста небогоугодни неща. До средата на XX век масовият българин е религиозен, но все повече физическото възприемане на света доминира, взривявайки догматичната представа за добро и зло. Мисли на Диян Божидаров |
Славяни, подобно на германци, подобно на романски народи е езикова група Е-е-е... Най-после някой да го каже точно и ясно. Благодаря, Памфуций! |
как религията живее в главата на българина християнин и напуска ли го, - В епохата на османското владичество християнската вяра опазва и крепи българина. Хора, дори и талалнливи, но израстнали в атеистични времена, трудно правят разлика между религия и вяра, и затова се объркват... |
Възраждането тръгва от книга на монаха Паисий, в която той не е загрижен особено за вярата, а за етническото обезличаване. Екзархията като цел е не теологично, а народообразуващо дело. И все пак точно през Възраждането са писани основните текстове за насилствената ислямизация българите, през Възраждането "Балканджи Йово", написана от Славейков, се преподава едва ли не във всяко училище, и точно това разбиране на "младите" за Църквата като политически инструмент на нацията, остава извън тялото на нацията десетки хиляди българи патриаршисти. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Памфуций |
| Както и мюсулмани, а ако питаш и протестанти и католици по формулата че българинът е православен. За атеистите пък... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Кайзер Созе |
В епохата на османското владичество християнската вяра опазва и крепи българина. Клише. Далеч от истината. Възраждането тръгва от книга на монаха Паисий, Клише, също невярно. Идеите на Паисий биват разбрани, припознати и и използвани много (70-80 години) по-късно. в която той не е загрижен особено за вярата, а за етническото обезличаване. Абсолютно невярна интерпретация. Книжицата на Паисий не е внимателно четена и осмислена. |
И все пак точно през Възраждането са писани основните текстове за насилствената ислямизация българите През мноооооого късното възраждане. Впрочем има страшно идиотски фалшификати на "народни песни", Веркович е пълен с подобни измишльотини: Янудо, гюзел Янудо! Потурчила се е Януда на първнио ден Великден. Как' си дойде ден Великден, кинисало малко и големо, малко и големо, старо и младо, на църква да идат, Христоса да чинат. Януда га яд паднало, яд паднало, жал добило, че на църква не отива, че Христоса не ке чуе, и на буле натемиса: - Натема ви, пусте буле, що ми мене излъжахте, од вера ме одверите, та ми мене потурчите. Я глейте, глейте, кадуне! Ка отиват на църквата мало и големо, старо и младо. Що немате ден Великден и немате ден Гюрговден. Бре блазега тая всра, що си има ден Великден, ден Великден, ден Гюрговден. Я вие лю един пущен байрам и негу не гу знаете кой ден ви е, кой не е! На вишен Господ гледате, сос куршум го поминувате! Кадуне й велет, говоре: - Молчи, молчи, Янудо! Ке да дойде нашио байрам и ние ке се примениме, примениме, наредиме. Януда вели, говори: - Варай, варай, пусте буле! Ем примениш, ем наредиш, кой ке тебе да те види? Да на църква ти ке идеш, що немате пуста църква! Я буле й зборуваха: - Янудо, гюзел Янудо! И ние имаме джамия. Януда вели, говори: - Варай, варай, пусте буле! Вие с турци не се бъркате, вие с християни не се бъркате, дома седиш кукувица. Това е все едно полуграмотен скатаджия прави опит за поетичен блог. Има и втори вариант: Янудо, гюзел Янудо! Потурчила се е Януда на първио ден на Великден. Де се дойде ден Великден, ден Великден, ден Гюрговден. Сички идат на църквата, малко и големо, старо и младо да си чует "Христос анещи". Как ги виде Януда, яд й падна, жал й доби, на буле си натемиса: - Натема ви, пусте буле, що ми мене излъжахте, излъжахте, потурчихте, од вера ме одверихте, од друшки ме оделихте. Я буле й зборуваха: - Молчи, молчи, Янудо! Нека дойде нашио байрам и ние да се примениме, примениме, наредиме. Януда им вели, говори: - Варай, варай, пусте буле! Лю един пущен байрам и него не гу знаете кой ден ви е, кой не е! На вишен Господ гледате, с куршум га ударате, на джамия не отивате, сос мажи не се бъркате. Има и много забавно пояснение: Тази песен спада към великденските и представлява разширено и подобрено повторение на песен 19; именно когато вече записаните песни четях повторно на Дафина за по-голяма точност, тя остана недоволна от песен 19 и каза да я запиша отново: тогава ми я каза така, както тук е дадена под № 235. Това донякъде свидетелствува, че много от тези песни Дафина само дотъкмява със своята поетическа дарба и като истинска импровизаторка облича своите мисли в слова. (бел. зап., С.В.). | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Плътеник |
Клише. Далеч от истината. Що бе, док, кое опази българите, щом не е вярата? Дай да ти чуем близката до истината версия. Ма подозирам, че ще скипнеш. |
Фактът, че е нямало от какво да се пазят. От асимилация. Не зацепи ли за кво става дума? Петстотин години са тва, не пет. Много поредни поколения, които никога не са живели в България. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: D4D5 |
Много поредни поколения, които никога не са живели в България. Интересно. Кое опазва кюрдите? Как изглежда българската вяра? |
Интересно. Кое опазва кюрдите? Как изглежда българската вяра? Понеже нямаш аргумент, мина на въпроси. Трима доктори се сбраха за секунди. Ако не е вярата, кое е спасило българите от асимилация? Дай да ти чуем версията, така и така се намеси. |
Ако не е вярата, кое е спасило българите от асимилация? Липсата на всякакви опити за асимилация. Колко пъти да го повторя? Ся да чуем за кюрдите и за българската вяра. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Плътеник |
Липсата на всякакви опити за асимилация. Колко пъти да го повторя? Колкото и пъти да повториш една глупост, тя си остава глупост. Турцизацията е процес, проявен основно в периода от падането на България под османска власт до освобождението ѝ, при който част от българите са подложени на етническа и езикова асимилация от страна на османските турци. Турцизацията по нашите земи обикновено е резултат на предшестваща я културна асимилация – т. нар. ислямизация. Самото име на „турци“ се появява в българската книжнина през втората половина на 18-ти век, т.е. с началото на Възраждането, а придобива гражданственост едва през 19-ти век. Дотогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите „агаряни“ и „измаилтяни“. В самата Османска империя съществуват два термина за обозначаване на идентичност: простонароден човек (турчин) и династичен аристократ (османец). Самото название турчин дори през 19 век не е престижно и се отнася за тюркски говорещите номади и селяните в анадолските села. До признаването на български миллет през 19-ти век, българите имали съзнанието, че принадлежат към отделна езикова общност, но тя не създавала толкова силни чувства на привързаност и лоялност както рум миллета, тоест те били изгубили националното си самосъзнание.[1] Самата миллетска система дава редица законови и практически привилегии на мюсюлманите, което стимулира християните да приемат исляма. Голям принос има въведения от султан Мурад I през 1360 година „Кръвен данък“, при който деца биват насилствено взимани в „Еничарския корпус“, забравяйки за своя род. Робството било официално регламентирано със закони, а страната била покрита с робски пазари[2]. Влияние оказва също и похамеданчването на населението. Този процес ясно бива описван в старите български песни на българския фолклор. След освобождението на България, и падането на комунизма, през 1990 година е създадена етническата партия ДПС, която прави опити да изгради сред българите мюсюлмани турско самосъзнание |