– Кого и куда вы ведете?
– И не спрашивайте, индо сердце надрывается; ну, да про то знают першие, наше дело исполнять приказания, не мы в ответе; а по-человеческому некрасиво.
– Да в чем дело-то?
– Видите, набрали ораву проклятых жиденят с восьми-девятилетнего возраста. Во флот, что ли, набирают – не знаю. Сначала было их велели гнать в Пермь, да вышла перемена, гоним в Казань. Я их принял верст за сто; офицер, что сдавал, говорил: «Беда, да и только, треть осталась на дороге» (и офицер показал пальцем в землю). Половина не дойдет до назначения, – прибавил он.
– Повальные болезни, что ли? – спросил я, потрясенный до внутренности.
– Нет, не то чтоб повальные, а так, мрут, как мухи; жиденок, знаете, эдакой чахлый, тщедушный, словно кошка ободранная, не привык часов десять месить грязь да есть сухари – опять чужие люди, ни отца, ни матери, ни баловства; ну, покашляет, покашляет, да и в Могилев. И скажите, сделайте милость, что это им далось, что можно с ребятишками делать?

Я молчал.

– Вы когда выступаете?
– Да пора бы давно, дождь был уже больно силен. Эй ты, служба, велика мелюзгу собрать!

Привели малюток и построили в правильный фронт; это было одно из самых ужасных зрелищ, которые я видал, – бедные, бедные дети! Мальчики двенадцати, тринадцати лет еще кой-как держались, но малютки восьми, десяти лет… Ни одна черная кисть не вызовет такого ужаса на холст.
Бледные, изнуренные, с испуганным видом, стояли они в неловких, толстых солдатских шинелях с стоячим воротником, обращая какой-то беспомощный, жалостный взгляд на гарнизонных солдат, грубо ровнявших их; белые губы, синие круги под глазами показывали лихорадку или озноб. И эти больные дети без уходу, без ласки, обдуваемые ветром, который беспрепятственно дует с Ледовитого моря, шли в могилу.

И притом заметьте, что их вел добряк офицер, которому явно было жаль детей. Ну, а если б попался военно-политический эконом?
Я взял офицера за руку и, сказав: «Поберегите их», бросился в коляску; мне хотелось рыдать, я чувствовал, что не удержусь…

на баски

ама за другия го гледай с червено знаме в схватка с полицията.

Антон Вранчич (1553 г.)
Когато започнахме да минаваме реката, пред нас се изпречиха други турци, между които един беше по външност и облекло по-високопоставен от другите. След тях вървяха петима египтяни, които сега наричаме цигани или цингани, вързани за шията с една верига и влачени в една редица. Те издаваха жални викове и окайваха немотията си. Тогава аз попитах турците какви са, тези и каква е причината, за да бъдат те оковани във вериги?
Отвърнаха ми, че са събирани вместо данъци, когато могат да се състоят както в пари, така и от малолетни деца. Ужасих се от този жесток данък-десятък и от това оскърбление.

Тогава научих, че имало някога обичай на всяка пета година да се събира този данък от малолетни деца. Сега това правят на втората и третата година, и то по-жестоко, отколкото позволява приетият закон, дори заграбват забранени деца и макар да са се договорили за цената, поради алчност развалят пазарлъка н пак го възстановяват. Поради това става така, че нещастният народ, като чуе за събирането на този данък и щом разберат, че турците са дошли някъде, завеждат децата си в горите или ги изпращат другаде, докато мине бедствието. До тази жестокост турците не прибягват в началото, на победите си, но по-късно, когато са изнесли далеч напред граничните черти и вече държат здраво властта си над завзетите земи. Такъв данък трябва да плащат тези, които се домогват до престола на турците и вярват, че те могат да проявяват снизходителност към нашия род. Живели са с тази измамна надежда и гърци, и мизи, и траки, и други, които са били подчинени по-рано. Дори и сега след като владенията им са стигнали до нас, турците измъчват всички останали.

Ханс Дерншвам (1553 г.)
По пътя срещнахме 10 товарни коня, на тях по 2 коша и във всеки кош по един човек –отвлечени от разни места хора. Някои от тях бяха покрити като жени, а други – с платнени качулки с по две дупки за очите; караха ги за Цариград. Ако не са търговци, които търгуват с пленици, то сигурно някой висш турски подлец ги праща за подарък, тъй като те всичките не познават по-голяма и полезна търговия от тая.
....
Този ден край един кладенец срещнахме 4 покрити коли, от които край кладенеца слязоха много млади красиви момчета. Всички бяха облечени по турски, говореха различни езици, също италиански, хърватски и унгарски. Трябва да са собственост на търговци, които търгуват с хора, или на пашата от Темешвар.
....
В Бабаески има две турски джамии, но не видяхме никаква черква. От една стара гръцка черква, построена по античен начин, турците са направили турска джамия, като са я замазали и разрушили прозорците и други пристройки. Вътре на хлад лежаха няколко мързеливи попове – измамници, като свине върху овчи кожи. В джамията имаше и много други овчи кожи, върху които турците се молят по своя обичай. Споменатите попове бяха нехранимайковци-дервиши, което означава нещо като отшелници и монаси, но облечени като другите турци. ..... Гореспоменатото село е разположено на приятно място, край рекичка, сега в него има градини, колиби, ниви, но не се вижда никаква къща. Всички имат големи дворове, обградени с ровове, тръни, стени от кал, така че човек не смее да влезе, защото няма вече да излезе – ще го отведат и продадат. Както в цяла Турция, такова престъпно препитание е явно и ако можеха да продадат и унищажат един гяур, т.е. един христянин, или цялото християнство, то те биха извършили добро дело според своите схващания.
....
Привечер срещнахме също 8 товарни коня и на тях в кошовете – унгарци, млади и стари. Водят ги насам, като че ли турчинът иска съвсем да опостуши страната, и в мирно време, и при война...
....
И навсякъде, където преминахме през страната, целият народ работеше само за султана – негова ангария. Само християните биват угнетявани.

Наште патриоти си искат султана.

Професоре, за автентична история можеш да ползваш
...не знам, Стайнбек, не съм сигурен, че това е правилния подход.
Аз правя разлика между "истинска", "автентична" история (каквото и да означава това) и исторически факти, базирани на находки, писани документи, разкази на очевидци (за новата и най-новата история) ... за мен не е история порнографията на журналист