Обединение със „съюзистите“

През 1894 г. „партистите“ – БСДП, и „съюзистите“ – БСДС, решават да се обединят в Българската работническа социалдемократическа партия в името на единодействието. Новата партия обаче се раздира от вътрешни идеологически борби между марксисти, водени от Димитър Благоев и реформисти, сред които Кръстю Раковски и Янко Сакъзов.

През 1897 г. Благоев започва да издава списание Ново време, което редактира почти до края на живота си.

Активен деец е на Пловдивското македоно-одринско дружество – от 1897 г. е председател, а по-късно е подпредседател на настоятелството.[2] В 1898 година Гоце Делчев прави опит да го убеди да застане начело на изпадналия в криза Върховен македонски комитет. Благоев заявява, че е готов да участва в дейността на пловдивското македонско дружество, но отказва да се занимава главно с Македония.[3] Благоев е делегат на Шестия македонски конгрес от Пловдивското дружество и в речта си пред конгреса критикува характера на организацията и се обявява за създаването на Балканска федеративна република.[4]

През 1899 г. е избран за народен представител, но изборът му е касиран. През 1902 г. отново е избран, този път заедно с Георги Кирков. От страниците на „Ново време“ и парламентарната трибуна Димитър Благоев подлага на унищожителна критика не само буржоазните правителства, но и реформисткото течение на „общоделците“ в БРСДП.

Това допринася за окончателното разцепване на партията на две – БРСДП (тесни социалисти) и БРСДП (широки социалисти). Благоев оглавява партията на „тесните социалисти“, която остава на марксистки позиции.

През 1904 г. с прякото участие на БРСДП (т.с.) и лично на Благоев се учредява Общият работнически синдикален съюз (ОРСС) – първият неказионен профсъюз в България. ОРСС организира големи стачки срещу лошите условия на труд – на миньорите в Перник от 1906 г. (първата Пернишка стачка), както и на работниците в кибритената фабрика в Костенец от 1909 г.

Благоев настоява партията да води постоянна масова пропаганда сред работниците в България, отхвърля идеите за ново обединение с „общоделците“-реформисти.

През 1910 г. води делегацията на партията на Копенхагенския конгрес на Втория Интернационал.

През 1911 – 1915 г. е общински съветник в София.

Мислех, че на игнор човекът се засрамва и престава да пише

Мислех, че на игнор човекът се засрамва и престава да пише

Девширмето спира след Карловацкия мирен договор (хайде да приемем спорната 1705)

По данни на Портата между 1857-1867 г. в империята се преселват близо 1 милион черкези, които водят със себе си около 150 000 роби, като двете основни черноморски пристанища, служещи за врати на преселението са Варна и Кюстенджа.24 � � � � � Ролята на черкезката колонизация в европейските вилаети като водещ фактор за засилване на робовладението е добре схваната от българската възрожденска преса.25 Всичко това превръща робството в българските земи в жива практика непосредствено преди Освобождението.26

По време на Априлското въстание практиката на отвличане в робство е максимално разширена, за което говорят и български, и чужди документи.28 Така например, след намесата на холандския вицеконсул във Варна са освободени 825 български жени и деца, готови за транспортиране към Цариград.29 Този и други подобни случаи придобиват широка популярност в европейския печат. Политическата емиграция в Париж отправя съвети до Високата порта да ограничи тази практика, която значително уврежда образа на империята пред европейското обществено мнение, с оглед следвоенните споразумения и нуждата от европейска подкрепа. Повлияно от такива съображения, османското правителство чрез в. „Куриер д`Ориан” оповестява забраната на търговията с роби в Дунавски, Одрински, Битолски и Босненски вилаети. В Одрин е съставена специална комисия, която да контролира изпълението на забраната, докато мерките в останалите три вилаета са под надзора на адинистративно-полицейските власти.30 Едновременно с това местните органи на Българската екзархия правят опит да откупят и върнат отвлечените, а екзарх Антим І поставя този въпрос и на вниманието на Руската православна църква.31 Във връзка с това развитие, през октомври 1876 г. руският канцлер княз Горчаков има идея да постави въпроса за окончателна забрана на робството в Османската империя на вниманието на Цариградската конференция.32 Там проблемът с отвлечените в робство българи намира своята естествена кулминация в известния случай, при който на подкрепящия Портата британски посланик Елиът е представено откупено българско дете от един от многобройните Цариградски пазари.

магданозд

McDanoz