Ама някои са бленували БЪЛГАРИЯ. Не им е било достатъчно да живеят у дома си на гости.

Те присъстваха и във вчерашната тема за антибългарите, която я спряха.
Надявах се, че тук ще ни оставят на мира, щото темата е друга, но те се намърдаха и тук!
Въпреки заглавието!
Гьонсуратлък!

Наместникът пак продума нещо. Аврам кимна и продължи:
- Какво ще кажеш, майстор Стояне... то що има за казване, вземи и още утре заведи детето си в елинската сколия. Много и много по-добре е там. Ти нищо нема да плащаш за учението му и книги ще получи детето.
- Е харно, харно, чорбаджи Авраме... ние со жената говорихме... и тя иска в елинското школо... аз, знайш ли... в църквата, като пеят на гръчки, нищо не разбирам, а повеке на гръчки пеят и аз така си стоя. Ако пеят на славянски, колкото малко да е... и него аз много не разбирам, но се разбирам, наше си е и ми е да ти кажа. Моят Лазе...
Султана прекъсна мъжа си от Страх да не би той да сбърка нещо:
- Ние и преди това решихме да го дадем в елинското сколо. При даскал Божина то сичко изучи. Сега Лазар помага на даскала, учи другите деца...
- Да, наш Лазе учи другите деца... - повтори Стоян.
- За плащането - продължи Султана, - ние ще си дадем колкото е нужно. И за книги, и за сичко. Дал е господ.
- Лесно, лесно - смръщи пренебрежително вежди Немтур и се обърна към Стояна: - А ти, майстор Стояне казваш за нашето. Нашето, знам, ама друго си е гръчкото. те, гърците, во сичко са къде-къде по-напред от нас. Ето, детето ти, ако върви така, може и в Атина да отиде, та чак и владика може да стане. Да имах аз син - хич немаше да му мисля. Но ето господ само едно момиче ми даде.
- Знайме я, знайме я -усмихна се любезно Султана, - Ния, Евгения. Тя идва у нас, нели живейте наблизу, идва, дружи с нашите момичета, събират се, деца. Малка е още тя, ама е умно, хубаво дете.

Отвън се чуха тихи стъпки. Султана се обърна и отвори вратата. Влезе Манда, по-голямата й щерка, около десетинагодишно девойче - чисто, спретнато, с пламнали от свян страни. То пристъпваше предпазливо с лъснат, калайдисан поднос в ръце.
- Повелете - рече Султана, а девойчето поднесе редом на гостите и на баща си по чашка ракия и чашка горещо кафе.
Гостите скоро си отидоха. Не минаха няколко минути, и в двора на Стояна Глаушев влезе Климент Бенков. Неговата къща беше насреща, през тясната уличка. Той бе видял, когато архимандритът и Аврам Немтур влязоха у Стояна, видял бе и когато излязоха. Неговото по-голямо дете беше другар на Лазара, ходеше също в школото на даскал Божина и бе разказало на баща си за посещението на архимандрита в школото. Аха! Я да видим какво търсят тия двамата в къщата на Стояна Глаушев! Той влезе в двора на Стояна като стар познат и съсед. Червенината по лицето на Стояна и самодоволната му усмивка още не бяха изчезнали.
- Кажи, съседе - започна Климент Бенков още сядайки, - какъв ветър ги довея у тебе тия двама люде... Не съм ги виждал други път в двора ти.
Стоян побърза да се похвали:
- Дойдоха за Лазара. Хвалиха го много. Казаха да го дадем в елинското школо. По-голема наука да учи. Голем човек ще стане наш Лазар, тъй казаха те.
- И ние си бехме решили да го дадем веке в елинското школо - каза Султана. - Той веке сичко научи у даскал Божина. И твоят Андрея. Те нели заедно вървят.
- Тия двама люде, ще ви кажа аз - викна Климент Бенков, - не са дошли за добро в къщата ви. И тоя фанариотин, архимандритът, не е дошъл за добро в Преспа.
- Що думаш, Климе... Как тъй - отвърнаха в един глас Стоян и Султана.
- Те са дошли - продължи Бенков, без да ги слуша, - дошли са да вземат детето от ръцете ви, те искат да го направят грък!
- Ха - кривна врат Стоян, - грък!...
- Така да си знайте. Аз знам защо е дошъл в Преспа новият наместник, знам какво мисли, какво крои той, а Аврам Немтур е негово мекере. Те ви залъгват и ще ви вземат детето. Може да стане вашият Лазар голем човек, но не за вас, а за них. Тъкмо защото е такова дете, знам го аз, те искат да ви го вземат, да му вземат душата.
- Мой Лазар грък нема да стане! -закани се някому Стоян и отсече с ръка.
- Нема да стане... ти само им го дай. Той е още дете, ще се повлече по них. Те, фанариотите, с памук ти изпиват кръвта. Нема да усетиш. Нема...
- Климе, Климе - прекъсна го предпазливо Султана, - съседи сме, познаваме се още като деца, не мислиш злото на детето ми, знам, те с твоя Андрея се са заедно. Кажи ми сега ти: намислили сме ние наш Лазар да учи по-нататък, а къде другаде да го дадем? При даскал Божина нема какво повеке да учи. Даскал Божин казва, ще го направи свой заместник и какво? Ще взема по шейсет пари от децата... нищо работа.
- Султано, като сестра си ми била. И децата ни сега заедно вървят. Намислил съм аз нещо за моя Андрея. Добро ли ще е каквото съм намислил за детето си?
- Добро, то се знай, баща си.
- Така. Слушай сега. Моят Андрея и вашият Лазар ще отидат да се учат в Охрид. Чакай сега. Знам аз, научих сичко. Там е най-хубавото школо. Даскалите се наши люде и от учени по-учени. Най-голема наука се учи там. На елински се учи и на славянски, ама даскалите са наши люде. А тука? Единият даскал е влах, а другият е арнаутин, погърчен арнаутин.
- Аврам Немтур каза, че после ще го пратят Лазе Другаде, на още по-големо школо, може чак в Атина да го пратят.
- Ето, виждаш ли, Султано? Там, в Атина. Като се скрие - нема да те познай и ти нема да познайш детето си Не, не, не! Лазар и Андрея ще идат в Охрид.

Султана бързо премисляше. Спомни си, че и дядо и хаджи Серафим е учил в Охрид. Тя каза колебливо:
-- Ами сега, посред зима...
- Аз ще ги заведа. Охрид не е през море. Ще ги настаня там - каквото ще бъде за моя Андрея, това ще е и за вашия Лазар. Та вземи да го поприготвиш. Те не са веке малки - ехе, мъже са веке.
- Твоят е по-малък со шест месеца - повлече се след него Султана и изведнаж попита: - Ами, да речем, какви пари ще са нужни? Много ли ще требват, да знайме.
- Какво, и тук ще ги храниш и ще ги обличаш, ех, ще прибавим и нещо отгоре. Щом е за нихно добро. Ако вие нещо, сега-засега, немате? време... Аз съм тука.
- А - пламна изеднаж Стоян, - ти, чорбаджи Климе, що си мислиш! И хиляда гроша да требват, ще ги дам. И ето, да знайш, от мене дума имаш: каквото си решил ти за твоето момче, това ще бъде и за нашето. На тебе го предавам аз нашия Лазе. Грък, а? Немам аз син да става грък.
Султана погледна мъжа си. Не, тоя път тя не можеше да превие дебелия му врат. Най-сетне тя знае. Климе Бенков, такъв човек, никога няма да сбърка.

Отиде ми темичката. Каква я мислих, каква стана тя...

Ти не разбираш ли, че ако ги няма опонентите ти, тази тема ще увяхне като като оставена на слънце връзка магданос?

Ти от игнор разбираш ли? Що за наглост!