Патриотизъм и Матриотизъм - Окончателната и Напълно Фсеопхватна Тема по Въпроса
Отиди на страница:
една от най-ярките прояви на българщината Една от най-отвратителните прояви на българщината е разчекването на агнета на шиш, както личи по с9нимката. Заблеяло ми агънце, аа? И Човекобогът Христос е Агнец Божи, бре антропофаги! |
Една от най-отвратителните прояви на българщината Аааа, не така, това е антибългаризъм par exellence.  |
| И Атанасиос Дякос - опечен жив на шиш от турците на 24 април 1821. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Banshee |
| Таз работа братята османци от назе са я учИле. Ние га сме пекли ора на шиш, те още са ловили със соколи из безлесните степи, дето и да се кремираш не можеш поради липса на дърво, камо ли да сбираш съчки за клада. Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Плътеник |
| Мисълта ми беше, че като за нашия Балканджи Йово, и гърците имат доста фолклор за Дякос. Плюс стихотворението на Костас Кариотакис, на български е преведено страхотно от Атанас Далчев. ДЯКОНЪТ Сияе небето и с блясък зелен се смее полето в априлския ден, Целуната от лъча на зората, за весел живот се буди земята. А птиците горе прелитат в простора с огрени пера. Цветята ухаят. Попита замаян: „Как ще умра?” |
Таз работа братята османци от назе са я учИле.  И после ела да ми кажеш, че не пробутваш протурска пропаганда. За турците не било типично да колят, ама за българите било типично да горят хора. Даже ние сме ги били научили на тая работа. Няма да се учудя, ако кажеш, че ние тях сме поробили и им дължим извинение. |
Мисълта ми беше, че като за нашия Балканджи Йово, и гърците имат доста фолклор за Дякос. естествено, фсяка такава кампания работи с ограничен брой оборотни тропи, които биват рециклирани през вековете. Вариациите ф детайлите са необходими, за да не се получат анахронизми и смешки. Изгарянето винаги е на мода, независимо от технологичните подобрения ф методите за очистване на мъченици. Последните публични изгаряния са од началото на 20-век ф Щатите, където празнично облеченото бело население се е изсипвало с децата на уречената ливада, да яде хотдог, захарен памук и да зяпа как линчуват некое негърче. |
естествено, фсяка такава кампания работи с ограничен брой оборотни тропи, които биват рециклирани през вековете. Каква кампания? |
| “Whenever I hear anyone arguing for slavery, I feel a strong impulse to see it tried on him personally.” ― Abraham Lincoln |
| Кх, кх ... Ще се наложа да внеса някои уточнения: 1. За разлика от Балканджи Йово, съчинен от Пенчо Славейков, Дякос е исторически съществуваща личност. 2. Дякос, преди да стане "прави грък", се подвизава като хайдук и наемник във войските на янинския Али паша (нещо, което митът за него обича да не коментира особено). 3. Дякос е вложен в темелите на днешния гръцки национален мит, като за мита е важна не само мъченическата му смърт (за нея впрочем има най-различни варианти), но и сражението при Термопилите, като по този начин той изгрява като един нов Леонид, хвърлящ (не)видим мост между Древна Елада и Модерна Гърция. Впрочем на Термопилите са в историята са "водени" ужасно много битки и всичко онова, което знаем за тях, се свежда до по-добро или по-лошо преписване на Херодот със замяна на имената на действащите лица. 4. В мита за Дякос има, разбира се, и много други повтарящи се непрестанно в митологията и фолклора топоси, като това, че някакъв паша му хвърлил око, дорде бил млад монах, и той го убил, след което бил принуден да избяга, ставайки хайдутин. Разбира се, той не пропуска да изрече паметни, национално-вдъхновяващи и циментиращи слова преди смъртта си ("Грък съм се родил и грък ще умра"  , отказвайки да стане мюсюлманин, както му предлагат властите в Ламия. Естествено, турците не пропускат да го направят още по-славен мъченик, като не им стига да го набият на кол, ами и да го "пекат бавно на огън, както агне на Великден". Той пък на свой ред - като един автентичен античен грък - не пропуска да бъде и езичник (въпреки, че е убеден християнин), казвайки малко преди да издъхне: "Виж в какво време ме зове Харон (sic!), и тревата зеленее, и всичко наоколо цъфти".Summa summarum митът на Дякос е чудесна и увлекателна комбинация от традиционно християнско житие на мъченик и новия за времето си жанр "светско житие на национален герой". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Плътеник |
Каква кампания? различно, може да е пропагандна кампания за мотивиране на една конфесионална опщност да изтрепе друга конфесионална опщност. Тогава иаме мъченици, загинали за вярата. Те са най-ранни и служат за образец на понататъшните мъченици. Може да е пропагандна кампания за мотивиране на един етнос да се изправи срещу друг/други етноси и по тоя начин да се еманципира политически. Тогава имаме народни мъченици. Може да е пропагандна кампания за мотивиране на хората да се запишат за участие ф некоя война. Тогава имаме национални герои-мъченици. Естествено имаме и различни хибриди, щото двоен и троен дикиш по-здраво държи. Иначе сюжетите са горе-долу едни и същи и едва ли са повече от 5. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |
1. За разлика от Балканджи Йово, съчинен от Пенчо Славейков, Дякос е исторически съществуваща личност. В предишната си кампания не твърдеше ли, че е съчинен от Веркович? |
Няма да се учудя, ако кажеш, че ние тях сме поробили и им дължим извинение. Няма как да го кажа, защото не е вярно. Но всички "знаем", че "индианците скалпират", пък те имат добри учители в това отношение. Мисълта ми беше да ви удържа от залитания в посока "за този и този народ е типично да прави такива и такива неща". ама за българите било типично да горят хора Под "назе" не съм визирал точно българите, както е видно от линка, който съм дал, и никъде не съм използвал думата "типично". Но защо ли да не реагираме първосигнално? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Плътеник |
В предишната си кампания не твърдеше ли, че е съчинен от Веркович? Не. Защо, защо не се чете внимателно? Веркович съчинява Никола, Ни-Ко-Ла. Славейков съчинява Балканджи Йово, Йо-Во. |
Иначе сюжетите са горе-долу едни и същи и едва ли са повече от 5. Ъхъ, и Юнг това забелязва, но не се опитва да докаже, че е хванал висшите сили в недостоверност, по тая причина. |
