Патриотизъм и Матриотизъм - Окончателната и Напълно Фсеопхватна Тема по Въпроса
Отиди на страница:
| кви цензури и алегории, по време на змейовете не е имало турци и обратно. Ако имаше, щеха да ги фкарат заедно ф некоя песен. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |
| Нека помислим от кого в крайна сметка е трябвало да се притеснява повече българската царица според "фолклора" ни: [Предистория: докато цар Ясен/Асен пийва руйно шопско вино (оксиморон - бел. м.) на последната спирка на автобус №1, турци продължават на юг с автобус №3 и превземат Урвич и наред с останалото, пленяват царицата. Той яхва един брой шарколия (щото автобусите са нарядко през уикенда), използвайки и дивайс, закупен в Румъния, локализира ги в полето (предполагаемо недалеч от централата на Лидъл, която по този начин е спасена от разграбване), разбива ги и си връща царицата, след което двамата имат сериозен разговор]: Цар Асен турци пристигна, пристигна и ги погуби, та си отъмна царица, па я у Урвич заведе, та па я тихо питаше: - Кажи, честита царице, като те турци краднаха, золум не ти ли правиха? А царица му говоре: - Царю Асене, Асене, за това лъжа не бива... Турци са вера кучешка... Я слушай, царю Асене, дете у огин да падне, здраво ли че да излезне? Влък кога влезне в стадото, мирно ли че да излезне? И турци, вера кучешка, така ли мирно че седат? Много е тежко станало на цар Асена честити, та си изведе царица, та па я пущи у Искър... На камик стана царица, у Искър седи и днеска. https://liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/3/17.htm | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Плътеник |
И момата със змея, ясно, че и тогава са разбирали от алегории и са се застраховали от цензура.  Сто про. Аз не говоря за лъжи, а за измислици-премислици и милион и едно желания ... Е, понекогиш има и лъжи, ма оно си е човещинка.  |
| Ми не е предполагала къф турчин е мъжът й | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Плътеник |
Ми не е предполагала къф турчин е мъжът й Да бе, да, а жената на Цезар що трябвало да бъде извън подозренията? Ся това Цезар е бил също турчин или недовършен, щото само се развел, а можел и в Тибър да я кине жена си? |
Ся това Цезар е бил също турчин Ами ... Кво да ти кажа ... Енеидата ги докарва от Турция бракята римляни ...  |
Енеидата ги докарва от Турция бракята римляни ... Ясно, и по пътя омекват, та госпожата се отърва само с развода. Европейско влияние, дума да няма!  |
(Ет)Руско влияние! Не се внимава в час Тц! И там княжните ги давят! "Мощным взмахом поднимает Он красавицу княжну И за борт её бросает В набежавшую волну." |
| Когато имам време, разглеждам #Pınarhisar #Cevizköy За който не знае - Чонгара сега се нарича Cevizköy. И попаднах на това https://www.instagram.com/p/BiMUpHTANR_/?taken-by=rumelibalkantr https://www.instagram.com/p/BiMFZpFAaOl/?taken-by=rumelibalkantr https://www.instagram.com/p/BiMTtDFgZPW/?taken-by=rumelibalkantr https://www.instagram.com/p/BhjgNebgN5O/?taken-by=rumelibalkantr |
не пропуска да бъде и езичник (въпреки, че е убеден християнин), казвайки малко преди да издъхне: "Виж в какво време ме зове Харон (sic!), и тревата зеленее, и всичко наоколо цъфти". И пак в интерес на истината: изобщо не е необходимо да е бил езичник, за да употреби израза "О χάρος να με πάρει", смъртта е с малка буква, а не като божество. Този израз още е в употреба, среща се в песни. Руската Уикипедия май те е заблудила, гледам. Там е Харон (sic!) | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Banshee |
изобщо не е необходимо да е бил езичник, за да употреби израза "О χάρος να με πάρει", смъртта е с малка буква, а не като божество Кх, кх ... Искаш ли да си проследиш кога, как и защо древногръцкото Χάρων става новогръцкото Χάρος/χάρος? При наличието на θάνατος? Впрочем ако руското уики е превело така, значи доста добре е уловило нюанса. ПП Хадесовият Харон - божество?? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Плътеник |
Кх, кх ... Искаш ли да си проследиш кога, как и защо древногръцкото Χάρων става новогръцкото Χάρος/χάρος? При наличието на θάνατος? Впрочем ако руското уики е превело така, значи доста добре е уловило нюанса. ПП Хадесовият Харон - божество?? Какво да проследя? Ето ти го точния цитат - «Για δες καιρό που διάλεξε ο χάρος να με πάρει τώρα π΄ ανθίζουν τα κλαδιά και βγάζ΄ η γη χορτάρι»? https://www.timesnews.gr/%CE%B1%CE%B8%CE%B1%CE%BD%CE%AC%CF%83%CE%B9%CE%BF%CF%82-%CE%B4%CE%B9%CE%AC%CE%BA%CE%BF%CF%82-%CE%B3%CE%B9%CE%B1-%CE%B4%CE%B5%CF%82-%CE%BA%CE%B1%CE%B9%CF%81%CF%8C-%CF%80%CE%BF%CF%85-%CE%B4%CE%B9/ Що не е θάνατος ли? Ми стар език, богат, с много синоними. Смущава те, че се дублира с "радост" ли? Няма да споря за статуса на лодкаря Харон, но очевидно не е и смъртен. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Banshee |
Ми стар език, богат, с много синоними. Смущава те, че се дублира с "радост" ли? Нищо не ме смущава и въпросът е кога се обогатява езикът с въпросните синоними. Ще започна малко по-отдалеч. Харон (Χάρων  е герой от гръцката митология, който не е особено популярен и сравнително късно появил се (Омир не го познава). Някъде след 2 век сл. Хр. изчезва от писмената и изобразителната традиция. Преоткрит е повече от хилядолетие след това от Данте под въздействието на Вергилиевата Енеида. Става отново популярен - благодарение към отново нарасналия интерес към гръцката митология - през Ренесанса и Просвещението.На мен не ми е известно да има средногръцки (византийски) текст, в който Харон (Χάρων или производното му Χάρος да се използва, още по-малко пък като (персонификация на) смъртта. За сметка на това, както ти сама си забелязала, вече устойчиво го има в новогръцкия. Това е резултат на обогатяването на последния вкл. чрез възкресяването на забравени (и станали отново познати през Възраждането) древни думи, които са част от процес, за който стана дума по-горе - хвърлянето на мост между Древна Елада и нейния език, от една страна, и модерна Гърция и нейния език, от друга. Самият факт, че тъкмо въпросната дума в песента за Дякос се използва в качеството си на "смъртта, която зове" е показателна за несъмнено просвещенския (т. е. дело на просветени митографи) характер на "народната песен" и добавя пореден щрих към образа на умиращия Атанасиос именно като "античен", "древногръцки" герой, умиращ за "модерна Гърция".Както и да е, това е само дребен щрих в комплекса на всичко онова, което посочих по-горе като свидетелство в полза на митографската и митостроителна роля на въпросната песен и изобщо на целия разказ за Дякос. Ти, обаче, по неясни за мен причини, много държиш да се заяждаш, при това на дребно, и се опитваш да се захванеш (все неуспешно) за дума, за дреболия, която да ме "обори" и да покаже колко съм неправ във всичко. В случая за целта ти е нужно да запретнеш ръкави и да докажеш устойчивото използване на думата Χάρων/Χάρος/хάρος като "смърт" в средногръцкия език, т. е. във византийските текстове, така че да покажеш непрекъснатата й употреба в течение на векове в "богатия гръцки език". Дори да съумееш (което силно ме съмнява, но ти желая успех), това пак няма да отмени всички останали аргументи в полза на това, че имаме пред себе си мит, изкован въз основа на образци на мъченическа житийност, преработени за нуждата на модерна национална/националистическа пропаганда. |