Отиди на страница:
В този смисъл всяка бъдеща защита на теорията на принадената стойност и експлоатацията трябва, образно казано, "да се пребори" с аргументацията на Рийзман срещу тази теория.  Невероятно! Валери Димитров и некой си Рийзман, чието най-голямо достойнство било приятелството му с Айн Ранд, направиха на пух и прах най-големия философ и икономист в историята. Ма, какви невероятни прозрения само. Нямало принадена стойност, моля. "Ръководещия и направляващ ум" било печалбата на предприемача! Ма, какъв ум ако не си продаде стоката, произведена от работника, бе, Валери? Всякакви нищожества са се опитвали да ревизират Маркс и да го нагодят към либералните си идеи, но не им се получава. Какви ли глупости не измислиха като "средни класи" и намквоси, но само кухите глави им ръкопляскат. |
| Ха, ха! Г-н професор, да вземете да вземете да си изгорите дипломата! Теорията на Маркс и Енгелс е потвърдена и исторически, а вашите схоластики са напразни усилия... в неизвестна посока. Никой, никога не е твърдял, че произведеният продукт принадлежи на работника. Просто вие не разбирате теорията на политикономията. Няма такова животно като "активни капиталисти". Капиталистът е активен защото очаква получи ПЕЧАЛБА, която е част от принадената стойност. А твърдението, че твърденията на Рийзман (кой беше тоя!?) са "научен факт, който не може да бъде подминаван с мълчание." са меко казано СМЕХОТВОРНИ! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: rokosovski |
| Уважаеми проф д-р Димитров, нима сте я докарали дотам, че аргументите Ви да са преразказ на никому неизвестния Еди-кой-си? Нали дълги години сте учили Политическа Икономия, Марксистко-ленинска философия, Научен комунизъм, .. защо не обясните неправотата на Маркс с Ваши думи? Маркс никога не е бил икономист и икономическата му обосновка е взаимствана от Рикардо, Сей и други прото-икономисти, във време когато икономиката е много далеч от наука. Какво ще кажете обаче относно аргументите му за отчуждението на труда, за диалектиката в историяа, за класовата борба? Или не Ви стига хонорара (а и нещо друго), за да задълбаете дотам? |
Не, Маркс не е прав. Колкото и на някои да не им се вярва Прехвърлих матриала за 15-20 секунди... Че Маркс тук и там не е прав - вярно е... Но пък точно за това е прав - преразказвам свободно: "капиталистът е готов да съдере три кожи от гърба на работника, за да приготви сапун, с който да измие кървавите си ръце"... Доразвивайки Учението на Маркс, съобразявайки го с Новите Условия, съм обобщил: за пари капиталистът би продал за органи и собствените си деца... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Ганий |
"Ръководещия и направляващ ум" било печалбата на предприемача! А аз къф ум съм! И направляваш и ръководеш, и красиф!  |
| Въпросче едно напира у мен. Ако капиталистът си назначи мениджъри да ръководят всички процеси, какъв точно остава неговият принос? Пред Айн Ранд, аз лично предпочитам Ноам Чомски, пък кой крив, кой - прав, само времето ще покаже. |
Ганий 22 Май 2018 21:29 Карл Маркс подхожда немедицински по важни въпроси - т.е. не е предугадил най-характерната черта на Настоящето... В днешно време чакаме Новия Маркс, но той задължително трябва да е и Психиатър, т.к. хилядолетната алчност у Човека/Капиталиста е избила и се е изродила в банални психо-отклонения. |
| Браво! Да се готви Чарлз Дарвин... ................................ http://www.drago.info/ |
| Професоре, Райзман, а не Рийзман. А глупости от рода на Колкото по-развита е икономиката на капиталистическото общество, толкова са по-високи заплатите спрямо дохода от продажби на предприемача и толкова по-ниска е печалбата спрямо тези доходи. се опровергава от тенденцията за заличаване на средната класа - основата на съвременния капиталистически строй. Ако в САЩ групата на хората със среден доход през 1971 г. е включвала 61% от възрастното население, то две десетилетия по-късно техният брой е бил 56%, а през 2015 г. - само 50%. В обединена Германия през 1991 г. 60% са разполагали със средни доходи, а през 2013 г. - 54%. Толкова за Джордж Райзман и неговите гениални умозаключения. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: noooo |
| Да, да, да! Опровергана е тя... - Da, da, da! - Aha, aha, aha. Was ist los mit Dir mein Schatz? - Aha, Ayn Rand, aha... И т.н. и т.н. ... https://www.youtube.com/watch?v=lNYcviXK4rg Колкото повече се окъква капитализЪмот, толкоз по-доходоносно е подплюването по Опорите на съпротивата срещу изедниците, банкерите-сатанисти, световните паразити. И да, работническата класа се е свила заради тех-прогреса, но и Офисният планктон са също наемни работници. И ръководещите предприятия, фирми, бюра, селяни - пардон - "фермери" - всички са наемни работници. Само Собствениците, олигарсите, антуража им, платените от тях измекяри - НЕ СА! И да, ще има нова революция, скъсяване с по една глава и пр. радости за плебса. И впрочем - Айн Ранд ми стига като визитна картичка, после се напънах да дочета, въпреки, че ме очаква вечеря и имам определени опасения какво може да се случи с нея, заради неслучайно получените спазми на стомаха... |
Ганий .... "за пари капиталистът би продал за органи и собствените си деца..". За капиталистите е ясно - те са чорбаджии изедници и прочее ... но какво да кажем за комунистите, които масово проявяваха същите наклонности ?? |
| 45 години Маркс беше задължителен в България и хората от онова време още не могат да излязат от матрицата. За това доколко беше полезен експериментът на база на неговите теории питайте роднините на десетките милиони руснаци и китайци избити в името на комунизма, както и стотиците милиони прекарали жовпта си в мизерия и тирания. За щастие сега Маркс (Мордехай Леви) е само екзотика от едно минало, което не бива да се повтаря. |
| Хубав е капитализма.. обаче само за тези 10-20% дето държат 80-90% от богатството. Останалите 80-90% са зле. Отделно при капитализма има огромно изхвърляне на стоки.. т.е. разхищението е огромно. Сега на мода е демокрацията при капитализъм.. резултатът е, че всички развити държави са свръхзадлъжняли и изобщо не се и опитват да си изплащат дълговете и/или атакуват други държави за евтини ресурси под всякакви претексти. Или пък източват държави в които са в един съюз. Та Маркс май ще излезе много прав. Щото развитите страни са добре само заради големите си дългове, без тях и при тях 80%те процента ще са зле... просто Принципът на Парето действа.. и без тия трилиони, за бедните ще останат трохи. Т.е. сегашните развити държави са намерили цаката на Маркс.. във вид на яко печатане на пари и/или завземане на ресурсите на други държави. За да може да си градят "развитите демократични" общества. Т.е. просто са направили така, че другите страни да са тия ограбваните с принадената стойност. |
| Еееех професоре... Гледам чели сте книжки. Вчрвам, сте чели и Маркс на млади години. Тогава няма как да не знаете, че Октомврийската революция не е 'по Маркс'. Също така социалистическата икономика всъщност 'държавен капитализъм'. За друго е писал Маркс. Маркс счита за най-голямото си постижение формулирането на принципа за намаляване на възвращаемостта на вложените средства, а оттам и на печалбата в една ограничена икономическа система (каквато де факто е земното кълбо). Между другото даже Адамс Смит има прозрения в тази посока. Накратко- капитализмът функционира на база генериране на печалба. После тази печалба трябва да се реинвестира и да генерира още по-голяма печалба. Като следствие, системата е в равновесие само ако има непрестатен растеж (да кажем поне 10% на годишна база). Това е много повече от естествения растеж, следствие на растежа на населението и научнотехническия прогрес (оценяват ефекта на 1-2%). Капитализмът не е от много дълго в исторически план. Няма прични да мислим че е завинаги (както твърдеше Фукуяма). Към настоящия момент са почти изчерпани вскички възможности за растеж. Първо каитализмът расте чрез вътрешна оптимизация (считай разаделение на труда) през 17-18в, Полсе растеж се постига чрез колониална експанзия 18-19в. Това на практика приключва при разделянето на Африка до към 1900. След тов са войните за преразпределение - Първа и Втора Световни с една Велика депресийка по средата. Щеше да има и Трета Световна ако не беше ядреното оръжие. Към началото на 1970 западният капиталиъм навлиза в остра криза (Никсановия шок) именно поради липсатата на растеж. Рейганомиката предостави последната възможност за растеж чрез взимане на дългове (т.е. взимане на пари от бъдещето). Распада на соц блока също даде 20 годинки въждух. Към момента дълговото натоварване е такова, че е почти невъзможно да се обслужват вече взетите дългове. Т.е. и тази вратичка за растеж е затворена. Какво ще стане после? Ми не знам, ама няма да е хубаво. Варианти са голяма война, хиперинфлация и или още една велика депресия. Или пък халифат като форма на комунизъм :-) |
Концепцията за принадената стойност и експлоатацията на наемния труд е отдавна аргументирано опровергана което не и пречи безотказно да действа и да обяснява икономическите процеси. |
| Единствената полза от прочитането на тази статия е, че добих бегла представа защо средствата за дейностите в публичния сектор се харчеха и харчат не контролирано.Та точно тоя объркан икономист беше председател на Сметната палата. |
| Ха-ха, професоре! Много са сладки юристите като се борят с икономически проблеми и всякакви други, изискващи освен качествен анализ и количествен. Дядо Маркс е едно изключение, разбира се, та може би за това пощури света. Както във всяка теория и при Маркс има колкото щеш слаби места, но, както самият той е казвал, практиката е критерий за истината. Самият Маркс разглежда "разпадането" на принадената стойност на печалба и предприемачески доход. Възможни са и други разрези. Проблемът е, че част от изработеното не се заплаща на работника от предприемача, защото в последния са хлябът и ножът. Така е при капитализма! Принципно не е проблем. Проблемът се проявява при възпроизводството. Тогава инвеститорите увяхват, защото няма търсене за продукцията им - надвзетият и инвестиран предприемачески доход не се възпроизвежда, защото потенциалните потребители нямат достатъчно пари - та нали им ги взехме, в качеството си на предприемачи! Т.е. няма значение как класифицираме елементите на принадената стойност, а какво е процентното й отношение спрямо работната заплата (цената на труда). На описаното противоречие противостоят научнотехническият прогрес (развитието на технологиите) и възможността за външна (извън досегашните пазарни рамки - национални, регионални и пр.) експанзия. Свърши ли глобусът, т.е. глобализация без смяна на модела - лошо! Прочее, остава ни един НТП като надежда. Но той не е интересен за юристите (като Вас, професоре, пък даже и като Маркс) и за социолозите (като Иво Христов). Дядо Маркс си свърши неговата работа. Нашата задача е да търсим днешните решения. А не да се борим с вятърни мелници и мъртви икономисти, доказали правотата си по отношение на това, което са знаели. |
| Проф. д-р Валери Димитров се опитва да ни преметне наивно и елементарно. Нещо много повърхностно е прегледал написаното от Маркс.  Преди почти 150 години К. Маркс е предвидил, че с превръщането на науката в непосредствена производствена сила, хората ще бъдат изместени вън от производството и ще има всички необходими условия за комунизъм. Но Маркс се оказа непоправим оптимист, който смята че историята се развива само по едно, прогресивно направление. Всъщност човешкото общество като всички сложни системи се променя по законите на нелинейната динамика. Периодите на прогнозируемо развитие се сменят от периоди на неустойчивост. Предвидената от Маркс технологична революция в производството, се случва в ситуация, крайно далеч от комунистическите перспективи. Още в края на миналия век в автоматизиран електромонтажен завод на Фанук в Япония са работили 70 работника и 130 индустриални робота. За месец са произвеждали 18000 електромотора. По количество на заетите работници това е 10 пъти по малко отколкото в обикновено производство без автоматизация. Какво означава това икономически? Икономически това означава, че делът на живия труд е намален 10 пъти, и следователно, делът на заплатата на работника в стойността на един мотор също намаля 10 пъти. Но това не значи, че стойността на мотора се е намалила 10 пъти. Делът на миналия, овеществен в новото оборудване на завода труд относително се е увеличил. Новото оборудване означава заплати за труда на учените, конструкторите и работниците които са разработили и произвели това оборудване. И се получава така че делът на физическия труд в готовия мотор значително намаля за сметка на умствения труд. По такъв начин в резултат на технологичната революция в производството, делът на живия труд в стойността на продукта рязко намаля и се съкращава до нищожно малка величина в сравнение с миналия овеществен труд. Едно оборудване може да бъде амортизирано за 5 години. А реално да работи 10. Следователно 5 години то ще работи "безплатно" А много съоръжения като мостове, пътища, канали и други построени преди 100 и повече години отдавна работят "безплатно" ако не смятаме разходите за ремонт и експлоатация. Но както се казва нищо не е вечно, всичко се износва и става негодно. Всичко ли? Всъщност не всичко! Може да престане да съществува кораб или локомотив. Но не може да изчезне идеята за кораба или локомотива. Идеята е безсмъртна. В това е разликата между материалното и идеалното. Материалното е преходящо, идеалното вечно. Материалното производство има и своята идеална страна, това е науката, натрупания опит, технологиите и т.н. Тази страна почти никога не се отчита от икономическата наука. Първи внимание на тази страна на общественото производство е обърнал Маркс. Главното икономическо следствие е че трудът на работниците престава да бъде мерило за стойността на продукта предвид неговия все по малък дял в стойността продукта. А трудът на учените, изследователите и конструкторите от миналото, а и днешно време никога не е бил мерило, а и по природа интелектуалният труд не може да бъде мерило за стойност на продукта. Така става разбираемо твърдението на Маркс, че богатството на бъдещето общество ще се определя не от работното, а от свободното време. Не безделието с което сме свикнали да асоциираме свободното време, а времето за свободно равитие и интелектуален труд. Богатството на съвременното общесто нараства и ще нараства във все по голяма степен от интелектуалния труд. По мнението дори на предпазливите експерти, в близките 20 години до 45% от работните места в сферата на умствения труд, и над 60% при физическия труд ще бъдат заети от роботи и различни автоматизирани системи. С други думи и в без това задълбочаващото се неравенство възниква проблема с маса излишни хора. Допълнителен проблем ще бъде и загубата на стимул за пренасяне на производствата в третия свят. Дори днес роботите произведени в САЩ и Япония се откупват за малко повече от 2 години и са вече по евтини от китайските работници. Напълно е очевидно че ръстът на неравенството ще увеличи социалното напрежение и противоречия. Традиционните пазарни социални държави ще се превръщат все повече в държави - корпорации. Все повече държавни функции ще бъдат приватизирани. Дори и сега 70% от дейността на американското разузнаване се изпълнява от частни подизпълнители. Крупните частни военни компании по огнева мощ и бойни възможности дори днес превъзхождат десетки държави. Светът е навлязъл в извънаредно опасна, рискована фаза на екстремална динамика. За тази фаза е характерна ситуацията, когато технико-технологичните възможности надделяват над сдържащите ги социално-културни механизми. В такива периоди, както показва човешката история, значително нарастват вероятностите за войни. Та такива ми ти работи професоре. |