Отиди на страница:
..., за разлика от коментарите на Дайнов  |
| Повече от година в София стои и мишкува група експерти от републиканската партия на САЩ и търси начин да спаси седесарщината. Препоръчаха нещо, което успешно са изпробвали многократно върху промитите мозъци на американците: ние, СДС, сме добрите, ония, червените, са лоши, всичко друго не е от същиствено значение. Тук номерът не минава, българите не се лъжат повече от един път с един и същ трик. Няма да се случи дясното обединение колкото и да натискат. Сбърканото еврейче по този повод беснее и затова дрънка за боба. 15 години игра твърдо за СДС, а то се спаружи и изсъхна. Сега трябва да опита да се присламчи към Софиянски, но едва ли ще го цанят. Мъка, мъка. |
Когато фактите говорят..............................! Важното е Доган да изчезне от сцената, другото ще се оправи.  |
 Професор Дайнов, както винаги, е блестящ, при все че тезите му остават неприемливи/ непонятни за повечето читатели и провокират словоблудства... |
| Добър текст на д-р Дайнов, особено що се касае до ясно проведеното разграничение на пластовете на (1) политическото като визия за общо бъдеще от (2) Хегеловото 'гражданско общество' - т.е. "бизнеса", сферата на непосрествените, конфликтуващи групови и персонални интереси. Тук слабата конструкция на д-р Райчев за "политиката като поле за борба на непосредствените интереси" (във връзка с ужкимския 'край на двуполюсния модел') лъсва с цялата си "аполитологичност" и несъстоятелност. * Именно ценностният, "визионерският", а не котерийният, корпоративният или класовият, подход характеризира по-изчерпващо динамиката на бинарните политически опозиции в в съвременния свят (а други светове всъщност не съм и виждал). А конкуриращите се визии, поне в преходна полития като нашата, обикновено не са повече от две; и едната от тях обикновено е само отрицание на другата, лишена е от собствена позитивна "правосубектност". * Изоставянето на все още ирелевантните у нас етикети "ляво" и "дясно" обаче би ни помогнало да "снемем" (пак в Хегеловия смисъл, aufheben) противоречието между (1) и (2) в тяхното възможно (Хегелово) диалектическо единство: единството на (1) визията на промяната и (2) непосредствените, краткосрочни, практически интереси на силите на промяната (според както са скицирани демографски в януарските тезиси), постигана всекидневно, всекичасно и в масов мащаб. * Това би помогнало да се придаде повече "субектност", повече "аз-ност" на визията за промяна: у Хегел чрез "синтеза" на битието и същността в понятието духът намира себе си, самоосъзнава се, разпредметява се; у младохегелианеца Маркс "идеите стават материална сила, когато се овладеят от масите". * Какво значи това преведено на човешки? Работата на партията на промяната, на гражданското общество и на истинската западна ориентация е: развивайки и пропагандирайки визията си за общо бъдеще, същевременно да работи и за обединението на всички обществени сили на промяната, независимо от етикетите и визиите, за постигането на краткосрочни практически рационални цели, водещи ефективно към промяна, и в които цели интересите им, поне временно, съвпадат. * Обратното, робуването на догматически заклинания от типа "да не допуснем победа на лявото в София!" (какво ляво?!), "обединение на дясното!" (какво дясно?!) водят (1) до пълно размиване на визията (те подкрепят "с погнуса" човека, за когото са убедени, че мястото му е в затвора, когото преди седмица заклеймиха не без основание като 'помияр', 'продал се на червените генерали'), (2) до срамотни, дебилитиращи практически провали, и (3) до безкрайно отлагане на сериозния разговор, прекъснат за сетен път грубо от Иван Костов на 13 май т.г. * Спасението на СДС и/илина партията на промяната е в ръцете на чистите хора, не толкова в заклинанията за "чиста държава" (това ми звучи малко като държавата на чистите арийци). Още веднъж: радвам се, че умните хора в СДС мислят като нас, свободните радикали, и не се страхуват да го казват. Д-р Дайнов,  |
| Обръщам внимание, че във втория постинг по-горе се съдържат недопустими ксенофобски и антисемитски квалификации, подбуждащи към расова и национална вражда и омраза: "промитите мозъци на американците" (т.е. на всички американци); "сбърканото еврейче беснее" (т.е. авторът на статията има определени възгледи поради инсинуиран еврейски произход). Моля длъжностното лице да уведоми надлежно автора на постинга относно съдържанието на НК: * Глава трета ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ . Р а з д е л I Престъпления против националното и расовото равенство . Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание. |
| Аз все пак не разбрах с какво моралът на Евгений Дайнов е по-чиатв от тоя на Симеон Сакскобургготски. И също така като махнем общите теории, които са си ОК, с какво визията н Дайнов е по-добра от тази на лошия Кобург? Някой да даде фактологични пояснения? |
| “Полисът, държавата, осмислена от Аристотел, е общото дело на гражданите”. Обаче, Аристотел дали назовавал гражданите си мръсни и некъпани. Излиза че, Дайнов срещу Дайнов. Дъстин Хофман, получи два "Оскара" за ролите си в "Крамер срещу Крамер". Ще получили два ордена Евгений Дайнов, един от Командира, втори от Помияра за пируети и въртиопашковчищината си?! Или ще сее отреме на време боб, а когато му екеф-фасул. Фасулът е бил един от важните три култури на маите. Другите две са били -домата и кукурузата.  Редактирано от - SultanBg на 03/11/2003 г/ 01:54:54 |
| "Правата за разпространение на текстовете, публикувани във форума, принадлежат на СкайКод ООД" Ааааа, Дайнов, не сме се разбрали да преписваш постингите ми от вчера  |
| Аристотел "назовавал" робите "говорещи инструменти" и благодарял на боговете, че се бил родил свободен, а не роб; елин, а не варварин; мъж, а не жена. Смисълът на термина "полития" е точно както го интерпретира д-р Дайнов - само че в "политическото тяло" се включвали само пълноправните мъже. Освен теоретическата "Политика" Аристотел описва емпирично устройството на Атина ('Атинска полития') и на около 250 други държави; класическият трактат за гражданската добродетел е в "Никомаховата етика". |
| Зад всичките тинтири-минтири на Дайнов/както би казал Параграфа, същият забравил да анализира един набиващ се в очите факт. Че СДС, чудейки се каква аджеба кауза да предложи на избирателя, че да не му иска сметка за клиентелата/която никога не е напускала СДС-ако щете в лицето на самата Надка с гаража/ и за съюза му с още една клиентела/тази на Софиянски, която самото СДС назова като такава на първия тур на изборите/ измисли следната мантра: Чиста държава и прозрачност. Гаче аферата с гаража е много прозрачна. Та на Дайнов паметта му изневерила, та даже и не споменава, че тая мантра СДС-то я открадна всъщност от Царя. Какво означаваше:"Почтеност, почтеност във всичко"? Не означава ли същото - прозрачност и чиста държава? Ей това е - една плагиатска фраза като заклинание срещу спомените ни за золумите на сините братовчеди. И непроветрената къща. Да не би Дайнов да смята, че проветрението се е случило? Едва ли. Тази недоизказаност и разсеяност дайновска се проявява в още една очевидна манипулация, според мен, не съвсем случайно промъкнала се между всичкия друг философско-политически сироп: . Какъв е филтърът? . Защо да не се коалираме например с Чорни, Черепа, Симеон, Бонев и подобни, . Кои подобни, г-н Дайнов? Аааа, не така. Без самия Костов подобна застрашаваща чистата къща коалиция с Чорни губи смисъла си. Не е ли Костов най-очевидният коалиционен партньор на Чорни? Пък Царя що дири в компанията на Чорни & Костов? Царят ли е този член на ръководството на СДС, влязъл в коалиция с Чорни? . Всичко това праща по дяволите всичките достойнства на дайновата статия. Видиш ли Дайнов? Една лъжица катран в кацата с меда и пак не ни остава нищо друго, освен да определим Дайнов като един обикновен син шаман. Редактирано от - Сибила на 03/11/2003 г/ 02:51:20 |
| Това политиката не се прави еднолично от политиците. Стига сме ги анализирали, че ги разнищихме и пак нъцки. Ако метнем едно око към обществото и вържем, че политиците се обръщат към това общество и си взаимодестват с него ще видим, че нещо куца. Ей го на тезисът: Обществото трябва да е структурирано. В момента имаме някакви аморфни маси и прослойки с неясни граници, формирани от хора с не съвсем ясни възгледи, които отгоре на всичко не винаги споделят със съратниците си поради липса на стабилност на процесите (китайците му казват "интересни времена" Структурирането се получава около ценности, най-често - движение на парични знаци, отделно - ценз, социално положение, професионална ориентация, изкуство и култура и т.н. Веднъж установени, структурите се развиват, биват обогатявани или обратното от нови и стари хора, сновящи между нивата, преплитат се една в друга, излъчват представители в политиката, които от своя страна знаят към кого се обръщат, чии ценнсти изразяват и откъде произлизат, още повече, обществото само поддържа структурите си и политиката намалява като влияние и се приближава към истинската си роля - служба на обществото и държавата, а партиите ще са изразители на ценностите, с които обществото реално живее и сегашната пропаст между политика и общество ще изчезне. Всичко това е един театър в Шекспировия смисъл. Какво пречи? Паричните знаци като гориво и движуща сила за тези процеси не се движат много и в достатъчни количества, ерго - икономиката куца. Парите и работните места сами по себе си са достатъчни да задвижат всичко това. И трябва да има управляващи и управлявани. Какво не достига в картинката? Май нещо за най-отгоре, с което да оправдаваме недостатъците си? К'во ще кажете?  |
| Сибила, Той Дайнов наистина правилно е чул че Царят бил агент на КГБ и корумпиран и изобщо ад, ама Сатана, но както се казва в оня приказка то не било туй, ами онуй, и не така, ами онака. То си излезоханещата наяве. Я вижте тук какво пише за "Царя на Българя" Натиснете тук |
| Чичо Фичо, (относно първия ти постинг тук) Разбирам мисълта ти, но във втората част започваш да влагаш емоция и желание за социално инжинерсттво, което довежда тезата ти в третата (практическата)част до противоречие с първата (теоретичната). * "...конкуриращите се визии, поне в преходна полития като нашата, обикновено не са повече от две;" Две са крайните отправни точки на координатната система, но именно и от влиянието на (2) върху (1),(но далеч не само това), визиите са разполагат в цялото пространство (друг е въпроса дали са ясно формулирани (изречени)или са в латентно състояние). * "...за обединението на всички обществени сили на промяната, независимо от ... визиите, ..." Тук предлагаш правене на политика на неполитическа основа. Това е именно ПРОБЛЕМА на българската "политика". "Политика" върху тази основа са прави по лесно (поради по-ниското й ниво и изисквания за качеството на "политическата класа" , но плъзнал се по тази плоскост неизбежно ще изродиш партиите в котерии, а "политическата класа" в мафия.Това, което имаш предвид, може би могло да се формулира така: -Възможно е тактическо взаимодействие между хора (партии) по въпроси и за постигнето на конкретни цели по които визиите им съвпадат. * Но това което Дайнов назовава "морал", всъщност е невербалното изразяване на ценностите (и то е с по-голяма тежест). Когато има противоречие между посланието изразявано с вербалните и невербалните изразни средства - няма ценности, няма визия, няма политика... |
| Ole-le, да, така е - прегледай, ако имаш време и статиите ми в "Литературен вестник" и "Седем" от тази година - има ги и онлайн - "Януарски тезиси...", "Що е християндемокрация...", ""Тури му пепел и да вървим...", "Спасението на СДС е твърде важно, за да бъде оставено на седесарите" и др., и анализа на тезисите от Теодор Дечев в "Още.инфо" ('Българското политическо пространство е неевклидово...'). * Тук имам предвид образуването на "тематични коалиции" (О. Минчев) по отделни политически въпроси - напр. конституционната поправка, лустрацията - от всички потенциални сили на промяната, независимо от "цвета" и дори "визията" им. Сложните и интересни идеи за смисъла на битието са място, където хората най-често не се съгласяват едни с други. Малките задачи, ограничени във времето и пространството, но рационални и постижими, могат да създадат оптимистични сценарии за сътрудничество. Прсен пример - подписката с уачстието на 21 наши колеги форумци с най-различни партийни цветове и визии срещу назначаването на Бригадира. Пред термина "социално инженерство", който, заслужено или не, носи негативни и дори тоталитарни конотации, предпочитам термина "piecemeal engineering" (Карл Попер). * Д-р Дайнов ме очарова през септември 2001 с "Що е интелектуалец..." в "Култура", но ме разочарова миналия ноември, януари, и особено през май т.г. Сега се връща при себе си (Хегел), това безспорно е силен текст. Същото се отнася и до д-р Минчев. През изтеклата седмица много ми хареса статията на г. Коритаров (в четвъртък, тук в Наблюдател). Очертава се отново едно силно присъствие, което напълно ще подавя фракцията на жреците Панчо и Малинов. Известна роля ще играят и д-р Н. Михайлов и г. Дачков, към които имам резерви. Д-р Янакиев ме зарадва миналия август в "Дневник" с писмото си за БПЦ. Внимание заслужават и статиите на Вероника Бикова в Анти и Детонация от миналата есен досега - това е бъдещето |
| Днес Дайнов наистина е чаровен. Оповава се на Аристотел. Това е добре. Още по-добре е, ако го е чел целия, би било превъзходно и ако го е рабрал докрай. Тук от една книга на Аристител именувана The Politics of Aristotle чета следното: Those constitutions which consider the common interest are the right constitutions, judged by the standard of absolute justice. Those constitutions which consider only the personal interest of therulers are all wrong constitutions, or perversions of theright forms. Such perverted formsare despotic, whereas the polis is an association of freemen. ... These two types of constitution each fall into three subdivisions on the basis of number, i.e. according as the One, or the Few, or the Many, are the ruling authority in each type. We have thus, as the three subdivisions of the right type, Kingship, Aristocracy, and 'Polity' : as the three subdivisions of the wrong type, Tyranny, Olygarchy and Democracy. .... Democracies are fond of demagogues, who may be called 'the courtiers of democracy', and tyrants like obsequious associates - which it is the business of courtiers to be. The methods applied in extreme democracies are thus all to be found in extreme tyrannies. .... Аз мисля, че горните редове прекрасно обясняват защо докато сме били Царство сме били свястна държава и защо от 1946 г насам демагогята и тиранята цъвтяха с буйна сила. Имам чувството, че Аристотел директно говори за хора като Дайнов в последните редове на цитата. Но може и да бъркам  |
| Тим, вчеря се случи да обясня: Аристотел бил убеден, че основата на добродетелта е интелектът; че най-добродетелният мъж ('великодушният мъж', както го нарича той - извънредно сходен с Ницшевия "свръхчовек" между другото) е най-знаещият мъж - философът. Такива мъже са рядкост, защото тяхното превъзходство в добродетелта е подкрепено от изключителното им социално положение. Затова съвършената полития за Аристотел е монархията, начело с философ-цар. * Предполагам, чувал си, че съвършеното общество пък на неговия учител - божествения Платон - било нещо като спартанска казарма, дето къщите, жените и децата били общи (децата не знаели 'чий син баща си'), поетите били забранени, а девойките и юношите играели заедно гимнастика и се биели с дървени мечове чисто голи, след което учили здравата аритметика, астронимия, геометрия, музика, реторика, логика и диалектика. * Платон се опитвал безуспешно да претвори "в живо дело" утопията си чрез един познат сицилийски тиран, но бил продаден в робство и едва се отървал. Аристотел, бил домашен учител на младия Александър Велики в Пела, но не личи да му е оказал въздействие в политическата мисъл - Аристотел държал на полисното устройство, което си било изпяло песента, а Александър създал първата световна империя по азиатски деспотично-култовски модел, макар с гръцка душа. След смъртта на Александър Аристотел бил преследван в Атина като изменник, но за разлика от Сократ не чакал да му поднесат отровата, а офейкал. * За християнството и новото време обаче основата на добродетелта не е интелектът, а свободната воля и душевната чистота: за Аристотел робът, бедният грък, жената, варваринът не могат да бъдат добродетелни, зашото не владеят мъдростта, за християнина и за либерала всички хора са равни по достойнство и еднакво способни на добродетел. Д-р Дайнов визира обаче не монархизма и аристократизма на Аристотел, а възгледа му за политията като т.е. сферата, в която гражданството, политическото тяло на държавата, решава общите си дела (res publica). А не като сфера на частните, конфликтуващи интерес, както мисли д-р Райчев, когато ни разказва за "края на биполярния модел" и за "партиите като изразители на интересите на групите/котериите". |
| Браво на Дайнов ! За първи път общото звучене на статиятаму е на загрижен интелигентен седесар, без гадния нетърпящ възражения менторски тон. За първи път той излага тезата си с убеждение, че е прав, без да отрича правото на другите да имат друго мение и без тази другост на мнението им да ги праща автоматично в графа "идиоти", "некъпани простаци" и пр. Може би не му липсват всичките "първи 7 години" ... но май все няколко липсват, защото последния абзац разваля доброто общо впечатлиние от тона статията ... а по въпроса за тезата му - звучи красиво, като реклама ... защото си е реклама ! |