Отиди на страница:
Да се целунем с обич, да отпием по глътка червено вино за вдъхновение и да отлеем по малко със спомен за мъртвите и с уважение!  |
| Доста спорна статия.Спорна по основния пункт-проучването на Кольо К. Трудно ми е да повярвам в изнесените данни, но тъй като не съм социолог и не мога да се произнеса по методиката, по която са направени тези изследвания и тяхната вярност. Наблюдавайки живота на обикновените хора изобщо не виждам такова подобрение в стандарта и отлепване от дъното.Мисля, че отделни министерства, на ниво министри работят относително добре, но доста други -не. Като цяло мениджмънтът на най-високото място ми се струва отчайващ, но това е друга тема. Да се съгласим с данните от изследването.Според мен и изводите са погрешни. Когато Симеон взе властта, той се опря на недоволството. Създаде мит, създаде очаквания, идентични с тези на масово движение. Той им поднесе освобождаване от отговорност, поднасяйки им на тепсии желаното и очакваното А когато говорим за масово движение-цитираме Хоффер. Защото още през 49та година Хоффер е писал Беднякът на границата на гладната смърт живее изпълнен с цели живот. Да си зает с отчаяна борба за хляб и подслон означава да бъдеш напълно освободен от чувството за безполезност. Целите са конкретни и незабавни. Всяко хранене е постижение; да заспиш с пълен стомах е триумф; всяко неочаквано благо е чудо. Каква нужда могат да имат те от "вдъхновяваща над-индивидуална свръхзадача, която би могла да даде смисъл и достойнство на живота им"? Анжелика Балабанов описва влиянието на крайната бедност върху революционния плам на известни радикали, които се струпват в Москва през първите дни на болшевишката революция. "Тук видях мъже и жени, посветили целия си живот на идеите, отказали се доброволно от материалните придобивки, свободата, щастието, и привързаността към семейството заради реализацията на своите идеали. Тези хора тук бяха напълно погълнати от проблемите на глада и студа " Когато човек се трепе от сутрин до вечер за мизерното си съществуване, той не се оплаква от нищо и не мечтае за нищо. Една от причините за липсата на революционност в китайските народни маси са невероятните усилия, които са необходими, за да можеш едвам да свържеш двата края. Жестоката борба за съществуване "оказва по-скоро статично, отколкото динамично влияние." Мизерията не създава автоматично недоволство, а силата на недоволството не е право пропорционална на степента на бедност. Недоволството като че ли е най-голямо, когато мизерията е поносима; когато условията толкова са се подобрили, че идеалното състояние ни се струва много близко. Болката е най-мъчителна, когато е почти преминала. В своите изследвания за френското общество преди революцията Дьо Токвил е поразен от откритието, че "в нито един от периодите след Революцията от 1789 г. националният просперитет на Франция не е нараствал толкова бързо, колкото през двадесетте години, предшестващи това събитие)." Той е принуден да направи заключението, че "французите са смятали своето положение толкова по-непоносимо, колкото повече то се е подобрявало." В навечерието на революцията и във Франция, и в Русия жадните за земя селяни са били собственици на почти една трета от селскостопанските земи, като по-голямата част от нея е била придобита от едно или две поколения преди това. Не действителното страдание, а усетеният вкус на по-добри неща подтиква хората към въстание. Малко вероятно е да има народно брожение в Съветска Русия, преди хората наистина да са вкусили от добрия живот. Най-опасният момент за режима на Политбюро ще бъде, когато икономическите условия на масите се подобрят значително и желязното тоталитарно управление бъде малко смекчено. Интересен е фактът, че убийството през декември 1934 г. на близкия приятел на Сталин - Киров, става малко след като Сталин обявява успешния край на първия петгодишен план и началото на нова епоха на благоденствие и щастие. Изглежда силата на недоволството е обратно пропорционална на разстоянието до обекта на горещите ни желания. Това е вярно, независимо дали се приближаваме или отдалечаваме от нашата цел. То се отнася както за онези, които току-що са съзрели на хоризонта обетованата земя, така и за онези, на които са я отнели, но все още виждат как тя все повече се отдалечава от тях; както за тези, които са на път да забогатеят, да бъдат свободни и пр., така и за новите бедни и поробените наскоро. Когато имаме много, но искаме повече, нашата фрустрация е по-голяма, отколкото когато нямаме нищо и искаме каквото и да било. Когато ни липсват много неща, ние сме по-малко недоволни, отколкото когато, изглежда, ни липсва само едно единствено нещо. Ние сме по-дръзки, когато се стремим към излишества, а не към необходими неща. Често, когато се отказваме от излишествата, свършваме с недостиг на най-необходимото. Има надежда, която действа като експлозив, и надежда, която дисциплинира и внушава търпение. Такава е разликата между близката и далечната надежда. Ренан отбелязва, че фанатиците се страхуват повече от свободата, отколкото от преследване. Вярно е, че привържениците на едно утвърждаващо се масово движение, имат силното чувство за освобождаване, независимо от това, че живеят и действат в атмосфера на стриктно придържане към догми и команди. Това усещане за свобода идва от възможността да се избяга от бремето, страховете и безнадеждността на едно несъстоятелно човешко съществуване Именно това бягство се възприема от хората като избавление и спасение. Онези, които смятат своя живот за съсипан и преминал напразно, мечтаят за равенство и братство повече, отколкото за свобода. Ако те настойчиво искат свобода, то е, за да постигнат уравняване и еднообразие. Страстта към равенство е отчасти стремеж към анонимност: да бъдеш един от многото конци в туниката; конец, който не се различава от другите. Тогава никой не може да те посочи, да те съпостави с другите и да покаже твоята малоценност. Онези, които най-шумно плачат за свобода, често се чувстват най-малко щастливи в едно свободно общество, фрустрираните, потиснатите от собствените си недостатъци хора обвиняват за своите провали съществуващите ограничения. В действителност тяхното съкровено желание е да дойде краят на "свободата за всички". Те искат да премахнат свободната конкуренция и постоянните изпитания, на които е подложен всеки индивид в свободното общество. Но Райчев е прав и за още нещо-при царя няма деспотизъм, няма я твърдата ръка, която да заглушава обратни мнения.Дойде време за индивидуална отговорност или за освобождаване от свободата на отговорността. Ми как да го харесаме, тогава царят... |
Още когато са вербували Моню, са наредили на потомствените агенти на монголската империя да го защитават, когато е необходимо.  |
| Eric Hoffer was a American social philosopher. He was born in 1902 and died in 1983, after writing nine books and winning the Presidential Medal of Freedom. His first book, The True Believer, published in 1951, was widely recognized as a classic. This book, which he considered his best, established his reputation, and he remained a successful writer for most of his remaining years. At age seven, and for unknown reasons, Hoffer went blind. His eyesight inexplicably returned when he was fifteen. Fearing he would again go blind, he seized upon the opportunity to read as much as he could for as long as he could. His eyesight remained, but Hoffer never abandoned his habit of voracious reading. He was completely self-educated. His work was not only original, it was completely out of step with dominant academic trends. In particular, it was completey non-Freudian, at a time when almost all American psychology was confined to the Freudian paradigm. In avoiding the academic mainstream, Hoffer managed to avoid the straightjacket of established thought. Hoffer was among the first to recognize the central importance of self-esteem to psychological well-being. While most recent writers focus on the benefits of a positive self-esteem, Hoffer focused on the consequences of a lack of self-esteem. He finds in self-hatred, self-doubt, and insecurity the roots of fanatacism and self-righteousness. He finds that a passionate obsession with the outside world or with the private lives of other people is merely a craven attempt to compensate for a lack of meaning in one's own life. |
| "Good and evil grow up together and are bound in an equilibrium that cannot be sundered. The most we can do is try to tilt the equilibrium toward the good." Rai4ev! |
| Кой знае защо(всъщност знае се много добре и кой, и защо).Последните 15 години ни се набива в главата , че цвета на България е зад граница.Де що има читаво в Българията е драснало навънка, барабар с циганите , проститутките, автокрадците, сутеньорите и прочие, прочие. Верно е, че някои отидохада учат, завършиха и работят това , което са учили. Верно е , че има страшно много успели българи и аз съм горд със тях, макар , че нямам никаква заслуга за това. Не ми е приказката за тях, а за тези некадърници дето и в чужбина са същите , каквито са били в България. Банда развалени лайномети , за които хубавото не може да бъде българско.Плюят и цапат наред с надеждата , че ще прикрият собствената си некадърност. За съжаление форума бъка от такива буболечки, че и наши вътрешни им пригласят. Много по- лесно е да олайневиш някого отколкото да си напънеш двете гънки и да видиш, че Райчев е прав. И не само сега... и не само днес... Както е вярно, и това никой не отрича, че напредъка на България беше заложен при правителството на Костов, така е вярно, че и сегашното правитество доразви тези предпоставк, щото наистина сме се откъснали от дъното. Поне малко! Сега пак ще ми заразпавят колко е зле в България.Знам бе!Знам! Обаче е по-малко зле от преди! |
| Разпъни Андрей АКОРДЕОНА! И запей на народа как ОТЛЕПЯ от дъното. Тоз път не залагаш КАСА БИРА щото пак самичък че си я лъхнеш. Що ли на пазара търговците(някои с 1-2-3 виши образования) на пазара казват “хората вече СТРЕЛЯТ на левче” и кат си купиш нещо над 25 лв им са приисква шампанско да отварят? “Царят е облечен” – вярно, ма като дойде беше гол – НИЕ ГО ОБЛЕКАХМЕ. И Райчеф и него го облекахме. Райчеф не стреля на левче – Райчеф стреля на мильонче. Дай му го и ВИЖ колко е хубав в БГ живота и колко пъти повече ОТЛЕПЯМЕ. Или както вика Фичо – КОМУНОКАПИТАЛИСТ. Ситият сит – битият бит! ВРЕМЕ Е РОЛИТЕ ДА СЕ РАЗМЕНЯТ |
| Да говориш /напишеш/ много и да кажеш много не е едно и също нещо. Г-н Райчев ще приема Вашата /защитна/ теза за облечения цар само - когато изчезнат болшинството магазини за дрехи втора употреба. - когато спре емигрирането на младите ни хора в чужбина. - когато хората започнат да връзват /не да откачват/ ра- диаторите си към мрежата на Топлофикацията. - когато хората без здравни осигуровки са по-малко от 3-4% - когато жените и децата спокойно могат да прекосят Бори- совата градина по тъмно. - когато в болниците престанат да искат от пациентите си пари за "консумативи". - когато ХЕИ престане да затваря училища за температура под 14 градуса. - когато в съда българинът получи действителна защита на правата си. - когато в медиите спрат да се появяват манипулиращи мате- риали като този, който току-що прочетох. Стана дълго.../не претендирам, че съм изброил всички когато../ Пикуик - моите комплименти за коментара ти! Редактирано от - Бечо на 14/2/2004 г/ 13:51:45 |
| До тук - нито едно предложение за алтернативна политика. Всички риват: "Тия ни *** майката!" и нито една сериозна критика. Отляво се чува за монархофашизам и "вЪрни имотите".. Отдясно - конспиративни теории в стила на др.Сидеров и полк.Илиев. Един написъл по-горе, че десна партия ни е жизнено необходима. И кого ще представлява тая десна партия, ако смееме да попитаме - най-много 1000 души в София и по 10-20 в окръжните градове т.е. общо по малко от 1500. В България може да има леви и по-малко леви партии, но те бяха успешно ликвидирани от партията на КДС/КГБ - БСП. Палете по една свещ за царя и не се занимавайте с простотии! След десетина години ще имаме и партии. |
КОГАТО имаш пред себе си два пътя и трябва да избереш по кой от тях да тръгнеш- а знаеш, че по единият е 100% сигурно, че ще загубиш/защото вече си минавал по него !/- тръгни по другия път !!!  |
Бечо, тия въпроси он райчеф не го интересуват. И царо не го интересуват. Те не се вписват в “правилната” линия - Think Positive  |
| Да това е Предложение за алтернативна политика На какво? Та цялата досегашна не е А тези, които наистина успяват не се нуждаят от никаква политика Това да не Е партийно събрание във ВИАС или АОНСУ? Редактирано от - Минавам от тук на 14/2/2004 г/ 14:31:17 |
| Сори Алтернативата на нищо е пак едно нищо Това е решението - просто политиката да липсва -никой няма да забележи |
Hugin  И аз като теб отдавна се чудя какво всъщност искат те! Дежурните плювачи на Симеон Сакс Кобург Гота. Какво предлагат като алтернатива. Щото иначе си е чесане на езиците и упражнение по ненавист и омраза. Ние нямаме автентични партии - тук Параграфа е прав! Тези, с които в момента разполагаме са едно посмешище, предизвикващо само омерзение и потрес. Омазани в скандали - хванати гуша за гуша като зверове в джунглата. Ама наистина, представяте ли си Сергей Статишев - министър председател? Ами НаТка? Ами пак Костов? Бррррррр. Не, ама да. Днес слушам разговор с Петър Стоянов в "На четири очи". А той възмутено размахва вестник и още по-възмутено го чете. Вестник "Седем". Там мастит анализатор за първи път в историята на СДС артикулирал следната фраза пътеводна звезда. "СДС- Костов трябва да се съюзи с реформираната БСП, защото нашият най-голям враг е Царят, а пък после да излезем на европейския път с нашите две най-големи и авторитетни/?/ партии. Ето, това е другари и господа. Офейците /дето викат Тим и Никифор/ - пеликани на борба за старото статукво. Те си го знаят колко сладко беше. Всички партийни аверчета на софрата и ......"Голямото плюскане". |
| Ех Сибила Сибила На Царя няма алтернатива На неговата политика също За махане е - не за алтернатива Но да е спокоен - няма кой да го махне, няма и кой да застане след него Нямането е алтернатива на тази липса Да си жива и здрава Бетон си откъм разума |
| Народът казва – "добрата дума врата отваря". И е прав. И друго – когато речникът ти е пълен само с ругатни, от къде да вземеш добрата дума дори и за самия себе си – не случайно самонапсуването е характерно за българина. Статията на г–н Райчев открехна във форума и темата за алтернативата – има или няма алтернатива и ако има коя е тя? БСП /к/ – абсолютно доказана във времето импотентност, твърдо НЕ, СДС – НЕ в това мензисно състояние , ДПС – НЕ, 500 години не ви ли стигат. Други има ли? Не само че няма, ама и горе изброените нищо не предлагат, нищо освен кресливи лозунги на самовлюбени политически проститутки. И защо тогава да сменяме "сливи за смет". Не че сливите са добре узрели и сладки, ами, пълни са с червей и кисилеят, ама все пак са сливи, а не смет /боклук/, могат да се почистят, а при нужда и на мармелад да се сварят, все е полза народу. |
| И още нещо положително за това правителство – то ликвидира напълно възможността за възстановяване на екзотиката наречена монархия в БГ. |
| Oracle, това за трите стълба е така. Идва времето когато едно куче от улицата да вържеме за премиер, няма да има никакъв проблем - Европа и НАТО ще имат и вече имат средствата, с които да ни държат на верния път. Друг е въпрозът за времето, колко десетки години ще ни трябват за да се появи една нормална среда за една нормална средна класа, Райчев. Това искам, а не Ролекса и джипката ти, защо се правиш на "бита мачка у сланина"? Според мен, именно липсата на контролируем целеви хоризонт за повечето българи, независимо дали се чувстват успели или не, ги тревожи и не им дава основа да се веселят, както ги подканват |
| A kakvo bihte kazali za malko bezredici podkrepeni i ot amerikanci i ot rusnaci pridrujeni sled tova s poglushtane na edna susedna malka durjava, romanti4na 4ast ot nashata istoria. |
| И ето временното класиране: 14 форумци виждат царя гол. А и вреден, подъл и опасен за България. Те като цяло смятат че нещата отиват на провал и ужас и безнадежноссс шъ обхванат страната ако Симеон тутакси не хване трена за Мадрит... 8 форумци критикуват правителството но признават в една или друга степен че не всичко е черно. Дори в някои области страната се движи много по-добре от очакванията им и като цяло това е едно не толкова лошо управление с пиемливи перспективи за страната... 15 форумци мислят че Симо си е съвсем облечен и знае какво прави (за себе си и за страната). А неговите политически опоненти, напротив, голи и боси тичат в политическият лук. И макар че в управлението не всичко е идеално - България я чака добро бъдеще... |