Потребител:
Парола:
Регистрация | Забравена парола
Запомни моята идентификация
Що е антисемитизъм и има ли почва той у нас?
Отиди на страница:
Добави мнение   Мнения:1211 « Предишна Страница 52 от 61 50 51 52 53 54 Следваща »
paragraph39
11 Юли 2004 18:49
Мнения: 80,095
От: Bulgaria
ЧИЧО ФИЧО,
/:/ "Параграфе, на български се пише МААЕ (англ. IAEA), “Магате” е русизъм."
......................................... ......................................... ....................................
ПАК ме БЪРКАШ с някой друг?! Може би, защото става въпрос за "русизъм" ли?! А ти, май, като чуеш /прочетеш/ "Русия", "руско", "рускиня"...- ГУБИШ УМА И ДУМА?!
Та, да те ОСВЕТЛЯ: все още НЯМАМ право да РЕДАКТИРАМ текстовете на журналистите от Българската редакция на CHINA RADIO INTERNATIONAL/CRI/ !!! Поради тази причина си позволявам, ЗАСЕГА, САМО да COPY/PASTE-вам!!!
Ето ти адреса на CRI, за да им отправиш лично една ГРАДИВНА критика- в твой стил:http://bg.chinabroadcast.cn/
Хайде, НАСЛУКА !!!
paragraph39
11 Юли 2004 19:04
Мнения: 80,095
От: Bulgaria
CHINA RADIO INTERNATIONAL
====================
Българска редакция
......................................... ....
Ислямският свят подкрепя решението на Международния съд

--------------------------------------------------------------------------------

cri
На 10-ти юли някои ислямски страни подкрепиха решението на Международния съд, че изграждането на "Разделителната стена" на Израел в западния бряг на река Йордан е в противоречие с Международния закон.
Ливанският президент Емиле Лахоуд заяви, че международната общност, Общото събрание на ООН и Съветът за сигурност при ООН трябва да се съобразят с историческата ситуация и да се противопоставят на изграждането на "Разделителната стена", както и да положат усилия за постигането на мира и стабилността в Близкия изток.

Външното министерство на Саудитска Арабия се надява ООН да предприеме мерки за изпълнение на решението на Международния съд и счита, че САЩ, Евросъюзът, ООН и Русия---тези четири страни, трябва да включат решението в политиката си за възвръщане на мира в района.


Post Your Comments
Your Name:

E-mail:

Comments:
.......................




Редактирано от - paragraph39 на 11/7/2004 г/ 19:07:34

paragraph39
11 Юли 2004 19:44
Мнения: 80,095
От: Bulgaria
НАЗАЕМ ОТ В. "СТРОГО СЕКРЕТНО"/м. юли 2004 г./
......................................... ...................................


Top Secret
Светът - пред нов 11 септември




Мониторингът на образците на работа на правителството на САЩ и Англия и на техните разузнавателни централи дава основание да се предполага, че се подготвя атомна, бактериологична или химическа атака в САЩ, Англия, Канада или други държави.

Могат да бъдат използвани ядрени "мръсни бомби", бойни газове, други химически оръжия или биологически агенти срещу метрополии като Ню Йорк, Лос Анжелис, Чикаго, Вашингтон, Ванкувър или Лондон.

Целта е да се предизвика шок, много по-голям от 11 септември, за да бъде спрян колапса на Буш и неговата администрация, да се спасят финансовите структури на Ню Йорк и стратегическата позиция на САЩ, Англия и Израел. Атаките ще бъдат приписани от ЦРУ, MI-6 или Моссад на контролирани от тях "терористични групи".

Истинският организатор на атаката ще бъде същото секретно командно звено в САЩ, което осъществи 11 септември. То в момента води отчаяна битка за оцеляване, в буквалния смисъл . Може да се стигне и до въвеждането на извънредно положение в САЩ. От април в демагогията на Буш има нарастваща ескалация. Той и Чейни направиха сериозни предупреждения срещу нови терористични организации. Ген. Томи Франкс заяви, че не трябва да се изключва възможността от въвеждане на извънредно управление в САЩ през близките месеци.

Внимание заслужават и новините, идващи от Федералния резерв на САЩ, че даже "най-големите банки могат да не са достатъчно големи, за да не паднат". Дали САЩ не изминаха пътя по спиралата и сега са в изходната точка на 11 септември, но на по-висока степен, което изисква и по-мащабна провокация.

Някои източници съобщават и за нарастваща неадекватност в поведението на Джордж Буш. Негови сътрудници са разтревожени за умствената му кондиция. На срещи със своите помощници Буш цитира постоянно Библията, след което обвинява медиите и демократите, че са "врагове на държавата".

Сътрудниците му описват човек, който "е на ръба" който се държи арогантно с онези, които не са съгласни с него и е параноичен към обществото, което вече не вярва нито на вътрешната, нито на външната му политика.

"Това ми напомня последните дни на Никсън" - споделят от Белия дом. Всеки е тръгнал срещу него."

Постепенно се изгражда синдром, че администрацията е в обсада. Буш води диалог само с висшите сили и се подчинява само на божията воля, като заповядва на сътрудниците си "да е... мамата" на всеки опонент.

Тревожни са и съобщенията, идващи от английското контраразузнаване, което предполага, че в Европа може да има атака с мръсна ядрена бомба. Според директорката на MI-5 Илайза Манингам - Булер, "въпросът не е дали ще стане, а кога ще стане". Възможна е и химическа атака с токсични вещества, които трябва да предизвикат огромни поражения сред населението. Експлозив може да бъде детониран до химически складове или самият да съдържа сарин - изключително опасен нервен агент. В нормална температура саринът с течност - изпарява се бързо, без цвят, мирис и вкус. Убива жертвите чрез парализиране на мускулите на дробовете, което предизвиква задушаване. Пускането на сарин в метро е един от възможните сценарии. Такава беше атаката в метрото на Токио през 1995 г. Цел на атака могат да са и химически складове до големи метрополии. Става дума за складове за хлор или амоняк. Първият е особено опасен, тъй като заради пречистването на водоемите се намира близо до градовете. Обикновено има големи запаси от течен хлор, който е удобен за мащабна терористична операция.

Тревожат и някои информации от САЩ за предотвратена чрез изпреварваща медийна кампания, атака срещу моста Golden Gate в Сан Франциско. Мостът, който е считан за една от най-вероятните цели на терористите, се охранява след 11 септември 2001 г. от специална бригада. В навечерието на 1 май тази година охраната е била свалена от новия губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер. Но медиите са реагирали и бившият артист е бил принуден да върне охраната.

Дали светът е в навечерието на нова Операция 11 септември? Дали истинските й организатори ще имат безумието да я повторят в по-големи мащаби и с много повече жертви?
......................................... ....................
COPY/PASTE: PARAGRAPH39
Чичо Фичо
13 Юли 2004 01:49
Мнения: 24,838
От: United States
Само два дни след разгласяването на мнението на Международния съд (МС) видяхме и първата от четири месеца насам терористична бомбена атака в Израел, загина 19-годишен израелски войник и бяха ранени десетки мирни граждани. Ал-Акса, военното крило на партията на Арафат, пое отговорността и заяви, че атаката трябвало да покаже, че оградата нямало да спре терористите. Атаката обаче не беше извършена от самоубиец и няма данни откъде е дошъл терористът – от западния бряг или си е бил в Израел. Шарон каза, че с мнението си МС дал интифа на терористите за нови действия. Трудно може да не се съгласим с него. ООН, както казах, от десетилетия само радва Арафат и гневи САЩ. Не можем да кажем, че това е балансиран подход.
*
МС (орган на ООН), както и ОС на ООН, не са адекватен форум за палестинския въпрос по простата причина, че това е двустранен въпрос между една западна (‘северна’) демокрация и една източна (‘южна’) тоталитарна деспотия. Такива въпроси не получават конструктивно решение в ООН, а създават поле за безкрайна конфронтация в стила на студената война, сега по линията “север-юг”, в която численото превъзxодство на Третия свят в ОС и американското вето в СС се неутрализират взаимно. По други въпроси обаче ООН е ефективен инструмент. За различни неща – ето днес интересна колонка в НЙ Таймс от известен консервативен журналист е озаглавена “Кофигейт тръгна” – десет млрд долара били разиграни между ООН, Саддам и неговите другари по програма “Нефт за хранa”.
*
Параграфе, не разбрах дали китайската ти агенция е източник и на препостнатото материалче, дето САЩ бил “авторът на 11 септември” и сега ни готвел ново издание, ядрено или химическо. Явно в Сингхуа са учили български в МГИМО. Може да си забелязал, че по темата за 11-ти съм малко чувствителен; отчасти защото синът ни (17) учи на около 300 метра от СТЦ, на ъгъла на Чеймбърс и Уест Стрийт, и тогава прекарахме час и половина в неизвестност за него, щурайки като мухи без глави по улиците и кея. Не разбирам обаче: ако САЩ е “автор на 11-ти”, защо тогава САЩсе сражава сега със “своите” от Ал-Кайда в Ирак, защо “нашите” режат глави на “нашите”? За парлама и заблуда на врага?
*
Отклонявам се във връзка с безобразията в българските медии, за да взема накратко отношение по статията за “Момиченцата” от Ал. К. от събота. Поддържам напълно мнението на Деяна и донякъде на Една размишляваща. Статията е повърхостна, фуклива, некоректна, а също и подла. Освен това не съм виждал много интервюта с автора й по газетите и не съм забелязал той да представлява особен интерес за медиите. От писанието му и коментарите на неговите колеги разбирам, че е известен преподавател по български в СУ, предпoлагам – умен човек, но явно не прайм таргет за медиите.
*
Днес Бела ми прати линк до много интересна (макар малко ораторска) статия на Велислава Дърева във “Всеки ден”, с която съм напълно съгласен. Там се описва истинската нашенска медийна архетипична фигура, която е “Биг Бос-а”, а не “момиченцето”. За съжаление честната комунистка Дърева сигурно имплицира, че пазарът ражда чалга-медии с природна необходимост, което не е истина. Българските чалга-медии, вкл. с примера със статията за за 11-ти, даден по-горе от комуниста-шарлатан "параграф39", са специфичен продукт на ужкимския ни (липсващ) преход, а не на пазара като такъв. Пазар като такъв няма!
*
На Велтшмерц-a на Дърева репликирам, че у нас все пак и сега има различни (по собственост на биг босовете) медии, че има чужди медии (като Свободна Европа), има интернет, в който пишем, и в който “забранените” хора (Дърева) няма как да бъдат наистина забранени – хората ги искат и препостват; има и други “аутлетс”; и накрaя - идат НАТО и ЕС със западните стандарти във всичко. За сведение на българските “биг босове” (които всъшност са твърде смол фрай) мачисти и техните “момиченца”, най-голямата фирма в света, търговската верига Уол-Март, е в момента подсъдима по class-action suit (към който могат да се присъединят всички ищци, които са квалифицирани) за дискриминация срещу жените работнички. Може би и голямата инвестиционна банка Морган Стенли, една от водещите на Уол Стрийт, ще я последва тия дни.
*
Външният министър, за съжаление, падна жертва на премиерските предизборни алабалистики за "връзките му в арабския свят" и в момента ми изглежда неадекватен. Доколкото разбирам, Ал-Кайда, т.е. разбойническата шайка, отвлякла българите, не е отправила никакво политическо искане до българското правителство, и че фирмите и служителите им, извършващи доброволно дейност в Ирак са били надлежно предупредени за опасностите. Гърчовете на терористите в Ирак ще продължат още известно време, но общата тенденция, надявам се, е ясна...

Чичо Фичо
13 Юли 2004 21:13
Мнения: 24,838
От: United States
В днешния НЙ Таймс излезе колонка от бившия израелски премиер Нетаняху по въпроса за оргадата, пускам я в две части. Трудно може да му се възрази нещо смислено. Във вестника има и снимка на Шарон и Перес, преговарящи за новия кабинет на Ликуд и Партията на труда, отразяващ реалностите в страната – 80% от израелците са за плана за изтегляне от териториите. Шарон поведе истинска война срещу консерваторите в Ликуд. Въпреки че е неприемливо за Израел като цяло, мнението на МС (ООН) сигурно доведе до по-нататъшни промени в трасето на оградата в полза на палестинците в допълненеие към цитираните от Нетаняху. От ясното му и авторитетно изложение, отхвърлящо мнението на международния орган, бългхарските политици и всички, които тъгуват за суверенитета на България, има много да научат.

July 13, 2004
OP-ED CONTRIBUTOR
Why Israel Needs a Fence
By BENJAMIN NETANYAHU
*
While the advisory finding by the International Court of Justice last week that Israel's barrier in the West Bank is illegal may be cheered by the terrorists who would kill Israeli civilians, it does not change the fact that none of the arguments against the security fence have any merit.
.
First, Israel is not building the fence on territory that under international law can be properly called "Palestinian land." The fence is being built in disputed territories that Israel won in a defensive war in 1967 from a Jordanian occupation that was never recognized by the international community. Israel and the Palestinians both claim ownership of this land. According to Security Council Resolution 242, this dispute is to be resolved by a negotiated peace that provides Israel with secure and recognized boundaries.
.
Second, the fence is not a permanent political border but a temporary security barrier. A fence can always be moved. Recently, Israel removed 12 miles of the fence to ease Palestinian daily life. And last month, Israel's Supreme Court ordered the government to reroute 20 more miles of the fence for that same purpose. In fact, the indefensible line on which many have argued the fence should run — that which existed between Israel and the Arab lands before the 1967 war — is the only line that would have nothing to do with security and everything to do with politics. A line that is genuinely based on security would include as many Jews as possible and as few Palestinians as possible within the fence.
.
That is precisely what Israel's security fence does. By running into less than 12 percent of the West Bank, the fence will include about 80 percent of Jews and only 1 percent of Palestinians who live within the disputed territories. The fence thus will block attempts by terrorists based in Palestinian cities to reach major Israeli population centers.



Чичо Фичо
13 Юли 2004 21:16
Мнения: 24,838
От: United States

Third, despite what some have argued, fences have proven highly effective against terrorism. Of the hundreds of suicide bombings that have taken place in Israel, only one has originated from the Gaza area, where Hamas and Islamic Jihad are headquartered. Why? Because Gaza is surrounded by a security fence. Even though it is not complete, the West Bank security fence has already drastically reduced the number of suicide attacks.
.
The obstacle to peace is not the fence but Palestinian leaders who, unlike past leaders like Anwar Sadat of Egypt and King Hussein of Jordan, have yet to abandon terrorism and the illegitimate goal of destroying Israel. Should Israel reach a compromise with a future Palestinian leadership committed to peace that requires adjustments to the fence, those changes will be made. And if that peace proves genuine and lasting, there will be no reason for a fence at all.
.
Instead of placing Palestinian terrorists and those who send them on trial, the United Nations-sponsored international court placed the Jewish state in the dock, on the charge that Israel is harming the Palestinians' quality of life. But saving lives is more important than preserving the quality of life. Quality of life is always amenable to improvement. Death is permanent. The Palestinians complain that their children are late to school because of the fence. But too many of our children never get to school — they are blown to pieces by terrorists who pass into Israel where there is still no fence.
.
In the last four years, Palestinian terrorists have attacked Israel's buses, cafes, discos and pizza shops, murdering 1, 000 of our citizens. Despite this unprecedented savagery, the court's 60-page opinion mentions terrorism only twice, and only in citations of Israel's own position on the fence. Because the court's decision makes a mockery of Israel's right to defend itself, the government of Israel will ignore it. Israel will never sacrifice Jewish life on the debased altar of "international justice."
*
Benjamin Netanyahu is Israel's finance minister and a former prime minister.
Copyright 2004 The New York Times Company
Чичо Фичо
14 Юли 2004 01:25
Мнения: 24,838
От: United States
По повод днешната колонка на Джимо в този раздел – читателите на темата знаят, че приравняването на Холокоста и израело-палестинския проблем, и както в случая – и на прогонването на евреите от Испания и израело-палестинския проблем, е традиционен похват на антисемитите.
*
В Израел не е имало и няма етническо прочистване на араби – 15% от населението на страната са араби, които имат всички религиозни и политически права, както и правото да не служат в армията (много от тях служат доброволно). Тези араби са около един милион. Те са традиционни жители на територията на Израел. През 1948 г., подтиквани най-вече от арабските агресори, които им обещаваха земите и къщите на евреите след изтребването им, 539 хил. араби от тези територии избраха да станат бежанци – наистина повечето на няколко (или няколко десетки километра) от къщите си, дето и до днешен внуците им (близо 4 милиона вече) живеят в бежaнски лагери (56 години по-късно!). Тези територии, които бяха окупирани от Израел през 1967 г. след Шестдневната война (в която арабите се опитаха отново да унищожат Израел), бяха преди това окупирани близо 20 години от Египет и Йордания, а от 1988 в тях бе провъзгласено палестинското самоуправление.
*
Но нито преди 1967, нито след 1988 арабските власти и богатите арабски държави не настаниха хората в постоянни жилища, макар че такива бяха построени с международна помощ на много места в териториите. В бедна България през 1913 и 1919 г. един милион български бежанци бяха настанени и интегрирани за година-две. В опустошена Германия след ВСВ бяха интегрирани над десет милиона (може би 15) немски бежанци. От друга страна, еврейското население на коя да е арабска страна е много под един процент; след 1948 и след 1967 бяха унищожени с погроми почти напълно древните еврeйски квартали в Медина, Кайро, Александрия, Дамаск, Фес, Багдад. Еврейското население в тези страни намаля десетки, някъде – стотици пъти, а колкото е останало, е лишено от религиозни, често и от политически права. Еврейските имоти в арабските страни, многократно превъзхождащи по стойност арабските имоти в Израел, никога не са били компенсирани от богатите арабски страни. Израел прие и устрои 700 хил. еврейски бежанци от Бл. Изток и Северна Африка.
*
За разлика от утопията на комунизма, която се провали тотално, проектът на ционизма – еврейски национализъм, желаещ възстановяването на еврейската държава в светите земи, бе осъществен с успех. По решение на ООН! В темата за антисемитизма показах, че нарастването на арабското население на Палестина след 1881 г. се дължи главно на еврейската колонизация и свързаните с нея инвестиции. И досега над 50% от арабите от териториите работят в Израел, а останалите живеят главно от хуманитарна помощ. Израел превърна пустинята в градина – почти без никаква селскостопанска традиция, стана велика военно-теxнологична и бойна сила без никаква военна традиция, с наборна армия. Особено възхищение буди готовността на военните израелци - както по-рано на еврейските терористи, воювали с британците и арабските терористи - да се върнат с радост към мирния живот веднага щом стане възможно. Тъкмо обратното на палестинските терористи!
*
Израел e единно общество, съставено от бели и черни, и дори перуански индианци; хора, говорещи майчин немски, испански, руски, полски, унгарски, български, английски; хора социалисти, консерватори, националисти, интернационалисти, религиозни и атеисти. Израел (бивша британска колония) е първият постколониален триумф след САЩ, за който се сещам (Палестина – бивша британска колония – е един от многото постколониални провали). Израел, макар еврейска държава (по определението на ООН), макар с около 2% от населението си религиозни фанатици, макар да пази и някои рецидиви от религиозното право, е светска държава, демокрация от западен тип – единствената засега в региона, с много социалистичeски елементи.
*
Р. Иордан може да е “естествена” граница на Израел, на западния бряг (древните еврейски земи Иудея и Самария) е гробницата на патриарсите на евреите, християните и мюсюлманите – Авраам, Исаак и Иаков, но в момента Израел започва едностранно изтеглянето си от Газа (100%) и огромната част от западния бряг – 88% от територията, освобождавайки 99% от арабското население от присъствието си. Израел ще премести, ако е нужно със сила, еврейските заселници там, повечето от които са религиозни фанатици, кълнящи се в библейските си права. По-горе е вчерашната статия на Б. Нетаняху в NYT. Оградата предпазва израелците – вкл. израелcките араби, които също загиват – от самоубийственото безумие, отнело живота на близо хиляда мирни жители, сред които деца, за по-малко от четири години.
*
Същото безумие, което днес посегна по същия варварски начин на живота на един мирен български работник – мир на душата му, което на 11-ти септември уби три хиляди мирни хора от всички континенти и вери, което ни държа лично нас двамата на нокти час и половина, докато чуем гласа на детето си, което учи на 300 метра от кулите и училището му беше в облака – видяхме по телевизора в един бар, докато тичахме натам. Това е безумие! То не може да се оправдае с никакви полически цели. Още повече, че, както сме се съгласявали хиляди пъти, причината за безумието е кризата на арабския свят, неуспехът му в модернизацията, дължaщ се на липсата на свобода, демокрация и добро управление.
*
Оградата на Израел срещу терористите не е хидротexническо съоръжение, както излъга Джимо преди месеци, не е и бъдеща държавна граница – може да бъде преместена или махната при постигане на мир с отговорно избрано палестинско правителство. Сегашният маршрут на оградата слага зад “решетките” само около 13 хил. палестинци, за които Израел обаче иска да осигури всекидневен превоз до работа, болници и училищa за своя сметка. В изградените участъци от оградата (засега 25%) тероpистичните атаки намаляха до нула. Трасето бе местено няколко пъти, вкл. два пъти по нареждане на израелски съд, за да зачетат правата на палестинците. Оградата изобщо не стига до долината на р. Иордан, която се намира в източния край на западния бряг. Оградата огражда Израел от западната периферия за западния бряг.
*
Писанията на Джимо по близкоиточния въпрос са повърхностни, невежи, тенденциозни и духовно развращаващи за българските читатели с леви убеждения и без сериозни знания за международна политика. За щастие влиянието им е вече минимално. Подрoбности – по-горе.
*
Една от разликите между Джимо и моя скромност е, че ката ден минавам поне два пъти – пеша, c автобуса или с колело, край музея Метрополитън – на път е. Често се отбиваме и вътре – разказвал съм в темата си с картинките в старата Политика. Нещата изглеждат различно…

Редактирано от - Чичо Фичо на 14/7/2004 г/ 01:34:37

Чичо Фичо
14 Юли 2004 09:36
Мнения: 24,838
От: United States
Г-н Ботевист, отговарям Ви със закъснение – нямам достъп до форума и други ме препостват. Израел е създаден като еврейска държава с резолюция на ООН от 1947 г. – световната организация създала убежище за евреите, една трета (над пет милиона и половина) от които били изтребени от фашистите през ВСВ. Създателите на Израел били евреи източноевропейци – главно поляци (Давид Бен-Гурион, Ицхак Шамир – с българска жена Суламит, Ицхак Рабин, Шимон Перес...) и руснаци (Леви Ешкол, Голда Меир, Ариел Шарон...), а и българи, унгарци, румънци, западноевропейци и т.н., повечето – социалисти, всичките – светски хора, оцелели как да е от изтреблението, загубили семейства и имоти.
*
Със същата резолюция на ООН се създала и палестинска арабска държава. За съжаление тя никога не станала реалност – през 1948 г. пет арабски държави нападнали Израел с цел унищожението му (но били разбити от израелците – с помощта на чехите, които им дали оръжие) и окупирали територията на “арабската държава” – Египет взел Газа, а Йордания – Западния бряг. Те ги държаха до 1967 г. без окупацията им да бъде призната за законна от ООН, и без да помислят ни за миг да създадат там палестинска държава.
*
През юни 1967 г. за втори път арабските държави нападнаха Израел с цел унищожението му, но пак бяха разбити в шестдневната война, в резултат на което Израел окупира Синай и Газа (от Египет), Западния бряг (от Йордания) и Голан (от Сирия). Това бяха плацдармите на арабската агресия – от Синай и Газа египтяните нападнаха южен Израел, от Западния бряг до Тел Авив е 17 км. (и йорданската артилерия го млатеше, в града копаеха дупки за масови гробове в парковете), а до западен Иерусалим е пешеходно разстояние; от Голанските възвишения сирийците обстрелваха с артилерия градовете и кибуците на северен Израел.
*
Израел никога не анексира окупираните арабски територии. Той върна Синай на Египет с мирния договор от Кемп Дейвид през 70-те, изтегли се от окупирания през 1982 г. южен Ливан, отдето с покровителството на Сирия терористичната организация ПЛО нападаше северен Израел; в момента се готви да се изтегли от цяла Газа и от 88% от западния бряг с 99% от населението му; готов е да уреди въпроса за Голан със Сирия веднага щом тя има готовност. През 2000 г. израелският премиер Барак даваше на палестинския лидер Арафат 96% от западния бряг и цяла Газа, но той пак отказа да сключи мир. Арафат, както и другите арабски екстремисти, не искат мир – искат “връщане на бежанците” (т.е. на четири милиона араби, вкл. терористите, в страна с пет милиона евреи и един милион араби!), искат фактически унищожението на Израел като еврейска държава, която за тях е само “остатък от европейския колониализъм, оръдие на империализма”.
*
Лидерът на Хамас, реалната власт в Газа, покойният д-р Абдел-Азиз Рантиси, в началото на т.г. пък се канеше да не остави нито един жив евреин в Близкия изток. Същото казват и Джихад, и Хизбулла, които също са част от властта в Палестина. С помощта на Саддам, сирийския диктатор Хафез Асад (приятел на Тато), окупирания от Сирия Ливан, Либия и Иран, покровителя на Хизбулла, Арафат създаде широка мрежа на терора срещу Израел, челен отряд на който е военното крило на партията на Арафат (Фатах Танзим), Бригадата на мъчениците от Ал-Акса.
*
Израел, една демократична, цивилизована, близка културно на България страна (там има около 60 хил. българи, един милион “нови” руснаци), воюва вече 56 години за правото си на живот срещу тоталитарни режими като на Саддам и Кадафи и фанатици като тия, що отрязаха главата на българския шофьор, на корееца и американския младеж от Ню Джързи. През 1982 г. Израел разруши иракския ядрен реактор тип “Озирак”, доставен от Франция, след като Саддам каза, че щял да прави атомна бомба за затриването на Израел. През 1994 г. ирански дипломат организира атентат на Хизбулла срещу еврейския дом в Буенос Айрес – загинаха 70 души. През 1991 г. Саддам стреля с химически ракети по Тел Авив и уби мирни израелци.
*
И той, и Кадафи, и саудитските религиозни фондации, и Либия, и Иран финансираха терористи за бойни действия срещу Израел. През 1972 г. на олимпиадата в Мюнхен палестинските терористи избиха цялата израелска делегация. През 1976 г. палестински терористи отвлякоха френски самолет със стотина израелци и заплашиха да ги избият. Много други самолети и кораби с израелци на борда станаха жертва на терористи. За по-малко от четири години от 2000 г. насам в самия Израел загинаха от терористи самоубийци, срещу които сега се вдига оградата, близо хиляда мирни граждани, сред които израелски араби, и десетки хиляди други бяха ранени и осакатени.
*
Подробности по въпроса прочетете в темата за антисемитизма в този раздел, вкл. за броя на убитите в конфликта мирни израелци и палестинци, както и разяснения за станалото в Сабра и Шатила през 1982, Дженин през 2002 и Газа през 2004 г. Темата е 69 страници, но уверявам Ви, че си струва да се прочете.
Чичо Фичо
14 Юли 2004 19:26
Мнения: 24,838
От: United States
Hакратко на въпросите и на Сгугньо в същата тема на Джимо от 14 юли (и горният постинг е отговор на въпрос оттaм):
*
1. Началото на терора в Палестина било поставено в 20-те години от иерусалимския мюфтия Амин Ал-Хусейни, чичо на Арафат (чието истинско фамилно име е също Ал-Хусейни). Еврейските терористични действия датирали от много по-късно, военните еврейски организации възникнали около ВСВ, Хагана била създадена с помощта на британците срещу Германия, докато Ал-Хусейни създал босненската SS-дивизия Ханджар, убила 60 хил. босненски евреи, а палестинската улица пеела песни за любимия си Абу Али (ака Адолф Хитлер). След ВСВ еврейските терористи действали главно срещу британците (бъдещият премиер Менахем Бегин взривил британския щаб в хотел Цар Давид), имало и няколко терористични акта срещу арабите.
*
Не бива да забравяме, че еврейските действия ставали в контекста на Холокоста, първите сведения за размерите на който едва стигали до недоверчивите им уши. Показателно е, че, както казах, еврейските “боевики” много бързо и с желание се връщали към мирния живот – нещо, което не коже да каже за арабските им колеги, за които войната (срещу цивилните) е начин на живот. Днешното положение на нещата доказва това.
*
2. Западен Иерусалим е зад зелената линия и е международно призната израелска територия, център на еврейската религия и етнос и фактическа столица на Израел. И Арафат не претендира официално за него. Евреите поне от две хиляди години насам пеят в псалмите (свещени и за християните!) “Ако те забравя, Иерусалиме...” Спорна територия е източен Иерусалим (и селищата около него, които остават зад оградата), който бе окупиран през 1967 след агресията на Йордания срещу Израел (Йордания бе предупредена за това преди да нападне). През 2000 Барак даде на Арафат столица в източен Иерусалим, но той не прие мира.
*
3. През май 1967 г. Египет затвори морските проливи в Червено море и прекъсна снабдяването на Израел с нефт от Иран, което само по себе си по международното право е casus belli. Египет, Сирия, Ливан, Йордания, Ирак и няколко други арабски държави съсредоточи няколкостотин хиляди войници, хиляди танкове и стотици самолети по границите на Израел. Насър, Асад и другите арабски велики вождове седмици наред отправяха кръвожадни заплахи за “екстерминация на ционисткото присъствие”. Само Сирия извърши за няколко седмици над 50 непровокирани въздушни нападения, при които бяха свалени (над Израел) шест сирийски МиГ-а, и обстрелваше постоянно градовете и кибуците северен Израел от Голанските възвишения. Израел беше в мобилизация от две седмици, с прекъснато снабдяване, Франция му наложи оръжейно ембарго, докато СССР помпеше арабите с оръжие, а в армиите им имаше на 20 хил. съветски “военни съветници” (по-късно египетските самолети летяха направо с руски пилоти и артилерията стреляше с руски разчети).
*
Разгромът на арабските агресори за шест дни, започнал с превантивно унищожаване на египетската авиация на летищата й, триумфът над руското им оръжие причини дълбока фрустрация и огорчение в арабския свят и в СССР, който (заедно с НРБ) прекъсна дипломатически отношения с Израел, парадоксално ръководен тогава от родени в Русия социалисти (Леви Ешкол от Брест-Литовск и профсъюзната деятелка Голда Меир от Киев). Тук вероятно е причината и за Сгугневия негативизъм и реваншизъм.
*
5. Войната Йом Кипур от 1973, също започната от Египет и Сирия, доведе до сепаративния мир с Египет и Йордания. Западна Галилея е зад зелената линия и не е спорна територия (Арафат не претендира официално за нея). Голан ще бъде върнат на Сирия, когато бъде сключен мирът, както бе върнат южен Ливан (на Ливан) през 2000 г. Израел в момента се изтегля едностранно от цяла Газа и от 88% от западния бряг. Затова се бунтуват 7500 заселници в Газа, които ще бъдат преместени, и заплашват с убийство Шарон. Барак, както вече казах, предложи на Арафат 96% от Западния бряг и палестинска столица в източен Иерусалим. Но Арафат не прие.
*
На палестинските географски карти Израел изобщо го няма, до морето е арабска Палестина, Хайфа е арабски град, а евреите са “ционистко, колониалистко присъствие” (вж. кой да е палестински сайт).
*
6. Не виждам как Израел ще запази характера си на “еврейска държава” (според резолюцията на ООН от 1947), ако над 4-те милиона арабски бежанци, потомци на 539 хил. бежанци от 1948 г., сред които активистите на терористичните организации, се “завърнат” дето сега има един милион израелски араби, при положение, че евреите в Израел са пет милиона. Както вече казах, повечето “бежанци” сега живеят в “лагери” на няколко, до няколко десетки, километра от едновремешните жилища на дедите си. Тяхното устройване ще стане на територията на палестинската държава, както призна за пръв път Буш преди няколко седмици. Настояването на връщането им в Израел е настояване за премахването на Израел като “еврейска държава” и това е очевидно за всеки здравомислещ човек.

:


Чичо Фичо
14 Юли 2004 19:26
Мнения: 24,838
От: United States
Има един въпрос на Сгугню, на който сега отговарям – за войната срещу Египет през 1956 г. Израел тогава взе участие в авантюрата на Франция и Британия (по тяхно настояване) – те нападнаха Египет на Насър, за да осуетят национализацията на Суецкия канал. САЩ на Айзенхауер не взе участие и осъди агресията им, с което я обрече на провал, а СССР на Хрушчов използва суматохата, за да нахлуе тихомълком в Унгария и смаже народното въстание срещу комунистическия режим. Акцията на Франция и Британия, които искаха да покажат, че още са старите колониални акули, каквито отдавна не бяха, завърши с конфузия и паническо изтегляне. СССР триумфално зае за известно време мястото на големия слон на (вместо САЩ) в Египет. Израел с помощта си за Франция и Британия се дискредитира без никаква нужда като “оръдие на западния империализъм”.
*
Това обаче беше изключение в следвоенната история – във всички останали случаи арабите нападаха или провокираха първи с цел унищожаването на Израел изобщо или като предимно еврейска етническа държава. В темата на антисемитизма има подробна информация по останалите любими теми на критиците на Израел – (1) защо “антиционизъм” значи отричане правото на Израел да съществува като еврейска държава; (2) какво стана в ливанските лагери Сабра и Шатила 1982, кой го свърши и защо; (3) какво стана в бежанския лагер в Дженин 2002, (4) по “Филаделфийския път” в Газа 2004 и т.н.
*
Израел в никакъв случай не е безгрешен пред арабите, но като цяло нашите симпатии, симпатии на населението на демократична европейска страна – член на НАТО и ЕС, население на бившa комунистическa страна, на сравнително бедна източноевропейска страна с предимно лява политическа ориентация, на – безспорно са и все повече ще застават на страната на израелците.

Чичо Фичо
15 Юли 2004 01:26
Мнения: 24,838
От: United States
В статията си от 15 юли 2004 "Липсата на логика е логиката на тероризма"
Джимо е прав, никакви отстъпки пред тероризма не са възможни и отношението ни към исляма трябва да е безукорно цивилизовано. Изводите му накрая също не са неверни, ако и тривиaлни. Но прав e само дотук.
*
Подкрепям напълно г. Тошев по отношение гражданската роля на медиите и журналиста. Джимо, сам не без сериозен принос, продължаващ дори и в наши дни, в манипулирането на читателите против разума и националните интереси на България, е забравил в бързината да напише, че през 80-те не знаехеме не само за тримата млади терористи – Алцек, Елин и Сава, но най-вече не знаехме (поне официално) за терора на българския комунистически режим в Кърджали и другаде, за редовната българска народна армия от наборни хлапета, стреляща щатни боеприпаси срешу мирно демонстриращи български гражданки майки с бебета на ръце, поливаща с ледена вода от пожарни коли проснати на снега при минус 15 градуса български граждани деца и стари хора. Които трогателно скандирали “БКП е наша майка”…
*
Следват по-необмислени Джимови твърдения. “Силовото демократизиране” свърши доста добра работа в Германия, Италия и Япония след ВСВ; вероятно ще свърши и в Сърбия. Американското присъствие свърши доста добра работа в Корея (срв. Северна Корея), Тайван (срв. КНР до 1976 г.) и т.н., дори донесе накрая и демокрация. Ирак няма да е по-различен. Афганистан, ако НАТО се ангажира наистина сериозно, също мосже да се промени към по-добро. Но работата в двете страни е различна – в Афганистан целта беше главно свалянето на талибаните, които подслоняваха Ал-Кайда, а Ирак, богата на (сравнително светскo, образовано) население, вода, нефт, централно разположена арабска страна, бивш център на тоталитарния панарабски национализъм, е призван да стане катализатор на промените в целия регион. Които са абсолютно наложителни предвид ставащото в света, особено след 11 септември!
*
Бомбардировките на НАТО (организация, чийто член сме в момента) 1995 и 1999 свалиха варварски, антибългарски националкомунистически режим, причинил смъртта на 250 хил. мирни свои граждани, изнасилването на десетки хиляди жени и изгонването на три милиона бежанци от домовете им – най-страшните злодеяния в Европа от ВСВ насам. Злодеите вече са пред съда; чухме наскоро признанията на босненските сърби за избиването от техните чети на осем хиляди невъоръжени босненци, вкл. деца, през юли 1995 г. – факт, доскоро наголову отричан от българските комунисти.
*
“Мюсюлмански братя”, египетската ислямистка организация (с лидер Айман Зауахири, египетският лекар идеолог на Ал-Кайда и алтер его на Осама), смятана за най-влиятелната група сред мюсюлманите в цял свят, и произлязлата от нея палестинска (газанска) група Хамас (съкращение от Harakat al-Muqawamah al-Islamiyya, Ислямско съпротивително движение) възникнала в 20-те години на 20 в., а не била създадена, както лъже Джимо, от “Садат” (дошъл на власт след смъртта на Насър през 1970) или “Израел” (създаден през 194, нито пък “американците” имали пръст в създаването й (по онова време, както и Джимо сигурно е слушал, Британия властвала над моретата, а американците главно гонели контрабандистите на уиски от табуретки и сиропи за кашлица с по-високо съдържание на спирт). Причината за възникването й било разочарованието на ислямистите от ликвидирането на халифата от Ататюрк през 20-те години и от историческия упадък на мюсюлманството спямо запада през последните векове.
*
Първоначално действията им били мирни, насочени към ислямска просвета и благотворителност – именно като благотворителна организация Хамас била официално регистрирана в Израел от шейх Ясин през 1978 г. Хамас никога не е била идеологически противник на ПЛО. Тя се финансира от ислямски фондации в изтока и на запад, от Иран, от Саддам (до свалянето му), от бизнес, контрабанда, рекет, разпределя хуманитарна помощ в Газа от името на ПЛО и палестинското самоуправление, поддържа училищата, детските градини, болници и социални заведения, детските и младежки организации – 21от 22-та членове на студентския съвет в университета в Газа през 2003 г. бяха нейни активни членове!
*
През 1988 г. Хамас прие нова програма – “Ислямски пакт”, в който пише:


The Islamic Resistance Movement (Hamas) is one of the wings of the Muslim Brothers in Palestine. The Muslim Brotherhood Movement is a world organization, the largest Islamic Movement in the modern era… characterized by a profound understanding, by precise notions and by a complete comprehensiveness of all concepts of Islam in all domains of life: views and beliefs, politics and economics, education and society, jurisprudence and rule, indoctrination and teaching, the arts and publications, the hidden and the evident, and all the other domains of life… It will… be of help to all associations and organizations which act against the Zionist enemy and those who revolve in its orbit.


“Действиетo” на Хамас срещу “ционисткия враг” премина междата от речите към бомбите през февруари 1989 г. Хамас стана пионер в самоубийството, впрочем изрично забранено от исляма. Оттогава, особено през втората интифада от 2000 насам, Хамас пое лъвския пай от самоубийствените атентати в автобуси и заведения в Израел, стрелбите по заселници, нападенията срещу израелски военни, контрабандата на оръжие от Египет в Газа. На съвестта на убития преди няколко месеца д-р Рантиси, лидер на Хамас, тежаха най-малко 370 (!) убийства на мирни израелци. Той се канеше да не остави нито един евреин в Палестина! В началото на т.г. Хамас се прочу с изпращането на 22-годишна миловидна майка на две бебенца и 10-годишно магаретарче в качеството им на самоходни бомби. Хамас се слави и с възпитанието си на възрастните – майки, черпещи радостно по случай успешното самоубийство на синовете си тийнейджъри. (Подобна е дейността и на “Мюсюлманските братя” в Египет, жестоко преследвани за терористичната им и подривна дейност от светския социалист и тоталитарист Насър и по-прагматичния светски тиран Садат, убит от ислямистите, и сега от светския полутиран Мубарак.)
*
Панарабският “социалистически” национализъм (Насър, Саддам, Асад, Кадафи) често преследваше жестоко ислямистите (а те пък трепеха лидерите му), но двата източни тоталитаризма винаги се обединяваxa пред лицето на обвщия враг – запада и демокрацията, както сега в Ирак, дето баасисти и ислямисти всех мастей рамо до рамо воюват срещу бъдещето на иракския народ. В темата за антисемитизма показах, че и двата арабски тоталитаризма изчерпиха напълно историческите си възможости и им предстои слизане от сцената, което може да бъде и доста дълго и кърваво – зависи най-вече от решителността на запада за реформи в Близкия изток.

Чичо Фичо
15 Юли 2004 08:51
Мнения: 24,838
От: United States
По-нататък Джимо ни поднася и други недобре обмислени твърдения.
*
“Тероризмът избуява там, където се съберат на едно място невежество, фанатизъм, пари и отчаяние пред собственото безсилие” – е рисковано обобщение. Терористите от Баадер-Майнхоф бяха образовани интелектуалци (и то не по ислямски като хората на Хамас, а по марксистки), терористите от ЕТА са от заможни семейства на професионалисти от най-проспериращата икономически област в Испания, такива били и много от руските нихилисти. Ролята на парите в тероризма също не е еднозначна. Изобщо много по-правилно е тероризмът да се разглежда не “като такъв” (или като “диагноза” – като от лекаря онзи ден), а като продукт на конкретни политически, икономически и културни условия. Близкоизточният тероризъм днес е продукт на:
*
Икономическа и социална криза – през 1980 арабските страни отговаряха за 13% от световната търговия, през 2000 – с три пъти по-голямо население – за 3%, при това над 99% от износа им още е суровини, а другите традиционни ислямски износителки на суровини като Малайзия или Бангладеш превключиха на износ на промишлени стоки. Драстично намаля възможността да манипулират с нефта. БНП на глава на богатата С. Арабия през 1980 беше като на САЩ, сега е по-нисък от Португалия и намалява. Показателите на човешкото развитие дори на богатите С. Арабия и ОАЕ са като на бедните развиващи се страни. Над 60% от младежите в С. Арабия страдат от тежка хронична депресия, 90% от работните места в страната се държат от чужденци – местните са неквалифицирани и нежелани.
*
Политическа и идейна криза – двете тоталитарни движения, панарабския “социалистически” национализъм от Саддамов тип и политическият ислямизъм от типа на Хамас претърпяха провал в усилията си да модернизират региона по тоталитарному и да предложат работеща алтернативна система от ценности, която да подмени модернизацията по западен образец. Панарабските и ислямистките режими навсякъде, където победиха, доведоха до бедствие и се сгромолясаха или берат душа като във великата социалистическа народна джамахирия или в ислямската (макар неарабска) република. Арабите сами отлично разбират неизбежността на промените.
*
“Ислямистите могат да бъдат победени (може би временно), когато срещу тях се действа безогледно” – е друго много рисковано твърдение. Истина е, че никакви принципни отстъпки на тероризма не са оправдани, и че енергичните, решителни и точни действия като на Израел в Ентебе през 1976 г. (вж. подробности в темата за антисемитизма) понякога са необходими, но “безогледните действия” срещу общностите, подхранващи тероризма като начин на живот и поминък, освен че не са допустими в цивилизования свят (а само в света на Саддам и Асад, от които Джимо явно се възхищава), са и в дългосрочен план контрапродуктивни. Тероризмът ще бъде изкоренен не само като бъдат избити и изловени терористите и ятаците им, но и като бъдат oтстранени дълбоките причини за него, и като бъдат създадени положителни прецеденти на успешен мирен, нетерористичен начин на живот. Това именно се прави сега в Ирак. Но Джимо е против него!
*
“Освен от фанатизъм, безпросветност и отчаяние тероризмът се подхранва от алчността и корупцията” – истина, и то най-вече от корупцията на тоталитарните водачи на терористичните движения – като Арафат. Един от факторите за успеха на фанатичната и засега по-безкористна Хамас е тоталната, пословична корумпираност на Арафат, ПЛО и палестинското самоуправление. Немалка е ролята и на корупцията на ООН – десетки милиарди долари на западните данъкоплатци като нас се изляха в пясъците на палестинското самоуправление – без особена полза за никого, освен за ООН-бюрократите и ПЛО-върхушката.
*
“(Тероризмът се подхранва и) от непоследователността на богатия свят, който го използва за краткосрочни политически и икономически цели” – студената война и грешките на запада в нейно име останаха отдавна в историята; казаното от Джимо сега се отнася най-вече за Франция на Ширак, Испания на Сапатеро и останалите страни от ЕС, които с безпринципността, малодушието и постколониалната си гузност създават улеснения и душевен комфорт за терористите.
*
Джимо и подобни, които от години търсят всевъзможни изтъчени оправдания за тероризма – козните на лошия запад, империализма, световният ционистки комплот – сега ни зоват за “безогледни действия” срещу тероризма. Такива обаче може изобщо да не са нужни, ако развитият свят се откаже веднъж завинаги да оправдава морално тероризма, да търси “добрите” и “нашите” терористи, ако единодушно отреже финансовите потоци за терористите, единодушно прекрати моралната си подкрепа за терористите, разкритикува флиртовете на интелигенцията с по-изтънчени манипулатори като д-р Едуард Саид и по-неотесани сталинисти като д-р Ноам Чомски, приложи решително законите си (където има такива, напр. извън САЩ) по отношение на антисемитските и др. фашистки, тоталитарни пропагандисти и hate mongers като В. Сидеров и следовниците му, осъди без уговорки престъпленията на сталинизма и издънките му, и веднъж завинаги обвърже сериозно и завинаги международната помощ за развиващите се страни с въпроса за доброто управление, демокрацията и правата на човека.
*
Параграфе, ето новите terms of reference: преди месец иракското правителство бе единодушно признато за законна власт и приветствано от СС на ООН; ООН определи ясно мандата на многонационалните сили в Ирак (от 43 страни членки на ООН): (1) борба с тероризма в Ирак; (2) охрана на операцията на ООН – Унами – начело с новия представител на ООН за Ирак – досегашният пакистански посланик в САЩ, заменил бразилеца С. Мелу, убит от терористите през август 2003; (3) обучение на иракските въоръжени сили. СС на ООН единодушно призова всички страни членки да помагат на многонационалните сили, вкл. с войници. Иракското правителство поиска НАТО да се заеме с обучението на иракската армия; преди две седмици на срещата си на върха в Истанбул НАТО прие. НАТО освен това похвали страните членки, които участват с войски в многонационалните сили в Ирак – т.е. 17 от 26-те страни от пакта.
RuBo@rd
16 Юли 2004 16:14
Мнения: 23
От: Bulgaria

Compensation for Bulgarian Jews: too little, too late
60 years later, Germany will pay monthly pensions to forced laborers who are still alive.


Ilil Shahar and Dalia Mazori

Since 1945, successive German governments have refused to recognize Bulgarian Jews as Holocaust survivors. A recent change in policy will soon make it possible for Jews from the Balkan nation to receive compensation. According to the agreement reached between US-based The Conference on Jewish Material Claims and the government of Germany, all Bulgarian Jews who worked in force labor camps during World War II will be entitled to a monthly pension of 270 euro (approximately NIS 1, 500) for the remainder of their life. However, the payment is personal and cannot be collected by a deceased survivor’s heirs. Therefore, most of the victims will receive nothing.

“This untold story of labor camps in Bulgaria is now being written and what these Jewish laborers went through is being acknowledged,” said Gideon Taylor, Claims Conference Executive Vice President. “Finally they will receive long-delayed payments to recognize this suffering. This has been a longtime priority for the Claims Conference. As long as the last survivor is alive, we will continue the fight for a small measure of justice.”

Approximately 50 thousand Jews lived in Bulgaria, which was allied with Germany, before World War II. Jewish men were sent to forced labor camps where they worked long hours, in poor conditions and all types of weather. The work consisted primarily of road and railway construction, often in difficult marshy locations. These prisoners faced frequent beatings by superiors, subsisted on an inadequate diet, and lacked the clothing or boots needed for working in the cold, rugged terrain.

However, King Boris II did not allow Bulgarian Jews to be sent to extermination camps and 90% of the community survived the holocaust. A majority of the survivors immigrated to Israel after the war.

“How many people 80 years old or older are still alive?”, asked survivors of the Bulgarian labor camps yesterday. Yoshke Levy, father of television reporter Uri Levy, was 20 years old when he was sent to a forced labor camp with his two older brothers. Both of his brothers have since passed away. “They can pay us for our suffering. Millions will not compensate us for ruining our lives and stealing our property. The work was extremely hard. I was required to finish digging within a set amount of time or the Germans would not allow any rest time. I still remember the suffering of the digging, the fear and the threats”.

Miriam Levy, then Miriam Eliezer, was only four when the German’s arrived, “The Germans took my father to a forced labor camp”, she remembers. My mother and I were sent to a concentration camp. I am pleased that the Germans have come to the conclusion that we deserve compensation. However, it is too little and too late.

http://www.maarivintl.com/index.cfm?fusea ction=article&articleID=9844

Натиснете тук
Чичо Фичо
16 Юли 2004 23:10
Мнения: 24,838
От: United States
По повод фантазиите на Джимо от 15 юли, че “Израел бил създал (ислямистката терористична организация) Хамас, за да я противопостави на Арафат” вчера писах, че Хамас (според програмните си документи) е палестинският клон на Мюсюлманските братя, най-старата ислямистка организация в света, създадена в Египет през 20-те години като реакция на премахването на халифата, първоначално действала като просветна и благотворителна организация, и започнала терористична дейност в Палестина-Израел през 1989 г., въвела самоубийствените атентати и обявила за своя цел изтребването на евреите в Палестина и унищожаването на Израел (според изявления на покойния й лидер д-р А. Рантиси от началото на т.г.).
*
За сравнение: организацията на Арафат, Фатах (съкращение от “Harekat at-Tahrir al-Wataniyyeh al-Falastiniyyeh”, Движение за национално освобождение на Палестина, четено обратно) бе създадена в началото на 60-те, а с терористична дейност се заела през 1965 г. През 1995 бе създадено военното й крило Танзим, а през 2000 се появи под чадъра й и Бригадата на мъчениците от Ал-Акса.
*
Днес добавям следните интересни редове от статията на Дж. Бенет във вчерашния НЙ Таймс, която постнах в отделна тема в старата Политика разкриват “революционната диалектика” на Хамас и Фатах: Фатах, като по-старата терористична организация легитимира Хамас като такава; а Хамас като стара ислямистка къща и по-крайно антиизраелската от двете изигра роля за ислямизацията на дотогава светската Фатах (показателен е приетият ислямски термин Ал-Акса!) и за приемането на самоубийството в арсенала й. По инициатива на Хамас през последните четири години се развихри истинско соцсъревнование между двете братски терористични организации – коя да изпълни по-зрелищните самоубийствени атаки срещу мирни израелци. Как да не му поверваш, Волог, че Хамас бил креатура на ционистите?
*

Fatah members initially led the fighting in the second intifada. It was not until five months after the conflict began that Hamas conducted its first suicide bombing of the uprising. In the view of some Palestinian politicians, that early leadership by Fatah legitimized Hamas violence for the Palestinian public.
As Hamas then began to gain popularity, Fatah found itself competing to conduct sensational attacks. The very name of the Fatah militia - Al Aksa Martyrs Brigade - reflects what some Palestinian officials lament is an Islamicization of the faction, as it tried to top Hamas.
In January 2002, as Israel struck back and the conflict intensified, Al Aksa Martyrs Brigade added suicide to its arsenal.
Hamas is officially bent on Israel's destruction, while Mr. Arafat has endorsed a two-state solution. Many Fatah leaders believe Fatah should confine its attacks to Israeli soldiers and settlers in the territory that Israel occupied in the 1967 war.
But Al Aksa Martyrs Brigade began attacking Israeli civilians outside the West Bank and Gaza, persuading Israelis that Fatah had the same goal as Hamas and confusing Palestinians about what the faction stood for.


В темата за Саддам и терористите в старата Политика има хубави материали за финансовата помощ на Саддам за Хамас, плащана до след началото на войната през 2003 г. Газанската улица възторжено приветства раздаването на чековете за по 30 хил. долара на гордите семейства на самоубийците от Хамас и скандира “О любимий Саддам, стреляй с химически ракети по Тел Авив” (според репортаж на френска медия от март 2003).
*
В статията на Бенет се потвърждава това, което съм чувал в ООН и писал и тук няколко пъти – палестинците получават международна помощ, в т.ч. от нашите данъци, в размер на 310 долара кеш на човек от населението годишно – далече най-голямата хуманитарна помощ, давана на когото и да е в света. Това значи, че средното палестинско семейство получава по около четири хиляди лева годишно джоб парасъ (един чай в кафене на главната улица в Дженин и струва по-малко от 40 стотинки). И това е само малка част от помощите за страдащите палестинци.
Чичо Фичо
18 Юли 2004 01:17
Мнения: 24,838
От: United States
Очеркът на Джеймс Бенет в НЙ Таймс от четвъртък, 15 юли, който постнах в отделна тема в старата Политика, е много интересен, а и някои от героите му се появиха и в световните новини още в петък. Както писах преди няколко семици, изтеглянето на Израел от териториите предизвиква борба за власт между палестинските фракции, хаос, насилие, отвличания на чужденци, палестински генерали, както и вълна от битови грабежи и убийства. Различните терористични организации си съперничат за влияние, ислямистите атакуват корумпираното ръководство на Арафат, което както винаги е с вързани ръце; премиерът Куреи подаде вчера оставка заради хаоса, но Арафат не я прие, бившият шеф на сигурността в Газа Мохамед Далан – герой на очерка на Бенет – изглежда оглавява атаките срещу Арафат, който обеща реформи – да намали броя на силовите служби до три.
*
Кой ще управлява Палестина утре, когато “ционисткият окупатор” се изтегли, в Израел почне се влиза само с визи и да се търгува с мита, израелските фирми спрат да дават на вересия ток и вода на палестинските общини, палестинците почнат да тупат по рамото Арафат и Куреи за ток, вода, работни места и защита от палестинските вратове? Мафиите, терористите, Арафат, правителството на Куреи, или никой?
*
Изтеглянето на Израел е пряк резултат от падането на Саддам, премахването на заплахата за Израел от Ирак и Сирия (Ливан) и отрязването на парите за шахидите от Саддам (знаем, че възнаграждението за семейство спадна от 30 хил. на 11 хил. долара, а цената на един патрон за Калашников на черно в Газа след затварянето на Филаделфийски път (тунелите) скочи от 20 цента на 4 долара.
*
Слагам малък цитат от Бенет за край на постинга. Историята с палестинския младеж християнин, застрелян от палестински терорист, както бягал в парка в източен Иерусалим (взели го за евреин), ни е вече известна. Подробностите не са.


Elias Khoury thought of himself as a bridge between Israelis and Palestinians. His family lost its land to Israel in the 1948 war, but his father took citizenship in Israel and believed he could work patiently through Israeli law to get the land back. Elias Khoury went to Hebrew University and became a lawyer himself.
In 1975, Mr. Khoury's father, Daoud, was crossing Jerusalem Zion Square when a bomb planted by Palestinians exploded, killing him and 13 others.
Elias Khoury went on to win landmark legal cases against Israeli settlements. He sent his children to a Jerusalem school that blended the city's Jewish, Muslim and Christian children.
Then, one evening this March, his son George went for a jog in Jerusalem's French Hill neighborhood and was shot dead by members of Al Aksa Martyrs Brigades. The group put out a statement boasting that it had killed a settler. French Hill sits on land that Israel occupied in 1967.
Fluent in Arabic, Hebrew and English, friends with Arabs and Jews, George Khoury was studying at Hebrew University. He spoke by telephone every day with his older brother, David, away at school in Scotland, to compare business ideas that each jotted in small notebooks. He played the piano and wanted to learn the saxophone, and he left behind a list of jazz concerts he would attend. Dead at 20, he embodied the might-have-beens of what was known, a few years ago, as the New Middle East.
He left behind a father who called him "my beloved, " and who longed for sleep in the hope of seeing his son in his dreams…
The occupation is coarsening both societies, Elias Khoury said. Israel does not have the same values it held 20 years ago. Yet Israel was now mature enough to accept a Palestinian state. But the Palestinians needed outside help to run their affairs. He invoked a Koranic verse that he said explained why, after escaping Egypt, the Jews wandered in the desert for 40 years before reaching the land of Israel. The reason, he said, was that those who had lived in slavery were not capable of building a state.
"It's painful, but we have to look at the truth, " he said. "As a lawyer, I look at the facts. The first fact is that the Palestinian society, as a collective, is not ready to lead itself."
The Palestinian leadership had abandoned law and order, he said, and it had shown little respect for basic values. "One of the most important values is the sacredness of life".
After Al Aksa Martyrs discovered its mistake in French Hill, it put out a statement expressing regret and declaring George Khoury to be a shahid, a martyr. "It harmed me more, " Mr. Khoury said. "Let's say Yitzhak had been running that evening. It would have been okay if he had been killed? This is how we are going to build our state?"
Mr. Khoury wanted no part of a culture that could celebrate the death of its own sons, or anyone else's. "My son, " he said, "was not a shahid.”
paragraph39
18 Юли 2004 01:41
Мнения: 80,095
От: Bulgaria
ЧИЧО ФИЧО,
/:/"Параграфе, не разбрах дали китайската ти агенция е източник и на препостнатото материалче, дето САЩ бил “авторът на 11 септември” и сега ни готвел ново издание, ядрено или химическо. Явно в Сингхуа са учили български в МГИМО."...
...................................
ЧИЧО ФИЧО,
НАЙ-ПРИЛЕЖНО съм посочил КОЙ е източникът /авторът/ на материала, който съм постнал тук. Върни се на този материал и ще прочетеш следното:
......................................... ...................................
НАЗАЕМ ОТ В. "СТРОГО СЕКРЕТНО"/м. юли 2004 г./
......................................... ...................................
Top Secret
Светът - пред нов 11 септември
......................................... ....................................
Т.Е., източникът е българският ВЕСТНИК "Строго секретно"
Ето ти и адреса на сайта му:<http://www.strogosekretno.com/>
ИДИ там и ще се увериш, че с Параграф39 БЪЗИКАНЕ НЕ БИВА !!!


Чичо Фичо
19 Юли 2004 20:35
Мнения: 24,838
От: United States
Оживление през уикенда предизвика пукотевицата между Шарон и Ке д’Орсе – в една своя реч Арик казал, че препоръчвал на всички евреи по света да емигрират в Израел, но особено това се отнасяло до френските евреи предвид засилените прояви на антисемитизъм, за които стана дума вече. За тях емигрирането било задължително. Говорител на Шарон обяснил по-късно на протестиращите французи, че се имали предвид преди всичко антисемитските прояви на арабските имигранти (Франция има най-голямото в Европа извън ОНД еврейско население – 500-600 хил., и арабско население около 6 милиона. Знаем обаче, че там освен арабския антисемитизъм се изявяват успешно и левия (Гароди), и десният френски. Вече писах, че през 2003 емигриралите в Израел френски евреи се увеличили спрямо 2002 със 100%. Тази тенденция ще се улесни с евентуалното приемане на Израел в ЕС (след Турция).
*
За съжаление трагичното състояние на хаос в Палестина, причинено от междуособиците на различните палестински терористични групи в навечерието на израелското изтегляне от Газа, засега нещо убягва от полезрението на "лявата" ни журналистика, но достатъчно сведения има на BBC.
fierce
19 Юли 2004 21:11
Мнения: 10,605
От: Bulgaria
Ти по добре виж какви ги е
надрънкал твоят любим джуниър
тук

Редактирано от - fierce на 19/7/2004 г/ 21:12:11

steppenwolf
19 Юли 2004 21:16
Мнения: 4,887
От: New Zealand
Тази тенденция ще се улесни с евентуалното приемане на Израел в ЕС (след Турция).





По-скоро двата полюса на земята ще сменят местата си, отколкото това да стане.
Чичо Фичо
20 Юли 2004 01:58
Мнения: 24,838
От: United States
Ицхак Рабин мечтаеше Израел да влезе в Арабската лига, а на мене ми се струва, че приемането на Израел в НАТО е по-необходимо, но само след подписването на мирен договор с Палестина., Предвиждам разполагането на американски бази в Израел на двете морета. А след приемането на Турция в ЕС няма да има сериозни основания да не бъде приет и Израел, ако иска да кандидатства – той е развита демокрация и пазарна икономика, в културно отношение не е по-малко “европейска” страна от Турция или Кипър (който също географски е 100% в Азия), икономически е по-добре подготвен за членство от напр. Румъния. Населението на Израел е повечето от европейски проижод; ролята на юдаизма за формирането на християнството и европейската култура изобщо в античността и средновековието е безспорна, ролята на европейското еврейство в развитието европейската култура през 19-20 в. – също. Европа ще изкупи окончателно вината си за Холокоста с един такъв акт. Това, разбира се, са спекулации. Ето малко информация за палестинския хаос:

July 19, 2004
Arafat Struggles to Resolve Leadership Crisis
GREG MYRE
.
RAMALLAH, West Bank, July 19 — Yasir Arafat struggled today to resolve a political crisis and extinguish street unrest in the Gaza Strip as he faced perhaps the strongest internal challenge to his authority since establishing the Palestinian government a decade ago.
And in violence this evening, a prominent Israeli judge, Adi Azar, was killed in a drive-by shooting in a suburb of Tel Aviv. It was not immediately clear who was responsible.
The Al Aksa Martyrs Brigades, which is linked to Mr. Arafat's Fatah movement, claimed it carried out the shooting, according to Reuters. The attack marked the first time a judge has been killed in Israel's 56-year-history.
The Palestinian prime minister, Ahmed Qurei, told reporters that the resignation letter he presented to Mr. Arafat on Saturday still stands, and that Mr. Arafat has not provided a written response. Mr. Qurei, who has been in the post less than a year, said he was quitting to protest the lawlessness in Gaza and the disarray among the security forces, which are controlled by Mr. Arafat.
"The Palestinian citizen in the street is saying, `Why are they fighting? Is there any authority?' " said Mr. Qurei. "Chaos will not achieve our aims, it cannot bring victory."
The collapse of the Palestinian government would be a blow to Mr. Arafat, and he was trying to prevent it. But it was not clear whether Mr. Arafat was willing to cede some of his broad powers or introduce political reforms that have been demanded by the international community as well as a growing number of Palestinians.
Meanwhile, Mr. Arafat tried to pacify militants and protesters in Gaza who have responded with anger and violence to the appointment of Mr. Arafat's cousin, Mousa Arafat, as the head of general security in Gaza.
Palestinian militants on Sunday attacked a building controlled by Mousa Arafat's forces, and gun battles left more than a dozen Palestinians wounded in Gaza.
The Palestinian critics say that the Palestinian Authority is riddled with widespread corruption, and a number of senior security commanders are among the worst offenders.
Many of the militants and protesters in Gaza are supporters of Muhammad Dahlan, a former security chief himself who still commands loyalty among his former officers.
Mr. Dahlan has pushed hard for a younger generation of Palestinians to join the senior ranks in the Palestinian Authority and the Fatah movement, which is still dominated by members of Mr. Arafat's generation.
Israel has avoided direct involvement in the internal Palestinian fighting. But Israeli officials have said they would not be disappointed if Mr. Arafat is further weakened by the instability.
Zeev Boim, Israel's deputy defense minister, told Israel radio that he hoped "these developments will finally move Arafat to the sidelines, and so finally we will be able to talk to serious and responsible forces."
.
Copyright 2004 The New York Times Company


Добави мнение   Мнения:1211 « Предишна Страница 52 от 61 50 51 52 53 54 Следваща »