Отиди на страница:
| Ха здравейте сите форумци ! Върнах се преди 5-6 часа и докато ви изчета и коняка ми свърши ! Натиснете тук Няколко неща ще ви кажа, след всичко прочетено дотук ! Няма страшно , няма лошо , но всичко добро което прочетох е до вчера вечерта 7-8 вечерта ! Просто ЗАБРАВЕТЕ ЗА СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ КАТО ДИСКУТИРАТЕ КАКВИ СА ВАШИТЕ ЛИЧНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕТЕНЦИИ ! И съм сигурен че ще си дойде всичко на МЯСТО ! Тоест изразете вашите си партиини неща като отидете да гласувате ! ПП - Забравете и това лични разправии , не му е времето , а и не е добре за самите вас ! Макар че имам какво да казвам на ПИКИ и НГОРО , па и не само на тях ще си замълча ! ППП- все пак ще кажа , Пики - 30 минути няма да ти стигнат да разбереш ПАРИЖ а камо ли да кажеш че го познаваш ! От опит ти казвам 15 години съм и още не го познавам както трябва !  |
| Незнайко - затова се казва "Парижките потайности" Параграфе, Според мене, черната дупка не е изчезнала а е била ПРИВАТИЗИРАНА заедно с това дето уж “изчезнало” в нея. Пък дали и ние вече не сме вътре в черната дупка? Остава да разчитаме само на “седморката на Блейк”  |
| ЗАЩОТО... "Париж- това е един БЕЗКРАЕН ПРАЗНИК!" /ЪРН. хЕМИНГУЕЙ/ ......................................... ................................... "ЧАО!" и "ЧАО!", NEZNAESHT !!! АЗ временно  |
| Параграф, за какво говориш относно черните дупки, че ние в България нали не сме напредничави, та вестите при нас не идват по нета, ми с кон и талига, а сигур конят е станал храна на рибите, дорде преплува океана? |
| GAN/Ю/ ГО ТРИЙ, НЕ БЪРКАЙ вътре-да проверяваш дали СИ в "Черната дупка" ! Може да ти падне пръстена вътре и...КРАЙ! Това е съветът ми: НЕ БЪРКАЙ в "Черна дупка" с пръстен на ръката ти- ще се окажеш НЕопръстен! После и 69 Блейовци да извикаш на помощ-все тая! ВСУЕ !!!  |
| Ей, хора, ето ви нещо свястно за Америка, за тия дето знаят английски. Ей това трябваше да публикува "Сега", а не мазнотиите на Дайнов. "Хвалителите" на Америка специално да погледнат подчертаното в червено. July 4th, 2004 1:16 pm The Patriot's Act: What's More American Than Asking Questions? -- by Michael Moore The Patriot's Act: What's more American than asking questions? By Michael Moore / The Los Angeles Times July 4, 2004 NEW YORK -- As a young boy, I loved the American flag. I'd lead my younger sisters in patriotic parades up and down the sidewalk, waving the flag, blowing a whistle and reciting the Pledge of Allegiance over and over until my sisters begged me to let them go back to their Easy-Bake Oven. I loved singing the national anthem. I won an essay contest on "What the Flag Means to Me." I decorated my bicycle with little American flags for a Fourth of July parade and won a prize for that too. I became an Eagle Scout and proudly promised to do my duty to God and country. And every year I asked to be the one who planted the flag on the grave of my uncle, a paratrooper who was killed in World War II. I was taught to admire his sacrifice, and I hoped to grow up and do my part, as he had, to keep us free. But, in high school, things changed. Nine boys from my school came back home from Vietnam in boxes. Draped over each coffin was the American flag. I knew that they also had made a sacrifice. But their sacrifice wasn't for their country: They were sent to die by men who lied to them. Those men -- presidents, senators, government officials -- wrapped themselves in the flag too, hoping that their lies would never be questioned, never be discovered. They wrapped themselves in the very flag that was placed on the coffins of my friends and neighbors. I stopped singing the national anthem at football games, and I stopped putting out the flag. I realize now I never should have stopped. For too long now we have abandoned our flag to those who see it as a symbol of war and dominance, as a way to crush dissent at home. Flags are flying from the back of SUVs, rising high above car dealerships, plastering the windows of businesses and adorning paper bags from fast-food restaurants. But these flags are intended to send a message: "You're either with us or you're against us, " "Bring it on!" or "Watch what you say, watch what you do." Those who absconded with our flag now use it as a weapon against those who question America's course. They remind me of that famous 1976 photo of an anti-busing demonstrator in Boston thrusting a large American flag on a pole into the stomach of the first black man he encountered. These so-called patriots hold the flag tightly in their grip and, in a threatening pose, demand that no one ask questions. Those who speak out find themselves shunned at work, harassed at school, booed off Oscar stages. The flag has become a muzzle, a piece of cloth stuffed into the mouths of those who dare to ask questions. I think it's time for those of us who love this country -- and everything it should stand for -- to reclaim our flag from those who would use it to crush rights and freedoms, both here at home and overseas. We need to redefine what it means to be a proud American. If you are one of those who love what President Bush has done for this country and believe you must blindly follow the president to deserve to fly the flag, you should ask yourself some difficult questions about just how proud you are of the America we now inhabit: Are you proud that one in six children lives in poverty in America? Are you proud that 40 million adult Americans are functional illiterates? Are you proud that the bulk of the jobs being created these days are low- and minimum-wage jobs? Are you proud of asking your fellow Americans to live on $5.15 an hour? Are you proud that, according to a National Geographic Society survey, 85% of young adult Americans cannot find Iraq on the map (and 11% cannot find the United States!)? Are you proud that the rest of the world, which poured out its heart to us after Sept. 11, now looks at us with disdain and disgust? Are you proud that more than one billion people on this planet do not have access to clean drinking water when we have the resources and technology to remedy this immediately? Are you proud of the fact that our president sent our soldiers off to a war that had nothing to do with the self-defense of this country? If these things represent what it means to be an American these days -- and I am an American -- should I hang my head in shame? No. Instead, I intend to perform what I believe is my patriotic duty. I can't think of a more American thing to do than raise questions -- and demand truthful answers -- when our leader wants to send our sons and daughters off to die in a war. If we don't do that -- the bare minimum -- for those who offer to defend our country, then we have failed them and ourselves. They offer to die for us, if necessary, so that we can be free. All they ask in return is that we never send them into harm's way unless it is absolutely necessary. And with this war, we have broken faith with our troops by sending them off to be killed and maimed for wrong and immoral reasons. This is the true state of disgrace we are living in. I hope we can make it up someday to these brave kids (and older men and women in our reserves and National Guard). They deserve an apology, they deserve our thanks -- and a raise -- and they deserve a big parade with lots of flags. I would like to lead that parade, carrying the largest flag. And I would like the country to proclaim that never again will a war be fought unless it is our last resort. Let's create a world in which, when people see the Stars and Stripes, they will think of us as the people who brought peace to the world, who brought good-paying jobs to all citizens and clean water for the world to drink. In anticipation of that day, I am putting my flag out today, with hope and with pride. |
| Ей ви го и на руски бе хора, вижте колко се старая за вас! Майкл Мур: Подлинный "Патриотический закон" -------------------------------------------------------------------------------- 07.06 08:36 am | NRS.com -------------------------------------------------------------------------------- Нью-Йорк. - Ребенком я очень любил американский флаг. С младшими сестренками я устраивал патриотические парады на садовой дорожке: маршируя впереди них, я размахивал флагом, изо всех сил дул в свисток и раз за разом повторял "Клятву верности" [Текст присяги на верность американскому флагу и Республике, написанный в 1892 г. и позднее официально одобренный правительством США - прим. пер.], пока сестры не начинали умолять, чтобы я позволил им вернуться к своей игрушечной мини-пекарне. Мне очень нравилось распевать гимн нашей страны. Я победил в конкурсе сочинений на тему "Что национальный флаг значит для меня". На параде по случаю 4 июля я украсил свой велосипед американскими флажками, и за это также получил приз. Я стал "игл-скаутом" [одно из высоких званий в бойскаутских организациях - прим. перев.] и с гордостью поклялся исполнять свой долг перед господом и родиной. Каждый год я просил, чтобы именно мне доверили честь водружать флаг на могиле моего дяди - десантника, погибшего на второй мировой войне. Меня учили восхищаться его самопожертвованием, и я надеялся, что, когда вырасту, я тоже сделаю все, чтобы наша страна оставалась свободной. Однако в старших классах все изменилось. Девять выпускников нашей школы вернулись из Вьетнама в цинковых гробах. Эти гробы были покрыты американскими флагами. Я знал - они тоже пожертвовали собой. Но эта жертва была принесена не ради страны: их послали на смерть люди, которые им лгали. Эти люди - президенты, сенаторы, правительственные чиновники - тоже прикрывались флагом, надеясь, что в их словах никто не усомнится, что ложь не будет раскрыта. Они прикрывались тем самым флагом, что я видел на гробах моих друзей и соседей. Теперь во время футбольных матчей я уже не пел национальный гимн, и флаг вывешивать тоже перестал. Теперь я понимаю, что делать этого не следовало. Уже давно мы отдали наше знамя на откуп тем, кто видит в нем символ войны и гегемонии, инструмент для подавления инакомыслия внутри страны. Национальный флаг развевается на крышах внедорожников, реет над автосалонами, американскими флагами пестрят окна деловых контор, ими украшены картонные пакеты из ресторанов быстрого обслуживания. Но эти флаги призваны говорить: "Кто не с нами - тот против нас", "Делай как все!", или "Думай, что говоришь, думай, что делаешь". Люди, прикрывавшиеся нашим флагом, чтобы уйти от ответственности, сегодня используют его как орудие против тех, кто ставит под сомнение политический курс Америки. Это напоминает мне знаменитый снимок, сделанный в 1976 г. во время акции протеста против совместного обучения белых и цветных детей в Бостоне, где один из демонстрантов бьет первого попавшегося черного в живот древком от большого американского флага. Эти так называемые патриоты крепко держат флаг в своих руках, и, принимая угрожающую позу, требуют, чтобы никто не задавал вопросов. Тех же, кто в открытую высказывает свое мнение, бойкотируют на работе, над ними издеваются в школе, их улюлюканьем сгоняют со сцены на церемониях вручения "Оскара". Национальный флаг превратился в кляп - им затыкают рот тем, кто смеет задавать вопросы. Думаю, пришло время тем из нас, кто любит родину - и все, что должно связываться с этим понятием - потребовать наш флаг назад у людей, которые используют его для подавления прав и свобод, будь то здесь, в Америке, или за рубежом. Надо переосмыслить значение понятия "горжусь тем, что я американец". Если вы из тех, кому нравится то, что президент Буш сотворил с нашей страной, и думаете - для того, чтобы заслужить право нести наш флаг, нужно слепо следовать за президентом, задайте-ка себе кое-какие "неудобные" вопросы о том, чем именно вы гордитесь в сегодняшней Америке. Может быть, вы гордитесь тем, что один из шести американских детей растет в нищете? Гордитесь ли вы тем, что 40 миллионов взрослых американцев фактически неграмотны? Или вы гордитесь тем, что подавляющее большинство создаваемых сегодня рабочих мест относятся к категории низко или минимально оплачиваемых профессий? Может быть, у вас вызывает гордость тот факт, что кое-кто из ваших соотечественников-американцев должен сводить концы с концами на зарплату в 5 долларов 15 центов в час? Или же вы гордитесь тем, что, по данным исследования, проведенного Национальным географическим обществом, 85% молодых американцев не в состоянии найти на карте Ирак (а 11% - и сами Соединенные Штаты)? Гордитесь вы тем, что остальной мир, от всего сердца выражавший нам сочувствие после 11 сентября, сегодня смотрит на нас с презрением и отвращением? Тогда, наверно, вы гордитесь тем, что 3 миллиарда человек на нашей планете лишены чистой питьевой воды, в то время, как у нас есть средства и технологии, чтобы мгновенно решить эту проблему? И, наконец, гордитесь ли вы тем, что наш президент послал американских солдат на войну, не имеющую ничего общего с защитой страны? Если именно в этом сегодня заключается понятие "быть американцем" - а я американец - то следует ли мне прятать глаза от стыда? Нет. Вместо этого я намерен делать то, что считаю своим патриотическим долгом. На мой взгляд, в тот момент, когда лидер страны хочет отправить наших сыновей и дочерей на войну и смерть, долг истинного американца состоит в том, чтобы задавать вопросы - и требовать правдивых ответов. Если мы не сделаем этого - хотя бы этого - для тех, кто взял на себя защиту страны, мы подведем и их, и самих себя. Они готовы, если необходимо, умереть за нас, за нашу свободу. Все, о чем они просят в ответ - чтобы мы не заставляли их делать что-то плохое без крайней необходимости. А в ходе этой войны мы обманули доверие наших солдат, посылая их на смерть и увечья ради ложных и безнравственных целей. Так что мы полностью опозорены. Надеюсь, когда-то мы сможем загладить свою вину перед этими храбрыми ребятами (и мужчинами и женщинами постарше - резервистами и национальными гвардейцами). Они заслуживают извинения, они заслуживают благодарности, они заслуживают, чтобы почтили их заслуги вставанием и устроили им большой парад со множеством флагов. Я бы хотел идти во главе этого парада с огромным знаменем в руках. И я бы хотел, чтобы страна торжественно провозгласила - если мы когда-нибудь еще и начнем войну, то лишь в качестве последнего средства. Давайте создадим мир, где люди, завидев звездно-полосатое знамя, смогут думать о нас как о народе, который обеспечил мир во всем мире, который дал всем гражданам достойно оплачиваемую работу и позаботился о том, чтобы все жители планету пили чистую воду. Сегодня, в предвкушении этого дня, я снова поднимаю флаг - с гордостью и надеждой. Майкл Мур Перевод статьи из газеты "Los Angeles Times" выполнен иноСМИ |
| Този, който отдели 4 минути, за да прочете този "чаршаф", ще си е оползотворил времето по по-добър начин от този, който 5 часа е киснал на този форум и се е дърлил с фашаги, лекета и сноби. |
| KAILY, ………………………………………… Вестник “24 часа”-23 юли 2004г. : ЧЕРНИТЕ ДУПКИ НЕ СА БЕЗДЪННИ “Авторът на теорията за Черните дупки и паралелните светове-Стивън Хокинг, се отказа от собствените си твърдения, съобщиха световните медии. Близо 30 години Хокинг твърдеше, че всмуканото от Черните дупки изчезва безследно от нашата Вселена...”... / и т.н. в статията/  |
Стига с тия черни дупки, сенки и вампири. Стига с тая Америка. Човека разказва за Париж. И ако ни покани на гости, няма да можем да му откажем – няма да е възпитано. Пък каква песен на Адамо пускаха по европейското между мачовете... Вив льо Франс!  |
| Американският национален химн ......................................... ........ "The Star-spangled Banner" O say, can you see by the dawn's early light, What so proudly we hailed at the twilight's last gleaming? Whose broad stripes and bright stars thro' the perilous fight, O'er the ramparts we watched, were so gallantly streaming. And the rockets' red glare, the bombs bursting in air, Gave proof thro' the night that our flag was still there. O say! does the star-spangled banner yet wave O'er the land of the free and the home of the brave! ......................................... .................................. |
| Ерата на империята Джонатан Маркъс от Би Би Си разглежда мястото на САЩ в съвременния свят. -------------------------------------------------------------------------------- "Америка няма империя, която да разширява, нито утопия, която да налага. Желаем на другите това, което желаем на себе си - защита от насилие, благата на свободата и надеждата за по-добър живот". Това обяви президентът Джордж Буш в традиционното си обръщение към възпитаниците на американската военна академия в Уест пойнт през юни 2002. Въпреки неговата декларация, че САЩ нямат имперски амбиции думата "империя" все по-често се използва от учени и експерти, когато говорят за ролята на Америка в света. -------------------------------------------------------------------------------- В серия от шест части, озаглавена "Ерата на империята", Джонатан Маркъс от Би Би Си разглежда мястото на САЩ в съвременния свят. Америка: империя равна на Римската? Мислихме дълго как да озаглавим серията. Дали заглавието "Ерата на империята" не е твърде оценъчно? Настина ли Америка в някакъв смисъл е империя подобно на древен Рим или викторианска Великобритания? Зададох този въпрос на всеки, с когото разговарях. "Не съвсем точно" Отговорите се разминаваха значително. Младият британски историк Найол Фъргюсън, например, няма никакви съмнения. "Съединените щати, " каза той, "са империя във всяко отношение освен едно и то е, че самите те не се признават за империя." Той нарече това "империя в състояние на отрицание". Строуб Талбът, бивш заместник държавен секретар в администрацията на Клинтън, намира представата за САЩ като за империя "гротескна, причудлива и смехотворна в зависимост от това в какво настроение съм или кой го казва." Той заяви, че Америка е по-скоро анти-империя. "Американците не проявяват желание да бъдат въздигнати в имперска сила." Други, като Майкъл Манделбоум от Института за международни изследвания "Джон Хопкинс", посочват, че положението на Америка е уникално - просто няма подходяща дума, която да го опише. Както каза той, "империя не е съвсем точно, но няма друга дума в обща употреба, която да е по-точна, затова я използваме." Строуб Талбът се съгласява със съжаление. "Когато нашите приятели по света се събират зад гърба ни, те говорят за проблема с американската сила, как да се справят с нея, как да я управляват и дори как да я възпират.Не искаме другите да мислят за нас по този начин." Глобализацията и 11 септември В днешно време една от ключовите думи в международната политика е глобализация. Това също не е лесен за дефиниране термин; той включва разпространението на пазарния капитализъм и новите комуникационни технологии. Те като че ли свиват света и елиминират разнообразието. Представите за глобализацията и господството на САЩ са неразривно свързани. Светът на глобализацията, който се откри с разпадането на Съветския съюз и края на студената война, изглеждаше почти като проектиран специално за САЩ и ускори появата на доминиращата американската суперсила. Според Джоузеф Най, декан на Факултета по управление "Кенеди" в Харвардския университет, американското господство е факт от години. Но трагедията от 11 септември хвърли нова ярка светлина върху положението на Америка. Всъщност започнахме нашата серия от Кота Нула в Ню Йорк, мястото, където се издигаха небостъргачите близнаци на Световния търговски център. Много хора смятат, че от руините на двата небостъргача е възникнала нова по-агресивна и идеологическа външна политика. Афганистан и Ирак бяха нападнати. Президентът Буш обяви нова доктрина на изпреварващо военно действие. Военно, икономическо, културно Как може да се сравни сегашното положение с великите империи на миналото? Не е ли Америка просто поредната господстваща сила в историята? Или е уникална? Фарид Закария от "Нюзуик интернешънъл", един от най-интересните познавачи на американската външна политика, смята, че никога преди в света не е имало такова господство като американското. Съществували са и други велики сили като Британската империя, но никоя не се е наложила над своите съперници по такъв начин. Разходите за отбрана на САЩ са гигантски в сравнение с тези на техните съперници. Американското годподство не е само във военен аспект, то е също икономическо. Американската попкултура се е разпространила по целия свят. В света днес се наблюдава "всеобхватна еднополюсност" по думите на Закария, която не е съществувала, откакто Рим е господствал над света. Римляните с техния език, парична единица и разпространение на римското гражданство може би са били предвестници на първата форма на глобализация. Найол Фъргюсън смята, че Британската империя предлага по-добри паралели. Той твърди, че ако вземем целите, които САЩ отдавна се опитват да постигнат - разширяване на глобалния обхват на свободния пазар и в крайна сметка на представителната власт - ще открием характерните белези на това, което той нарича проект на викторианския империализъм. Нужда от приятели Този дебат обаче има и друга страна. Джоузеф Най от Факултета по управление "Кенеди" смята, че всички приказки за американско господство и влияние замъгляват една много по-фундаментална действителност. Той я нарича "парадоксът на американската сила", с което има предвид, че независимо от глобалната си мощ САЩ не са способни да постигнат резултатите, които искат, ако действат самостоятелно. Най посочва, че въпроси като борбата с транснационалния тероризъм, разпространението на инфекциозни болести, промените в климата, международната финансова стабилност - никой от тези проблеми не може да бъде управляван от една единствена страна. Според него посланието към американските политици е просто: "Ние сме най-силната страна от близо две хилядолетия насам и въпреки това не можем да получим каквото искаме, ако действаме сами." Случайна империя? Във втората част Джонатан Маркъс продължава изследването си дали Съединените щати са имперска сила с посещение в Куба. На крайбрежния булевард в Хавана, на не особено забележително място, се издига паметник на 260 американски моряци, загинали при взривяването на военния кораб "Мейн" в хаванското пристанище през февруари 1898. Причините за взрива не са известни. В днешно време мнозина смятат, че най-вероятно случаен пожар в котелното отделение на кораба е подпалил склада с боеприпаси. Навремето обаче никой не се е съмнявал, че експлозията е била саботаж. Но какво е търсил "Мейн" в пристанището на Хавана? Военният кораб се е намирал там, за да защити американските граждани и интереси. Избухват бунтове. В отговор на исканията за независимост на кубинските бунтовници испанското правителство предлага известна степен на самоуправление. Това обаче разгневява происпанските среди в Хавана, които предизвикват размирици. Кубинското въстание е посрещнато с голямо съчувствие в Съединените щати. Потопяването на "Мейн" настройва още по-силно общественото мнение и на 23 април 1898 САЩ обявяват война на Испания. Накратко, испанската флота е победена, а испанските войски - прогонени от Куба. С това започва дългата история на американска намеса в делата на острова. Имперска смяна на караула Съединените щати набират сила, Испания е в упадък. Но последиците от испанско-американската война засягат далеч не само Карибския район. Уорън Зимерман, историк и бивш американски дипломат, експерт по американска външна политика, казва, че след Куба нещата следват естествения си ход. "Веднъж щом взехме Куба, трябваше да вземем и Пуерто Рико, защото не можеше да оставим на испанската флота друг остров в Карибския район, който да използва за своя база. Най-интересното събитие е превземането на Филипините, защото никой не е мислил за Филипините освен колцина офицери от американската флота, които смятали, че би било добре да притежаваме дълга верига от острови близо до азиатския континент, които да използваме, за да се превърнем в азиатска сила". Официалната американска империя има кратък живот. Но в резултат на тази трескава имперска дейност Съединените щати заемат позиции по една силно начупена линия от бази, простиращи се от Калифорния до Хавай и остров Мидуей в Тихия океан и оттам до Самоа, Гуам и Филипините. Благодарение на веригата от бази американското политическо и икономическо влияние се разспростира чак до Китай. За пръв път Америка изпитва вкуса на империята и както обяснява Уорън Зимерман, това е повратна точка в представата й за света. В 1898, казва той, американците придобиват самоувереност, която не са загубили и досега, чувство на призвание, че са сила, която защитава определени ценности в света. Единствена суперсила През 20 и сега през 21 век САЩ укрепиха позицията си, първо като една от великите сили и след това като единствената оставаща глобална суперсила. Днес американската външна политика засяга всички нас. Това вероятно е едно от обясненията защо САЩ предизвикват такива силни емоции. Реших да изследвам един аспект на външната политика на САЩ, за да хвърля известна светлина върху сложния процес на нейното определяне - ембаргото върху търговията и пътуванията до Куба. Най-големите валутни приходи на Куба в момента идват от туризма. Повечето чужденци, посещаващи острова, са европейци и канадци. Известен брой американци също пият коктейлите си с ром по хаванските барове. Но те са там въпреки желанието на администрацията на Буш. Повече от 40 години САЩ поддържат ембарго върху туризма и търговията с Куба. Има някои изключения, но по принцип ако американците искат да дойдат като обикновени туристи, те трябва да минат през трета страна и да убедят кубинските власти да не им слагат печати в паспортите. Все повече американци смятат тази политика за контрапродуктивна. Според тях изолацията и бедността са допринесли много повече за закрепване на кубинския режим, отколкото комунистическата идеология. В Конгреса във Вашингтон се увеличава натискът за отмяна на дългогодишната забрана за пътувания до Куба. Тази политическа битка разкрива доста неща за това как и от кого се определя американската външна политика. Затягане на ограниченията за Куба Миналата година както в контролирания от републиканците Сенат, така и в Камарата на представителите бяха приети резолюции за отмяна на забраната за пътувания. Но няколко седмици по-късно новите закони тихомълком отпаднаха, след като президентът Буш даде да се разбере, че иска точно обратното - още по-строги ограничения на отношенията с Куба. Поради наближаващите президентски избори циниците заявиха, че Буш просто иска да си осигури гласовете на кубинските изгнанници във Флорида - щат, който може да изиграе решаваща роля за изхода от изборите през ноември. Законите за Куба бяха внесени в пакет с други законопроекти за разходи и това даде на президента необходимия лост. Сенатор Ричард Лугър, председател на влиятелната сенатска комисия по външните отношения, подчерта, че не става дума толкова за "сблъсък по въпрос на външната политика, колкото за технически проблеми при приемане на закони в разделения Конгрес". Сенаторите не искаха да се провали приемането на така желаните от тях закони за правителствените разходи и затова се съгласиха да отстъпят, когато Буш се обяви против либерализацията в отношенията с Куба. Отхвърляне на империята Процес, политически сметки или компромис - факт е, че понякога за страничния наблюдател е много трудно да разбере кой определя външната политика във Вашингтон. "Не съществува фабрика, която да произвежда американска външна политика като топли понички, " казва Ричард Хас, бивш високопоставен служител в Държавния департамент в администрацията на Буш, а сега председател на Съвета за външни отношения. "Определянето на политиката е резултат от сложното взаимодействие на огромно разнообразие от играчи. Външната политика никога не се прави във вакуум, хората взимат решения според това, което смятат за популярно, според това, което смятат за възможно и това, което е политически издържано." Това важи за мирно време. Но в период на война влиянието на президента върху външната политика нараства неимоверно. Проф. Майкъл Манделбоум от Института за международни изследвания в университета "Джон Хопкинс" посочва: "След 11 септември 2001 американците почувстваха, че отново са въвлечени в конфликт с отворен край и това даде на президента много повече власт във външната политика, отколкото имаха неговите предшественици." Опитахме се да сверим часовника с американското обществено мнение, което, както се оказва, не проявява особено желание за дългосрочна намеса в чужбина и изпитва чувство на смущение, че американската роля в света е била в такава степен неразбрана според много американци от приятелите и съюзниците на САЩ. Това потвърждава виждането на Джоузеф Най, декан на Факултета по управление в Харвардския университет, че сред американците не се наблюдава стремеж към "империя". "Вътрешното мнение в САЩ няма да осигури ресурсите, нито обществената подкрепа за имперска мисия в дългосрочен план, " каза Най. следваща страница>> |
| Майкъл Мур е първо одухотворен човек, а освен това и американец. Затова аз продължавам да не деля хората на християни и мюсюлмани, сини и червени-деля ги на духовни и недуховни. А политиката на САЩ е материално благоденствие на собствения народ и духовна нищета на всички народи! |
| Ерата на империята Джонатан Маркъс от Би Би Си разглежда мястото на САЩ в съвременния свят. -------------------------------------------------------------------------------- >>> продължение от първа страница Нова ера на войната В тази част Джонатан Маркъс разглежда някои от въпросите, свързани с армията на САЩ, в ерата на изпреварващите удари Не е лесно да притиснеш с въпрос американския министър на отбраната Доналд Ръмсфелд. Той предпочита по-ефикасните според неговия персонал сесии "около кръгла маса" с журналисти, отколкото интервюта на "четири очи". Ръмсфелд е известен с това, че отговаря с изключително заплетен синтаксис - в негова чест дори е публикувана стихосбирка. Но на срещата на министрите на отбраната от НАТО в Колорадо спрингс през октомври 2003 той даде сериозни отговори на поредица от въпроси. "Временно увеличение" На въпрос дали кампанията в Ирак показва, че американската армия изчерпва възможностите си, той категорично отрече. Генералите не са поискали повече войски, каза той, проблемът не е в живата сила. Само пет месеца по-късно Пентагона обяви "временно" увеличение на числеността на американската армия. Още близо 30 000 войници ще постъпят в армията. Но както ми каза известният специалист по въпроси на отбраната, Тони Кордсмън, числеността не е всичко. "Тезата, че повече е по-добре не е лесна за оборване, но не става ясно дали така се решава проблемът на асиметричната война." "Асиметричната война" - това в момента е ключовата фраза. Терористичните атаки от 11 септември бяха в известен смисъл такава форма на война. Идеята е, че Съединените щати са толкова силни, че никой, който е с ума си, не би атакувал американска бронирана дивизия - войната в Ирак е доказателство за това. Но проблемът за Пентагона е, че в качеството си на единствена суперсила в света САЩ трябва поддържат широк обхват от видове войски и въоръжение. От една страна те трябва да са в състояние да се бият срещу бунтовнически формирования, докато в същото време поддържат предимството си във високоинтензивния бой. Ресурсите не са неограничени, така че най-важното е войските да са лесно подвижни, а военната структура да е достатъчно гъвкава, за да може да се сформират бързо различни военни части за различен вид операции. Нови възможности Нов бронетранспортьор, наречен "Страйкър", който ще влезе на въоръжение в шест нови бригади, до голяма степен символизира този процес. Идеята е да бъдат създадени мобилни сили с достатъчна ударна мощ, за да могат сами да се грижат за себе си на бойното поле. Новата част има свое собствено разузнаване, което идва още веднъж да подчертае, че събирането на информация е ключът към военната трансформация. "Страйкър" е временно решение на проблемите на огневата мощ и мобилността. Програмата е спорна и мнозина се съмняват, че новите бронетранспортьори предоставят необходимата защита. Първата такава част вече се намира в Ирак - тя ще бъде първата проверка за потенциала на новата бригада. Междувременно американската армия не само ще бъде увеличена, но ще бъде изцяло реорганизирана в модулна структура. В бъдеще бригадите ще могат да се комбинират по много по-гъвкав начин, така че да осигуряват специални сили за специални мисии. Ако мобилността и огневата мощ характеризират новата американска армия, то другият аспект на военното господство на САЩ е глобалният обхват. Нищо не илюстрира по-добре това от бомбардировача Б-2 Спирит във военновъздушната база Уайтман в Мисури. Със зареждане във въздуха самолетите Б-2 могат да летят от Уайтман, без да се приземяват, на практика до всяка точка на света, да пуснат бомбите си и да се върнат в базата. Б-2 бяха използвани за пръв път в бомбардировките над бивша Югославия. През март 1999 два самолета от Уайтман атакуваха сръбски цели в продължила 31 часа операция. Въоръжението и технологията са много важни, но е необходимо да се разгледа и стратегическата обосновка за тяхното използване. През юни 2002 президентът Джордж Буш на практика обяви нова доктрина на изпреварващи военни действия. Идеята бе, че комбинацията от терористична заплаха, оръжия за масово поразяване и пропаднали държави е толкова опасна, че САЩ ще трябва да са готови да ударят веднага, щом заплахата бъде идентифицирана. Някои смятат, че иракската война представлява първият случай на прилагане на тази доктрина, но други твърдят, че Белият дом е искал да довърши незавършеното от първата война в Персийския залив. Войната в Ирак открои един съществен въпрос, свързан с изпреварващите действия - необходимостта от надеждна разузнавателна информация, която да отразява точно сериозността на заплахата. Задава се буря в търговията през океана В четвъртата серия Джонатан Маркъс се спира на нарастващото недоволство в света от агресивната търговска политика на САЩ. Майк Хавърти работи това, за което мечтаят много малки момчета. Той е шеф на собствената си железница. Седнал зад огромно махагоново бюро, обкръжен от модели на влакове, Хавърти прави впечатление на професионален железничар от старата школа. Той е успял да превърне "Канзас сити садърн" от регионална жп линия с ограничени хоризонти в голяма трансконтинентална компания. Тайната на успеха му се състои в разширяването към Мексико. В 1995 САЩ, Канада и Мексико подписаха споразумение за свободна търговия в Северна Америка, известно като НАФТА. Много от митата и търговските бариери между трите страни отпаднаха. 'Железницата НАФТА' Хавърти е знаел, че много американски работни места ще бъдат прехвърлени на юг към Мексико. Затова той купил дял от Ти Еф Ем - жп компания, управляваща линията от Ларедо на мексиканската граница с Тексас до столицата Мексико. Компанията "Канзас сити садърн" е спечелила много от нарастването на търговията в резултат на НАФТА. Сега Майк Хавърти иска да обедини "Канзас сити садърн", Ти Еф Ем и малката жп линия, която ги свързва, в една холдингова компания, наречена "Железницата НАФТА". Споразумението за свободна търговия е облагодетелствало "Канзас сити садърн", но пътувайки на юг, открихме смесена картина. В самата мексиканска провинция НАФТА като че ли е предизвикала бедствие, "истинска реколта на бедността", както ми каза Енрике Крауз, коментатор и редактор на списанието "Летрес либрес". Той отчита и някои ползи - споразумението е помогнало за отваряне на мексиканската икономика, което на свой ред е помогнало за либерализиране на мексиканската политика. По отношение на демокрацията в Мексико, казва той, НАФТА е плюс. Мексиканската криза Цената обаче е твърде висока. Това става ясно, когато от столицата Мексико отидох до малка ферма в Сан Мигел дел Пиньоне. На пръв поглед пейзажът е идиличен - свеж въздух, ярко слънце и покрити със сняг планински върхове в далечината. Наоколо обаче цареше ужасна мизерия. Местният фермер Франсиско Кастро Родригес ми каза, че мексиканското селско стопанство е в дълбока криза. "Споразумението НАФТА беше сключено зад гърба ни, " каза той. "Почти нищо не знаехме за него." Не всички проблеми на мексиканското селско стопанство могат да се обяснят с НАФТА. Свободната търговия обаче е централен стълб в политиката на няколко поредни американски правителства. Няма 'равни условия'? Много от хората, с които разговарях, твърдят, че не само че САЩ определят до голяма степен международните търговски правила, но освен това успяват да спестят на собствените си производители горчивото лекарство на "свободната търговия", което препоръчват на останалите. Икономистът и Нобелов лауреат, Джоузеф Стиглиц, нарича това "преобладаващото лицемерие" на Вашингтон. Той посочи, че САЩ "си служат с реториката на свободната търговия", но в действителност искат да кажат - дори при администрацията на Клинтън, че "търговията е добро нещо, но не и вносът." Джоузеф Стиглиц бе един от главните икономически съветници на президента Клинтън. "Истината е, че САЩ не се чувстват обвързани със свободната търговия." "В действителност те се опитват да убедят другите страни да осигурят достъп на американските производители до своите пазари, като отвръщат със същото, когато им е удобно." Мексиканските фермери се оплакват, че американските им колеги имат много по-големи ресурси и технология. Те смятат, че няма равни условия на конкуренция - особено предвид субсидиите, които американските фермери продължават да получават въпреки НАФТА. Битката с ЕС Мнозина гледат на САЩ като на злодея в романа. Търговските правила, казват те, са несправедливи. Големият американски агробизнес е решил да разпространява продуктите си с мантрата, че "това, което е добре за американския потребител, е добре и за останалата част на света". Но когато се срещнах с Бил Уайли в малката му ферма в Канзас, той не приличаше на злодей. Уайли отглежда генетично модифицирана соя. Нейното производство е много по-евтино и по-малко трудоемко. Цените на соята зависят от износа. Но Европейският съюз е скептичен към генетично изменените храни и не ги допуска до пазарите си. Между Европа и САЩ се задава буря. От гледна точка на европейския потребител това е битка срещу гигантските американски компании за биотехнологии. Но Бил Уайли е просто малък производител, който се опитва да се издържа със селско стопанство. Говорителят на съюза на производителите на соя в Канзас, Кенлън Джоунс, ми каза, че според него това е въпрос на образование - европейците трябва да разберат, че генетично модифицираните продукти са безопасни. Износ на американската мечта В предпоследния епизод на програмата си Джонатан Маркъс разглежда въпроса защо американската култура е също толкова важен елемент в арсенала на САЩ, колкото и модерните оръжия. Неотдавна отидох на кино в централен Лондон. Това беше, ако искате, професионално посещение с цел да намеря още едно доказателство за американското място в съвременния свят. Почти всички филми, които се прожектират в кината на Лестър скуеър, са американски. Може би няма нищо лошо в това. Холивуд е произвел някои от най-хубавите филми, но и множество посредствени. Холивуд освен това е инструмент на американското надмощие. Феномен, който макар и малко разбран, има драматично значение за оформяне на представата за Америка и американското общество. През американски очи Да вземем филма, който гледах, "Последният самурай" с Том Круз. Действието се развива в Япония през 19-ти век. Сценарият е написан въз основа на действителен бунт на самураи срещу подкрепяно от Запада, в този случай от САЩ, правителство, решено да модернизира страната. Като пресъздава последното издихание на старата военна каста на самураите, филмът предлага на американците формула "и вълкът сит, и агнето цяло". Те са едновременно злодеите - доставчици на нови оръжия за правителството, и героите, защото един от тях, изигран от Том Круз, е истинският герой. Той е американски войник, който уважава бойната традиция на самураите и застава на тяхна страна. Американското господство във филмовата индустрия в по-голямата част на света не е само въпрос на пари и бизнес. Попкултурата налага американските ценности и, както в този случай, представлява особен американски поглед към миналото. Западни изкушения Подобна е ситуацията и в телевизията. Отидохме на снимките на поредния епизод на сериала "Закон и ред" в долната източна част на Манхатън. Главният герой е всъщност самият Ню Йорк. Може би на това се дължи популярността на сериала. Филмът се излъчва в 70 страни. Няма да бъде преувеличено да се каже, че светът гледа Америка на телевизионните екрани. На практика това програмира хората да приемат конкретни образи от американското общество, като подсилва неговата привлекателност. Всичко това звучи като зловещ сценарий, но реалността е далеч по-банална. В американското общество има много привлекателни неща и киното и телевизията помагат за подсилване на тяхното въздействие. За да намеря определение на "меката власт" се обърнах към един от нейните най-големи теоретици, Джоузеф Най, декан на факултета по управление в Харвардския университет. "Твърдата власт, " каза той, "е способността да принуждаваш другите, като използваш моркова и тоягата в качеството на подкупи или заплахи". Но "меката власт" според него е "способността да получим това, което желаем, като привличаме другите, като ги убедим да искат нещата, които искаме ние." "Ако мога да получа това, което искам, защото и вие го искате, " каза той, "това ще ми спести доста моркови и тояги." Но твърдата и меката власт трябва да бъдат използвани едновременно. "По време на студената война военното възпиране попречи на съветската експанзия, но истинската победа бе трансформацията на културите зад желязната завеса с привличането им към западните ценности. Така че меката власт по същество бе действителната трансформираща сила, " казва Най. Възможност или лудост? Администрацията на Буш се опитва да използва меката власт, за да промени представата за себе си в Близкия изток. Но тя иска да отиде още по-далеч - да трансформира цялостно района. Целта на САЩ е да изградят демокрация в арабския свят, като започнат с Ирак. Циниците смятат, че това твърдение е само опит да се придаде привлекателен вид на нещата. Критиците твърдят, че планът е свръхамбициозен в най-добрия случай и направо смахнат в най-лошия. Но бивш високопоставен служител от администрацията на Буш, Ричард Хас, настоява, че тази цел не само е възможна, но и наложителна. "Едно от нещата, което би трябвало да сме научили от 11 септември, е, че в този глобализиран свят, плащаме потенциално огромна цена за несъответствията и недостатъците в близкоизточните общества, " каза той. "Особено когато младите мъже израстват в отчуждение, когато нямат политически избор, когато получават ужасно образование, като наизустяват механично религиозни текстове, вместо да се учат да задават въпроси - това са млади мъже, които просто не са в състояние да си намерят истинска работа и да се конкурират в глобализирания свят". "Тези млади мъже започват да гравитират към джамията и най-малкото стават податливи на екстремизъм и в най-лошия случай - на тероризъм." На дадено ниво логиката е убедителна. Но далеч не е ясно дали обществата в Близкия изток желаят да бъдат демократизирани от американците точно по този начин. В Американския университет в Кайро, където се подготвя значителна част от египетския елит, срещнахме сериозни студенти, повечето от които с лекота съчетаваха либералното си образование в американски стил с арабската си идентичност. Ректорът на университета, проф. Тим Съливън, твърди, че образованието може би е най-добрият пример за предимствата на меката власт. Но той посочва, че образованието не е лек, който може да подейства за един ден. Ричард Хас също смята, че за успеха на американския проект в Близкия изток е необходимо едно поколение. Въпросът е дали няколко поредни американски администрации ще са в състояние да продължат изпълнението на проекта, ако, разбира се, преди всичко той е възможен за изпълнение. Америка: империя върху пясък? В последния, шести, епизод на програмата си, Джонатан Маркъс разглежда предизвикателствата, пред които е изправена най-голямата сила в света. Елис Айлънд в района на пристанището на Ню Йорк е като огромна жп гара без влакове. Кънтящите зали и спални помещения са били някога първият пристан за хиляди потенциални имигранти в Съединените щати. Най-натовареният период е бил между 1892 и 1924. През Елис Айлънд са преминали около 12 милиона души, чиито потомци сега съставляват над 40% от населението на страната. Имиграционният център е превърнат в музей - свидетелство за притегателната сила на САЩ и символ на особен поглед към историята на Америка и мястото й в света. Славни времена Представата за примера на Америка е толкова силна днес, колкото е била и преди. За много американци това е доминиращият образ за самите тях. САЩ продължават да бъдат силен магнит за бедните по целия свят. В последната част от тази серия се включих към американски граничен патрул в Ларедо, Тексас. От висока скала над Рио гранде - реката, по която минава международната граница с Мексико, можех да виждам местата, през които хората преминават нелегално границата почти всеки ден. Мнозина са залавяни Останалите постепенно си намират временна или домашна работа, като захранват огромна сива икономика от работници без документи, с които американското и мексиканското правителства със закъснение се опитват да се справят. Ларедо е интересно място за край на поредицата. На пръв поглед този стар каубойски град изглежда напълно откъснат от широкия свят. Но ако човек застане на централния площад, ще усети мощните имперски приливи, белязали това затънтено място. Ларедо е основан през 18 век от офицер от испанската колониална армия. Това е било едно от най-северните селища на "Нова Испания". Впоследствие то става част от независимо Мексико и в крайна сметка е включено в САЩ след анексирането на Тексас от Вашингтон и мексиканско-американската война през 1846. Това е доста богата история за толкова забутано място. Но като че ли тези превратности не са били достатъчни: на площада в града се издига статуя на генерал Игнасио Сарагоса, герой от мексиканската кампания за прогонване на френските войски в средата на 19 век. Това ни напомня, че в далечния Париж Наполеон ІІІ, доста странно, е искал да прибави Мексико към френската империя. Парите на другите Посланието от Ларедо е, че империите идват и си отиват. Но дали това се отнася и за САЩ и доминиращото им място в съвременния свят? И те ли са обречени на упадък? Може би това е нелеп въпрос. Повечето коментатори, с които разговарях, смятат, че поне в обозримо бъдеще силата на САЩ всъщност ще нараства. Икономистът Уил Хътън обаче ми посочи, както той я нарича, "тъмната страна на икономиката на Съединените щати" - състоянието на американските международни сметки. Казано направо, те дължат на останалия свят три трилиона долара и този дълг се увеличава с 500 милиарда долара всяка година. Хътън застъпва тезата, че сегашната сила на Америка се крепи на парите на другите. Той се опасява, че икономическият балон на САЩ един ден ще се спука. "Хората просто няма да продължават да дават милиарди долари назаем на Америка и Америка няма да продължи да взима заеми, " ми каза той. Неговото виждане е, че икономическата сила на Америка е "изградена върху пясък". Власт и недоверие Засега обаче властта на САЩ изглежда безспорна. И въпреки всичките приказки за външната политика и предстоящите президентски избори, една обиколка на основните мозъчни тръстове във Вашингтон ме убеди, че разликите между двете главни партии не са съществени. Независимо от трайната притегателна сила на Америка, у мен се загнезди чувството, че тя предизвиква силна враждебност. Дипломатът ветеран Хенри Кисинджър ми каза, че анти-американизмът не е нещо ново, но самият той е силно загрижен от степента и интензивността на съвренния му вариант. Кисинджър се опасява, че това може да урони вярата в авторитета и правото на Америка. Коментаторът Фарид Закария споделя някои от тези виждания. Той казва, че ако нещата продължат по същия начин, Америка може не само да престане да бъде "най-силната страна в света, но ще се превърне в страната с най-малко доверие." Независимо кой спечели президентските избори през ноември, би било добре да се вслуша в това предупреждение. -------------------------------------------------------------------------------- КРАЙ MEDIA TIMES REVIEW COPY/PASTE: PARAGRAPH39 |
| Параграфе, ако правилно разбрах, става въпрос като един ден черните дупки се свият и изчезнат, дали влязлата някога преди милиарди на милиардни степени години информация в тях ще изскочи цял целеничка обратно от търбуха им. Като червената шапчица от търбуха на вълка. Или ще бъде просто и както се случва обикновено-изядена, смляна и ... В 1975 году Хокинг математически доказал, что любая черная дыра спонтанно испускает электромагнитное излучение, которое непрерывно уносит ее массу и энергию. Из расчетов Хокинга естественно следует, что черные дыры постепенно разогреваются и "испаряются", а в конце концов взрываются и исчезают. Сроки, о которых идет речь, нельзя даже назвать астрономическими: время жизни сравнительно скромной дыры, тянущей при рождении всего лишь на несколько солнечных масс, неизмеримо (как минимум в 1057 раз) превышает возраст мироздания. Но при всей непомерной огромности такого срока, это все же не вечность. И вот теперь Хокинг публично декларировал, что Прескилл был изначально прав, а он с Торном ошибался. Из его доклада вытекает, что черная дыра искажает и перепутывает поглощенную информацию, но все же не разрушает ее и в конце концов в процессе своего исчезновения даже выпускает из своих объятий. |
| Параграф, - да, това е интересен, уравновесен и информативен материал. Макар че засега не забелязах нещо бог знае какво да ми просветва, но в момента не мога и да ти възразя, че не е важен. Абе благодарим, с една дума. За информация и препоръка е възпитано да се благодари. Кейли, това, което казваш, е, общо взето, много похвално. Но истината ми е по-мила: 1. все пак синхронията нямаше нужда да я намесваш. Освен за да "плашиш" Водолей с начетеност, което не е никакъв аргумент. Смотана работа. 2. А под "духовен" какво ли разбираш? Такъв, дето чете много? Или дето гледа пейзажи, та чак му увисва ченето? Като че ли тези, дето не могат да цитират Евангелието, Вебер, Юнг и не знам какво си, НЯМАТ ДУХ?!!? Изобщо какво ще рече "недуховен"? Так че извинявай, няма да те наричам "снобка", но все пак не мога и да оттегля възраженията си. Абе, нейсе. Стига съм се заяждал, все едно няма никому да помогне. Лека нощ на всички! |
| Аноним, духовността е качество, състояние на духа, не на ума. Подарявам и в този клуб следната песен http://www.data.bg/f.php?fid=3735996 Не знам дефиницията на духовност, но въпросната песен може да ти подскаже нещо. |
| KAILY, НЕ разбирам много от астрономически/Вселенски/ "Черни дупки" ! Случилото се- отказът на този СВЕТОВНОИЗВЕСТЕН учен от собствената му теория с 30-годишна давност- е съмсем ПРЯСНО събитие! Вероятно в следващите дни и месеци ще има повече и по-досткъпна за хора с НЕастрономически интереси ИНФОРМАЦИЯ в медиите?!  |
| Ма ако съм разбрала правилно инфото, той не се е отказал от черните дупки, а само от идеята, че като един ден настъпи краят им, информацията, потънала в тях ще е отишла зян. Демек не се е отказал от пейзажа, а от малка подробност от него, която не го променя съществено, а за времето на съществуване на вселената пък хич. Лека нощ на всички. (ама пък съм възпитанааа...  |
| Параграфе, имам слабост или хоби към тези неща. За тях от дълги години се пише и дискутира. Черните дупки са мъртви звезди с огромна концентрация на материя в единица обем. Тази материя създава огромна сила на привличане и така всмуква всичко преминаващо наоколо. Има тееория, че тези дупки играят ролята на тунел(хиперпространство) през който се отива в ДРУГАТА вселена и където скоростта е многократно по-голяма от тази на светлината. Има библейски летописи за царе на земята управлявали 33000 години и повече. Има теория и за огледалната вселена. По научно обосновано с ДОСТЪПНИТЕ средства, обаче е съществуването на вселенски пръстен, подобен на пръстена на Сатурм. Плоскост на която действат равновесни сили задържащи прах, космически камъни и всичко с неголяма маса. Минаването на Земята, заедно със слънчевата система през тази плоскост води до катаклизми – масово измиране на животински и растителни видове, както е и ледниковия период. |