Отиди на страница:
Малко материал за размишление по темата "Америка!": защо Америка е възможна (за ролята на "американската мечта", респективно - защо в България няма "българска мечта" ) : откъс от едно интервю на Тери Игълтън в "Култура" Натиснете тук. Та - "самозаблудата на американската мечта". Но пък то и целият живот се състои от самозаблуди, така погледнато. Въпросът е, че май самозаблудите с положителен оттенък ("ако положиш достатъчно старания, всичко е постижимо. А щом не живееш добре, значи не си се старал достатъчно" ) са за предпочитане в "обществено-исторически план" от самозаблудите с песимистично-самосъжалителен оттенък ("Всичко си е ЕМ и нищо не може да се направи - от нас нищо не зависи. По-лошо от това не може и да бъде. А и да тръгне на добре, пак няма да е хубаво, защото много добро не е на добро. И все пак странно - такива умни и готини пичове сме, а ский ония тъпи копелета американците как все се уреждат за наша сметка." ) . Редактирано от - Падащ от Марс на 25/7/2004 г/ 17:40:52 |
| Тази вечер по Канал-а - култовия филм Да разлаем кучетата. Гледайте го и много неща ще ви станат по-ясни.  |
| Падащ от Марс, правиш добра препратка. Вярвам, познаваш Хокинговата концепция за имагинерното време и вселена по добре от мен и няма нужда да ти ги преразказвам. Та, в едно интервю за практическите следствия на модела си, Хокинг казва приблизително следното: -въпреки, че от физична гледна точка бъдещето вече се е случило, хората и народите, които вярват, че съдбата им се определя от неподдаващи се на контрол сили извън тях самите, имат по-лоши шансове да оцелеят и преуспеят от хората и нациите, които действат така, сякаш бъдещето е следствие на собствените им действия и усилия. На въпроса, не противоречи ли това твърдение на собствената му теория, Хокинг отговаря, че в случая твърдението му е следствие на синтеза на теорията за имагинерното време с Дарвиновата теория за естествения подбор. Според Хокинг причината за възхода и доминацията на западноевропейската цивилизация е името нагласата, че бъдещето зависи от собствените ни усилия, като Хокинг противопоставя тази нагласа на фатализма на източния човек и сравнява източния и западния човек с двама пешеходци, пресичащи нерегулирано кръстовище - ако се зададе камион, западнякът се отдръпва, защото вярва, че съдбата му зависи от непосредствените му действия, а източнякът става жертва на механизмите на естествения подбор, тъй като вярва, че съдбата му е предопределена и каквото и да направи, все едно, всичко вече се е случило и нищо не зависи от неговите собствени действия, та свършва под гумите. Според мен в думите на Хокинг има някакъв резон. Освен това е приятно да наблюдаваш физик, който има куража да покаже практическите приложения на теорията си по един доста итердисциплинарен начин Редактирано от - Бе некой си на 25/7/2004 г/ 19:26:34 |
Падащ от Марс, страхотна препратка !  Вярата, че ако положиш достатъчно старания, всичко е постижимо. А щом не живееш добре, значи не си се старал достатъчно. Ето, това е силата на идеологията. И за миг не бих я подценил. Това е ! Там е разковничето на американския оптимизъм, на американската мечта... |
| Адриане, цитирах постинг на трети форумец, първоначално ставаше дума за постинга на Фичо за БПЦ от друга тема, в който думата “деноминация” бе употребена като синоним на “изповедание”, явно за избягване повторението (БПЦ и останалите изповедания/деноминации в България). Българският Закон за изповеданията е преведен от НС на английски като Denominations Act, в официалните документи на ООН българската Дирекция по изповеданията шри МС се нарича Directorate of Denominations. Казаното от вас също е вярно, но е без отношение по темата. Питането на Дървингов за втори път и то тук, след като му беше вече отговорено там, смятам за обикновено заяждане. |
| Aдриане, * Критиката на отчуждението, несвободата у младия Маркс е беше валидна като инструмент за критика на “реалния социализъм”, който беше общество на отчуждението и несвободата. Но критиката на капитализма на зрелия Маркс и особено предлаганата от него икономическа и политическа програма бе отдавна (още от края на 19 в.) опровергана от историята, което обаче не отменя историческото й значение. * Не става дума за причинна връзка, а за семейно сходство – условията, създали фройдизма, създали и другите сходни културни явления, “фройдизъм” е общ етикет, както и “марксизъм”, и двата са достатъчно разбираеми. Общото е признаването на “дълбока същност” на човека, която е “репресирана”, “отчуждена” от обществените порядки. * Репресията не е само кланета и експроприации, а и фрустрация, безсмислие, скука. Спомнете си Маркузе с Репресивната толерантност. Това, че Нели и аз сме спрени от 4 месеца от форума и с позорни (не за нас) никове заради политическите си възгледи е също репресия. * Масовата култура според мене има и положително значение, което допуска също, че има и отрицателно значение, и че културната критика е нужна и в двата случая. * СПИН е много по-слабо (от Африка) разпространен не само в Япония, но и в Китай, дето ХИВ-позитивните за 2003 по-най смели оценки са 600 хил. (<0.1% от възрастното население, по официални данни - само 23 хил.), Индия (под 1%), и в ислямските страни. За сравнение – Ботсвана 37%, ЮАР 21%... * Не, както казах, това е само живописен израз на колегата Г. Дончев, който самият нямаше вид на Казанова. Съгласен съм, че половото възпитание и култура са много важни за “освобождаването” на човека в педагогически смисъл. Но от това не следва, че там има “революционен потенциал” в политически фройдо-марксистки смисъл. Ограничението на промискуитета трябва да иде от свободния ни избор, от изискванията ни към партньора, които растат с образованието и изтънчеността ни. Симпатизирам на хуманистичните писания на Е. Фром за дегенитализацията на секса и т.н. Оставям на Вас да разграничите “активния” и “пасивния” промискуитет. Като либерал, а не революционер, за мене са политически много по-важни други въпроси около пола, касаещи правата на човека – премахването на дискриминацията спрямо жените и хомосексуалистите, правото на избор, правата на ХИВ-позитивните и болните от СПИН и т.н. * Драконовски мерки – в Саудитска Арабия това е обезглавяването, в САЩ и България – дългата присъда затвор за незначително количество наркотик, дори мек и само за лична употреба. По въпроса за легализацията на марихуаната имам по-скоро положително отношение, разбира се, предпазливо, с адекватна просвета. * Не става дума за “двама-трима философи”, а за мейнстрийма на съвременния “антиглобализъм” и факултетски “постмодернизъм”, които произволно приравняват по “репресивност” тоталитарните режими през 20 в. и либералната демокрация (с консумеризма) – вж. напр. “най-цитирания след Библията наш съвременник” д-р Чомски. Над това се надстроява и митът за “добрите от Третия свят (юга)” и “лошите от Севера” – вж. напр. покойния д-р Едуард Саид. Неприязънта към науката, техниката и либералната демокрация бе сърцевината на философията на Хайдегер, както и на неговия ученик и асистент, виден член на Франкфуртския институт за соц. изследвания и гуру на Новата левица Маркузе. * Европа (западна) след 1945 г. беше продукт на Америка (разгромът на Германия и Италия, окупацията, денацификацията, плана Маршал, НАТО); днес ЕС се опитва неправомерно да пренесе принципите, на които той самият се изгражда (и които бяха наложени и с американска помощ) във външнополитически сфери, в които тези принципи не работят. ЕС беше безспорен голям успех за мира в Европа, голям успех в развитието на свободната търговия, благоденствието, свободното движение на хората и идеите, а за България членството в ЕС е ни повече, ни по-малко от нов план Маршал плюс внос на цивилизована законност. * Америка си остава архетипичната либерална демокрация, лидер на демократичния свят и основна надежда за недемократичния свят. Като млада демокрация и бивша комунистическа страна България трябва да бъде по-близо до САЩ, отколкото до ЕС, във външнополитическата област, в сигурността и борбата с останките си от тоталитаризма. Мисля, че това отговаря и на въпроса за статията на Рорти, с която не съм съгласен, и в която той се явява just another западен левичар. Писал съм подробно другаде защо Ирак, въпреки всичко, е една либерална програма, съизмерима с 14-те точки на Уилсън, участието във ВСВ и създаването на ООН на Рузевелт, денацификацията, плана Маршал и НАТО на Труман, Виетнам и социалните програми на Кенеди, политиката на Картър за правата на човека, политиката на Клинтън в бивша Югославия, както и отношението на Рейгън към Горби – всички извършени от либерали демократи, с изключение на последния, който обаче в това отношение пренебрегна неоконсервативните си съветници и зае либерална позиция, с което улесни много края на студената война и СССР. * Мненията на Адорно и Маркузе, като и на Хайдегер, за масовата култура, бизнес културата, консумеризма, техниката и либералната демокрация са елитистки, мандарински, определено недемократични. Между туй ползата за обикновените хора от масовото производство и потребление, от либералната демокрация са много по-големи и видими от тези от марсистката критика и левичарското бърборене, вкл. дори от Дерида и Хабермас (вж. темата ми за антиамериканизма в старата Политика, страницата да се направи за 250 теми). Ползата за обикновените хора напр. от денацификацията, плана Маршал, НАТО, както и ползата напр. от сега ставащото в Ирак след 10 или 20 години, е и ще бъде много повече от ползата от манифестите на западната левица в подкрепа (на практика, в края на краищата) на моралния релативизъм на ЕС, на тиранията и корупцията в Третия свят. Вж. темата за антисемитизма в този раздел след стр. 60. * За “подменянето търсенето на истината” критикувате Рорти изцяло от позицията на разобличавания от него “foundationalism”. Това е ОК от нравствена гледна точка, макар да не е издържано от рортианска епистемологическа. Казах вече, че държа на истината (каквото и да разбираме тук, аз си харесвам Ръсел), просвещението и нравствените ценности (пак) и съм против етическия релативизъм – идеология на КНР, Куба, “антиглобалистите” и българските криптокомунисти. Именно от тази гледна точка свалянето на Саддам, на Арафат, инициирането на истински прoмени в Близкия изток е високо нравствена цел, както беше нравствена цел разгромът на нацизма, срутването на комунистическата диктатура. * Смисълът на цитираната книга на Рорти е (Contingency…), че стремежът към съвършенство е ОК, ако е “приватизиран” до личното усъвършенстване на субекта, а не в политическата сфера по отношение на други хора, пасивен материал. Стремежът към такова “съвършенство” в политиката, смята Рорти, доведе до Гулаг и Аушвиц. В сферата на политиката не “великите проекти”, а малките постепенните piecemeal (Попер) промени към по-добро, конкретните “оптимистични сценарии”, реализирани поне отчасти чрез волята на отделните участници в тях, водат до добри и необратими резултати. * Заключение – Адриане, благодаря Ви за хубавите въпроси, приятно ми е да им отговарям. Не мислете, че съм реакционер или нещо такова, просто съм живял 27 г. в България преди 1989, малко в западна Европа и 9 г. САЩ след това, и съм стар форумец (с 4-годишен стаж), добре запознат с проблемите, занимаващи българската интелигенция. Смятам се за човек от левицата (харесвам Блеър) и затова искам да помогна на българските леви (с чисти сърца) да се освободят от орисията да заемат несправедлива и лицемерна, и най-важното – противна на интерeсите на обикновения човек – позиция по повечето важни въпроси на съвременността. Редактирано от - Чичо Фичо на 26/7/2004 г/ 01:39:14 |
| В този смисъл и от любов към парадоксите може да се каже, че главна причина за рухването на комунистическия блок е доминацията на марксистката идеология, с характерния за нея социален детерминизъм, исторически материализъми други близкоизточни фатализми. Докато оптимистичния и неподдаващ се на концепците за исторически предопределени изходи от запад с малко реклама и други циркаджилъци за балами(цигари кент, бонбони тик-так и дънки райфъл и ливайс ) успя да убеди фаталистичния изток (за има-няма 50-тина години) че на върха на историческата стълбица стои не комунизма, а "демокрацията" (щото има дъвки тик-так и цигари кент за всеки - а какво по убедително доказателство за превъзходство в очите на исторически материалисти) и оттук нататък само гледаше сеира на историческите детерминисти, които безропотно сложиха въжето и ритнаха столчето под краката на комунизма, щото щом нещо е "по-висше", то е неизбежно, а щом е неизбежно, няма смисъл от съпротива....а през това време западните оптимисти се хилеха така, както Алиса се хилела на Кралицата, докато последната плачела преди да се е убола, щото вярвала в неизбежната предопределеност на убождането. |
| Безропотниия отказ на източноевропейските лидери от типа на Горбачов, Младенов, Ярузелски и останалите комунистически водачи от марксистко-ленинския проект ми прилича на поведението на един герой на Уди Алън, който отива да удущи лелите си, защото и без друго щели да умрат. |
| Та в общи линии америка заслужава удивителната, която Дайнов е сложил в заглавието си (Америка!), докато о бозе почившия СССР и останалата част от източния блок, вседствие на изповядваната от тях самите концепция за пролетариата като гробокопач на капитализма ще останат само като доказателство на поговорката, че който копае гроб другиму, сам пада в него . И нищо повече. |
| Използвам възможността да поздравя Евгений Дайнов заради непукизма и достойнството което прояви, като не се поддаде на изкушението да коментира незабавно трагедията с българските заложници в Ирак, тема, незабавно станала любима на трупогризци и лешояди от типа на Андрей Пантев, които не се посвениха да го направят и да ровят бели кости по време, когато тази трагедия беше в своята кулминация. Редактирано от - Бе некой си на 25/7/2004 г/ 21:18:21 |
| Привет Незнаещ, следя дискусията за паметника на съветската армия и участието ти в нея, та да ти споделя - напълно безсмислено е да се дискутира толкова маловажен въпрос. Палите се, сякаш не става въпрос дали да има паметник на съветската армия в софия, а дали да има съветска армия в софия. А знаеш ли каква е работата - то съветска армия няма. Съветската армия си отиде заедно със Съветския Съюз. Отиде си, а като някой си отиде от тоя свят, добър или лош, нормална практика е да му вдигнат паметник. И помени му правят . Обикновено паметникът се издига където се намира гроба на отишлия си , в случая - съветската армия, за да могат опечалените да извършват своите ритуали. Въпрос на любезност и добър вкус е да оставим мъртвите да погребат своите мъртви . В края на краищата - мъртвите не са ни врагове . |
| “Това е една пълна измама – а изглежда като истина” – цитат от “Да разлаем кучетата”. Гледайте пак по Канал-1 още една крупна измама “Операция “Луна”” , вторник 12.20 ч. |
| Изглежда, че и в САЩ същото като и тук-демокрация значи само свобода да лаем. А кервана си върви...даже може вече и да търси начин от нашето лаене да прави гориво. Нямах възможност да гледам последователно целия филм, но това, което видях...светът е ужасно, смъртоносно болен. |
| Гледайте също сериала "Злочеста Кръстинка", за козните на зли империалисти, озлочестили идеологическия мироглед на младата и наивна ремсистка Кръстинка, както и екшъна "Изгубена Станка", където група АБФК-та напразно търсят изгубена станка и където коварните американци открадват от залупената Станка тайните планове за циклофазотронен синхрооргазмотрон, необходим за удовлетворяване внезапно нарастналите сексуални потребности на съветските космонавти (вследствие на многократно увеличения престой в орбита и свързаните с това неудобства) барабар с партийната книжка на залупена Станка и документа от ОФ за предадени пет кила вторични суровини. |
| Кайли здравей, Всъщност продукциите на холивуд нямат за цел да удовлетворяват потребността на хората от истина , поради което повечето хора ги считат за, така да се каже, неособено достоверен източник на информация,поради което считам, че да търсиш каквото и да е обяснение за случващото се със света и по света в продуктите на това, което наричат "Фабриката за Илюзии", е напълно... екстраординерно, но разбира се, вече нищо не може да ме учуди . |
| Прав си. Беше глупаво да повярвам във филм. Вземам си забележка и вече ще вярвам само на управляващите. А когато те са в разногласие, ще питам теб. |
| А ИМА ЛИ ПАМЕТНИК НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ ВЪВ ЩАТИТЕ , ИЛИ ПАМЕТНИК НА БЪЛГАРСКА ПРОСТОТИЯ ! Трябва да се помисли по въпроса , на първото народно събрание на оцелелите ОФ и БСП и ОРСС и БКП и БРП и СДС и знаете ли колко има още ?!?!? Допълвайте !  |