Отиди на страница:
При Частния Капитализъм ПЕЧАЛБАТА принадлеже и отива в джоба на Частния Капиталист и е само негова, а при Държавния Капитализъм ПЕЧАЛБАТА отива в държавния Бюджет и принадлежи на ВСИЧКИ в държавата!!! Paragraph39 Горното твърдение, разбира се, не е вярно - защото държавата навсякъде си е осигурила дял от печалбите (и въобще от всяка дейност) посредством данъци (върху печалбата, доходите, потреблението; да не говорим за акцизите, лицензите и т.н.). Има и още неверни неща в него, но не ми е за тях думата сега. Думата ми е за една важна методологическа особеност: Параграфът говори с такъв възторг за "печалбата, която отива в джоба на частния капиталист", като че е открил някакъв нов Всемирен закон за неизбежността на печалбата. Още Паркинсън (оня, със Закона на Паркинсън, да) е направил наблюдението, че хора, не разбиращи от организация на производството и наблюдаващи отстрани приемат като най-естественото нещо факта, че едно производство може да се развива и произвежда. Докато (казва Паркинсън) няма нищо по-противоестествено. Всички фактори - държавата, клиентите, собствените работници, конкурентите - са всъщност фактори срещу успеха на производството. И този, който съумее да организира производството си така, че то да върви, е талант... Точно в това е проблемът - да се изкара печалба от една дейност, развивайки тази дейност в продължение на дълъг период от време е доста трудно, меко казано. Ако не беше така - всички щяха да стават собственици, да произвеждат и да прибират печалбите "в частния си джоб". Проблемът с ефективността на производството е причината държавата да "абдикира" от редица производства - защото е в състояние да ги поддържа само ако те работят на загуба - т.е., ако налива пари в тях. Когато поради некадърна организация на производството се наложи да се налива навсякъде, икономиката рухва. Това е опростено представяне на нещата, но по-сложно не е и необходимо. А вече дали при зле организирано производство е налице експлоатация на човек от човека или обратното - това е въпрос, който остава за разискване за форумните политикономисти. |
 СДС И ПАРИТЕ НА ЧИЧО САМУилям Блум Когато българите проявиха нахалството да изберат не тези, които трябва, Съединените щати веднага побързаха да поправят грешката. Последвалото въстание е отличен пример на "нова политика на вмешателство". [Интересната и документирана статия, която поместваме тук, разглежда събитията в България от периода 1990-1991 г., като обръща особено внимание на грубата намеса на САЩ и готовността на тогавашната опозиция да я приеме, по същия начин, както и в други източноевропейски страни. Разбира се, за по-пълно възстановяване на фактите от този период е необходим много по-задълбочен и безпристрастен анализ, който да включи и разрушителната политика на БСП - б. пр.] През лятото и есента на 1990 г., след като Българската социалистическа партия (БСП) - бившата Комунистическа партия - неочаквано спечели пърите свободни избори, проведени в тази източноевропейска страна през последните 45 години, антиправителствените протести изпълниха улиците. Всеки път, след приемане на някакво искане, предявено от опозицията, тя поставяше нови, като по този начин обсаждаше новия демократичен режим и правеше невъзможна каквато и да била форма на управление. За наблюдателте с историческа памет протестното движение в България напомняше за подобни събития в миналото. Стачките и митингите, които бушуваха из България, напомняха генералната стачка, организирана в Британска Гвиана за сваляне от власт на социалиста Чеди Джаган през 1962 г. и кампанията за изгонване от власт на Салвадор Алиенде в Чили в началото на 70-те години - и двете операции организирани от ЦРУ. [...] През 1990 г. България се превърна в мишена на подобна кампания. Организацията "National Endowment for Democracy" (NED), със съдействието на "Free Congress Foundation", пое ролята, която в миналото бе изпълнявана от ЦРУ и частните антикомунистически групировки. Както обясни бившият директор на ЦРУ - Уилям Колби, причината, поради която тази дейност е преминала към компетенциите на NED, е че "много от програмите, които ... са били извършвани като тайни операции, сега могат да се провеждат по достатъчно открит начин и, вследствие на това, без да предизвикват спорове". (2) Отърването от българските комунисти, в края на краищата, като че ли не създава много проблеми. За българските и американските "студени воини" от началото на 90-те години нещата не можеха да изглеждат по-обещаващи. Студената война бе завършила. Съветският съюз бе пред рухване. Българската комунистическа партия преживяваше труден момент. Тодор Живков - нейният лидер-диктатор бе обвинен в злоупотреба с властта. Партията бе сменила името си, без обаче да успее да заблуди някого. А страната бе в очакване на своите първи многопартийни избори след Втората световна война. В този случай, както това бе станало в Чили, Никарагуа и Хаити, народът направи погрешен избор. Бившите комунисти спечелиха изборите. За антикомунистите, възродили се за нов живот като бранители на свободния пазар във Вашингтон и София това бе като космическа грешка, грешка, която бе нетърпима. Кампанията на САЩ в България Администрацията на Буш открито бе изразила интересите си още преди това, бе да се преструва на неутрална. През февруари Държавният секретар Джеймс Бейкър посети България - пръв случай на посещение на висш представител на властта на Съединените щати след Втората световна война. В неговата официална програма бе заявено, че той е в България "с цел да се срещне с опозиционните лидери, както и с представители на Правителството". Обикновено, отбеляза по този повод "New York Times", "редът е точно обратен". (3). Бейкър се намеси във вътрешната политика на България, като се консултира с опозицията по политическата стратегия и подготовката на изборите. Профилът на Държавния департамент за България определяше "вида на правителството" като "преходен". (4) Три седмици преди изборите през юни избухна кавга във връзка с опитите на Запада да повлияе върху резултатите им. Основната опозиционна групировка - Съюзът на демократичните сили (СДС) бе заявила, че единствено тя е в състояние да получи международни помощи. Петър Берон - лидер на коалицията от 16 партии и движения, бе направил заявление, че много западни политици са обещали да не оказват финансова помощ на една България, управлявана от социалистите - дори и в случай, че последните спечелят изборите по честен път. (5) Междувременно, NED и организацията за международно развитие USAID щедро бяха отпуснали на България 2 милиона $, за да повлияят на резултатите от изборите - процес, който NED нарича "насърчаване на демокрацията" (6). По този повод NED подари вестникарска хартия за 233 000 $ на органа на опозиционната коалиция СДС - "Демокрация" с цел "да позволи да бъде увеличен броят на страниците и тиражът на вестника за периода до общонародните избори". СДС получи още 615 000 $ от NED за "партийно обучение", "материална и техническа поддръжка" и "следизборно съдействие на програмата за изграждане на партия на СДС (7). [...] Американски функционери също проведоха активна кампания за СДС. По време на своето пътуване през февруари Държавният секретар Бейкър ентусиазирано говори пред тълпата, струпала се по повод на митинга, организиран от опозиционните групи. В речта си той похвали и насърчи присъстващите (9). А на 9 юни, един ден преди изборите американският посланик Сол Полански се появи на трибуната на ораторите по време на митинг на СДС (10). Полански, който преди това бе работил за тайните служби на Държавния департамент, притежаваше богат опит в областта на политическите и секретните въпроси на Източна Европа (11). [...] В изборите през юни социалистите спечелиха 47% от гласовете и 211 от общо 400 места в Парламента, срещу 36 % на СДС и съответните 144 места. Предявявайки обвинения в измама, опозицията излезе по улиците с песни като "Червена мафия!" и "Няма да работим за червените!". Международните наблюдатели обаче, не бяха разкрили никаква измама. "Резултатите ... отразяват волята на народа", каза Джефри Тордоф, начело на делегация британски наблюдатели. "Ако искам да фалшифицирам някакви избори, това ще бъде по-лесно в Англия, отколкото в България". [...] "Опозицията явно е отбелязала рязка загуба", заключи един западен дипломат (15). Въпреки съгласието на европейските представители по въпроса, американските наблюдатели заявиха, че страхът и заплахите - последици от "наследството на 45 години тоталитарно управление" са дали повод за "психологически" натиск върху българските избиратели. Когато на един от американците бе зададен въпросът дали докладът на неговия екип е щял да бъде толкова критичен, ако бе спечелила опозицията, той отговори: "Това е хубав въпрос!" (16). [...] СДС отказа да приеме победата на социалистите (1  . Уличните демонстрации, организирани от СДС се превърнаха в насъщен хляб, а привържениците на опозицията започнаха да строят барикади и да блокират движението. Водени от Федерацията на Дружествата на независимите студенти, финансирана от NED, университетските студенти започнаха да лансират вълна от стачки и сит-ин.Студенстката организация получи финансови средства от NED на обща стойност 100 000 $, предназначени "да осигурят инфраструктури за поддръжка с цел ... подобряване на нейните възможности за обхват с оглед на общонародните избори." (19). NED достави "факсове, видео и ксерокс-машини, мегафони, технологии и печатни устройства на ниска цена", както и помощ от страна на различни полски консултанти, американски юрисконсулти, а също и други експерти. (20). Опозицията отбеляза първия си успех, когато, след продължилия месец хаос по улиците, социалистическият президент Младенов подаде оставка. Представител на СДС, явно доволен, коментира: "Наистина сме доволни от всичко това. Сред социалистите настъпи объркване" (21). Вълненията продължиха и през юли. Протестиращите издигнаха "Град на истината", съставен от около 60 палатки в центъра на София и се ангажираха да останат там докато всички български политици, изпълнявали някаква роля при комунистите, бъдат отстранени. (22). В един момент демонстрантите подготвиха една огромна тържествена клада, като изгориха партийни книжки и знамена заедно с книги от комунистическата епоха (23). С течение на времето българите имаха все повече причини за протест: жизненото равнище рухваше, правителството бе парализирано, а реформите, които бяха жизнено необходими, не можеха да бъдат изпълнени. Докато хиляди вреждебно настроени демонстранти обкръжаваха парламента, премиерът Луканов отбелязваше: "Проблемът е дали парламентът е суверенен орган или му предстои да бъде принуден да взема решения под натиск". Неговата кола бе нападната при излизането му от сградата (24). На 1 август лидерът на СДС, представил се без никаква контракандидатура, спечели гласовете на парламента като нов президент. Въпреки че президентският пост е доста церемониален, гласуването показа нарастващата слабост на току-що избраното правителство. Две седмици по-късно правителството на премиера Луканов прие исканията на демонстрантите да свали комунистическите символи от сградите на София. Но дори в момента на изпълнението на обещанията протестиращите нападнаха и запалиха седалището на БСП, като в същото време около 10 000 души го обкръжаваха. Много от тях нахлуха в сградата и я разграбиха преди тя да бъде разрушена (25). Свидетели и полицията заявиха, че Константин Тренчев - един от важните лидери на СДС и шеф на независимия профсъюз "Подкрепа", е насърчавал демонстрантите при нападението на сгарадата на БСП, след като е била подпалена. С един ход, който социалистите определиха като "равен на държавен преврат" той поиска разпускането на парламента и президентско правителство. Съединените щати насърчават демокрацията Както студентите, так и "Подкрепа" получи помощи от NED - 327 000 $ - " за подпомагане на "Подкрепа" при организирането на кампанията по обучение на избирателите за местните избори" (27). С парите бяха закупени факсове и компютри, а консултанти помогнаха на профсъюза "да се организира и набере сила", според Олег Чулев - зам.председател на "Подкрепа" (2 . Помощите стигнаха до "Подкрепа" посредством Free Trade Union Institute (29), създаден от американския профсъюз AFL-CLO през 1977 г. като наследник на Free Trade Union Committee, сформиран през 40-те години за борба с левите профсъюзи в Европа. И двете групировки имат тесни дългогодишни връзки с ЦРУ (30).Американските организации оказаха натиск и върху парламента, ръководейки икономическите програми. Free Congress Foundation (FCF) - дясна американска организация с антикомунистическа и религиозна идеология, изигра ключова роля. FCF бе затрупана с фондове, включително парични средства, идващи от NED, и бе много активна в цяла Източна Европа през периода на рухването на комунистическите режими. Тя достави американски know-how по отношение на избирателната и политическа техника, а също така организира семинари по съблазните на частната стопанска инициатива. Фактът, че един от нейните директори, отговарящ за програмата за Източна Европа - Ласло Пастор, е бивш функционер от епохата Никсън, с истински нацистки препоръки, бе отминат практически незабелязано (31). През август представители на FCF се срещнаха с около 50 парламентаристи от опозицията и с главния политически консултант на президента Желев. През септември самият Желев посети седалището на FCF във Вашингтон (32). През октомври група финансови експерти и икономисти от Съединените щати под покровителството на Американската търговска палата, разработиха подробен план за превръщането на България в страна с пазарна икономика. Президентът Желев заяви, че е убеден, че правителството ще приеме практически всички съвети, въпреки че БСП държи мнозинството в парламента. "С нетърпение ще чакат да се премине към изпълнението на тази програма", заяви той по този повод, "в противен случай правителството ще падне" (33). Спечелване на комунистите В началото на ноември студентите отново окупираха Софийския университет с искането този път не само да бъдат отстранени, но и преследвани изпъкналите при бившия комунистически режим фигури, както и национализация на имуществото на БСП. Позицията на премиера Луканов бе нестабилна и той заплаши, че ще си подаде оставката, ако не получи подкрепата на опозицията по отношение на икономическите си реформи. СДС обаче, поиска да получи доминиращо положение в едно ново коалиционно правителство, и по-точно прояви претенции за мястото на премиера и за най-големите ключови министрества. Мнозинството от БСП отказа да отстъпи мястото на министър-председателя; по другите постове на кабинета, все пак, можеше да се дискутира (34). Движението за сваляне на премиера Луканов се засилваше. [...] При това положение някои от опозиционните лидери също се объркаха в резултат на протестното студенстко движение, което като че ли не вървеше към своя край. Лидерът на СДС Петър Берон поиска от студентите да дадат една възможност на демокрацията и да не прибягват към сит-ин (37). Студенстките лидери игнорираха неговите притеснения и поддържаха високо напрежението, така както направиха това и синдикалистите от "Подкрепа". За Луканов краят настъпи на 29 ноември, когато СДС бойкотира парламента, а генералната стачка, обявена от "Подкрепа" набра участници сред журналистите от Радиото и Телевизията, сред лекарите и учителите. Войнственият премиер съобщи, че тъй като неговата икономическа програма не може да бъде реализирана, "няма смисъл да продължава да заема този пост". Ще трябва да се състави служебно правителство, което да доведе страната до нови общи избори (3 .Погрешно гласувано доверие През целия период на протести и безредици Съединените щати оказваха непрекъсната финансова помощ на различните опозиционни сили, "като шепнеха съвети по въпроса как да се оказва натиск върху избраните лидери" (39). Зам.председателят на "Подкрепа" каза: "Американските дипломати искаха да ни помогнат и ни помогнаха със съвети и стратегически насоки". Тази солидарност породи надежда, че в бъдеще ще има други помощи от Съединените щати. Лидерът на "Подкрепа" Константин Тренчев, появил се отново след нелегалния период, потвърди, че на опзиционните активисти са били обещани още американски помощи, ако властта бъде изтръгната от ръцете на бившите комунисти (40). Възможно е тези надежди да са били плод колкото на наивност, толкова и на една реална подкрепа на СДС от страна на Съединените щати. По-голямата част от българите, повече отколкото граждани на другите източноевропейски държави и на Съветския съюз, водеше много затворен политически и интелектуален живот. Няма да преувеличим много, ако заявим, че аргументационното равнище на идеологическата изтънченост в страната през 1990 г. може да се представи с изрази от типа: "щом като комунистическото правителство бе лошо, то всичко трябва да е било лошо; ако всичко беше лошо, то неговият основен враг трябва да е бил изцяло добър". Българските социалисти изразиха недоволство поради факта, че Съединените щати нарушиха демократичните принципи с действията си срещу свободно избрани функционери. [...] "Представителите на правителството на Съединените щати не бяха сред най-чистите и морални защитници на демокрацията тук", заяви представител на БСП. "Това, което не може да се прави в собствената страна, е възможно безнаказано да се извърши в тази мрачна изостанала балканска държава" (41). Това ли бе краят? През последвалите години българският народ имаше възможност да опита от плодовете на реформите в американски стил. [...] През 1994 г. чуждестранните антикомунистически кореспонденти трябваше да признаят, че: Условията на живот са се влошили толкова много в периода на реформите, че българите с носталгия гледат назад към "добрите стари времена" на комунизма, когато ръцете на държавата прекършваха личната свобода, но гарантираха на хората жилище, работа и достатъчна храна (43). [...] [В Румъния и Албания нещата се развиха по подобен начин]. През 1991 г. комунистическото правителство в Албания спечели изборите по неопровержим начин. По български образец последваха голям брой безредици, включващи улични демонстрации и генерална стачка, продължила три седмици. Два месеца по-късно правителството бе принудено да си подаде оставката (44). NED присъстваше и там, като предостави на разположение на профсъюзното движение 80 000 $ и 23 000 $ за "оказване на подкрепа при партийното обучение и по програмите за гражданско обучение" (45). [Из американското списание "CovertAction Quarterly", зимата на 1994 - 1995 г., със съкращения] ----------------------------------------- Уилям Блум е автор на книгата "The CIA, A Forgotten History: U.S. global Intervention Since World War 2", издадена през 1986 г. Второ преработено и допълнено издание излезе през 1995 г. под заглавие "Killing Hope: U.S. global Intervention Since World War 2". Статията е в адаптиран вид от новото издание. Бележки: (1) Alan Durndell, "A revolution brewed in the classroom", Times Higher Education Supplement (London), Dec. 14, 1990, p. 8. (2) William Colby, "Political Action - In the Open", Washington Post, Mar. 14, 1982, p. D8 (3) Thomas Friedman, "Baker Asks Bulgaria for Fair Election", New York Times, Feb. 11, 1990, p. 20. (4) Ibid. (5) Denise Searle and Mike Power, "Bulgarian opposition says West will refuse to help socialists", The Guardian (London), May 21, 1990, p. 6. (6) National Endowment for Democracy, Washington D.C., Annual Report, 1990 (Oct. 1, 1989-Sept. 30, 1990), pp. 23-24. (7) Ibid. The NED grants also included $111.000 for an international election observation team. ( John Tagliabue, "U.S. Envoy to Bulgaria Reports to Baker on Campaign Irregularities", New York Times, June 6, 1990, p. A15; Friedman, op. cit.(9) Friedman, ibid. (10) Carol Williams, "Hope of U.S. Aids Helped Inspire Bulgaria Revolt", Los Angeles times, Dec. 3, 1990, p. 13. (11) Dept. of State, The Biographic Register, 1974, p. 274. (12) Denise Searle and Mike Power, "Bulgaria will vote cautiously", The Guardian, June 9, 1990, p. 6. (13) Luan Troxel, "Socialist Persistence in the Bulgarian Elections of 1990-1991", East European Quarterly (Boulder, Colo.), Jan. 1993, pp. 412-14. (14) Carol Williams, "Opposition Partisans Cry Foul in Bulgaria", Los Angeles Times, June 12, 1990. (15) Denise Searle and Mike Power, "Sofia demonstration demands new poll", Guardian (London), June 12, 1990, p. 7. (16) Ibid.; Tim Judah, "Sofia opposition accuses Socialists of poll fraud", The Times (London), June 12, 1990, p. 15. (17) Denise Searle and Mike Power, "Sofia opposition switches to positive line", Guardian, May 28, 1990, p. 6. (1 Tim Judah, "Re-emergence of Zhivkov will escalate turmoil", The Times, July 20, 1990, p. 10.(19) NED Annual Report, 1990, op. cit., p. 23. (20) Ibid., pp. 6-7 (21) Tim Judah, "Sofia celebrates as Bulgaria president is forced to resign", The Times, July 7, 1990, p. 11. (22) "Bulgarians build on 'success' of sit-in strikes", The Times Higher Education Supplement, July 13, 1990, p. 9. (23) Denise Searle and Mike Power, "Sofia's activists pitch tents and demand purge of communists", Guardian, July 12, 1990, p. 10; Judah, July 20, 1990, op. cit. (24) Tim Judah, "Bulgaria minister quits in row over Zhivkov", The Times, July 28, 1990, p. 8; Tim Judah, "Deadlock in Bulgaria may force new poll", The Times, July 30, 1990, p. 6. (25) Ibid., "Sofia crowd burns party offices", Aug. 27, 1990, p.8. (26) Ian Traynor, "Bulgarian swap charges on riot", Guardian, Aug. 29, 1990, p. 8; Tim Judah, "Bulgarian union leader in hiding", The Times, Aug. 30, 1990, p. 8. (27) NED Annual Report, 1990, op. cit., 1990, p. 23. (2 Williams, op. cit.(29) Ibid.; NED Annual Report, 1990, op. cit., 1990, p. 23. (30) Howrd Frazier, ed., Unlocking the CIA (New York: The Free Press/Macmillan, 197 , pp. 241-48.(31) Russ Bellant and Louis Wolf, "The Free Congress Foundation Goes East", CovertAction, n. 35, Fall 1990, p. 32. (32) Ibid., pp. 31-32. (33) David Binder, "Bulgarian Strategy is Made in U.S.", New York Times, Oct. 9, 1990, p. D20. (34) Ian Traynor, "Students occupy university as Bulgarian crisis deepens", The Guardian, Nov. 6, 1990, p. 10. (35) Searle and Power, June 9, 1990, op. cit. (36) Vera Rich, "Protests threaten new premier", The Times Higher Education Supplement, Nov. 16, 1990, p. 11. (37) Vera Rich, "Tension rises as sit-ins shut Sofia campus", The Times Higher Education Supplement, Nov. 30, 1990, p. 11. (3 Nikolai Stevanov, "Protests force out Sofia government", Guardian, Nov. 30, 1990, p. 9; Tim Judah, "Bulgarians cheer fall of leader", The Times, Nov. 30, 1990, p. 10.(39) Carol Williams, "Hope of U.S. Aid Helped Inspire Bulgaria Revolt", Los Angeles Times, Dec. 3, 1990. (40) Ibid. (41) Ibid. (42) John Pomfret, "The Big Leap Into Capitalism: Nations' Road to Free Economy Uneven, Unmarked", Washington Post, Oct. 25, 1994, p. A13. (43) Carol Williams, "In Bulgaria, Looking Back With Longing", Los Angeles Times, Feb. 6, 1994. (44) Ibid.; Michael Montgomery, "Non-Communist Rule Begins in Albania", Los Angeles Times, June 13, 1991, p. 14. (45) National Endowment for Democracy, Washington D.C., Annual Report, 1991 (Oct. 1, 1990 - Sept. 30, 1991), p. 42... ......................................... ...............     |
| ПАДАЩ ОТ МАРКС, НЯМА ДА ТИ ОПОНИРАМ! ЩОМ НЕ ПРАВИШ РАЗЛИКА МЕЖДУ "ПЕЧАЛБА" И "ДАНЪК"- ОБРЪЩАМ ГРЪБ НА ЗАДЯВКАТА ТИ! П.П. Отвори съответните книжки и виж в раздел "НЕОБЛАГАЕМА/с данък!/ ПЕЧАЛБА" ! Дано да ти светне!!! Редактирано от - paragraph39 на 12/9/2004 г/ 21:13:24 |
За мен например по-интересен е въпросът, защо след 15 години избуя това желание да се празнува 9.9. И БСП отговори на желанието, не го инспирира. Никакво желание не е избуявало. Обяснението е просто: 2004-1944=60. Задейства се рефлексът на кръглата годишнина. БСП нямаше как да не реагира, пък и защо да не я използва - ясно за какво. |
| Фича, отлично знаеш че БСП нямаше ресурс да направи такова “мИроприятие”, но пак се правиш на дръж ми шапката. И не си чувАл за разни открехнати или отворени общества? |
| Параграфе , много ти благодаря за извънредно интересния материал на Уилям Блум! Бих искала да знам българското издание , което го е превело и публикувало ! Набързо прегледах материала , ще го прочета по-задълбочено... Направи ми впечатление веднага , че няма завършеност или няма достатъчно изводи за последствията на “СДС преврат” върху България ! Подобни преврати , със същата или по-малък резонанс , се случиха във всяка бивша соц.страна... Такива материали , между другото започнаха и да се появяват в европейската преса. Стара Европа и ЕС , започна ад си дава сметка , какво донесе неоколониалната политика на САЩ в бившите соц.страни , водена от 1989 г. и не само за тях , но и за съществуването на ЕС и как това се отразява в цяла Европа .Скоро видях такъв материал , с такава тема , в страниците на ЕС! Мисля , че вече Европа осъзнава случилото се , като сериозен рекуш в нейното бъдеще ! Защото събитията на Източна Европа , неминуемо се отразяват върху Запада , неговата икономика и обществени процеси. Това е тялото на Европа , макар , че е съществувала дълго разделена , все пак тя е била единно тяло , независимо , че някой част или орган е боледувал ! Тепърва ще се чепка този въпрос в ЕС!!!!  |
| Правя разлика, Параграфе. И точно защото правя, отбелязвам въпроса за данъците мимоходом в началото, без да го задълбавам. Ако си дочел до края - въпросът не е за разликата между данък и печалба, а за това, че докарването на печалба е проблем. А ти радостно прескачаш този проблем. И ако при частния собственик той си съдира задника, за да не работи на загуба (защото иначе ще фалира), при държавата-монополист загубата в един отрасъл се компенсира с печалбата в друг - докато това е възможно. Защото ти пишеш: "при Държавния Капитализъм ПЕЧАЛБАТА отива в държавния Бюджет". Там, "в държавния Бюджет" отива и загубата, драги. И когато държавният бюджет дълго време е на загуба, възниква проблем. Това е революционна ситуация "наопаки" (тази, за която са те учили дотук) - върховете искат да продължат да живеят, както са живели до момента; докато масите не могат да продължат да живеят, както са живели до момента (защото няма как да им се осигури това). И върховете извършват революция, наречена "преход" - след която те продължават да живеят, както са живели до момента (и по-добре), а масите го духат. Тъй като движеща сила в тази "революция" са върховете, то е естествено те да искат тази революция и да са облагодтелствувани от нея. А масите винаги могат да бъдат забаламосани с дискусии за важни символно-ритуални действия, като сваляне на петолъчки, поставяне на корони върху гербове, събаряне на паметници, прожекции на стари филми или обсъждане сакралността на една или друга дата. |
| ИНА ТОДОРОВА, 1.<Пишете ни: <iskri@ecn.org> 2. Самата статия е на <http://www.ecn.org/est/iskri/statii/stat ija18.htm> ========================================= ====== |
| Параграфе, Поздрави за материалчето. Ама аз съм малко сърдит на 09.09. Ами ако го нямаше, нямаше и да я има много от тая измет тук. Но... Времето се съди по създаденото, а не по пропагандата. Всичко ще си дойде на мястото. Много е хубаво, че си скъсват задника да очернят направеното - хвърлят се и пари и време... Значи ги ДРАЗНИ! ОЛЕ!  |
При Частния Капитализъм ПЕЧАЛБАТА принадлеже и отива в джоба на Частния Капиталист и е само негова, а при Държавния Капитализъм ПЕЧАЛБАТА отива в държавния Бюджет и принадлежи на ВСИЧКИ в държавата!!! Paragraph39 Така е само про форма, а де факто с нея се разпореждаше една съвсем малка група (върхушката на БКП), която далеч не я използваше в полза на ВСИЧКИ, а за всевъзможни идиотщини. Що недовършени строежи останаха, в които бяха наляти милиардите от същата тая печалба (тъй легнала на душата параграфска). И тъй като за нищо не ставаха, никой не искаше да ги купи и след Десети. Накрая почнаха да купуват само мястото и да го разчистват с взрив (цял месец взривяваха недовършена от десетилетия сграда, за да построят хипермаркета "Рамстор" в жк "Западен парк" - на хората наоколо им писна и подаваха оплаквания; същото се повтори при строежа на кино "Арена", където имаше започнат и зарязан от много години преди 1989 г. младежки дом; съвсем наскоро беше взривена и многоетажната сграда на ъгъла на "Стамболийски" и "Опълченска"  . И такива примери всеки може да даде от родния си град. Ето това е държавният ти капитализъм - шепа идиоти разхищават ограбеното от милионите в името на някакви си техни идиотски цели. Да не отваряме дума пък за съотношението между фондовете "Натрупване" и "Потребление", за изкуствено определяните по идеологически причини заплати и т. н. |
| ПАДАЩ ОТ МАРС, /:/ "въпросът не е за разликата между данък и печалба, а за това, че докарването на печалба е проблем. А ти радостно прескачаш този проблем." ......................................... ......................................... ................................ СРОРЕД мен, въпросът МИ беше , че според Маркс, "Печалбата при Капитализма има ЕКСПЛОАТАТОРСКИ характер" !!! За данъците НЕ съм повдигал аз въпрос?!?! Поставих въпрос за това: откъде идва "Печалбата" за Частния Собственик-Работодател?! И, че ако Частникът НЕ наема работници- той НЕ реализира "Принадена стойност" /"Печалба"/, просто получава от Пазара това, на което Пазарът е оценил Труда-Резултат/стоката, услугата/ на произвеждащия САМ /без наемни работници/ Частен Производител!!! А в случая с Частния Собственик- Работодател Печалбата му изва от РАЗЛИКАТА между оценения от Пазара Труд-Резултат на работещите му и оценения/ЗАПЛАТИТЕ!/ от Работодателя Труд-Функция на работещите му!!! Че "Печалбата" от Производството на Стоки и Услуги е ЦЕЛТА и "Проблемът" при Капитализма и при Комунизма - НЕ СПОРЯ ! Казват, че в Япония, например, годишно ФАЛИРАТ /неумишлено!/ 4-5 000 ЧАСТНИ КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ предприятия!!! При Държавния Капитализъм това наистина може да се избегне- чрез субсидиране от Държавата на НЕОБХОДИМИ за обществото , но НЕрентабилни от гледна точка на Печалбата, производства! Впрочем, и при днешния Капитализъм в Европа и Света има субсидиране от държавата, както на държавни, така и на частни производства !!! Аз НЕ виждам нищо лошо, когато Държавата-Собственик/ЕДИНСТВЕН !/ "жонглира" с Печалбата и Загубите в собствените си предприятия- щом е в интерес на Обществото!!! Да не би Метрото в София да е печелившо?! Ти предлагаш СОС да закрие Метрото, ли?!?  |
| Д-Р ТОРМОЗЧИЯН, /:/ " Ето това е държавният ти капитализъм - шепа идиоти разхищават ограбеното от милионите в името на някакви си техни идиотски цели. " ......................................... ......................................... ....................... ДА НЕ БИ ДА ИМАШ ВПРЕДВИД в този пасаж, например, КАПИТАЛИСТИЧЕСКИТЕ ЧАСТНИ "Енрон","Артър Андерсън?, "Пармалат", "Уърлдком" и още хиляди знайни и НЕзнайни ЧЕСТНИ ЧАСТНИЦИ по Света ?!? Редактирано от - paragraph39 на 12/9/2004 г/ 21:57:58 |
| Тормозчиян, От примерите, които даваш е ясно, че НИКОГА не си работил РЕАЛН неща при КАПИТАЛИСТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ. Иначе щеше да ти е ЯСНО при КОЯ система ЗАГУБАТА е ПОВЕЧЕ. Много е тъпо, когата чиновници от консулски отдели пишат за ТЕТРАПОДИ и как у тех нема арматура. Мога да ви съжалявам, но не мога да ви помогна... Жалки сте наистина. Но е и много СМЕШНО. Та ще се навъртам тук - забавлявате ме. Вижданията ви не надминават ЧЕКМЕДЖЕТО на бакалката Тачър, шлякащо я по корема. Редактирано от - Църни Шопара на 12/9/2004 г/ 22:01:03 |
| Госпожица И.Тодорлайнен от Финлайнен си хареса Параграфа за новата партия. Като награда Параграфа ще оглави първи конски вагон от новопартийци събрали се на Хелзинки–разпределителна и чакащи експедиция за България. |
 4000 македонци са получили български паспорти през последните 3 месеца 12 септември 2004 | 21:39 | Агенция "Фокус" Скопие. През последните три месеца 4000 македонци са получили български паспорти, съобщават днес македонските медии. Това означава, че по един член от всяко четвърто семейство от Източна Македония е станал български гражданин. Желаещите да получат български паспорт трябва да отговорят на въпроса дали се чувстват българи и да потвърдят, че родителите им са българи, твърдят скопските медии. Според тях получаването на български паспорт става лесно, необходимо е само търпение и време. Заинтересованите за български паспорти трябва да владеят и български език и затова те посещават езикови курсове в България. “Това е изнудване”, казва жител на Щип. ПП- Забравих че БГ започва да се възражда май след 60 годин ?!?!?  Редактирано от - nesnaecht на 12/9/2004 г/ 22:07:37 |
| Ако искате да видите плодовете на пропагандата си, можете да отидете в горната политика. Има една тема, открита от "новите бизинисмени" на България - чистачи в Англия. Плачат, че не им дават визи - имало дискриминация. Ще имате удоволствието и да се запознаете с БИЗИНИС ПЛАН на ЧИСТАЧ, подписан от английски Чартърд Акаунтант. Предлагат създаване на Профсъюз на Бизнесмените-Чистачи. Бе много е гот... "Средната класа" от Капиталисти-Чистачи у метрото и Станстед Айрпорт. Се едно четеш Илф и Петров. |
| Докторе, не мисля, че обяснението е просто аритметично. Аз чета есета на млади хора и не мога да избягам от факта, че те възпроизвеждат формулката: "Какво мога да направя аз, като държавата е такава" |
| Тя стана една– Параграфът превърна форума в кръжец по марксизъм–ленинизъм. Едно време по лозята и горските поляни се въргаляха, докато другите копаеха, после наобикаляха мандрите докато другите жънеха, а сега като модерни комунисти са се намърдали във форумите докато другите им оправят бакиите. |
| Параграфе, Не бягай от въпроса: бяха ли излети тия милиарди кубици бетон, които никаква работа не свършиха и никаква печалба не донесоха, освен на специализираните във взривни работи фирми години по-късно? Бяха ли изсмукани парите за тоя бетон от изкуствено завишения фонд "Натрупване"? Ако тия пари бяха оставени за фонд "Потребление", нямаше ли тия ВСИЧКИ, за които ти непрекъснато жалееш, да ги използват по-рационално - за сносни фамилни жилища, а не за жалки панелки например? |
| Ла Рош Фукньов, Когато цитираш глупости, давай и биографични данни. ~~ Петър Семерджиев - бивш Първи Секретар на БКП - Сливен, непосредствено след 09.09.1944. Жена му - Ема Герон, доцент по Марксистко-Ленинска Философия. Агент на полицията от преди 09.09.1944. С малка група успява да ликвидира доста офицери и бивши свои "другари" - за да избегне разкритие. Заради него много истински комунисти са репресирани и избягват от Сливен - включително и Радой Ралин. Избягва с жена си в ЮК. Топ Звезда на ББС преди да се появи кюлемето Марков. Сега пише лъжи, за да прикрие убийствата на офицери - двама е убил за да вземе на единия радиото, а на другия - ботушите. Обвинява за това Михаил Кънев - един чист и безкористен човек, командир на отряда "Смърт на Фашизма". Какво да се прави - пак ваш човек. Но сина на Михаил Кънев е жив - дано отговори на храчките. |