Отиди на страница:
| Интересно ако Тодор Живков на другия ден след демокрацията беше започнал да говори "умнотии" пак ли щяха да го слушат разни зе марии миранди и калини малини, да му викат ура и да му вдигат пръсти? Големи демократи големо нещо... |
| Калина Малина, Каква общо има тук демокрацията - просто номенклатурата продължава да се опитва да се легитимира използувайки различни подходи. Защо авторът не разобличава популизма на БСП, а фино ни насочва към популизма на другите? Не е ли популизъм БСП да твърди че е наследник на БКП? Какво общо има между двете партии? Само наследеното имущество. Как може БСП - дребнобуржоазна по своята същност социалдемократическа партия да има нещо общо с БКП - една марксистка по устав и програма партия? |
Свежарков, напълно съм съгласна с теб, че статията на АБ има образователни цели и прилича на лекция по политология.(което си е тенденция в "научното творчество" на повечето български учени). Но това означава ли, че вместо тази теза, във форума трябва да се доказва, че комсомолското битие на АБ определя негавата статия за популизма (в която между другото нищо идеологическо няма  ).Распутин, ако "магарето беше мотор", Распутин щеше да е умрял от отрова или от удавяне. Ама в медицинското заключение установили, че е умрял от инфаркт, сиреч от страх от вода. ; ) |
Sir, това е друга тема и аз не съм компетентна по нея. А и не мисля, че аз и ти трябва да избираме темите, по които трябва да пише Бунджулов.  |
| А-а-а-а, Отново се пускаме по тънкия лед на Морала. Не, че мнозина не се пребоядисаха за една нощ, не че не се оказахме оглавени от ездачи на идеята и че ти не са навсякъде. Не, че заради правото да се променяме, повярвахме на демагози и мошеници. И знаете ли защо-заради нещо, което е дълбоко човешко и седи в темелите на всяка преуспяла нация.. И тъй като на мнозина им пречи атеистичното възпитание, да потърсим в християнската религия неговата същност. Сливенски митрополит Йоаникий Древен мъдрец казвал‚ че всеки човек носи дисаги‚ т. е. двойна торба. Едната виси отпред на гърдите му‚ а другата - отзад на гърба му. Предната била напълнена с чужди грехове‚ а задната - със собствените. Като върви по житейския път‚ човекът има пред очи само торбата с чуждите грехове‚ постоянно бърка в нея и през всичкото време се занимава с тях. Собствените си почти никога не вижда и рядко-рядко се замисля върху тях. Така се получава неправилното отношение към ближните и към самия себе си‚ което ни довежда към гибелния грях да осъждаме ближните си и ни отдалечава от спасителното покаяние за собствените грехове. Грехът осъждане се шири най-вече; той е разпространен повече от всички грехове. Осъждат се един-друг най-близки роднини и приятели‚ осъждат се свещенослужители и монаси - братя в Христа‚ осъждат се политици и чиновници‚ осъждат се православни християни и особено християнки‚ понякога най-усърдните посетители на светия храм. И твърде рядко се замислят‚ че с това те себе си осъждат‚ защото се лишават от онази благодат и ония милости Божии‚ които биха получили за усърдието си към светия дом Господен. Господ Иисус Христос е казал: ”Не съдете‚ за да не бъдете съдени; защото с какъвто съд съдите‚ с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите‚ с такава ще ви се отмери. А защо гледаш сламката в окото на брат си‚ пък гредата в своето око не усещаш? Или‚ пък ще кажеш брату си: чакай‚ да извадя сламката от окото ти‚ а пък на‚ в твоето око има греда! Лицемерецо‚ извади първом гредата от окото си‚ и тогава ще видиш‚ как да извадиш сламката от окото на брат си” (Мат. 7:1-5). От тия думи на Спасителя ясно се вижда‚ защо нам не е позволено да съдим или осъждаме ближните: защото сами ние сме не по-малко грешни‚ отколкото нашите ближни‚ и поради това сме негодни да им бъдем полезни. Лекарят‚ който лекува другите‚ трябва сам да бъде напълно здрав‚ иначе ще стане разпространител на зараза. Докато в нас има грехове‚ те ни пречат да имаме вярна преценка за ближния и правилно отношение към него: необходимо е първо да се очистим от своите грехове‚ за да можем безопасно да преценяваме чуждите. Затова Спасителят е казал: ’’Извади първом гредата от окото си‚ и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брат си”‚ т. е. тогава благодатта Божия ще те научи как можеш да помогнеш на ближния вече не чрез осъждане‚ а с искрено състрадание‚ с кротко и смирено братско назидание и молитва за неговото спасение. Обикновено‚ когато осъждаме някого‚ не го хвалим‚ а го укоряваме‚ нещо често свързано със злоезичие. Който осъжда‚ лесно се увлича‚ търси подходящи остри думи и нанася на жертвата си дълбоки душевни рани. С това той проявява жестокост към него‚ а свирепостта е свойство само на бесовете. Осъждането неизбежно е свързано и с оклеветяване и лъжи. Който е започнал да осъжда‚ за да усили ”истинността” на своите думи‚ неволно преувеличава или дори измисля неверни неща за осъждания‚ с което изпада в греха лъжа. Любопитно е тук да напомним‚ че гръцката дума дявол значи клеветник и лъжец. Затова Спасителят казва за него ”Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината‚ понеже в него няма истина. Кога говори лъжа‚ своето говори‚ защото е лъжец и баща на лъжата” (Иоан 8:44). Този‚ който осъжда‚ става жертва на един още по-богопротивен грях‚ именно на гордостта. Осъждащият неволно прави сравнение между себе си и тоя‚ когото осъжда‚ а укорявайки и излагайки го‚ с това иска себе си да покаже чист или дори праведен. И тъй‚ ако осъждането на ближния е проява на гордост‚ надменност‚ често пъти на жестокост‚ лъжа‚ клевета и злоезичие‚ то пита се:какви могат да бъдат плодовете от такова мислене и действие? И спечелваме ли по този начин онзи‚ когото осъждаме‚ или напротив‚ като му причиняваме огорчение и дори опозоряване‚ го отблъскваме и го въвличаме в още по-голяма гибел? Да‚ ние не го придобиваме‚ а го погубваме. А който погубва брата си‚ погубва себе си. И тъй‚ да пребъдваме в тихата светлина‚ която е Самият Иисус. И да не съдим никого‚ а всекиму да помагаме‚ за да надвие сърцето си‚ ако то е смутено от грях‚ ако то е обременено от съблазни‚ ако то изнемогва под гнета на лоши чувства. Да не съдим съгрешилия брат‚ но да се притечем на помощ‚ когато се препъва в живота. Ако се отпуснем да съдим хората‚ можем да стигнем гибелно далеч да осъждаме и Църквата‚ светците и Бог. За чуждите грехове няма да отговаряме пред Бог‚ а ще отговаряме само за собствените ни. Ако се занимаваме с чуждите грехове‚ с това ще отклоним вниманието си от своите. Заповедта за неосъждането не бива да се разбира в смисъл‚ че каквото и да прави човек‚ никой от хората няма право да му прави забележка или да го възпира. Човек трябва да проповядва истината на ближните си. Ако не го прави злите хора ще знаят‚ че нищо не ги заплашва и ще правят зло. Престъпленията ще се увеличат. Позволено е на човек да изобличава ближния си‚ когато иска да му помогне да се поправи‚ когато му желае доброто. Позволено е осъждането тогава‚ когато в него няма злоба или лошо чувство. Позволено е осъждането‚ когато е продиктувано от чувства на любов‚ състрадание и желание да се помогне на ближния. Когато другият почувства твоето добро намерение‚ топло чувство и любов‚ той се поддава на доброто влияние и се поправя. Например родителите трябва да осъждат децата си‚ за да ги отклонят от лошия им път. Те им желаят доброто. Господ е разрешил на свещениците да показват греховете на другите‚ защото те често проявяват любов и състрадание към грешните хора. Всички трябва да се пазим от осъждането като от опасна зараза. За тази цел е необходимо да преместим торбите: торбата с чуждите грехове да преметнем на гърба си‚ а тази с нашите да бъде пред нас. Нека по-често да се ровим в нея и да изхвърляме насъбралите се грехове‚ чрез покаянието и плача за греховетени. Нека не забравяме‚ че което ние не можем‚ го може Бог и се молим с думите на св. Ефрем Сириец: ”Господи Царю‚ дарувай ми сили да виждам прегрешенията си и да не осъждам брата си‚ защото си благословен вовеки веков. Амин.” Препечатано от http://www.bogoslov.dir.bg Редактирано от - Зе Мария на 26/9/2004 г/ 10:11:27 |
| Калина Малина, Не е друга тема, пак става дума за популизъм и то много рафиниран. Целта е да започнем да ги приемаме нормално, да не ги свързваме с тяхното минало , но тия, които помнят, не ги искат. Е, ще мине време, като изчезнат тези, които помнят, ще почнат да ги приемат, но трябва да се работи по въпроса. И Калина Малина ще помогне дори. Неслучайно авторът подминава популизма на БСП , която се страхува да каже открито на своите избиратели че няма нищо общо с БКП и по този начин демонстрира своята пристрастност. Не им казват на тези свои привърженици, че БСП е за капитализъм, за демокрация, за НАТО, за Европейския Съюз и че социалдемократите са върли противници на комунистите, но не се и отказват да бъдат свързвани с миналото на БКП в носталгичните спомени за антифашистката борба и социалистическото строителство на същите тези свои привърженици. Като се свършат тези с носталгичните спомени, ще се покажат в целия си блясък на европейски социалдемократи, но дотогава - ПОПУЛИЗЪМ на n-та степен! Хем ............... хем душата в рая. |
!"Не си прав Петров"  (това е лаф от един много симпатичен бг виц, ако проявиш желание и не го знаеш, някой път ще ти го разкажа  . От къде от текста съдиш, че авторът рафинирано прикрива популизма на БСП. Та той още в началото ни е казал, че има различни видове популизъм - ЛЯВ!!!, десен и "надпартиен" . Между другото, Падащият от Марс в първия си постинг чудесно е показал в какво се състои популизма и как може да се разпознае(много по-убедително от АБ)... Има и още едно изказване, което третира "дозата на популизма". Ееее, това според мен е много по-полезно, отколкото да ругаем АБ, щото е бил две-три години комсомолски секретар |
| Калина Малина, В началото авторът наистина идентифицира различните видове популизъм, но впоследствие изоставя целостта на анализа и се концентрира само върху популизма на най-опасния противник, а той е опасен, тъй-като наред с популизма си отбеляза и много сериозни успехи - да не ги изброявам сега. [i]едно особено новообразувание, екстремум, при който тя изцяло се превръща в популизъм, а популизмът - в политика. Имаме предвид по-конкретно следните две неща: Първо, популизмът е на власт, придобил е неимоверни мащаби, подменяйки реалния предмет на политическия живот. И второ, превърнал се е в маска на мащабни бизнес интереси на отделни групи.[/i] Ясно за кого става дума, нали? |
| Аз такова... понеже съм импотентен по тази тема ще мина на някоя друга, където съм определено по-тентен. Редактирано от - Хитър 5ър на 26/9/2004 г/ 12:16:50 |
| Ааааа, ама има много популизми, били на власт и подменили реалния дневен ред на обществото. Те затова се и сринаха, електоратът гласува "анти". В това число е и Виденовият популизъм... Ти привнасяш предпоставката "популизма на най-върлия политически противник", т.е. този, който е на власт СЕГА.Между другото, че най-опасен е популизмът на власт, виж изказването на последната страница - "После". Там ни правят намека, че нямаме европейска политическа култура. |
| Здравей приказни геройо . Аз ... такова, ... по-горе... , като казах, че знам вица "Не си прав Петров", хммм ...... , нямах предвид Хитър Петър. Да знаеш. Този "Петров" търсел начини по съвет на учителката на Иванчо да замени псувните с културни обращения |
| FENIKS, /:/ "paragrafe това КАЗАХ е много смешно - понеже ти обикновено нищо всъшност не казваш " ................................ Ами, смей се, тогава! За моя сметка ! И безплатно! КАЗАХ!  |
| IDEA ZA BULGARIA, /:/ "Не може да се говори за ЛЕВИ И ДЕСНИ в политическото пространство , а за изразители на БЕДНИТЕ и БОГАТИТЕ! ......................................... .................. НЕ Е НУЖНО да се ГОВОРИ за "за изразители на БЕДНИТЕ и БОГАТИТЕ" и да се търсят те, за да бъдат ПРЕДСТАВЛЯВАНИ ! НУЖНО Е да се ОБЯСНИ : ЗАЩО има /безсрамно/БЕДНИ и /безсрамно/БОГАТИ в днешна време!? И кой , и ЗАЩО, ще ги представлява! Деленето на Хората на "Бедни" и на "Богати" НЕ е прищявка на някого, а има КЛАСОВИ корени- който отрича този факт- той ГРЕШИ !КАЗАХ!   Редактирано от - paragraph39 на 26/9/2004 г/ 18:33:49 |
| За да има безсрамно богати и безсрамно бедни днес вината е на продажната върхушка на БКП, осигурила безметежното си съществуване благодарение договореностите на кръглата маса, където сключиха съюз с реститутите и след това се окопаха се в БСП и СДС - двете страни на един и същ медал. А днес техните творения като Камов, Премянов, Бунджулов и Дайнов ни учат на демокрация. |
| Малеййй тоа сър как се е развъртел с мечо ескаламбусрки... Изпореза сите тикви. Сега нема кой да си избереме за цар. Но това е добре. Като нема друг, че изберат МЕНЕ. Че ме изберат бе, къде че одат?! Редактирано от - Хитър 5ър на 26/9/2004 г/ 12:21:44 |
| Според мене, За да има безсрамно богати и безсрамно бедни, са виновни лелките от детските градини и яслите също. Десетилетия наред тези народни изедници, крадяха по най-безсрамен начин супичките и кремчетата на децата за да си хранят прасетата. И какво мислите се получи от това господа? Получиха се възпитани в безсрамие дечица, които после без значение бедни или богати си останаха безсрамни. Срамота! Редактирано от - Хитър 5ър на 26/9/2004 г/ 12:50:42 |
| 5-ре, Ставаш за цар - и името ти царско. Ама като си се стиснал - немало да прайш популизъм. Абе не може без популизъм бе, ще черпиш по един облак, и една салата кисело зеле ще черпиш па ще разбереш как се става цар. |