В случая обаче е по-добре да се отбележи, че през 1980 г. социалистическа България достигна „върха” и застана на прага на икономическата си катастрофа. Макар че Тодор Живковата статистика отчиташе „положителни” растежи на икономиката чак до 1988г., в която тя подскочи с „китайските” 11% за годината, това беше всъщност предсмъртен скок на издъхващия мъртвец. За същия този славен период от 1980-1988г., за който „официалната статистика” отчиташе общ растеж от +44, 5% и до днес гипсира и бетонира мозъците на форумните Духове, Петър Младенов каза пред Пленума през 1989г.:

”От 1983 г. сме с отрицателен прираст, нужни са ни най-малко по 2, 6 млрд долара заеми годишно от Запада. Изолацията ни докара до просешка тояга. Единствен приятел ни е Чаушеску. Сменихме Живков, защото стигнахме пропастта.
…..

”Картината е потресаваща! Ние всяка година казваме, че имаме толкова и толкова прираст - 5, 6 - 6 процента. А знаете ли каква е картината? Ако вземем за база 1983, следващите години ние не само, че нямаме никакви процени прираст на националния доход, ако изключим тези чужди кредити, които получаваме от Запада, т. е нашите задължения, които се увеличават, ако ги махнем тях, ние имаме непрекъснато намаляване. 1984 е по-лоша от 1983, 1985 е по-лоша от 1984, 1986 е по-лоша от 1985 и т. н. до края, до последната 1988.”



Че България главоломно изоставаше не само от цивилизования, но и от целия свят сочат числата в международната статистика, че от 1981г. практически без колебание делът на България в световната икономиса се срина „планомерно и пропорционално” от 0, 19% до 0, 034% през 1997г., т.е 5, 6 пъти, въпреки че населението и беше намаляло „само” от 0, 20 на 0, 143%.