Отиди на страница:
Да ме прощават КД и почитателите му, но не виждам в тази история нищо, което бих препоръчал на по-младите. А може би по стар навик ни се иска всички като новобранци да се отучат напълно от рационално мислене и ако може да не се научат после никога пак.  Тогава Big Brother (или Партията, или който е на власт) ще мисли вместо всички - правилно при това. Идилия!  Е, надявам се, че тези времена са отминали безвъзвратно...  |
| Днес обратния образ на Михайло Гюров е валиден. Черните очила , черния костюм, черните мерцедеси , черните стъкла. Стои на пост-пази ограбеното и разграбеното. Днес Вятърничъвия Гюро е модерен.Научил три кухи фрази и ката ден обяснява света. Днес Кретеновидния Гюро се прави на Отворения Гюро. Така е , дълг и чест няма.Слугинаж има .Отгоре до долу. Чест е да грабиш.Дълг е да бълваш лъжи за да оправдаваш грабенето. Днес но мода е Спасителя Гюро.За да спаси себе си дави като копой всичко около себе си.И се гордее какъв копой е. Кучешка работа.Достатъчно е кокал да види и да почне да върти опашка. Кучеподобния Гюро е най отвратителния. Става за първосигнална употреба. |
| Абе тук май не сте разбрали какво иска да ви каже Калин Донков Той иска да ви каже, че някой почне ли да ви говори много за "ценности" много внимателно трябва да го гледате какво прави. Защото може да си изгорите, когато другите си оправят материалното положение. Преди 100 и кусур години Марк Твен е казал подобно нещо (цитирам по памет): " Започне ли някой много много да говори за демокрация, трябва много внимателно да го следите какво има впредвид". |
| Възможни сценарии: 1. Гюро грабва парите от ковчежето, хвърля там малко пепел от изгорелите папки, след което емигрира в Америка и приема името Джери Майкъл. Прави бизнес с кисело мляко и боза в Дивия Запад и става милионер. По време на Баканската война изпраща един кораб с пушки и амуниция в дар на българската държава... 2. Гюро се опитва да тафи парите от ковчежето, но, ядец, щабните плъхове са го преварили. Така ли, вашата м..., а аз стоя тук като Гюро Михайлов на пост. Изчезва и отива на другия ден при началник щаба. Какво са говорили не е ясно, но веднага го повишават в подофицер, пращат го във военно училище. След 30 г. ген. Гюро Михайлов командва макоденското опълчение в района на Криволак, а дъщерята на някогашния му началник щаб му е станала жена... |
| Да се приеме , че въпросното войниче от село , което е общувало с много ограничен кръг хора и животни , измъкнато от привичната среда и побъркано от чанч просто се е шашнало не върви... героизъм требе и това е... Те затова и "народните хайдути" от горски разбойници и убийци се превърнаха в "народни герои" и "закрилници" на раята... щото не е грабеж да отидеш при подивелия в гората овчар и да му изядеш няколко агнета.... те овчарите им били ятаци... да , бе повярвахме ви веднага... Смешно е да се повдига дискусия по подобни "ценности" Хашек много добре го е показал , описвайки подвигът на каруцаря Йосиф Бонг , който загинал но спасил новите конски такъми....щуротии на търкалета... Еба ти ценностната система ... да манипулираш масите с нелепата смърт на едно уплашено до смърт войниче.... Не им се сърдя на писателите включително и на Калин Донков , литературата е преди всичко инструмент за манипулиране на съзнанието и това е известно отдавна , не съм го измислил аз... всъщност , тя. литературата си намери майстора в лицето на телевизията и интернет.... Но , пък без литература просто не може, има толкова прекрасни неща , които не са още прочетени и толкова още по-прекрасни , които не са написани.... просто трябва да се внимава... нали знаете - "Дозата прави лекарството!" |
| Името на Гюро Михайлов е станало нарицателно, като символ на безсмислена смърт, т.е. жертва. Прав е Калин Донков, като ни обръща внимание на парадокса: от една страна героичната постъпка на този себичен родолюбец, а от друга истинската причина за нелепата смърт - алчността и стремежа към обогатяване с всички средства на негодяи. Има в България хора, които се отнасят сериозно към задълженията си, вярват на другите поради своята природа и отвореност, но предупреждението на автора ни води към руската поговорка, която американците много обичат: "доверяй, но проверяй!". И основателно, вече 15 години българският народ изпълнява ролята на Гюро Михайлов в неговия трагикомичен нюанс, защото вярва безрезервно на съвременните политически лешояди и негодяи, които са готови да подпалят и разпродат страната без да се трогнат от участта на вярващите. Докога?! |
| Требва да ви кажа, че ние навремето предприехме мерки да се оттървем от старите символи като "Гюро Михайлов - образец за граждански дълг, доблест и чест" За нов "образец" издигнааме Павлик Морозов, убиеца на баща си в името на социализъма и комунизъма. Народът обаче е консервативен и продължава да верва, че не отцеубийството, а опазването на дръжавната хазна от крадците е граждански дълг. Затва народа е митологизирал Гюро Михайлов и така ша бъде во веки веков. Павлик Морозовчетата и техните издънки (викат им "култуци" или "пичове" при доматите) не могат да я разберат тая работа, но те са преходни, па и подлежат на "култучене". На тех народа паметник нема да им издигне. Дори и да си платят за паметник, едва ли народа ша го тръпи цели 125 годин.  Редактирано от - другаря Тодар Живков на 14/1/2005 г/ 11:22:53 |
| Не мисля, че когато говорим за героизъм, гражданска доблест и чест, Гюро Михайлов е удачният пример. Сакън, да не ме разберете погрешно. В този случай се казва "Язък, жалко за момчето." Но толкоз. |
| Интересна статия е написал КД. Ценностите не са това, което бяха, освен една-човек изпълнява дълга си към отечеството на мястото, на което стои. И нещо много по –важно, човек трябва да е и отговорен. Да отстоява тази отговорност за думите и делата си, ако ще и с живота си и да държи на това, щото това са темелите на себеуважението, на правилата, без които няма да сме общество, а племе с вождове. Всъщност, и там има правила.. Представете си, какво ще стане, ако в малък магазин подадете парите, а продавача не ви даде стоката.Вдигате скандал, викате полиция, а продавачът твърди, че не е вярно. Дори елементарното общуване се гради на някакви правила и някакъв елемент на доверието и себеуважението и честната дума Ей тез неща вече ги няма. Политическата класа и елитът са на обратния полюс, щото там сме и всички ние. А инак, няма по-голяма ценност от човешкия живот и никаква идея, доктрина или личност, не заслужават да жертваш и едни косъм за тях. Глупави саможертви историята помни безброй и колкото по-стари са примерите, толкова по смислени са те. С напредване на комуникациите много по-малки са примерите на смислените и знакови саможертви, като тази на Ян Палах, например. Саможертвите в миналото са отражение на обществена необходимост, във вековете на димните сигналии коните куриери, сетне на телеграфа и депешите, най-бързия начин да реагираш на голяма обществена несправедливост е да жертваш живота си, за да може примерът да се разчуе мигновено, а и животът тогава е гаснел твърде леко. ”Бог-дал-Бог взел”. Но честната дума е била всичко. Всяко време си иска неговото, всяко време формира неговите ценности, защото времето има качество-вертикалният принцип на херменевтиката, "Каквото долу , такова –горе” В годините , когато се е развила случката, описана от КМ, този подвиг е бил нужен за обществена манипулация, която тогава е била напълно необходима. Минали са едва няколко години от саможертвата на стотици и хиляди българи, а свободата е полухимера. Без повдигащи духа примери, без „Епопея на забравените”, нямаше да я има днешна България. А днес е време за друго. На трупане на капитал, кой-както намери. Да договориш сделка, да вземеш стоката и да не я платиш. Да дадеш пари някому, а той да се прави на разсеян. Да обещаваш, докато вземеш своето и да се измяташ, щото опонента няма как да ти докаже обратното, а механизмите на обществото срещу тези неща не работят. И никакво комуникативно – информационно или техническо развитие на обществото не може да ми помогне, когато съм дал парите тет-а тет. И кой е виновен? Комуникациите? Цивилизацията? Ако Хитлер беше се родил в наши времена, нямаше да мръдне от НРП, щото е бил ужасно лош писател, а ораторството му щеше да изглежда смешно. Даже приказките му за калпавия парламент и поантата му за демокрацията, където всеки бягал от отговорност, никой нямаше да знае дори- а и той е бил радетел за нови ценности.. |
| Създаването на митове и легенди за герои-достойни за подражание е присъщо само на малките народи. Също и на идеологиите. Като се започне с Християнството, например. Ако Павлик Морозов и Матросов се нареждат веднага след Свети Лазар или Свети Едикойси при наш Гюро няма идеология. Чиста проба тъпотия, превърната в легенда. И ний сме дали нещо на света. |
| Комай сте забравили най новия вариант на българския Михайло Гюров-тоя дето дни наред се заливаше с вода , пожарната го пазеше , партийния дом изгоря , звездата се пренесе върху американското знаме , а преврата на Тренчев не на думи , а на дела стана по късно.Само дето един съмнителен генерал , уж от отряда Антон Иванов, ама от тази част невероятно оцелялата пък щеше да си вади пиштовчето и да се гръмне-в знак на доблест и чест. Какви комични истории и какви невероятни хора по пътя на окарикатуряването на истинския Гюро. И защо така си мисля , а и не само си мисля , а и фактите са такива-в тези хора винаги се вижда някаква чужда душа , за да не казвам кръв. Или за гладуващите Михайло Гюровци сте забравили-тип Соян Ганевци. Михайло Гюров стана инструмент на катилите. Вижте само в момента колко катилки превъплащения наблюдавате. До Павлик Морозов отидохте -наш Стоян Ганев и наш Станчов да не видите. Мръсна ви е съвестта .Затова е така. А пък катуните на истината дето лежахте и с наркотици се черпехте. Ами плужеците по 39 и нагоре. Ами паветата по Народното събрание и палежите. Това не бяха саможертва.На Лумпени.Маскиращи Мафията. |
| Колега Отврат, Създаването на митове и легенди за герои-достойни за подражание ИЗОБЩО не е присъщо само на малките народи -виж за идеологии съм донякъде, ама малко, съгласен. Например, търсенията на Граала в Средновековието са свързани с аспектите на просветлението и духовната свобода. Притчите за Граала по традиция се свързват с рицарите на крал Артур, които бродят из Пустата земя .Но този жанр е въплъщение на много други сказания за търсения, намерили израз в образи като Пепеляшка, Робин Худ, Спящата красавица и граф Дракула. Поета Алфред, Гьоте, лорд Тенисън и композитора Рихард Вагнер, а в по-ново време и Дж. Р. Р. Толкин, ("Властелинът на Пръстените" , са само незначителна част от посветилите се на темата автори. Всъщност, по пътя на това търсене търсещият преминава през етапите на самопознанието и духовното самоусъвършенстване. Великият немски мислител Рудолф Щайнер смята, че превъплащението на Христос в тялото и кръвта на човека Исус е слизането на Слънчевия дух в Лунния бокал, конфигурацията, която се превръща в символ на Свещения Граал през Средновеконието. Мотото на рицарите на Граала било : Durch Mitleid wissen! "Чрез състрадание към самопознание! Но то се среща още като част от Първата и Втората Блажени истини на Будизма. Страданието е част от живота. Страданието се причинява от съчувствието... Такива работи са вълнували хората в миналото.. А днес, те цинично отхвърлят всичко, което не разбират, което е отвъд тяхните примитивни представи, което е плод на духа и мисленето , а не е разбираемо за техните скептично-материалистични сетива-виж горния.. Саможертвата за тях непременно трябва да е с келепирджиски привкус, тя е смешна, обект за скечове от ТВ токшоу. Аве всички са маскари, или не мой да няма келепир зад тая работа.. Вкарването на герои и митове на по-късен етап е присъщо за идеологии, които искат да заздравят корпоративно фрустираните , в см за недоволните, а те понякога са цели, вкл и велики народи. Те, героите, стават съставна част от инструментариума, предизвикващ единодействие и саможертва. Гюро Михайлов обаче изобщо не е в тази категория. Той не търси разтваряне в колективното цяло, нито пък някой му е втълпявал колективната саможертва за ценност. Той просто е жертва на нещо, без което няма общество и това е ключът за палатката. Чувство за отговорност и дълг. Не случайно дадох примера с Хитлер, който твърди, че ДЕМОКРАЦИЯТА носи със себе си колективна безотговорност и сриване на чувството за дълг. И тук дискусията е редно да се насочи към това-"Кто виновать? " Демокрацията, или цивилизацията? Или нито едно от тях? Или комунизмът и скапаното битие в обелен и издънен блок от Меден рудник, чушкопеците -тенекии и огнищата пред него с гроздовач? Не , не е само това-щото и богатите ни днес са такива-тук посто е задължително да си припомним, колко много хора считат забогатяването си за плод на случайна игра на благосклонната съдба и опашките пред тотопунктовете. Съдбата като шанс( и не е лъжа, де, а тъжна истина) и цинизмът вървят ръка за ръка и там място за дух, дълг и отговорност няма. А може би Паскал: "Човек би желал да бъде велик, но вижда, че е малък; би желал да е щастлив, но е нещастен; би искал да бъде съвършен, но вижда, че е изпълнен с недостатъци; би искал да е обект на любовта и уважението на хората, но вижда, че неговите прегрешения заслужават само омразата и презрението им. Объркаността, която намира у себе си, събужда у човека въображаемите най-несправедливи и престъпни страсти, защото той започва да питае смъртна омраза към истината, превърнала се в упрек и доказателство за неговите прегрешения" Редактирано от - Наум на 14/1/2005 г/ 13:18:23 |
| Науме, е как бе душо да изгориш с пушка в ръка до празен сандък може да бъде наречено, носене на отговорност, стояща в основата на гражданското общество. Нима за това общество живота и здравето на отделния индивид не са основополагащи ценности... Или да се опечеш жив е много достойно за подражание. Гюровото е съчетание на глупост и фанатизъм, ако изобщо е станало така както единствените двама са разказали. Щото мен, ако питаш именно тези са лицата, подпалили нещастната казарма, ама нейсе, тука продължава да се верва, че Крали Марко е бил спасител на синджири роби... |
| Таман в унисон с моите размисли него дни е тая приказка за Гюру. Значи хем от една страна отговорност, достойнство и чест. Хем от друга страна фанатизъм и безсмислена глупост, днес биха му казали-ригидност. Щото човек хем трябва да бъде отговорен и достоен, хем и гъвкав и да умее да оценява и да се съобразява с обстоятелствата. Това е баланс. И затова едните станаха на страната на честта и доблестта, другите - на глупостта и фанатизма. В тая постъпка има и от двете. Ама балансът е изгубен. А като няма баланс, нищо няма ...та само се чудя дали пък сега не е петата година от четиресегодишния поход из пустинята на Моисей? И дали не е най-добре да се остави народът, мършите-тикви и всички останали да се разпадат и разлагат на воля...щото има още време, а всяко нещо с времето си. Дали опитите сега да се оправят нещата някак си не са просто една гюрумихайловщина... |
| А разликата е огромна.При онзи истинския Гюро Михайлов –има саможертва. САМОЖЕРТВА. Гюро Михайловска , Павлик Морозовска или на Митко Палаузов. Но саможертва. Жертвал е и са жертвали себе си.Наивници но красиви и достойни. Другите за курбан не са ползвали.Те са стояли на амбразурите. При Михайло Гюров има курбан. Това е разликата. Та курбана и в курбана е отговора.Днес курбан чорба се прави. Готвачи са днешните Михайло Гюровци.На курбан чорба ни правят. А да се сравняват Готвачи с Гюро Михайлов е все едно да сравняваш лайно с неговия произход-та дори то и да е от месото на благороден елен. Лайното си е лайно. Благородния елен си е благороден елен. Стоян Ганев като Михайло Гюров си е лайно. Гюро Михайлов е институция-в съзнанието.И коректив. |
| Благодаря ти г-н Донков, но що ми се чини, че по край крадците най- ценностните хора сега са Херостратовците..., да не говорим за псевдо... патриоти виж Слави, псевдожурналисти виж Дайнов, псевдосоциолози виж Мира, псевдо кметове Софиянски и така до края на света... |
Моите уважения Калине, но този път си дълбоко неправ  Точно, защото сме били и сме си Гюромихайловци, и за съжаление, като Гюромихайловци продължаваме да клечим пред пиедестала на фалшиви митове и догми. Докато разни шмекери, били те Стамболовци и Фердинандовци, ТодАр Живковци и Иван Костовци, Лукановци или Симеоновци ни правеха и правят на луди, защото така по-лесно опразват хазната в промишлени количества. Гюро Михайлов е типичният пример за робския дух на нашия иначе талантлив народ, типичен пример за нежеланието ни да мислим със собствената си глава и за страха, а може би по-точно - мързела, да излезем от рамките, които някой друг ни е очертал. Резултатите са ни плачевно известни... |
Хулиган!  В десятката! "Ти , не бери гайле! Има кой да мисли за това!" Ей тез крилати думички са ни разказвали и поне още сто години ще ни разказват играта!  Това е! |
| Е за това се провали социализъма у нас. А я вижте хората как си тачат "националните герои"! Де да си имахме и ние такъв, а то - Гюро! Китайският Гюро Михайлов, сгазен от камион на заден ход, е модел за подражание "Аз искам да съм обикновено неръждаемо винтче в служба на народа", казвал войникът Лей Фън, когото лично кормчията Мао дал за пример преди 40 г. И като се започнало едно изучаване на добрите му дела, та до днес...  |