Отиди на страница:
| Г–н Д.Иванов е тръгнал от далече за да ни доведе до причудливия либерален съюз от нововремски педераси, мафиоти обричащи на бедност етнически тютюнопроизводители и пожълтели бивши сини и червени. В последно време към тях се присъедени "задължително" /както сам казва и персоналния либерал г–н Ж.Желев/. Наистина странна либерална коалиция. За да си либерал трябва да си материално добре обезпечен. Няма беден либерал, бедният либерал може да бъде само анархист. Либералът иска повече икономическа свобода в една уредена държава. Анархистът иска слободия, не иска държава. За анархиста вероятно г–н Д.Иванов ще ни раскаже друг път. Българинът е преди всичко анархист с тоталитарно увреждане. |
| Шулце попаднал на стихотворението "Лили Марлен" от Ханс Лайп, който загинал 19-годишен в La Grande Guerre (която сега наричаме Първата световна). Авторът според мен сериозно бърка в това си твърдение относно ранната смърт на Ханс Лайп. Чел съм доста дебела книга на въпросния Лайп със заглавие "Бордовият дневник на сатаната", която е всъщност доста сериозен опит за история на пиратството. Накрая е подписана от автора с дата средата на 50-те години на 20-ти век. Значи невъзможно е да е загинал през 1-та световна. Редактирано от - katana на 09/3/2005 г/ 13:45:50 |
| Hans Leip (* 22. September 1893 in Hamburg; † 6. Juni 1983 in Fruthwilen, Schweiz) war ein deutscher Dichter und Schriftsteller. Bekannt wurde er vor allem durch das Soldatenlied Lili Marleen, das er 1915 als Soldat im Ersten Weltkrieg dichtete, und das um 1940 von Norbert Schultze vertont wurde. Lale Andersen sang das Lied, und der Nazi-"Soldatensender Belgrad" sendete es zwischen 1941 und 1944 tä glich. Ами да, така е както казвам. По-горе е проверката която направих по нет-а. Лайп е починал на 90 години, а Димитрии рано-рано го е пограбал. Г-н Иванов май трудно се оправя с някои подобронсти, които иначе елементарно и бързо се изчистват ако човек има поне малко ловкост в боравенето с информация в електронен вид. А оная поговорка за лъжицата катран в кацата мед може да доведе до това че в бъдеще да го четат само Бай Ивановци от там какви острови бяха, което би било жалко. Редактирано от - katana на 09/3/2005 г/ 16:33:46 |
| У нас повечето партии са "политически травестити" . Предизборните прогами- леви, използват либерална фразеология, а кото дойдат на власт се държат консервативно -като...МВФ. |
ВЕСЕЛИНА, много ми беше интересно написаното от тебе.  А иначе, ДИ отново е "Казвам ти, дъще - сещай се, снахо", ама какво от това. Отново следва "Като си пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?" Въпросът е кои са снахата и Пенка?  |
| Струва ми се, че ДИ е втъкал с лекота някои политически алюзии, обаче основата на писаното тук е начинът, по който се е воювало по-рано - за последно през Европейската война (или Голямата). Песента Lilly Marlene винаги ми е въздействала, хващала ме е и сама се е пеела през мойта уста. Атавизъм, искреност, не, думите са слаби: ----------------------------------- Натиснете тук ----------------------------------- Благодаря, ДИ ! На фона на резила от последните дни, имах нужда от припомняне за старите воини. Редактирано от - Енцефал на 09/3/2005 г/ 15:04:54 |
Енцефал..Honey!!! "Лили Метрес" е от покулението на баба-ми, бях е чул в една от комедите на Костурица, по добре ми кажи как да изненадам бащата с "Бела Белинда" на Джани Муранди.В "kaza"ta дали ще го има този фаил, а Sweety!???  |
| Че вотът срещу Буш бил "вот срещу либерализма и демокрацията" в смисъла на Фукуяма и Хънтингтън (от 'Третата вълна') е пълна безсмислица - такъв вот бил вотът на немците за Хитлер през 1933. Гласувалите за Буш смятат, че вотът им е вот за демокрацията (против всесилната държава) и либерализма - зер Буш е върл икономически либерал, т.е. неоконсерватор, във вътрешната си политика (например по социалната сигурност). Буш е по-скоро либерал (в смисъла на Ф.Д.Р.) отколкото консерватор в политиката си в Ирак, така че гласувалите срещу него заради Ирак "леви либерали" застават на консервативни (в смисъла на Кисинджър) позиции. Че малцинствата гласуват повече за Кери не значи "антилиберализъм", а точно обратното - значи "ляв либерализъм" (социалдемокрация) в духа на Кенеди. Вотът за Кери в гр. Ню Йорк беше 58%, а вотът за Гор 2000 беше 77%, т.е. може би най-либералните и образовани избиратели в САЩ смятат милионера (по жена) Кери с 19 пункта по-малко либерал от Гор (който е умерен центрист от богато семейство на сенатори от юга). Американският политически живот е доста сложен за разбиране (но и българския не му отстъпва поне в това отношение). Бат Джимо, както и "Томата" едно време, искрено признава, че не го разбира, за което трябва да бъде безусловно поздравен. |
| И от многото приказки за "черните" да не забравяме, че в САЩ "либерализмът" в смисъла на Кенеди владее безразделно в големите градове, университетите, големите вестници и телевизии, Холивуд, адвокатската професия, артистичните среди, профсъюзите, държавните чиновници, учителите. Българските крайни консерватори (искащи консервация на старото) умират да цитират американските крайни либерали (Чомски). |
 Истината за досиетатаДа се отворят или изгорятГрупа за анализ на "Строго секретно" Все още има хора, които искат да ровят във вкиснатото зеле на досиетата. Наближават избори и отново се спрягат глаголите "отварям", "лустрирам", "донасям", "декомунизация" и думите "агенти", "доносници", "Държавна сигурност" и т.н. Това само потвърждава направеният от нас отдавна извод, че идиотизмът в България е заразна болест и че хората, които са се захванали с досиетата не разбират от нищо. И само по случайно стечение на обстоятелствата такива лица като "досиеведа" Андреев са станали "публични личности", за да харчат огромни обществени пари и да раздават оценки и присъди без да имат никаква подготовка и квалификация. Всъщност това е характерно за примитивите с чувство за доминация над обикновения гражданин. Сред тази кохорта от новоизпечени специалисти присъства постоянно и още едно недоразумение, така нареченият Митьо Гестапото, който от някаква позиция, която никога не е имал, и от някакъв опит, който никога не би могъл да натрупа, е станал по-голям "досиевед" от споменатия Андреев. Тези игноранти не разбират едно нещо - че даже да отворят всички досиета от времето на НРБ няма да разберат нищо и няма да разкрият тайните на управлението, защото държавата не се ръководеше от Държавна сигурност, а от партийния апарат. И защото истинските досиета бяха в ЦК на БКП, а не в архивите на ДС, които са пълни предимно с глупости на принципа "един доносник чул от втори доносник, че третият е казал нещо срещу др. Живков." Необходимо е поставянето на целия този процес в правилната същност и историческа перспектива. Нашето отношение към досиетата има смесен характер. НРБ беше наша държава, както и днешна България. Служенето на своята държава беше нещо напълно естествено и придобиваше различни форми според нуждите на държавата. Тъй като почти целият период на НРБ беше в ерата на Студената война служенето на държавата имаше специфични черти, т.е. битката срещу противника, която определяше както вътрешната, така и външната ни политика, като МВР беше само една от функциите на тази политика, определена от ръководството на БКП. Освен това служенето на държавата беше героизирано (същото се отнасяше и за Запада), което внасяше допълнителна мотивация с морално естество. Що се отнася до доносничеството срещу собственото битово или професионално обкръжение, днес то лъжливо е драматизирано от привържениците на лустрацията. До 1955 г., т.е. по време на сталинизма, наистина нерядко хората се съгласяваха да сътрудничат под силно давление, за да спасяват живота си, да не отидат в затвора или заради други опасности. Но през 60-те, 70-те и 80-те години хората без криминални или хомосексуални наклонности вече не бяха така застрашени, нито шантажирани да стават сътрудници и отказът не беше изключително опасен за тях. Заради отказ можеше да не се замине за чужбина, да не се получи аванс, но отказалите не бяха застрашени. Това са приказки за наивници. Хората, които са в нещата, добре знаят, че отказите за сътрудничество, особено на членовете на БКП, даже на високо равнище, бяха стотици и достатъчно беше да се каже "не" и оставяха човека на мира. Достатъчно беше в разговора в кафенето да се вдигне по-високо глас и "вербовчиците" изчезваха завинаги. Напълно лъжливото драматизиране на мотивите за сътрудничество се дължи на непознаване на реалностите, и, от друга страна, на автогероизиране на дейността на "опозицията", която в България не съществуваше и която беше създадена от ДС от най-ниския слой на социалната утайка. Защо никой досега не е запитал колко бяха "политическите затворници" в България след 1960 г. и особено при "засилването на репресиите" след 1968 г. Защо никой не се е сетил да съпостави броя на тези "герои" с предвоенния брой на политическите затворници, които бяха десетки хиляди, осъдени по политически причини от бащата на сегашния мадридски гастрольор - Борис III. Защо за това в така нареченото Народно събрание мълчат, а в училищата не споменават. Лустраторите не разбират още нещо. Не могат да бъдат лустрирани онези, които са работили за разузнаването или контраразузнаването на НРБ. Едно нещо е разузнаването, друго - доносничеството. За нещастие на сегашната опозиция доносниците бяха набирани именно от нейните среди, обикновено от онези, срещу които милицията имаше криминално или хомосексуално досие. Така отново стигаме до най-важното: истинските досиета в НРБ не бяха в МВР, а в ЦК. След 1954 г. България се ръководеше от партийния апарат. След 1956 г. партията изпрати в МВР някои от най-добрите си кадри под мотото и "там трябва да влязат разумни хора". БКП взе под контрол ставащото в органите като едновременно забрани да се вербоват за сътрудници, т.е. доносници, партийни членове. Това не бяха празни приказки. До 1989 г. всяко предприятие, всяка институция, театър, всяко училище и университетите имаха "свой опекун" от Държавна сигурност. Кадровите решения, особено за номенклатурата се взимаха обаче от партийния апарат, а не от органите, които най-много да бяха питани за мнение. И така стигаме до основното - органите бяха абсолютно подчинени на партийния апарат на ЦК и на неговите специални отдели. Оттам идваха нарежданията за проучване на различни хора. И нещата не ставаха така, както си въобразяват някакви нереализирани "шестачета". Обикновено това ставаше или чрез Мирчо Спасов, докато не беше елиминиран, или Милко Балев, Велко Палин, или от членове на Политбюро, които имаха свои хора в органите. Обикновено задачата беше устна, отговорите - също, или на написано на ръка листче, което след това се унищожаваше. Заради това "досиетата" бяха в ЦК, а не в ДС, където бяха оперативните разработки пълни предимно с дребнави информации, които, извадени от контекста на времето, никой не може да разбере, особено днешните лустратори. Особената позиция на Балев се гарантираше от Живков, като и двамата си даваха сметка, че Балев по този начин печели омразата и на апарата, и на органите. Нещо повече. Балев, който постепенно стигна до открит патриотизъм, не се харесваше в Москва, където му подлагаха динени кори сетнешните перестройчици, начело с Луканов. Но Живков противодействаше. За разработката на Луканов знаеха само няколко души. През 1988-1989 г. Луканов беше вече готов за елиминиране от администрацията (в партията той беше с много слаба позиция). Но под давлението на Горбачов, Живков не посмя да финализира разработката, което му струваше след това "главата". Имаше и разработки, за които даже Живков не знаеше. Едната беше на сина му Владимир Живков. Досиетата в ЦК имаха всички висши административни, партийни и военни кадри. Там бяха и досиетата на ръководството на МВР. Някои от тях минаваха за проверка през МВР, където подхождаха към това конюнктурно. Началниците се опитваха да разберат защо е поръчката - дали проучваният ще расте или ще го свалят. Обикновено получаваха от ЦК "правилната информация" и действаха според нея. Без да се знае това, не може например да се разбере например досието на Чудомир Александров и на всички от Русенския комитет, създаден и контролиран от ДС. Всички тези досиета бяха в ЦК и без тях не може да се разбере историята на НРБ. Какво бяха доносниците? Наред с маргиналите и аутсайдерите, сътрудниците бяха комични. Някои артисти с години донасяха какво се говори в театралния бюфет. Научни работници топяха колегите си, за да ги елиминират като конкуренция за пътуванията в чужбина. Проверяващите взимаха показания от съседи на проверявания, които го топяха, че не е участвал в ленинския съботник, че се е напил в неделя и т.н. Такива бяха реалностите. И с това трябва да се примирим. Това е перспективата на перачката, която получава само мръсно долно бельо, заради което всичко на този свят и изглежда като мръсни долни гащи. Нещата не бяха съвсем такива, но някой все пак трябваше да свърши и мръсната работа. Най-старателни бяха най-големите аутсайдери, като например Асен Агов с неговия прословут вече донос срещу сегашния главен редактор на "Строго секретно" Красимир Иванджийски, тогава водещ журналист от "Работническо дело", без Агов да разбира, че този донос трябва да стигне до последния не по линията на ДС, а на ЦК. Простотията не ходи по гората. Новите лустратори не разбират и други елементарни неща. Органите трябваше да дават на партийния апарат и неговото ръководство информация за обществените настроения. Оттам почваше творческата им самодейност. Съобщаваха това, което искаха да чуят. Защо там никой не предвиди 10 ноември 1989 г.? Защото вече се присламчваха към евентуалния победител. Различни генерали, вместо да си гледат работата, сновяха из ЦК и търсеха контакти с бъдещия елит като предлагаха своите услуги с онова, което знаеха, без да си дават сметка, че техните досиета бяха в ЦК и че съвсем не са изчезнали както хиляди други. Но за партията, ДС не знаеше почти нищо. Те не можеха без съгласието на Секретариата да вербоват партийни членове. Но реалната опозиция беше в партията и даже в нейната върхушка, а не в органите. Заради това се появи прословутото отделче 6-то за подслушване на "лошите партийни членове". Но тази информация не се използваше от никой. Живков знаеше, че реалната и единствено опасна опозиция бе в партията, а не в органите, или в армията и че нашенската "опозиция" беше пародия. Живков загуби партията, а не органите. Органите не знаеха нищо за партията. Що се отнася до "опозицията", те присъстват днес в политическия и обществен живот, така че българите вече разбраха за тях всичко. Те са ясни. Никаква кутия на Пандора няма в досиетата на МВР. Никакви тайни от управлението на НРБ. Защото не Държавна сигурност управляваше, а партийният апарат. Неслучайно министрите на вътрешните работи по партийна линия бяха само членове на ЦК. Димитър Стоянов беше изключение, но в ключовия момент не издържа. Служителите от МВР изпълняваха ролята на "портиери" на партийния апарат и записваха "кой влиза и излиза" без да знаят, защо и при кого отива. Записваха в тетрадките само имената на влизащите и излизащите. Това беше тяхната функция. "Тетрадките" се събираха в един архив, който и до днес съществува. От тези тетрадки лустраторите искат да разберат какво е ставало в голямата къща. Как ще стане това? Сега от време на време се съобщава, че еди кой си е бил сътрудник на ДС. С това "издънване" на човека се предполага, че той ще бъде отречен от обществото. Логиката им е следната. Ако този човек е бил агент, той автоматично не заслужава никакво доверие. Пълна глупост. Дали човекът, който е сътрудничил на някогашните служби, е бил по-глупав или по-лошо разбира нещата от днешните сътрудници? Така стигаме до друг важен момент. Лустраторите на НРБ забравят, че ако народът иска всеобща лустрация, със сигурност ще иска да знае кои са му днешните доносници, т.е. след 1990 г., до ден днешен. Разбира се, не ни интересува агентурата в криминалните среди. Интересно ще бъде да се знае кой днес клевети колегите си, кой разработва политическите партии, кой работи под прикритие в редакциите, телевизиите, радиата, администрацията. Ще ви настръхне косата като разберете какви примитиви ви разработват и към кои служби се водят. Особено при интелигенцията. Привържениците на лустрацията твърдят, че днес България е по-независима от НРБ. Ние сме на друго мнение, което се споделя от 90 на сто от българите. България днес е по-зависима, отколкото когато и да било през своята история, а онези, които днес работят за службите, помагат за ликвидирането на българската държавност. А за органите преди 1989 г. може да се каже всичко друго, но не и това. Доносничеството на новата политическа полиция е прикривано в контраразузнаването и в борбата с организираната престъпност, та даже и в разузнаването. Заради това днешната лустрация е много по-важна от онази, историческата. На този фон онова, с което лустраторите се занимават днес - кой какво е изнесъл от досиетата или е унищожил, няма никакво значение. Разбира се, бракуването на досиетата след 1989 г. би трябвало да е отбелязано в картотеките. Но и това е далеч от истината. Досиетата по онова време бяха изгаряни нелегално, след забраната да бъдат унищожавани. Служителите на органите изнасяха преди всичко: документите за хората, свързани с "кръглата маса" документите, водещи до агентурата в средите на "опозицията" компрометиращите или автокомпрометиращите материали документите, чиято липса напълно дезориентираше следващите лустриращи на същите документи. И как може да се разбере какво съдържат тези досиета? Още повече, че в архивите влязоха хора, които не разбираха и не можеха самостоятелно да се движат в тях. Липсваше им професионална подготовка. Как можеше такава личност като Андреев да схване какво има и още повече какво няма в досиетата? На този фон днешното прочитане на досиетата може да е само погрешно. Заради това има два изхода - или всички досиета да бъдат разсекретени в Интернет, тъй като и без това не съдържат нищо съществено, или да бъдат унищожени, заради същата причина. Ползите и вредите в двата случая са еднакви, като липсата на обществен интерес към тази тема оправдава втория подход, който е много по-евтин. Днес лустрацията би трябвало да има два аспекта. Първият е проверката на миналото на кандидатите за публични функции, т.е. да се провери дали са чисти и не подлежат на шантаж. Другото измерение е типично българско - дали не продължава дърпането на конците от бившите служби. И двата аспекта са глупост. Днешният шантаж става не по линията на миналото, а по линията на огромната корупция, която плаче за връщането на предишните служби. Вторият е още по-голяма глупост. Защото конците се дърпаха не от органите, а от партийния апарат. Заради това участниците в "кръглата маса" от "опозицията" бяха манипулирани от архитектите на същата маса и можеха във всеки момент да бъдат елиминирани и властите разговаряха именно с тях. Никой обаче не предвиди тоталния срив на онази система и прехващането на американците именно на тези аутсайдери, изнесени до върха. Разбира се, в САЩ и Англия си дават сметка, че чрез тези случайни хора нямат никакво влияние върху народа на България. Не могат да разчитат на тях и в бъдеще. Заради това България е в унищожителния сценарий на Запада - разбират, че този народ не може да бъде спечелен за западната кауза и остава да бъде елиминиран, което се прави в момента. Ето защо игрите с досиетата нямат никакво значение. Важно е как се чете историята и как се разбира нейната цикличност. Бомбата с досиетата няма никакъв ефект, защото гърми на халост. Обществото вече не се вълнува дали агент или сътрудник на ДС е бил професор Х, публицистката У, или артистът Z, който днес е в парламента. Отварянето на архивите ще има значение само при професиите на общественото доверие, т.е. хората, формиращи обществено мнение. Но и тук бомбата няма да разтърси никого. Ако публикуваме имената на сътрудниците на ДС, които днес са на работа в медиите, едва ли ще се развълнувате и утре ще ги забравите. В момента на тяхното отваряне и прочитане досиетата губят своята стойност. Отварянето им има само един резултат - от тях се изпуска въздуха под налягане и се чете или глупостта или конюнтурщината, за което не те са виновни, а времето в което живеехме. Земетресение няма да има. За съжаление, през отминалите години не се появи нито един разумен човек, който като Разколников, публично да разкаже за своя доброволен или принудителен романс с ДС, за да се разбере, че там не е имало нищо. Ако се беше появил поне един, след него щяха да тръгнат останалите. Защото реално повечето от тези хора работеха за България. Именно този модел на автолустрация е единствено възможен. Само тези хора знаеха какво и защо са правили, и само те могат да затворят тази страница от историята на България. И само те самите могат да кажат дали е била достойна или позорна. Заради това повтаряме - има два изхода: или тотално разсекретяване на досиетата, или тяхното изгаряне. Ние сме и за двата варианта. Като участници в онези и тези времена, знаем за какво става дума. Но всички българи имат правото да знаят за какво ставаше и става дума. ................................. МАТЕРИАЛЪТ Е COPY/PASTE ОТ ТУК: Натиснете тук http://strogosekretno.com/index.php?p=iss ue&id=118&aid=2 Редактирано от - paragraph39 на 09/3/2005 г/ 16:16:04 |
| paragraph39 [/Arial Black][/center] Що така бе мамка-му се плашите от ДОСИЕТАТА като ДЯВОЛ от ТАМЯН ???? Редактирано от - bot на 09/3/2005 г/ 18:48:56 |
Исая Бърлин казваше: "Не прави либерална коалиция с вълци". Ееееее, ама то това е целта на зянятието - въбча работа е либерализЪма.... Я си представете либерален зоопарк - пълня свобода, без граници, огради итн. Едни ще отлетят, други ще бъдат изядени, трети ще се оядат и после ще се изпоизядат взаимно. Ще има интензификация на процесите, което привидно изглежда като прогрес и рационализъм, но то е само временно, екстраполацията на либерализма показва разбалансиране, самоизяждане и крах на системата. |
...българска либерална коалиция от кол и въже - НДСВ, ДПС, нововремци. Исая Бърлин казваше: "Не прави либерална коалиция с вълци". Най-много време ми струва да издиря основната мисъл на Димитри. И винаги се ядосвам. Какво му коства на тоя човек да даде една помощна таблица, на кой ред се намира при различните разделителни способности. Напр.: Разд.спос..Ред 800...........60 1024..........42 1152..........36 1280..........32 1360..........32 1600..........26 1800..........22 Къде къде по-лесно се асимилира, респ. храносмила идеята на автора! Само не разбраф, коалицията на Яне и тя ли е вълча или по-безопасна, демек овча?  Редактирано от - Олег Офренов на 09/3/2005 г/ 16:54:25 |
| МАКАРЕНКО, НЕ се плаша, бе! Само ме е ЯД! Хаби се толкоз енергия за отиване в "Свирката", вместо за отиване в Колелата на Демокрацията ! А ти що се ВПЕЧАТЛЯВАШ толкоз от някаква си статийка на някакъв си екип в някакъв си вестник?! Свиркай си, бе! Такъв е Светът- ДВУПОЛЮСЕН ! Щом има "Лустратори"- ще има и "АНТИлустратори! БОГ ТАКА Е РЕШИЛ- а НЕ аз, нали!!!  |
| Няколко пъти се каза, че (според "левите" ) лустрацията била изискване на "либерализма". Това е сложен въпрос - Ф.Д.Р. и Труман (които настоявали за денацификацията в Германия често против желанието на американските окупационни власти, които, притеснени от липсата на квалифицирани немци в управлението, искали да могат да назначават и бивши нацисти, които показвали лоялност) са либерали. Буш, чийто Пол Бремър разтури иракската армия и полиция и омете всички баасисти от служба (което се смята една от причините за неочакваните размери на "въстанието" срещу американците) е консерватор - и консервативните му догми му попречиха да бъде много по-ефективен в иначе либералната задача да махне Саддам. * Либерализмът като доктрина за приоритета на правата на човека би трябвало да е теоретически против лустрацията на цели категории, да иска всеки случай да се гледа отделно от безпристрастен орган. Либерализмът би трябвало да признава и способността на хората сами да се променят към по-добро в по-добри условия (песента за човека на Вапцаров). Такова беше и моето теоретическо отношение по въпроса, преди да усетя на живо колко жизнено важен за нас е въпросът за лустрацията (помогна ми доста и киберопита). Затова смятам, че определени категории трябва да бъдат лишени със закон от правото да заемат определени обществени постове за определен срок (да кандидатстват за тях, а някои категории - и заемащи ги в момента) и да имат право да обжалват индивидуално пред съда, доказвайки, че лично не са извършили действия, оправдаващи мярката. Това, преполагам, ще се осъществява на парче, в хода на интеграцията с НАТО и ЕС, и по мере возрастания общественной awareness по въпроса. Признавам, че в позицията ми има и елемент на консервативно признаване на "греховността" на човека. Редактирано от - Чичо Фичо, на 09/3/2005 г/ 17:35:25 |
*****
Редактирано от - bot на 09/3/2005 г/ 18:50:08 |
| Фичо Най-паче теб шъ те ЛУСТРИРАТ манафите. ........... Бат Джимо, както и "Томата" едно време, искрено признава, че не го разбира, за което трябва да бъде безусловно поздравен. .................... А ти много го разбираш. Стрина те е излъгала, че го разбираш и ти и вярваш. |