Коя дума е подлог в изречението "Пие ми се бира"? Защо?
Отиди на страница:
| Някои видове безлични изречения имат синоними сред личните изречения. По-важните случаи на синонимия са: а/ Личните изречения със сказуеми вярвам, говоря, живея, играя, лежа, пея, плача, работя, искам, спя, ям, пия и др.са синонимни на безлични изречения с глаголни сказуеми вярва ми се, говори ми се, живее ми се, иска ми се, спи ми се, яде ми се, пие ми се. Докато личните изречения изразяват констатация, безличните " изразяват желание да се извърши някакво действие, но възникването на това желание не зависи от лицето, с което е свързано действието"./ Р.Русинов "Практическа стилистика", К.Попов. Съвременен български език. Синтаксис./ |
И когато става дума за подлог, нека не забравяме , че той винаги е с пълен член. Проф.Брезински обича да казва: "Вие този член за нищо го нямате".  |
| mila, отговори на въпросите по-горе, отправени към Don. Какво ще кажеш за следното: "Безличният глагол е винаги в 3 л. ед. ч.; иначе конструкцията не е безлична" /Тодор Бояджиев, Иван Куцаров, Йордан Пенчев. Съвременен български език. С., “Изток–Запад” и “Петър Берон”, 2005 (университетският учебник в момента)/ |
| Прощавай, питам съвсем добронамерено - ти наистина ли си толкова ***** или само се правиш? Редактирано от - bot на 30/3/2005 г/ 23:35:30 |
 Хайде стига толкова уроци, един човек когато не иска да разбере... ми удари го с една каса бира Мила  в кой клас да се върне гошето  |
| Don, непрекъснато затвърждаваш мнението ми, че не можеш да водиш нормално спор, и затова прибягваш до обиди. |
| Дон, не си съвсем справедлив. Жоро е направил всичко възможно, за да подкрепи тезата си с аргументи. Ето какъв цитат е приложил - от проф. Йордан Пенчев - корифей синтактик: „Приема се, че всяко изречение има подлог, така че няма нужда той да се записва в субкатегоризационната рамка на всеки глагол." Подлогът винаги се подразбира - така наречената пресупозиция. Даже и да е спестен - това се нарича елипса. Вали. - няма подлог, но всъщност има. Във френския език няма такова затруднение : Il pleut. /То/ вали. Не виждам защо имаш такова отношение пльовое спрямо Жоро. Никак не е справедливо. Редактирано от - Сибила на 31/3/2005 г/ 00:04:34 |
О, Сиби, ще бъдеш ли така добра да не ме класираш в морални категории? Съществуват стотици аргументи, че бирата е допълнение, и само няколко податки от зле формулирани "правила" като това за съгласуването, които могат да се изтълкуват в полза на подлога. Та тези формални правила влизат в такова остро противоречие с института на безподложните изречения, че единственото разумно нещо е да се коригират така, че да включат и тази хипотеза. Вместо това граматиците казват, ау, това е дисертабилно. И ти с лека ръка жертваш стотици аргументи, които говорят в полза на допълнението, но се доверяваш само на формални доводи. Жорко може да е всякакъв и да вярва на формализма срещу обстоятелствения подход, но ти като филолог просто нямаш право да правиш такава грешка. Затова си мисля, че тук има нещо по-дълбоко от един псевдонаучен спор. Необяснимо остава за мен желанието ти да пързаляш Жорко. |
Дон, аз винаги съм искрена. Когато се шегувам и пързалям, правя го така, че да се усети - леко, беззлобно. Но кой всъщност е подлогът в това изречение, съставено от четири думи - ако /според И. Пенчев/, винаги има подлог? А не е дативусът, както вече изяснихме? Подлогът / бил той спестен и предполагаем/ е частта от изречението, без което изречението губи смисъл. Ако и сказуемото да е слонът на изречението /според Балан/. И, не те слагам в никакви морални категории, опазил ме Бог от квалификации. Човек трябва да опазва като поведение в разговора - достойнството/ не само своето/, добрия тон, прошката- независимо от това дали губи или печели. А това е вече великодушие. Много го ценя. Редактирано от - Сибила на 31/3/2005 г/ 00:33:55 |
Подлогът е частта от изречението, без което изречението губи смисъл Вали. Кое е подлога? Вали? Нали като махнем глагола (Вали), изречението губи смисъла си. Според твоето правило Вали е подлогът. ***** Професорът казва Приема се, че всяко изречение има подлог. Това е нещо ново за мен. Очевидно се касае за нова теория на синтаксиса. Тук, както виждам, по презумпция се отричат безподложните изречения. В такъв случай и Вали ще е подлог, и бирата, която ще претърпи изпиването си е подлог. Няма как, щом е постулирано, че всяко изречение има подлог. Но ако разгледаме цялото изречение на професора, ще останем много учудени. Преведено на езика на процедурната семантика, то означава - Постулира се съществуването на подлог във всички случаи. И от това следва, че няма нужда той да се записва в субкатегоризационната рамка на всеки глагол. Най-напред няма такава причинно-следствена връзка. Но това е по-малкото несъответствие. Незаписването на подлога в субкатегоризационната рамка на всеки глагол не означава, че има подлог - пак примерът с Вали. Значи постулира се една аксиома- подлог има винаги. Това е спорно. Но на основата на този постулат се изгражда система от формални правила, които изискват тоя липсващ подлог да се съгласува със сказуемото. Ето как един субективен формализъм може да обяви бирата за подлог. И Геновева ще ми разправя, че това било дисертабилно. Което не означава, че е верно. Просто означава, че една теория се е оказала куха и въздухарска и сега се мъчат да спасят каквото могат от нея, за да не изглеждат като хванати по бели гащи. А Жорко е ни при чем. Просто трябва да се остави да изживее заблудите си. |
И още нещо. Това, че няма нужда подлогът да се записва в субкатегоризационната рамка на всеки глагол означава просто, че съгласуване не е необходимо. Зашото само и единствено съгласуването по род и число представлява операцията записване в субкатегоризационната рамка на глагола. Няма друг механизъм. |
| Дон, подлогът, дори и незаписан, се предполага, май аз изведох тази логика от всичко изписано дотук. Ако е написано: вали, то предполага се, че дъждът /снегът, градушката/ са тези, който валят, но изписването на подлога е спестено. Кой тогава е предполагаемият подлог в това изречение - с бирата? Който, според проф.Данчо Пенчев, е спестен? Но, от друга страна, можем да напишем и такова едно изречение: Пие ми се. На френски ще прозвучи така : J'ai soif - Имам жажда/буквален превод/, жаден съм. /Въобще/ Сега я втасахме. Редактирано от - Сибила на 31/3/2005 г/ 01:38:39 |
| Вижте бе, дяца, сега са връщам от Гърнето, значи там ядох салата от червено мариновано цвекло с чесън и орехи, пиле по дижонски, брускети с паста от маслини, червено наливно от Телиш и цедено кисело мляко с мед и орехи с кафето. Та ми е малко уморено за точно тоя случай да говоря, не е чак за дисертация, ама е за курсова или дипломна работа, поне да систематизираш и обобщиш мненията по въпроса на нашите видни учени и да видиш ъгъла, от който да ги оценяваш. А ъгъла е различен, в зависимост от това, дали работиш на повърхнинно или дълбинно ниво - surface vs. deep level. Дълбокото, семантично ниво ни представя действието като такова, безотносително към това, как се изразява това с езиковите категории - падежи, предлози, форми и т.н. Та на дълбинно ниво имаме действие. Имаме предикат - нещо става, нещо се извършва, а може и просто да съществува. Щом нещо се върши, някой го върши, т.е. имаме субект - субектът е логическа категория. На тази дълбинна презентация имаме - по терминологията на руската структурна школа - действие и неговите партиципанти (ша извинявате за чуждицата). Действието - валеж- значи, че нещо течно пада от небето - я вижте - вали дъжд, пада сняг - съвсем нормални изречения значи. Действието обещавам има трима партиципанти - значи три неща трябва да участват, за да имаме Обещаване. А трябва да обещае на Б С. Някой обещава на някого нящо. А и Б са одушевени неща, С-то е предмет или действие - обещавам ти голям хонорар, обещавам ти да те целуна, обещавам ти да те скъсам от .... бой, да речем. А като отидат на повърхността, тези партиципанти приемат различно оформяне, различни синтактични и морфологични одежди. Той й обеща любов, Беше й обещана любов, и т.н. Така че в случая повърхнинният подлог е Бира, а дълбинният е Ми. Проверява се и със семантична трансформация - Пие ми се бира - аз искам да пия бира... Но дълбинният подлог е Ми-то. Е, викате, какво става като липсва нещо? Ами като липсва нещо, структурната граматика вика, че това са две различни неща - Празното и Нулевото. Нулевото значи, че изобщо не трябва да го има, не го мислим в ситуацията. Празното значи, че в случая липсва, но се мисли за него, възможно е. Просто стойността му е нула. Такъв е случаят с изпуснатите подлози, много нормални за българския език, където субектът на действието достатъчно добре е изразен чрез самата глаголна форма. Те пият и пеят. Вторият подлог е нулев, разбира се, не само от предишното Те, но и от глаголното окончание - ясно, че повечко души правят нещо. Или многобройните примери като - Ще вляза, тихо ще приседна.... и т.н. Празно е, изпуснато е , подразбира се, но го има в смисъла. Филмът ми се гледа, не искам да го изпусна - искам да гледам филма. Филмът се гледа и от малолетни - малолетните гледат филма. Филмът се гледа леко - хмммм, тук вече става малко по трудно да видим конкретния вършител. ...... 3 различни семантични подлога, а един синтактичен. ************* А наздраве, cheers, га сми най зле, тъй да сми!!! ***** Заб. Ако има останал още някой жив след това обяснение, да ми се обади утре, че сега или ще си легна, или ще отида да пея пиянски песни в чешката тема...  **** аааа, не съм много чомскианец, ама субкатегоризацията май беше повърхнинно понятие, селекцията пък - дълбинно. Ма да ма прости Чомски, ще трябва да си го припомня... Пак утре... |
| А, Дон, виж това! Пример, когато е спестено сказуемото, изречение с елипса на сказуемото. Не се получава никаква питанка. Всичко е ясно. Затова Жорко говори, че преди всичко съгласуването/дори и смислово/, се извършва с подлога, а не обратното/. Подлогът е този, около който се организира смисълът въобще, той е водещ. Мъже. Жени. Деца. Хиляди - маса народ. Редактирано от - Сибила на 31/3/2005 г/ 01:48:58 |
| Водещ е глагола. Когато липсва, се предполага просто една битийност - т.е. мислим си нещо подобно на - има нощ, има фенер, има аптека. И съществителното може да бъде предикат, предикатът на съществуването му. Най брилянтния пример за предикат-съществително е в превода на Мечо-пух, когато Мечо се уплашил, че хванал слон в капана. И го чувал отдалече, как СЛОНЕЕ там. Сигурно в оригинала е ELEPHANTED. Значи просто - Има слон. И Стол е предикат - т.е. съществува стол. Столее. Както нещо там Слонее, има го като Слон. ***** то е велик лингвистичен и психолингвистичен въпрос - кое е било първо в езика - названията на действията или названията на нещата. Ъъъъъ????? Аз си мисля, че първо са били ИЗКАЗВАНИ имената на нещата, но винаги се е СЪОБЩАВАЛО действие. ***** бе нема никой в чешката пиянска тема, аз тук ще откача с тези предикати....  |
Многострадална. Аз оставам с моите съмнения, но, признавам - влияя се от френската граматика. От учебника на проф. Манчев, където, ей, дали не се лъжа, беше записано, че около подлогът се въртят нещата, той е екзистенциалното, първичното. Но, признавам си, никога не бих спорила с теб - въпрос на чувство засубординация в точно тази материя. Каквото кажеш, това ще е. А и не ми се рови в златния Хердер. Не, вече не, дори и за самата филологическа чест, има толкова други, красиви неща освен нея. А и съм формалист - красотата, преди всичко - никога не съм го крила. |
| Глас в подкрепа на Дон: Просто означава, че една теория се е оказала куха и въздухарска и сега се мъчат да спасят каквото могат от нея. Съгласен, но бих го казал малко по друг начин. Ако теорията води до съмнителни, противоречиви (с практиката) или, как да го кажа, неестествени резултати, то нещо в аксиомите, на които е построена теорията, са дефектни. Или пък някои частни случаи не са взети под внимание. Примерно, мога да си измисля следната теория: (1) Първата дума в изречението е подлог. Винаги. Без изключения. (2) Втората (ако я има) е сказуемо. (3) Третата (ако я има) е пряко допълнение. и т.н. И тогава, според тази теория, в изречението "Бягайте навън!" подлог е бягайте, а навън е сказуемо. Просто е и просто е прекрасно. Нали? Теорията ми е непротиворечива сама за себе си, а това, че изводите от нея не се съгласуват с езика ... това е бял кахър. Очевидно е, че не съм филолог. Реших да погледна няколко учебни програми по съвременен български език. Само като погледна конспекта (ето една извадка): Евиденциалност. Индикатив, конклузив, ренаратив, дубитатив. Адмиративът като транспозиция на ренаратива. стигам до извода, че български не зная! И е истинско чудо, че успявам да вържа две думи на кръст. Честен кръст, чудо е. |
Добтро утро. Като сте почнали с Мечо-Пух, те ви още един цитат: - Неправилните пчели дават неправилен мед. Да, боза, точно това искам да кажа. Никакъв граматик не съм. Познанията са ми само от гимназиалния курс и самообразоване нататък. Но това, което е на повърхността се вижда ясно. Не може Геновева да ми разправя, че семантиката отразявала дълбинни процеси в езика и в същото време тази семантика да противоречи на процесите в този език. Очевидно тази наука се намира в онова насипно състояние, в което се е намирала класическата физика преди квантовата механика. На учените им се е струвало, че а-ха и ще построят картината на мирозданието, но противоречията и несъобразностите в нея са се натрупвали скокообразно. Същото е положението с подлога - тука има, тука нема. Действително, някъде има, някъде нема. Но докато това езикознание не изработи точни и ясни критерии кое какво е, докато не изработи непротиворечиви правила за конструкциите, които отразяват човешката мисъл, дотогава ще са възможни ситуации, в които попадат хора като гошо с безкритичната си вяра, че щом има правилни професори, те дават правилен мед. |
| Don, тя и теорията за относителността не съвпада точно с нютоновата механика, та и тогава е имало твърди глави, които са разправяли "те такова животно нема". Още повече, че сам си признаваш на какво ниво са познанията ти по лингвистика, и в частност граматика. На всичкото отгоре, бързаш да обвиниш другите в недостатъчно знания. Надявам се знаеш поне, кои хора смятат, че знаят най-много за света Между другото, тезата, че бирата е подлог не е инициирана от "правилните професори". Просто след направената справка се оказа, че те я подкрепят. Дай сега да видим кои са "неправилните" професори, и те какво пишат по въпроса. Но професори, все пак, а не гимназисти. |