Коя дума е подлог в изречението "Пие ми се бира"? Защо?
Отиди на страница:
| Ето и моят отговор в този спор, който започна като невинна закачка. Гошо пусна загадката: “Коя дума е подлог в изречението "Пие ми се бира"? Защо?” След като получи отговор от няколко души, сред които и аз, че това изречение е безлично, той тържествено ги “закопа” с изявлението си, че подлогът е “бира”. И досега продължава убедено да го твърди, макар да го предупредих за рисковете да се изложи, когато се набърква в област, в която няма системни познания, а само е клъвнал оттук-оттам по нещичко. А той (без да подозира, естествено) се набърка в една от най-трудните области на българската граматика. Както и да е, минавам на въпроса по същество. Аз твърдя, че в изречението “Пие ми се бира” думата “бира” не е подлог. Какви са аргументите ми? Започвам, както се казва, от някои азбучни положения. Какво е изречение? Изречението е предикативно съединение на лексикални единици от частите на речта. А какво е предикация? Приписване на признак на предмет (носител на признака). В двусъставното изречение подлогът е тази главна, синтактично независима част на изречението, която предикативно се определя от сказуемото, което разкрива един или друг признак на предметността му. По-просто казано, сказуемото разкрива един от признаците на подлога и по този начин го определя, конкретизира и ограничава във времето (например от изречението “Гошо обиждаше безогледно” разбираме какви ги е вършил предметът, означен с подлога (който може да бъде лице, предмет, явление или признак) и в какъв момент от времето (минал, настоящ или бъдещ). Подлогът и сказуемото са съотносителни, т.е подлогът предполага сказуемо, както и обратното. Това обаче се отнася само за двусъставните изречения. Има и едни изречения, които се наричат едносъставни. Едносъставните изречения се делят на безподложни и безсказуемни. Към безподложните спадат определено-личните, безличните, неопределено-личните и обобщено-личните. Какво е изречението “Пие ми се”? Безспорно безлично. То описва едно психическо състояние, без обаче да го свързва със субект-вършител на действие – семантичната роля* агент (деятел) липсва, както и семантичната роля пациенс (тръпник; този, който е подложен на някакво действие). И все пак логически субектът се подразбира, тъй като той е изразен формално-граматически с дателната местоименна форма ми, която е равнозначна на аз. Каква е разликата между “Аз желая да пия” и “Пие ми се”? По същество те ни казват едно и също, само че с първото (лично) изречение се изразява констатация и се подчертава субектът, докато второто (безлично) изразява желание да се извърши някакво действие (пиене), но с отсянката, че възникването на това желание не зависи от лицето, с което е свързано действието (искам, не искам – обхванало ме е едно желание да пия, и това си е). *Семантичните роли означават как лицата и предметите, назовани с имената в изречението, участват в ситуацията или действието, представено чрез глагола в изречението. Сега добавяме към “Пие ми се” думата “бира” и стигаме до загадката на Гошо (оказала се неразрешима за него). Какво променя добавянето на тази дума във вида на изречението? Сменя ли тя субекта? Не, само посочва обекта на неговото желание (Пие ми се какво?) Според Гошо обаче с добавянето на думата “бира” изречението се превръща в двусъставно и “бира” става подлог. Субект-вършител на какво е бирата? Каква е предикацията тук? Кого определя и конкретизира сказуемото “пие” – мен или бирата? Мен, естествено. То посочва, че в настоящия момент моето психично състояние се характеризира с желание да пия бира, в настроение съм да пия бира. Не показва, че бирата в този момент е в настроение, обзета е от душевното състояние да бъде изпита от мен, или пък че тя подтиква мен да я изпия (както излиза според Гошо, който го тълкува може би като “Бирата обсеби съзнанието ми с цел най-сетне да бъде изпита”, или бирата в ролята на изкусител). Тук той прибягна до допълнителен аргумент с примера Подът се мие от чистачката. Тук подът несъмнено е подлог, но конструкцията е съвсем друга. Има действие, което пада върху пасивния предмет, означен с подлога (подът), а активното лице (чистачката) е изразено чрез допълнение. Но това изречение е в страдателен залог, т. е. имаме пасивна конструкция, а не желателна, както е в “Пие ми се бира” (пасивната би трябвало да бъде съвсем изкуственото изречение “Бирата се пие от мен”). Тая тънка разлика очевидно убягва и до този момент на Гошо. Разликата между Пие ми се бира. и Пиеше се бира на корем. или Бирата се разливаше от няколко души, които не можеха да смогнат. Имам и други аргументи в запас, но ще изчакам да видя дали тези са достатъчно убедителни за Гошо.  |
| До "предикативно съединение на лексикални единици" сякаш всичко разбирах. След това единствената позната дума ми беше "бира". И тъй аз съм пристрастен към хубавата бира, а в тезата на Гошето тя заема значително по-значимата роля на подлог, а не безличната на едно безлично изречение, аз давам моя глас за Гошето. За да съм съвсем сигурен обаче, че не бъркам, искам да му задам на Гошето един уточняващ въпрос. За коя марка бира става дума? |
| Пие ми се бира. Бира ми се пие. Пие ми се бирата, а не ракията. Бирата ми се пие, не ракията. Последните две изречения ги казах, когато много настойчиво ме питаха няма ли да си изпия поне едно от сервираните питиета.  |
Прекрасно изложено, д-ре!  гоше, майна, не можеше ли да си пиеш бирата тихо, безмълвно и съзерцателно? |
| Ама тъпи ли сте у тоя форум 'сички бе? Т'ва било подлог, ма па не било. Дрън-дрън. Какво е основното във въпроса? Подлогът! Какво се подлага на бирата? МЕЗЕ БРЕ! Ерго, подлогът в изречението "Пие ми се бира" е " с мезе", ама е пропуснат поради любителското отношение на питащия към занятието. Т'ва е! Трябва да се ПОДЛОЖИ добро мезе! Препоръчвам ребърца на скара или шкембенце в саханче ! Уфффф ...  ПП. Д-ре, строшИ ми главата - толкоз приказки за едно мезе ...  Редактирано от - Старшината на 23/3/2005 г/ 15:18:37 |
| Еииий, дотторе Тормозчиян е голема работа. Почти го разбрах. То е ясно, че бирата не е подлог. Нито в това, нито в кое да е друго изречение. Бирата е Животът, и Истината, и всичко останало. Не някакъв си прост подлог! |
И после тези хуманитарии смеят да твърдят, че когато например ние от ИТ кажем нещо от рода на "The atomic write of the redo entry containing the transaction's commit record is the single event that determines the transaction has committed", това било сложно и трудно разбираемо.....  |
| Тормозчиян, прочетох аргументацията ти. Видях много философски аргументи и нито един лингвистичен. А терминът "подлог" е без съмнение лингвистичен. Освен това, твърдейки, че знанията ми в областта не били системни, и затова съм бил заблуден, твърдиш ли същото за лингвистите по-горе, изказали мнение, съвпадащо с моето? Освен всичко друго, не си оборил основния ми аргумент: Когато сказуемото в едно изречение се съгласува по лице и число, то може да се съгласува само и единствено с граматическия подлог на изречението. Защото с подобни на твоите дълбокомислени разсъждения, можем да докажем, че в изреченията I miss you / Ти ми липсваш "I" не е подлог, или пък "Ти" не е подлог в българското. |
| Леле, как го не домързе тоз Тормозчиян.... субекти, вършители, тръпници, експериенси, граматическо vs. логическо, диатези и тем подобни.  Добре, че примерът е удачно подбран, та извиква и по-светли асоциации.... |
| http://en.wikipedia.org/wiki/Subject_%28gr ammar%29 In English, verbs actually have two subjects: the semantic subject, which is the doer of the verb according to meaning, and a syntactical subject, which is what the verb agrees with, and it determines which case a pronoun gets. In most cases, they are identical. For example, in the sentence: I edit articles, "I" is the semantic subject because I actually am editing letters, and I is the syntactical subject because the verb agrees with it. However, in the sentence: Articles are edited by me, "articles" is the syntactical subject because the verb agrees with it. "Articles" is still the semantic object. "Me" is the syntactical object because it is in the accusative case, but it is still the semantic subject because I, not articles, am doing the editing. По-горе съвсем ясно са обяснени понятията. Ако приемаш, че в "бира се пие преди обед", подлогът е бира, значи, че говорим за синтактичен подлог, според горната терминология . Съответно, в "пие ми се бира", синтактичният подлог е "бира"! Редактирано от - гошо на 23/3/2005 г/ 16:25:28 |
| А аз откога разправям, че 99% от обявите за работа са със задължително владеене на чужд език. Български се иска само за учители по български, въпреки че и това вече ме съмнява. На ви сега.  Колку пъти съм го мляла това за чуждите езици и българския, а вие се гаврите с мен... |
| Абе май изводът е, че ако е много придирчив човек, си докарва беля. Ако беше казано просто "Пие ми се" - пък каквото налеят, нямаше да се стигне до такива дискусии, от които на човек му пресъхва гърлото. А всъщност, като се замисля, в "докарвам си беля" има или няма подлог? |
| Повтарям, давам моя SMS глас за Гошето. По-борбен ми изглежда, а и цитира чужди източници. Вероятно уместно. Освен това аргументира тезата си с допускането, че бира се пие и предиобяд. Която теза е правилна, защото е в унисон с моите лични усещания и граматични знания. |
| Гоше, недей моля ти се, с английския само. Ако беха нещата еднакви, в двата езика, нали таквиз като мен щяха да умрат оглади.... и недай Боже, да заслабнат. Господ Бог ни е дарил с богата морфология и с много други уникални неща. Те не стига че езиците различни, ама и граматическите системи различни, а па за теориите, мале-мале, да не говорим.... Приеми го и ти тоя пусти тръпник, та да ти претръпне, и вече да си пиеш бирата без отвращение. Има и една чуждица в тия модерни пущини - на тоя, дето му се пие, му викат още - експериенцър, като семантична роля. Примири се, Гошо, с действителността на безлично-възвратната употреба на преходен глагол. |