Отиди на страница:
То пък ега ти темата. Дреме ми на левия крачол дали ще пукна като българин, еврейски хуйнгур или европеец.  |
| Е, ти отиде на другия полюс... Аз категорично се разграничавам от последното ти изказване, преди да са дошли момчетата с блед привкус на истинска ракия, ... |
| Добре. Съгласявам се, че симпозион е гръцка дума и си посипвам кратуната с пепел. Сбърках, признавам си. Една размишляваща, ако съм те наругал, моля да ме извиниш. За какво е ставало на въпрос тогава, когато съм те ругал? |
| Една Размищляваща, поправете ме, ако греша, но съм останал с впечатлението, че с форумците Чичо Фичо и Нели сте състуденти, да? |
| просто винаги съм ги свързвал симпозиума с описанието на Тацит (ако не се лъжа май беше той) за симпозиумите на прагерманците. |
| Оказва се, че имало историци във форума. Интересно защо не зададат отсега няколко въпроса на идиота написал Именика на Българските ханове - др. П. Добрев. Например: Дали е от рода Дуло и да е по-стар от Авитохол, т.е. над 300 години? За пояснение: ръкописите от кадето е известен Именика датират от 16-17 век. Създадени са в Русся (дали пък това не е една гадна манипулация на имперското разузнаване???). А също и какво общо имат източването на банка Славяни и създаването на фондация Тангра? Добре е да си зададем и следния въпрос: хубаво, да приемем че държавната ни традиция датира от 165 г., но какво общо има тя с настоящата българска държава, освен името българска? Или всичко това е прах в очите, създаване на нови възможности определни лица с комунистическо минало (не че ги обвинявам за миналото им, но защо се опитват да ни се натрапват по този начин) да се хранят от държавните фондове за сметка на "Чичо", не Фичо, разбира се  , с цел създаването на нови митове. В крайна сметка е прав авторът, че от споменатите историци едва ли има хора, които да боравят свободно с византийски гръцки, латински, арабски!!!, а на арабски има много за прабългарите. Също така оставам с впечатлението, че дейстовително хората не познават съвремените проучвания по въпроса, може би с изключение на Цветелин Степанов, но той си е вярно куче на Добрев и Бакалов. За съвремените проучвания вижте например библиографията в http://www.khazaria.com |
| Докато обсъждахме симпозиумите "След среща с иракския посланик у нас Хайдар ал Барак председателят на ПГ на НДСВ Станимир Илчев заяви, че от България се очаква да вземе същото решение, като Парижкият клуб, който опрости 80% от иракския дълг." Това по роднинска линия или как? |
| Скъпи форумци, Докато съм писала прежния си дълъг постинг, виждам няколко от вас са писали за думичката за съвместното пиене-и-разговаряне. Платоновият "То Сюмпосион" в превод на български - дело на Георги Михайлов - е във втория том на "Диалози"-те, (С., 1982, НИ,) а възмутената Ксенофонтова реплика, неговият "То Сюмпосион", в превод на Румен Стефанов е в "Сократически съчинения", (С., 1985, НК). Малко се отбиваме от темата, но пък черният преводачески труд все някога трябва да се сдобие с уважение и у нас... |
| Думата "симпозион" или "симпозий" може и да е гръцка, но това не означава, че явлението, обозначавано от нея, няма хилядолетни корени по българските земи. Мен обаче повече ме вълнува въпросът защо от гръцките пирове се е развил цял литературен жанр (пиршествени беседи, вж. Плутарх), а от българските пирове в древността, през Възраждането (теферичи, ешмедемета и пр.), през социализма (банкети), та до днес (коктейли) нищо подобно не се е пръкнало. Явно е от начина на пиене и напиване - до безсловесност. Древните писатели често изобразявали траките като отчаяни пияници. Не че самите елини не си попийвали - изображенията по вазите свидетелстват за доста злоупотреби с вино. Въпросът бил не толкова в количеството изпито вино, колкото в начина на пиене. За гърците той определял принадлежността към културата. Те пиели виното само разредено с вода, докато траките поемали напитката без да я смесват. Но вероятно за тях този “варварски” начин за пиене бил единствено правилен, тъй като виното било сакрална напитка, която самият бог/растение/напитка Дионис пиел в първичния му вид. Макар и оскъдни, сведенията за тракийския пир позволяват да установим разликите с гръцкия симпозион. През 5 в. пр.Хр. елините вече били общество на равни граждани. Съставът на участниците, разпределението на виното и пространственото подреждане на пира отразявали тази социална ситуация, нещо повече, те постоянно я възпроизвеждали и утвърждавали. У траките пирът бил царски. Царят кани за свои сътрапезници само “първите хора” от царството и високопоставени чужди гости. Той сам разлива виното “както му било угодно”, т.е. удостоява със съответния на мястото в социалната йерархия дял всеки един от поканените. Да си царски сътрапезник било голяма чест, както било и голяма отговорност да бъдеш царски домакин. В древността тези функции представлявали обособена институция и те служили за маркиране, регулиране и укрепване на социалните отношения. Е, тъй като той лично разливал виното и пиел наздравица с всеки един от гостите, случвало се царят да се напие преди другите. |
| Mitnicharъ, Да, така е, с форумците Нели и Фичо сме състуденти. От една и съща специалност, но не и от един и същи курс. Аз учих и завърших една година преди тях. |
| Наскоро гледах състава на катедрата по история на философията. Да не е паднала някоя позитивистка бомба там, че не виждам нито един кантианец трансцендентален метафизик? |
| Тази порода метафизици по какво се разпознава, има ли родови белези? Или трябва да се правят допълнителни ДНК-анализи? Просто питам ... |
| Колеги-форумци, За последен път се обаждам по темата за пируването-и-разговарянето за най-възвишени неща, за която гледам е писал по-нагоре и д-р Тормозчиян. Ако искате нещо съвсем достъпно online, вижте на сайта на "Грозни пеликани" http://www.grosnipelikani.com. Там, при линка с челните класации, има два много хубави текста по темата: "Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храната и пируването при Омир" от Виолета Герджикова и "Обстоятелственият контекст на жанра диалог и литературният пир" от Анета Димитрова. След малко ще се включа по основната тема. До скоро, |
И всичко туй, д-ре, преди въобще да стане дума за ракия!  Как, аджеба, се връзва автохтонността с ракията, мегьу тоа?  |
| Питаш дали половият им орган се прибира в калъф, като у конете, какъвто е признакът на истинския буда? P.S. Кайли, немаш шанс да станеш буда! |
| Авторът, за съжаление е прав. Тези напъни да се покажем преки потомци на Каина и Авела са смешни и дори не заслужават сериозна критика. Дори и гърците вече почнаха да се смеят над собствената си мегаломания, в един американо-гръцки филм (My big fat Greek Wedding) един от героите беше иронизиран докато се опитваше да докаже, че всичко и всички са произлезли от Гърция, например думата "Кимоно" (за която се предполага, че е японска) била произлязла от гръцкото "Хитонас" и прочее други смешки... Тиме, прав си с наблюденията се върху граматиката на българския и румънския. Но забележи още нещо, колко много думи в разговорния румънски са с български корен! Колкото до въпроса с етногенезата, предпочитам да се придържам към хипотезата на Радой Ралин: "Играли си по полянки Прабългари и славянки..." |