Отиди на страница:
| Българина, братко е клава корава и прави само що си иска. Натиснеш ли го малко дупе дава, отпуснеш ли го леко дупе иска. |
| Потомците на канасюбиги Котраг Котраг основава държавата в 679 г. Габдулла Джилки, син на Урус-Айдар /865 - 882/ Бат-Угор Мумин, син на Джилки /882 - 895/ Алмъш Джафар, син на Джилки /895 - 925/ По негово време е приет исляма – 922г. Хасан Газан Мумин, син на Алмъш /925- 930/ Микаил Ялкау Балтавар, син на Алмъш /930 - 943/ Мохаммед, син на Ялкау /943 - 976/ Талиб Мумин, син на Хасан /976 - 981/ Тимар Мумин Баджанак, син на Мохаммед /981 -1004/ Масгут, син на Мохаммед /1004 -1006/ Ибрахим, син на Мохаммед /1006 - 1025/ Азгар, син на Масгут /1025 - 1028, 1061/ Ашраф - кан Балук, син на Тимар /1025, 1028 - 1061/ Ахад Мосха, син на Азгар /1061 - 1076/ Адам, син на Балук /1076 - 1118/ Шамгун Шам-Саин, син на Адам /1118- 1135/ Хисам Анбал, внук на Ахад, син на Колън /1135 - 1164/ Улуг-Мохаммед Отяк Джанги, син на Шамгун /1164 - 1178/ Габдулла Челбир, син на Отяк /1178 - 1225/ Мир-Гази, син на Отяк /1225 - 1229/ Джелал-ед-Дин Алтьнбек Алан, син на Отяк /1229, 1230 - 1236/ Гази-Барадж Бурундай, правнук на Шамгун, внук на Арбат, син на Азан /1229 -1230, 1236 - 1242/ Хисам, син на Гази-Барадж /1242 - 1262/ Тухчи-Исмаил, внук на Челбир, син на Иляс Ялдау /1262 - 1267/ Галимбек, син на Гази-Барадж /1267 - 1293/ Мохаммед-Алам, син на Тухчи-Исмаил /1293 - 1307/ Касим Булак, син на Галимбек /1307 - 1323/ Булуюм-Орду Мугаллим, внук на Мохаммед-Алам, син на Исмаил-Галим /1323-1340/ Мир-Махмуд, син на Булак /1340 - 1359/ Азан Хасан, син на Мир-Махмуд /1359 - 1380/ Бий-Омар, син на Азан Хасан /1380 - 1422/ Галибей, син на Бий-Омар /1422 - 1437/ Ябък-Мохаммед, правнук на Булгом-Орду, внук на Чаллъ-Мохаммед, син на Хусаин Ашраф /1437 - 1469/ Габдел-Мумин, син на Ябък-Мохаммед /1469 - 1480/ Бураш-Барадж, син на Габдел-Мумин /1480 - 1502/ Ал-Мохаммед Саин-Юсуф Балин-хужа, син на Габдел-Мумин /1502 -1521/ Мансур, син на Бураш-Барадж /1521 - 1524/ Ядкар Артан Кул-Ашраф, син на Ал-Мохаммед /1524- 1531, 1535 - 1546, 1546 - 1551, 1551 - 1552/ Мамед, син на Мансур /1531 - 1535, 1546, 1551/ Хусаин Байрам Гази, син на Кул-Ашраф /1552 - 1569/ Шейх-Гали Каргалъ, син на Хусаин /1569 - 1584/ |
| Г-н Пъндер, аз зададох въпроси номера 1 и 2 за да дам възможност на застъпниците на тезата на г-н Добрев да уточнят какво е с пет века по-старо. Защото и Буркина фасо е държава, защото притежава определени характеристики. А Тибет не е държава, макар, че имат свой език, йерархия в обществото, писменост и т.н.. Племената, които населявали великата равнина на дн. САЩ също са имали йерархия и вождове, но не и държава. Нито циганите катунари са държавнотворен еленмент, въпреки, че и в един катун има правила и йерархия както и оръжие. За да кажеш, че държавата е на 2000 години трябва да определиш какво аджеба разбираш под държава. Аз имам свои дефиниции и виждания за това, какво е държава и речници бих погледнал единствено от любопитство. Държавността от своя страна е рамката и идеята, традицията и философията, отношението и нагласата. Държавата от своя страна е съвкупност от конкретни и осезаеми елементи. Така че вместо да ми препоръчате речници се опитайте да ми представите вашата визия и дефиниция за това що е държава и държавност, защото вие, а не аз твърдите, че има българска държавност през втори век сл. Хр.. За протоиндийците не знам, но щом вие знаете, че са съществували все от някъде това познание е стигнало до Вас. Ако не от писмени, то от материални останки, каквито категорично липсват за предполагаемата българска държава - нито останки от градове, нито от замъци, нито еднозначни надписи, нито в изворите. За българска държава може да се говори в началото на седми век. Всичко останало са лековати хипотези. Колкото до Минойски Крит, дълбоко бъркате. За минойците пише и в библията и в египетски надписи, а материалните останки са толкова много (вкл. и трон), че просто няма какво повече да коментирам. Уви за протобългарската държава такива неща просто липсват. По другите въпроси явно тактично си затворихте очите. Благодаря. |
| ДРЕВНОБЪЛГАРСКИ САНОВЕ Според Петър Добрев българите идват отсам Дунава с развита държавна структура в която има 37 сана. Поне толкова знаем ние, а може да са били и повече. Сведения за тях черпим от различни каменни надписи в които са споменати български длъжностни лица, както и от чужди хронисти. За съжаление названията им са предавани на гръцки или с гръцки букви, а в най-лошия случай са превеждани според византийските съответствия. Така се появяват например комитите – чрез византийско влияние (от латински comes) и кандидатите (спатарии или протоспатарии). Друг път има затруднение да се разбере дали става дума за име на човек или титла. Например титлата боритаркан на управляващия Белград, който посрещнал идващите от Великоморавия в България ученици на Кирил и Методий, е записана от Теофилакт Охридски като лично име - Боритаркан. В друг случай не е ясно дали тортуна пиле жоапан е длъжност или това е пиле жоапанът Тортуна. Въпреки тези затруднения с голяма точност може да се възстановят имената и значението на тези 37 титли или санове (рангове). Не е докрай ясно и дали те са длъжности, съсловия или военни чинове или комбинация от трите. Ето някои от каменните надписи от които черпим сведения за тези санове. Номерацията им е дадена по Бешевлиев. Обяснението на титлите е по Петър Добрев. Надпис № 59 на канасюбиги Омуртаг: “Канасюбиги Омуртаг: Копанът Корсис беше мой хранен човек. Като отиде във войската, удави се в река Днепър. Той беше от рода Чакарар. Надпис № 60 на канасюбиги Омуртаг: “Канасюбиги Омуртаг: зера тарканът Негавон беше мой хранен човек. Като отиде във войската, той се удави в река Тиса. Той беше от рода Кубиар.” Надпис № 64 на канасюбиги Омуртаг: “Канасюбиги Омуртаг. Багатур багаинът Славнас беше мой хранен човек и като се разболя умря.” Надпис № 66 на канасюбиги Омуртаг: “Канасюбиги Омуртаг: Кандидатът Турдачис беше мой хранен човек. Той умря вътре.” (кандидат е византийска титла давана на спатарии и протоспатарии.) Надпис № 58 на канасюбиги Маламир: “Канасюбиги Маламир, от Бога владетел. Неговия стар боила, кавхан Исбул, направи този водоскок и го даде на владетеля. А владетелят даде на българите много ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи дарове. Нека Бог удостои от Бога владетеля да преживее заедно с кавхан Исбул много години.” Хамбарлийския надпис № 47 на Канасюбиги Крум “...направих моя брат, а стратегът Леон да бъде нему подчинен. От Бероя ...Дултроини е пръв за дясната страна ичиргу боилата Тук, а стратезите Вардан и Яни нему подчинени. За лявата страна на моя саракт, за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули е главатар Иратаис, боила кавханът, а Кордил и Григора нему подчинени стратези.” “Надпис № 13 на канасюбиги Маламир “(Канасюбиги Маламир) от Бога владетел. Дядо ми Крум намери с нас тези произведения. ... Баща ми владетелят Омуртаг, като сключи 30 годишния мир живя добре с гърците. И аз живях добре, но гърците опустошиха нашите земи и владетелят Маламир, който управляваше заедно с кавхан Исбул, отиде на война с гърците и разруши крепостта Проват и крепостта Бурдизон в земите на гърците и придоби всякаква слава. И дойде във Филипопол и гърците избягаха. И тогава кавхан Исбул, заедно с прославения владетел направи среща с филипополци.” Надпис №14 на кансюбиги Пресиян при Филипи: “Пресиян от Бога владетел на многото българи изпрати кавхан Исбул, като му даде войска, ичиргу боила и кана боила колобъра. И кавханът при смоляните...” Надпис № 69 на канасюбиги Маламир “Канасюбиги Маламир: Чепа, багатур боила колобър беше мой хранен човек. Той се разболя и умря вътре.” Константин Багрянородни в “За управлението” пише за войната на Борис-Михаил І със сърбите: “Сърбите му нанесли такова поражение, че пленили и оковали сина му Владимир и дванадесет велики боили.”, но в творбата си “За церемониите” пише само за шест велики боили. Надпис № 48 от с. Наръш на цар Симеон: “В година 6412 (904) от Сътворението на света, индиктион 7, граница между българите и ромеите при от Бога владетеля на българите Симеон, олгу таркана Теодор и комита Дристар.” От тези надписи и от други данни може да се направи предположението, че боили, багаини са почетни титли указващи принадлежност към дадено съсловие. Вероятно съсловията са били четири - обикновени българи, багаини, боили и колобри. Така поне са изброени първите три в горецитирания надпис № 58 на Маламир. Колобрите са били вероятно жреческо съсловие, но това предположение се гради само на хрониста Теофилакт Симоката, който пише за един аварски жрец наречен на гръцки β ο ο κ ο λ ο β ρ α ς . преведен от Иван Венедиков като бу-колобър. Бу от от корена бои (боила) които според него означават “род на колобри”. На това несигурно тълкувание не можем да дадем потвърждение от българските каменни надписи, защото там титлата колобър е дадена във военен или неутрален контекст. Това обаче не изключва и жреческите функции. Възможно е щолобрите да не са били отделно съсловие, а част от багаинското и боилското такива. Длъжностите пък са едновременно военно-административни и политически. Кавханът е пръв заместник на канасюбиги, съуправител, както в случая с кавхан Исбул и командва лявата част на войската както е при Крум. В надписа е наречен боила кавханът. Вероятно титлата боила показва принадлежността към съсловието или степента на благородство, а кавхан – длъжността на пръв заместник на канасюбиги. Ичиргу боилът е следващ по ранг след кавхана, командва дясното крило на армията, а понякога е и дипломатически пратеник. Така например ичиргу боила Стазис вписал в Чивидалското евангелие имената на членовете на семейството на княз Борис за да бъдат споменавани при молитви е изпратен от княз Борис в Рим при папата. Тарканите вероятно са управители военни и административни. Боритарканът е градоначалник. Според П.Добрев идва от иранското бору (боруи) – крепост и таркан (началник или съдия) в източноиранските езици. За олгу тарканът се знае само, че е по-високо от комита, може би е областен управител над няколко комитата. Жоапан таркан е с ранг на губернатор – управлява самостоятелна област. Известни са още зератаркани, калу таркани и кулу таркани. Самъчий е секретар на канасюбиги. Има такъв споменат Есхач на служба при княз Борис. Копан е вероятно военна длъжност, чигот- меченосец. Багатурите са низши военни длъжности. Накои ги считат за аналог на рицарите. Все пак има кана боила колобъра и багатур боила колобъра. Ако за първия може да се счита, че е личният жрец на кана от съсловието на боилите, то за втория трудно би могло да се обясни титлата багатур, ако тя е давана на низши бойци. Някои изследователи считат, че сан ичиргу се дава на длъжностни лица на служба във вътрешната област на държавата, а юк на тези във външните области (комитати). Оттам и юк боила и ичиргу боила, ичиргу багаина и ичиргу колобъра. Престолонаследникът се нарича канартикин, а втория син боила таркан. Канасюбиги е титлата на владетеля. Тъй като е изписвана на гръцки κ α ν α ς υ β ί γ ι възможните произношения са много: канасюбиги и канас юбиги, канасубиги или кана сювиги. Според Иван Венедиков за разлика от руско-славянското княз в българския език названието е къназ (кънїз). Може дори да се предположи, че княз е производно от канасюбиги –през канас - къназ - княз. Едно интересно тълкувание на Емил Живков дава друго обяснение: "Що се отнася до "кан", бих приел тази титла, но единствено спрямо Крум , Омуртаг и Маламир. Нямаме право да я пренасяме автоматично назад във времето и да я поставяме пред имената на Аспарух и Кубрат например. Но защо да тълкуваме титлата на Крум, Омуртаг и Маламир КАНАСУБИГИ, че била "кан". Хора, това буквосъчетание се превежда буквално от латински и означава МЪДЪР ВЛАДЕТЕЛ! CANA - мъдър http://lysy2.archives.nd.edu/cgi-bin/word s.exe?cana SUBIGI - победител http://lysy2.archives.nd.edu/cgi-bin/word s.exe?subigi Тази връзка не е отбелязал нито един академичен учен, което доказва докъде може да доведе научните среди зомбирането с псевдо теории за тюркския произход на "прабългарите". Не твърдя, че титлата е латинска, напротив, имайки предвид извековните връзки на българите с Апенините /пеласгите "етруски", в последствие Алцек/, може да се приеме, че термините са навлезли в латинския език от българския древен език. Сиреч титлата да е древнобългарска." Също и другата титла цар в по-късната ни история едва ли идва от латинското caesar – цезар, на гръцки цесар, кесар (в немския кайзер). По-скоро тя е древнобългарска от шумерски произход “Сар” или в Египет – “Шар” със значение на император. В Памир е също царска титла означаваща “стар”. |
| ОБЩ СПИСЪК НА ДРЕВНОБЪЛГАРСКИ ДУМИ С НЯКОИ ОБЯСНЕНИЯ аз - лично местоимение алем - първи месец алтем алтом антерия анти - съюзник, събрат асо - пепел, прах, (тленни останки след изгаряне) бал - висок, издигнат, високопоставен бачия - мандра белег Бог бозка - женска гръд ботуши бъбрек вада - улей за напояване вананд - победоносен вараа(х) - широка, голяма варна - блестящ, красив верени - дракон вечем веш - месец виждам вих - мъдър, разумен вихтун - мъдрия род возд - мазнина, восък, лой вощеница - свещ въдък - първи сноп на жътвата вървя гайда гетри гилс - погребална урна голям давам дала - златка дамле дар(а) -река дван - заек джоджен дилом - змия дохс - свиня, глиган драс - дълъг, висок човек дреха дръмбоя дръстдар - мощен, несломим Еишусо - Иисус елем - десети месец етх - куче жена жълт земя зи - син зоб имен шегор - жребец кавал казвам калан сув - висока шапка капище - жертвеник карам кой кокиче кокона - хубостница коприна корем кормъчии - управител коса - (на глава) кочина кръгъл ксуйо - мъчение, изтезание кукуряк кумир курт - вълк куче кънига - книга кънигачии - писачи, книжници кърпа къща кюпе – ризница (естрогин, хумши, алхаси) лафя - говоря левент - мъжка доблест, юнак лой лост лош маце - красиво момиче месец минзухар мома момък мра нане - мента не нефес - душа ние нос обеци обич око омраза опашка пазя пафти пелерина пендари печат пич пищялка пия планина плис - дворец потури пош пруст пълен път раван рашник - огън, светлина рашнекъа - от светлината риган сая - навес, сянка, подслон сая - носия скрин - ракла сокачии сомор - мишка студен сукман сур - червен сфет - чист, бял, непорочен талпа тамбура твирем тезгере - носилка теку - кон теменужка ти тичам тох - петел, (кокошка?) тояга тръс тулчи - шлем тун - корен, род тъпан търла - овчарска сграда уарган - крепост, храм уров - фураж, фий уста хаданк - дървен материал халандж - дървен материал халджа - езеро хапя хвърча хлубрин - шлем хубав хъш - чест хъше - по-добре цар-стар (главна титла на царете в Памир) цафара цигулка цървули чарв - коремна тлъстина чеиз - прикя, зестра чембас - кичур червен чертог чит - почитай чук шаръчии - рисувачи шаяк - дебел вълнен плат шегор - вол яфя - прости яхър “Боила жоапан теси дюгетойги, Бутаул жоапан тагроги итзиги таиси.” Боила жоапан подари този тас на Бутаул жоапан в знак на свещен обет. |
| Откровено казано очаквах повече факти и сериозни аргументи от днешната статия. То във вчерашната на парижкия докторантин нямаше никакви, ама на - и тая липса не е аргумент. Някой ще ме осветли ли, за всички деяния на франкските крале ли има надлежната документация? Или може би за събитията в Тевтонсксия лес, дали началото германската нация. Няма лошо, че си търсим корена и произхода! |
| Ирник живя 150г. начало 465г Кермек, Кернек или Бел-Кермек, Ирник, Хернах, Ирна (463-489 гг.). Младший сын Атиллы, продолживший его ветвь династии Дуло. Соправитель Иделя и правитель Кара- Бершуда. После распада Иделя на части (463 г.) Кермек, сохраняя высочайший титул кагана или кана (император, царь), объявил Кара-Бершуд Булгарским бейликом (княжеством). Сам он объяснил это так: "Я объявил свою часть царства Идель Булгарским бейликом для того, чтобы наши утерявшие единство и приунывшие люди не забыли имя своих отцов и дедов, великое имя булгар". В легендах его часто называют Маджаром - "Жертвенным" - за то, что он не начал братоубийственную войну с булгарами - сэбэрцами ради восстановления единства Иделя, хотя мечтал восстановить единство всего царства. Кермек вырастил и воспитал сына Иллака Чалап-бия и по просьбе хин-сэбэрских беков отпустил его к ним. Чалап (Чаллы)-бий или Байгу, Хин, Ибер-Сэбэр, Афрасиаб, Аудан (463-532 гг.). Сын Иллака, правитель восточных частей Иделя. Родился в 442 году и прожил 90 лет. Очень любил соколиную охоту. Сэбэрские беки вначале провозгласили его правителем Ак- Бершуда, а затем и Эскела (Сибири). Объединив эти две восточные части Иделя, Чалап-бий стал называть их Ибер-Сэбэр (это название в иранских источниках приняло форму "Афрасиаб"  . Очень скоро Чалап-бий подчинил Ибер-Сэбэру и Кашан (Среднюю Азию). Он вел успешные войны с барджильским (иранским) шахом Бараджем (Пероз) и был женат на сестре Бараджа Самар-би. После гибели Бараджа в бою с сэбэрскими булгарами (484 г.) Чалап-бий посадил на барджильский трон Балуса, а после свержения Балуса (Влас, Балаш) антибулгарски настроенными барджильскими вельможами - сына Бараджа-Курбата (Кубрата)-Кавада (488 г.). Чалап-бий помог Курбату разгромить арьякцев (армян) и урумцев (византийцев). С 463 г. по 520 г. Кара-Бершуд был в подчинении от Ибер-Сэбэра, где хозяйничали сэбэрские беки, но Чапан-бий делал все, чтобы это подчинение было неоскорбительным и необременительным для его кара-бершудских родственников. В 520-х гг. власть Чапан-бия и авторитет Ибер-Сэбэра ослабли из-за распрей среди сэбэрских беков. По просьбе Самар-би Чалап-би женил Курбата на своей дочери Минли-бике. Брат Чалап-бия - Курязбаши, бывший наместником Хорезма, умертвил сына Курбата и Минли-бики - Сэбэрджана за то, что в Барджиле другой сын Курбата Хусрау (Хосрой) казнил Субаша. Субаш - барджильский вельможа - некоторое время вместе с Курбатом был заложником в Ибер-Сэбэре и принял тенгрианство ("маджарство" . Вместе с Курбатом Субаш попытался ввести маджарство в Барджиле, но Хусрау сорвал его планы. Движение Субаша получило название "маздакизма". Чапан-бий был в это время уже смертельно болен и не смог помешать убийству Сэбэрджана. Но по просьбе Чалып-бия один из его сыновей - Бурджан - спас сына Сэбэрджан - Ибера, основавшего династию хорезмийских царей. Ружа-Джураш Масгут (489-505 гг.). Сын Кемека от дочери масгутского бека Ружи, почему и был назван Ружа. Правитель Кара-Бершуда, правил 16 лет. Благодаря помощи сэбэрских беков смог расширить свои владения на западе в ходе успешных войн с Византией. В 492 г., в год обезьяны, занял всю западную часть Дунайской Булгарии от Дуная до Кубар-Дара (Вардар, Македония) и в память об этом основал город Бичин - "Обезьяна" (Видин). За успехи в войнах получил прозвище Джураш - "Воитель, Дух Войны". Прославился как мудрый и справедливый правитель. Знал родной - огузо-булгарский, немецкий, латинский, греческий, дунайско-булгарский ("славяно-болгарский" , венгерский, иранский языки и "кам теле" (язык булгарских шаманов). Имел пятерых известных сыновей: Буляк-Болгара, Куштана (Бирмана), Айяра, Могера и Банджа-Татру. Банджа-Татра Банант или "Мундо" (505-520 гг.). Сын Ружа-Джураша, был правителем Булгарского бейлика (Кара-Бершуд) 15 лет. Всегда признавал Чапан-бия верховным булгарским правителем и был очень дружен с ним. Прославился воинственностью и необычайной храбростью в бою. В решающей битве в войне против Византии его тысячный конный отряд ("банант" атаковал и опрокинул 15-тысячное византийское войско, после чего он получил также прозвище "Банант". Разгромленная Византия согласилась платить Кара- Бершуду огромную дань и уступила ему большую часть Балканского полуострова. После этого Татра восстановил единство Иделя, подчинив Ак-Бершуд и Эскель. Был воспет в болгарском народном эпосе "Шан Талгау" под именем Тат-Ырана. Буляк-Болгар Джилки или "Болох" (520-522 гг.). Старший сын Банджа-Татры, был управителем Чаллы-Бурджанской (Предкавказской) части Ибер-Сэбэра. Родился в год лошади (в 490 г.), почему получил имя Джилки ("Лошадь" . Вначале брал дань с Византии и Барджиля (Персии) только для Чалап-бия, но затем стал взимать для себя дополнительную дань с Барджиля (по настоянию жены - Бояр-кыз). Желая избавиться от этой дополнительной дани, барджильский шах Курбат (Кавад) пригласил его в Персию для участия в походе на арьякцев (армян) и пообещал за это передать Джилки область Дяу-Хонджак (Карабах). Джилки поверил и был коварно убит вместе с большей частью своей дружины людьми Курбата. Перед смертью Джилки завещал своим родным отомстить барджийцам (персам) за их коварство. Двое двоюродных братьев Джилки Ширак Хазар (с тысячью воинов) и Колын (с 3 тысячами воинов) перешли на персидскую службу и были через некоторое время отпущены... Куштан или Бирман, Эльбир (Алвар), Угез, Угер, "Гостун", "Горди" (527-528 гг.). Сын Ружа-Джураша и бики (княжны) булгарского рода Ерми (Бирман), почему получил прозвище "Бирман". Правитель Булгарского бейлика (Кара-Бершуд), правил 2 года в качестве ильчибека (регента) при малолетнем царе - младшем сыне Банджа-Татры Боян-Чельбире. Пытался распространить христианство, что вызвало недовольство булгарской знати, сплотившейся вокруг его брата Айяра. Погиб во время нападения людей Могера в своей ставке. Сын Куштана Саба-Юрган (Су-Бюрган), в память об отце, основал на месте этой ставки город Бирман (современный город Одесса на Украине). Могер или Мугел, Муагерис (528 г.). Сын Ружа-Джураша. В 528 г. сверг Куштана, но правил недолго и вскоре сам был свергнут братом Айяром. Айяр или Авар (528-531 гг.). Сын Ружа-Джураша. В 628 г. сверг Могера и три года правил Булгарским бейликом. По преданию, был проклят вместе со всем своим потомством женой Куштана (считавшего Айяра соучастником убийства мужа) и это проклятие тяготело над его семьей долго. Бояркыз (520-535 гг.). Жена Буляк-Болгара, из булгарского рода Сэбэр. После гибели Джилки - правительница Чаллы-Бурджана (в качестве ильчибики - регентши - при своем малолетнем сыне-царе), а в 535 г. стала фактической правительницей Ибер-Сэбэра. Была в союзе с Византией. Когда в 528 г. сыновья Айяра Колын и Ширак-Хазар двинулись через ее территорию на помощь персам, она убила Колына, а Ширака и его сына Дугара захватила в плен и выдала Уруму (Византие). Т.к. византийцы боялись и Айяра, и Саба-Юргана, то держали пленников в почетном плену, ни в чем не стесняя. Таких пленников называли "ак хум" - "белый заложник (или раб)". Сыновья Буляк-Болгара и Бояркыз - Барыс и Мар (Мардукан) положили начало княжеской династии Эчке Иделя. Саба-Юрган или Су-Бюрган, Заберган, Катраг (531-563 гг.). Сын Куштан-Бирмана. Правитель Булгарского бейлика, правил более 30 лет. Из-за того, что вел частые войны (особенно с Византией), был позван Катрагом - "Беспокойным". Основал город Бирман, который сделал своей ставкой. Дабы воссоединить обе части Иделя в 563 г. добровольно уступил власть в Булгарском бейлике Кельбир-Аскалу Тубджаку (сын Боян-Чельбира, служивший Саба-Юргану). Боян-Чельбир или Сандугач, Шан Талгау, Синдилх, Утрик (535-590 гг.). Сын Банджа- Татры. Был приглашен Бояркыз на службу в Ибер-Сэбэр (где получил в управление Чаллы- Бурджан), а вскоре после ее смерти возглавил Ибер-Сэбэр. Славился миролюбием, почему и получил прозвище "Утрик" - "Спокойный". Прожил 80 лет. Вошел в булгарскую историю, как великий поэт, музыкант и исполнитель. Объединил древнебулгарские мифы и сказания (в том числе песни Кубана) в одно сказание "Шан талгау" ("Сказание о Шане" , на основе которого в 882 г. Микаиль Башту создает свою эпическую поэму "Шан кызы дастаны" (он придал сказанию исламскую окраску и частично изменил его текст и содержание). За этот великий подвиг (булгары ценили поэтическое творчество выше всех остальных дел, т.к. считали, что устами поэтов говорит Тангра) народ прозвал Боян-Чельбира "Сандугач" ("Соловей" и "Шан Талгау" ("Сандилх" по-гречески). Возглавлял народные моления Тангре. В 563 г. стал царем всего Иделя, но в 565 г. был вынужден признать свою зависимость от Тюркского каганата и стал платить ему дань - "по шкурке соболя с каждого дома". Тогда же он провел подсчет податного населения. Сделано это было кашанским письмом и при помощи кашанцев, которых всегда было много на службе и в ставках идельских царей (особенно во времена Алана, Агарджи, Булюмара и др.). Идельские булгары считали кашанских правителей булгарскими, и они сами не отрицали этого и находились в родстве с идельскими царями. Идельские правители во многом подражали кашанским правителям. Влиятельная и развитая булгарская бюрократия кашанского (сагдакско-уйгурского или "хорезмийского" происхождения воспрепятствовала принятию булгарами христианства и византийской чиновной системы в IV-VIII вв. В IX в., чтобы принять христианство, царь дунайских булгар истребил многих представителей 30 булгарских чиновных родов кашанского происхождения. Тысячам преследуемых кашанцев удалось бежать в Черную Булгарию, из которой потом часть их вместе с Арбатом переселилась в Аварию (Венгрию) и там также возглавила бюрократический аппарат. Любимая ставка Боян-Чельбира на реке Кубани - "Сандугач" - была разгромлена в 640-х гг. арабскими завоевателями. Аскал Кельбир ("Алвар" или Тубджак (563-593 гг.). Сын Боян-Чельбира. Находясь на службе Эчке-Иделю, где правил его отец, управлял Эскелем и воевал в Тубджаке (Казахстан) - в союзе с аварами - против войск Тюркского каганата. Когда тюрки продвинулись к границам Эчке Иделя, то отец, опасаясь за его жизнь, отправил его в Булгарский бейлик. К Саба-Юргану Аскал еще раньше неоднократно приезжал - как посланник Эчке Иделя. В 559 г. Саба-Юрган передал ему - в качестве подарка Боян-Чельбиру - часть византийской добычи, но Боян-Чельбир вернул сокровища византийцам, т.к. нуждался в союзе с Византией для борьбы с непостоянными в дружбе аварами и тюрками. В 565 г. признал свою зависимость от аварского каганата и стал платить ему дань (из-за нежелания признавать более тяжелую зависимость от тюрков), но при этом получал еще большую дань с Византии (желавшей, чтобы ладивший с ней Тубджак и дальше прикрывал от авар ее границу). Албури Аспар Аскал (593-602 гг.). Старший сын Аскал-Кельбира, которого некоторые летописцы путали с отцом (замечание Кул Гали). В 602 г. его ставка Ази-Улаг находилась на реке Аспар в районе современного румынского города Яссы. В том же 602 г. глава булгар Аварии Ялчек или "Апсих" (его отцом был сын Боян-Чельбира Атрак, также возглавлявший булгар Аварии) - по приказу аварского кагана (желавшего подчинить Булгарский бейлик) - атаковал ставку Албури. Во время этого нападения нечаянно погибает, попав под лошадь, слепой Албури Аскал. Поставить послушного Ялчека во главе Булгарского бейлика аварам не удалось. Сын Ялчека Кабар в 630-х гг., когда началась гражданская война в Аварии, увел часть своих булгар в Алтынбаш (Италия). Жена Алвара - Акжан, мать двух его известных сыновей - Курбата ("Кубрата" и Шамбата - была из рода Кюнграт (ее предками были кашанские правители и тюркский каган Иджим - "Истеми" .Курбат Кюнграт или "Кубрат", Курт, Хор (593-653 гг.). Старший сын Албури. В момент гибели отца был еще совсем юным. До повзросления Курбата Булгарским бейликом правил от его имени родной брат жены Албури - Юрган (Бюрган) Телес. Юргану пришлось заново воссоздавать Булгарский бейлик, распавшийся после смерти Албури "на 60 уделов (тюб)". Когда Курбат повзрослел, Юрган добровольно передал ему власть над воссозданным им бейликом. Жизнь Юргана вошла в булгарскую историю, как пример бескорыстного служения родному народу, родной стране. В память о нем и его сестре - своей матери - Курбат назвал себя именем их рода Кюнграт, которое византийцы переделали в "Кубрат". После смерти Юргана Телеса Курбату служил сын Юргана - Билиг. В одном из сражений Билиг, спасая Курбата, погиб, а Курбат усыновил двух сыновей Билига - Лачына и Кызыл- Кубар. Родных детей у Курбата было трое: Атряч Катраг, Бат-Боян и Атилле-Аспарух. При Курбате пост главы "большого совета" великих буляр-"телеса" - занимали представители рода Кюнграт... Глава правительства назывался капаган или караган... Телес был и главным судьей ("иджик" или "идик" ... Наиболее знатным родом считался барын, к которому относились все аристократы. Его называли также "бишермэн"... После него наиболее знатными были три рода: Кюнграт, Ширак или Ширин и Хин... Баджанаки считались хинцами... А все население делилось на три группы: багылы (аристократы), баганины (средние) и чирмыши или сабаны (простые люди, низшие)... |
| Engels, бе ти токущо доказа че половин Европа говори български/което иначе е верно / ама аз остан, ах с впечатлаението , че ползваш само руски езык и руски сайтове за информация?? |
| Таш-Баш или Эр-Таш Артан (?-150 г.). Сын Кубара. Его правление было жестоким и разбойным, почему его невзлюбили многие. Запретил торговлю с Кашаном (Средняя Азия: Хорезм, Согдиана, Бактрия, Уйгурия, Хорасан) и вообще притеснял купцов. Погиб в 150 г. в боевом поединке с Агарджей, причем этот поединок состоялся по настоянию сестры Эр- Таша Бояр(Буляр)-Кыз и многих булгарских тарханов, недовольных правлением Таш-Баша. После гибели Эр-Таша его сын Шада Банант "ушел с частью своих людей на Кавказ. "Банант" означало "командующий тысячью (бан) всадников (ант или юнт). Авитохол живя 300г. 165г. Агарджа (150-189 гг.). Первый идель-булгарский царь из хонского рода Дуло. Был нанят Эр-Ташем на службу вместе со своим хонским отрядом и получил чин сабан-тархана (командующий легковооруженными, неопытными воинами, а также ополченцами и наемниками). Женился на сестре Эр-Таша Бояр-Кыз. В нескольких местах "Джагфар тарихы" его имя передавалось, как "Ага-Ружа". Тухчи-Барыс (189-210 гг.). Сын Агарджи и Бояр-Кыз. Барак (210-235 гг.). Сын Барыса. Барынджар (235-271 гг.). Сын Барака. Наиболее прославленный идель-булгарский царь I Хонской (Гуннской) династии. Вместе с катрагами, служившими Иделю, разбил (в 251 г.) войско урумского (римского) императора (Деция). Сам император пал в этом бою. После этого войско Барынджара разграбило урумские владения на Черном море и штурмом взяло Дарбазан - в отместку за неуплату румийцами дани Иделю. Кермес (конец III в.). Сын Барынджара. Кишет-Барадж (рубеж III-IV вв.). Сын Кермеса. Алтыш (начало IV в.). Сын Кишет-Бараджа. При нем Идель распался уже на шесть частей. Таканыш (2-я четверть IV в.). Сын Алтыша. Кама-Батыр Маджар (середина IV в.). Сын Алтыша. Его сын Карадан возглавил западную часть Иделя. Булюмар-Шэкэ, Шэк-Алып Будимир, Башимир, Баламир, Баламбер (363-378 гг.). Вновь объединил весь Идель под своей властью, став первым царем II Хонской династии. По происхождению - хонский военачальник из рода Дуло, нанятый на булгарскую службу Кама- Батыром. Словом "Булюмар" булгары называли иногда Мервский оазис или даже всю современную Туркмению. Женился на дочери Кама-Батыра Туран-бике, которой вначале очень не нравился из-за своей ярко выраженной монголоидности (основные черты булгарских царей были европеоидными, а нечасто проявлявшиеся монголоидные черты были очень умеренными). Эта Туран-бика послужила прообразом сказочной героини - царевны Турандот, а Булюмар вошел в легенды предков русинов под именем "Будимира". При нем были такие воинские звания: сабан - легковооруженный воин, ополченец, наемный воин; бури ("волк" - гвардеец (позднее гвардейцев стали называть также "уланами"; баганин - средний офицер, могущий командовать десятками воинов; шад баганин ("высочайший баганин" - старший офицер, могущий командовать сотней и даже сотнями воинов (баганины могли носить шлемы с бычьими рогами); тархан - крупный военачальник, аристократ, могущий возглавлять сотни и тысячи воинов; сабан тархан - командующий легковооруженными, неопытными и наемными воинами, ополченцами; джури тархан - командующий опытными средневооруженными воинами; бури тархан - командующий тяжеловооруженной гвардией; багыл ("большое подразделение", "большая часть" - глава района, области, генерал, командующий большим отрядом войска (от 100 до 1000); бахадир, кермек - почетные звания за удальство и храбрость, означающие "храбрец", "молодец", "удалец"; ак - "левое крыло отряда, войска"; бури - "правое крыло отряда, войска"; урус сабан - часть войска, начинающая атаку (булгарское войско было как бы обращено "лицом" на юг); курэн тархан - глава дворцового хозяйства; капаган - глава военного ведомства и, как правило, правительства. Булюмар перенес столицу Иделя из Поволжья в Кара-Саклан (Украина) в основанную им ставку Кан-Балын (будущий Киев), где и скончался. Киевский холм, на котором его погребли, получил его прозвище Шэкэ ("Щек", "Щековица" по русински). Алып-бий или Алп-абай Арбат (378-402 гг.). Старший сын Булюмара и Туран-бики, почему как бы продолжил идельскую династию Иджибаков и I Хонскую династию Дуло, но при этом явился продолжателем и II Хонской династии Дуло. Родился в 361 г. Правил Иделем 24 года. Вошел в легенды русинов под именем "Святогор" и "Соловья Будимировича". Разгромил византийского императора Валента в битве под Адрианополем ("Дэрэ" по-булгарски), "возле гор Арбат" (Родопы), в 378 г., в память о чем получил прозвище "Халиб" - "Победитель", а Кан-Балын переименовали в "Кан-Дэрэ". Еще позднее Кан-Дэрэ переименовали в "Аскал". Алып-бий объявил степи между Дунаем и Днепром "царским уделом" ("Ангыл" или "Аталык" и "местом выпаса боевых коней". В память об Алып-бие отцы дунайско-булгарских царей Шамиля (Самуила) и Азана (Асеня I) носили имя "Халиб". Каратэн или Каратон (402-414 гг.). Старший сын Алып-бия. Родился в 380 г. Обладал огромной физической силой, неоднократно побеждал в борцовских поединках в Кан-Дэрэ, на месте "Крэшатакэ" (это название значит по-булгарски "Место борцовской славы" и сохранилось в форме "Крещатик" . При нем урус-тарханом (т.е. "великим тарханом" - главой правительства) был Муенчак Айбат (Мунджук, Монзук, Бунчук), его брат. Муенчак погребен рядом с дедом на Киевской горе Шэкэ (Шэк-Алып). Урус-Ружа Бургас (414-434 гг.). Сын Алып-бия и княжны племени урус-ружа (росомонов). Был назван Бургасом в память о месте "Бургас", до которого дошел во время похода 378 г. Алып-бий. Правил 20 лет. Умер на месте дунайского города, который получил его имя Урус-Бургас (современный Русе). В правление дунайско-булгарского царя Барджиля (Борила) очень много дунайских булгар (особенно худаярцев-богомилов) переселилось из этого города в Волжскую Булгарию. Булут или Бледа (434-445 гг.). Старший сын Муенчака. Туки, Атилле, Айбат, Тукал, Тохол, Аттила, Атила, Этцель, Атилла (434-453 гг.). Сын Муенчака, самый знаменитый булгарский царь и завоеватель. Родился в год лошади, в 406 г., был соправителем (в 434-445 гг.), а затем - правителем Иделя. В его царствование Идель стал самой крупной в истории человечества империей от Китая до Франции. В правление его сына Тингиза Идель распался на Кара-Бершуд (дунайско-украинская часть Иделя), Ак- Бершуд или Эчке Идель - "Внутренний Идель" (Волго-Уральская часть Иделя) и Эскель - "Сибирская часть Иделя" (Предкавказье относилось булгарскими летописцами то к Кара- Бершуду, то к Ак-Бершуду). Булгарские беки из рода хин-сэбэр овладели Ак-Бершудом и Эскелем. Хин-сэбэрских булгар остальные булгары называли эскелами, хинами, буртасами, кашанами, башкортами, сэбэрами. Иллак Абы-Дуло Бирюли (453-454 гг.). Старший сын Атиллы, правитель Иделя. Больше всего любил конные скачки. Его сын Чалап-бий (Чаллы-бий) стал правителем Ак-Бершуда. Тингиз (Таныш) Хурса (454-469 гг.). Средний сын Атиллы, правитель Иделя. Отказался выполнить требование Кермека уравнять в правах старую гунно-булгарскую аристократию и знать огузоязычных агачиров и буртасов (сарматов), почему был свергнут сторонниками Кермека. Кермек включил агачиров и буртасов в господствующий булгарский этнос и великодушно оставил Тингизу Галидж или Улак (Румынию), но небольшая орда Тингиза без помощи булгар Кермека погибла. Тингиз очень любил оружейно-кузнечное дело, поэтому многие верили, что после гибели в бою он был превращен Тангрой в алпа оружейно- кузнечного дела Хурсу. Кермек, Кернек или Бел-Кермек, Ирник, Хернах, Ирна (463-489 гг.). Младший сын Атиллы, продолживший его ветвь династии Дуло. Соправитель Иделя и правитель Кара- Бершуда. После распада Иделя на части (463 г.) Кермек, сохраняя высочайший титул кагана или кана (император, царь), объявил Кара-Бершуд Булгарским бейликом (княжеством). Сам он объяснил это так: "Я объявил свою часть царства Идель Булгарским бейликом для того, чтобы наши утерявшие единство и приунывшие люди не забыли имя своих отцов и дедов, великое имя булгар". В легендах его часто называют Маджаром - "Жертвенным" - за то, что он не начал братоубийственную войну с булгарами - сэбэрцами ради восстановления единства Иделя, хотя мечтал восстановить единство всего царства. Кермек вырастил и воспитал сына Иллака Чалап-бия и по просьбе хин-сэбэрских беков отпустил его к ним. |
| Като гледам няма голямо разминаване между ДЖАГФАР ТАРИХЫ и Именника на българските владетели въпреки че ДЖАГФАР ТАРИХЫ я броят за фалшификат. Изглежда този който е фалшифицирал ДЖАГФАР ТАРИХЫ доста време преди Добрев трябва да е разчел Именника на българските владетели и календара за да нагласи датите??? |
| Енгелс, имай милост. Какво доказваш с "Боила жоапан теси дюгетойги, Бутаул жоапан тагроги итзиги таиси"? Ти например разбираш ли го? Аз не. Но разбирам отлично "прежде убо словене не имяхо(н) книг" (9 в.) или "Теодора царица и самодржица всем блгаром и грком" (14 в.). Защо не чуеш какво ти дума г. Тамарин - вашите усилия да докажете, че българите са татари (или иранци), че държавата им е татарската държава, са точно това, което иска да докаже македонистката пропаганда, изобретена в Белград. (Не отричам, че произхода на прабългарите може да се използва за дружески шеги и майтапи при посещения на нашия президент в Казан, Аскана и Ташкент, създаващи взаимно благоразположение.) * Съгласен съм с Каруцаря и патриарх Никифор, но за езиците и олепването им мисля като г. Тамарин. Всеки ден гледаме как се олепват езици - от кечуа на испански на английски, от български на английски, и религии - от анимизъм на католицизъм на баптизъм, и какви изменения в културата на хората се предизвикват. * Но и в материалната култура настъпват бързи изменения даже в рамките на едно поколение. Доц. Митьо Пеласга казваше - представете си, след хиляда години археолози разкопават Варна и заключават - до средата на 20 в. тука живяло едно население, с две фабрики за сода и вафли и едни морски бани, от средата на 20 в. дошло ново племе, покорило (изтребило) старото и построило корабостроителен завод, химия и стотина хотела. В края на 20 в., да добавя, дошло трето население, (покорило) изтребило старото, разграбило и опустошило корабостроителния завод и повечето химии (без една), разширило петорно хотелите. * Винаги съм се чудил на ригидността на нашите съвременници Гумильов, умрял 1992, (и С. Хънтингтън) при определяне механизма на "етногенезата" (раждането на 'цивилизациите'). |
Никаква милост за тебе  Фичо Иначе твърдението ти че Кубрат е Татарин е интересно що не ме светнеш как е създадена Татарската нация С удоволствие че прочета NLP творенията ти |
| Г-н Каруцар, опасявам се, че не аз, а Вие, поради някаква причина, си затваряте тактично очите пред фактите, които не пасват на вашата теза. Вие пишете: “За протоиндийците не знам, но щом вие знаете, че са съществували все от някъде това познание е стигнало до Вас. Ако не от писмени, то от материални останки, каквито категорично липсват за предполагаемата българска държава - нито останки от градове, нито от замъци, нито еднозначни надписи, нито в изворите”. Г-н Каруцар, в района на Северното Причерноморие са запазени останки на селища от градски тип и безброй некрополи (датирани векове преди Кубрат), които по своите архитектурни особености и установените погребални обряди категорично могат да бъдат отнесени към културата на прабългарите. Нещо повече, антропологичните изследвания и характерната за прабългарите (разбира не само за тях) изкуствена деформация на черепите са още един аргумент за наличието на значителни материални следи от вековно присъствие на прабългари в района. Колкото до това дали прабългарите могат да имат градове (изрично засвидетелствано в арменски писмени източници) без имат поне някакво подобие на държавна организация, оставям на Вас да отговорите. Разбира се, не пред всяка могила има надпис с големи букви: ПРАБЪЛГАРСКИ, но надявам се Вие не очаквате подобни “доказателства”. По-нататък Вие продължавате:” За минойците пише и в библията и в египетски надписи.” Доста любопитно, г-н Каруцар! Значи Вие приемате библията и митовете на Омир за достоверни исторически източници, а не приемате за такъв Именника на българските владетели??!!!! Благодаря! |
| Фичо любими Винаги ужасно много ме забавляваш. За разлика от теб аз нищо не твърдя само ти давам повод за ........ ако случайно въпреки лоялноста си към Г.Брат си позволяваш да ....... което е доста съмнително |
| За някои еднакви неизменяеми думи в българския език и пущу Л.К.Ненчев Институт по древни цивилизации Цел: Намиране доказателства, които интерпретирани съвместно с данни от други автори биха допринесли за класифицирането езика на древните българи. Материал и методика: Сравнителен анализ на неизменяеми части на речта - съюзи, предлози и частици от съвременните езици - български, пущу и турски.Служебните думи, които се сравняват играят важна роля в граматичния строеж на тези езици. Пущу беше избран, тъи като е език от източноиранската езикова група, към която предполагаме, че принадлежи древнобългарския език. Древните българи векове наред са живяли в Средна Азия в съседство с пущуните и е логично да се очаква и езикова близост между двата етноса. До скоро болшинсвото автори постулираха тезата, че древните българи са били тюркоезичен народ. За проверка на тази хипотеза като втори език за сравнение беше избран турския език. Анализ на резултатите: В работата се използват термините древни българи и древнобългарски език вместо прабългари и прабългарски език. Според получените резултати изследваните думи могат да се разпределят в три групи. В първата група влизат думи еднакви в български, пущу и други индоевропеиски езици. В тази група са включени съюзите "а","макар" , предлозите "по", "без" , отрицателната частица "не". Съюзът "а" служи за съпоставяне на подчинени изречения. Използва се и в руски и полски. Съюзът макар въвежда подчинени обстоятелствени изречения изразяващи противопоставяне. Според [1] произхода му е спорен - от персииски или гръцки. В различни модификации, близки по звучене се използува и в италиански , испански , румънски. Отрицателната частица "не" е много широко използвуна - в руски , полски , англииски. Присъствието на тези думи в различни индоевропеиски езици обясняваме с общия им произход - от общия индоевропеиски праезик. Казаното важи и за предлозите "по" и "без". "По" има следните функции - посока на действие, темпорални отношения, разпределителна функция, употреба с числителни. "Без" означава отсъствие, липса на нещо. Тези предлози се използват и в руски и полски, но се различават в турски. Фактически турския език няма предлози. Техните функции се изпълняват от думи, които стоят след думата която обслужват.Наричат се следлози.Функциите на "по" се изпълняват от устойчиви словосъчетания или падежни форми.Следвателно при предлозите е налице драстична разлика между българския и турския език. Предлога "без" има и друга граматична функция еднаква в български, пущу и други индоевропейски езици. Използува се за образуване на устойчиви словосъчетания или като префикс за образуване на прилагателни от съществителни. Примери:безмерен- бешмера, без файда, безполезен - бе файда, без акъл, глупав - бе акл. По аналогичен начин "без-" в ролята на префикс широко се използува в руски и полски. Предполагаме, че тези два предлога също произхождат директно от общия индоевропейски праезик. Предполагаме, че думите включени в първата група са били част от лексиката и граматичния строеж на древнобългарсия език.Това, че са били близки или еднакви с думите, използувани от славяните е допринесло за утвърждаването им в българския език. Във втората група са включени думи еднакви само в български и пущу.В тази група влизат въпросителната частица "а?" и подчинителния съюз "че".Частицата "а?" се използува главно в разговорната реч. Съюза "че" има много широка употреба в българския език и пущу. Може да се каже, че почти цялата система на подчинените изречения в пущу е изградена на базата на съюза "че" или на сложни съюзи съдържащи "че". Употребата на този съюз не е напълно идентична в двата езика, но все пак има широк спектър от функции общи за двата езика. Това са функциите за въвеждане на подчинени изречения - подложни, допълнителни, определителни и обстоятелствени. Системата на подчинените изречения в пущу е подробно анализирана от Калинина І2І.Съществуването на такъв широк набор от общи граматични структури в пущу и български е сериозен довод в подкрепа на тезата, че древнобългарския език би трябвало да бъде причислен към източноиранската езикова група. Считаме, че посредством древнобългарския език тези граматични структури са включени и запазени в българския език. В третата група са включени думи еднакви в български, пущу и турски.В групата влизат съюзът "ама" и частиците "хич","таман" и "кешки".Официалната версия за тях е следната: "ама" и "хич" са от арабски произход, кешки е от персийски произход. Всички са преминали през турски като език - посредник. За тези думи предполагаме, че е възможно да са присъствували в древнобългарския език. Наличието им в турския език само е затвърдило употребата им.Тези думи се употребяват предимно в разговорната реч. Намерените аналогии между български и пущу не са случайни. В [3] се докладват данни от компютърен анализ на хиляди фамилни български имена, образувани най-често по професионален признак. Намерени са стотици съвпадения на имената на професиите в български и езиците от иранската и индоарийската езикови групи, включително и пущу. Изводи:Намерени са някои неизменяеми думи - съюзи, предлози и частици еднакви или със сходно звучене в бъългарския език и пущу. Има съществени граматични структури аналогични в българския език и пущу. За част от изследваните думи - съюзите а, макар, предлозите по, без и частицата за отрицание не, данните показват, че са свързани с индоевропейския праезик. Други думи - подчинителния съюз "че" и въпросителната частица "а?" са общи само за българския език и пущу.Трябва да се отбележи, че "че" е ключов съюз за българскя език и пущу. Има общ начин на словообразуване на прилагателни в българския езин и пущу от съществителни с помощта на префикс "без-", съответно "бе-" в пущу. Допустима е хипотезата, че някои думи, за които се приема сега, че са заемки от турски или са преминали през турски са думи от древнобългарския език. От изследваните думи такива са частиците хич, таман и кешки и съюза ама. Заключение : Получените резултати са в подкрепа на тезата, че древнобългарският език е език от източноиранската езикова група. |